Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

СВЕТИ ГЕОРГИ КРАТОВСКИ. Християнски светец. Роден в Кратово през 1497 година. Поради това, че отказал да приеме исляма, жив изгорен от турските власти. От Синода на Охридската архиепископия, от Руската, Българската и Сръбската православна църква обявен за светец. Неговият съвременник поп Пейо написал житие и служба за него.

ИГУМЕНОВ СПАСЕ. Свещеник, активен поборник за възстановяване на Охридската архиепископия. Роден в Охрид през петдесетте години на ХIХ век. Председател на Прилепската църковно-училищна община. През лятото на 1887 година – инициатор за подписване на изявление, с което се искало непризнаване на Българската екзархия, нейната църковна община и нейните училища. Подписниците искали да се формира самостоятелна църковна община – Македонско-православно общество, и да се отворят македонски народни училища.

ИСАЙЯ СЕРСКИ. Архимандрит, средновековен писател и дипломат (ХIV) век. Роден в село Трилис, Серско. Дълги години проповядвал на славянски език по неврокопските села. Превел на славянски език делата на Псевдо - Дионисий Ареопатит. Накрая на превода публикувал редове, в които дава хубаво литературно описание на навлизането на турците на Балканите, включително и в Македония. Като дипломат изиграл значителна роля в помиряването на Сръбската църква (след нейното обявяване за Патриаршия) с Цариградската патриаршия. Много години учител в Трилис, Неврокоп и Серес. Пламенен будител на своя народ. Наклеветен от гъркомани, калугери в манастира „Св. Йоан Предтеча”, за бунтовник, затворен и измъчван в затвора в Неврокоп. Починал в Татар-Пазарджик, България, през 1878 година.

ХАДЖИ ПОП КОСТАДИН ДИНКОВ. Просветен, църковен и литературен деец. Роден през 1818 година в прилепското село Варош. Тук заедно с Коте Даскалот, Поп Смичко, Димо Плетварецот, Аце Тополчанецот и др. получава своето образование и става частен славянски учител. Едновременно нощем „подвързвал” и правел книги, а денем учел децата на по-видните прилепски фамилии. Продължил своето учителствуване във Варош и когато се отворило новото училище „Св. св. Кирил и Методий”. По-късно станал архиерейски наместник в Прилеп, а през 1869 година и председател на църковно-училищната община. Защищавал интересите на народа и водел богослужението на славянски език. Проявил голяма активност в борбата срещу чуждите пропаганди. В своята литературна дейност написал книгата „Враческија молитви”. Починал през 1895 година в Прилеп.

ИКОНОМОВ ВАСИЛ АПОСТОЛОВ. Културно-национален деец, събирач и издател на народно творчество, публицист. Роден през 1 848 година в Лазарополе. Учил се във високи гръцки школи. Учител в Лазарополе. Установил връзка със Стефан Веркович, който го подготвил да събира „старини” и етнографски материали. Със своя другар и колега Теофил Жунгуловски отворили училища и в други миячки села, преподавали на народен език и водили открита борба за смяна на гръцкия владика в Дебар. Често арестуван, прогонван и малтретиран. Значителни са събраните от него фолклорни материали, неговата преписваческа и преводна църковна литература и издателска дейност. През 1893 година в София публикувал книгата „Зборник од стари народни песни и обичаи во Дебарско и Кичевско во Западна Македония” ; през 1895 година в Солун – „ Зборник од старо-народни песни и обичаи од Дебарско, Кичевско и Охридско” (двете книги през 1989 година ги преиздаде Институтът за фолклор „Марко Цепенков” в Скопие); през 1896 година – „Кратко описание на светогорските манастири”, а през 1908 година в своята печатница отпечатил сбирката „Народна песнопойка”. Печатил и книги на други автори, правел преписи и преводи на църковни книги. Със своето широко духовно влияние – виден деец в славната епоха на „лозарите”. Починал през 1934 година в Лазарополе.

НИКОЛОВСКИ (ТОШО) ТОДОР. Драматичен и филмов актьор, режисьор, един от основателите на македонската съвременна театрална сцена. Роден през 1902 година във Велес. Един от първите членове на пътуващите театри в Македония между двете световни войни. Участник в НОБ, основател на драматичната група „Кочо Рацин”, формирана на свободната територия в Горно Врановице при ГЩ на НОВ и ПОМ. Участник в сформирането на Македонския народен театър, където направил много значими и антологични роли, между които Тартюф по едноименната драма, Иеврем Прокич („Народен пратеник”), Теодос („Чорбаджи Тиодос”), Жика („Съмнително лице”), Ото Франк („Дневникът на Ана Франк”), Манас („Бегълка”) и т. н. Участвал във филмите „Мис Стон”, „Мирно Лято”, „Мементо”, „Нали ти казах” и др. Носител на наградата „11 октомври” и други високи признания. Починал през 2000 година.

(По „Личности од Македонија’’)

   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
БУГАРИЈА НИ ГО УСЛОВУВА ДАТУМОТ СО МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК И МАЛЦИНСТВО
Читај
НЕСТИХВАЩ ВУЛКАН В БОРБАТА ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting