Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

СВЕТИ ГЕОРГИ КРАТОВСКИ. Християнски светец. Роден в Кратово през 1497 година. Поради това, че отказал да приеме исляма, жив изгорен от турските власти. От Синода на Охридската архиепископия, от Руската, Българската и Сръбската православна църква обявен за светец. Неговият съвременник поп Пейо написал житие и служба за него.

ИГУМЕНОВ СПАСЕ. Свещеник, активен поборник за възстановяване на Охридската архиепископия. Роден в Охрид през петдесетте години на ХIХ век. Председател на Прилепската църковно-училищна община. През лятото на 1887 година – инициатор за подписване на изявление, с което се искало непризнаване на Българската екзархия, нейната църковна община и нейните училища. Подписниците искали да се формира самостоятелна църковна община – Македонско-православно общество, и да се отворят македонски народни училища.

ИСАЙЯ СЕРСКИ. Архимандрит, средновековен писател и дипломат (ХIV) век. Роден в село Трилис, Серско. Дълги години проповядвал на славянски език по неврокопските села. Превел на славянски език делата на Псевдо - Дионисий Ареопатит. Накрая на превода публикувал редове, в които дава хубаво литературно описание на навлизането на турците на Балканите, включително и в Македония. Като дипломат изиграл значителна роля в помиряването на Сръбската църква (след нейното обявяване за Патриаршия) с Цариградската патриаршия. Много години учител в Трилис, Неврокоп и Серес. Пламенен будител на своя народ. Наклеветен от гъркомани, калугери в манастира „Св. Йоан Предтеча”, за бунтовник, затворен и измъчван в затвора в Неврокоп. Починал в Татар-Пазарджик, България, през 1878 година.

ХАДЖИ ПОП КОСТАДИН ДИНКОВ. Просветен, църковен и литературен деец. Роден през 1818 година в прилепското село Варош. Тук заедно с Коте Даскалот, Поп Смичко, Димо Плетварецот, Аце Тополчанецот и др. получава своето образование и става частен славянски учител. Едновременно нощем „подвързвал” и правел книги, а денем учел децата на по-видните прилепски фамилии. Продължил своето учителствуване във Варош и когато се отворило новото училище „Св. св. Кирил и Методий”. По-късно станал архиерейски наместник в Прилеп, а през 1869 година и председател на църковно-училищната община. Защищавал интересите на народа и водел богослужението на славянски език. Проявил голяма активност в борбата срещу чуждите пропаганди. В своята литературна дейност написал книгата „Враческија молитви”. Починал през 1895 година в Прилеп.

ИКОНОМОВ ВАСИЛ АПОСТОЛОВ. Културно-национален деец, събирач и издател на народно творчество, публицист. Роден през 1 848 година в Лазарополе. Учил се във високи гръцки школи. Учител в Лазарополе. Установил връзка със Стефан Веркович, който го подготвил да събира „старини” и етнографски материали. Със своя другар и колега Теофил Жунгуловски отворили училища и в други миячки села, преподавали на народен език и водили открита борба за смяна на гръцкия владика в Дебар. Често арестуван, прогонван и малтретиран. Значителни са събраните от него фолклорни материали, неговата преписваческа и преводна църковна литература и издателска дейност. През 1893 година в София публикувал книгата „Зборник од стари народни песни и обичаи во Дебарско и Кичевско во Западна Македония” ; през 1895 година в Солун – „ Зборник од старо-народни песни и обичаи од Дебарско, Кичевско и Охридско” (двете книги през 1989 година ги преиздаде Институтът за фолклор „Марко Цепенков” в Скопие); през 1896 година – „Кратко описание на светогорските манастири”, а през 1908 година в своята печатница отпечатил сбирката „Народна песнопойка”. Печатил и книги на други автори, правел преписи и преводи на църковни книги. Със своето широко духовно влияние – виден деец в славната епоха на „лозарите”. Починал през 1934 година в Лазарополе.

НИКОЛОВСКИ (ТОШО) ТОДОР. Драматичен и филмов актьор, режисьор, един от основателите на македонската съвременна театрална сцена. Роден през 1902 година във Велес. Един от първите членове на пътуващите театри в Македония между двете световни войни. Участник в НОБ, основател на драматичната група „Кочо Рацин”, формирана на свободната територия в Горно Врановице при ГЩ на НОВ и ПОМ. Участник в сформирането на Македонския народен театър, където направил много значими и антологични роли, между които Тартюф по едноименната драма, Иеврем Прокич („Народен пратеник”), Теодос („Чорбаджи Тиодос”), Жика („Съмнително лице”), Ото Франк („Дневникът на Ана Франк”), Манас („Бегълка”) и т. н. Участвал във филмите „Мис Стон”, „Мирно Лято”, „Мементо”, „Нали ти казах” и др. Носител на наградата „11 октомври” и други високи признания. Починал през 2000 година.

(По „Личности од Македонија’’)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting