Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
139 години от рождението на Гоце Делчев

ТЪРЖЕСТВА В ЧЕСТ НА ТИТАНА НА МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Димитър Иванов


В Благоевград на 4 февруари 2011 г. в 17.00 часа с полагане на цветя пред Паметника на Гоце Делчев бе почетено делото и личността на този непрежалим син на Македония. Организатор на поднасянето на цветята бе общинският комитет, а присъства и членът на Централната контролно- ревизионна комисия Спас Захариев. Слово за Гоце изнесе председателят на общинския комитет Ангел Радонов. Мероприятието бе разрешено от общината и коректно охранявано от полицията.
На 4 и 5. 02. 2011 год. в гр. Прилеп, Р Македония, се проведе честване по случай 139-годишнината от рождението на апостола на Македония - Гоце Делчев. То бе организирано от гражданското движение “НЕ - ИМА”. Програмата започна с полагане цветя на гроба на Гоце Делчев в гр. Скопие. След което в гр. Прилеп започна тематична конференция на тема: “Македонският език през вековете”. Вечерта всички присъстващи се насладиха на хубавите ритми и песни на фолклорната група “Солунчани” и фолклорна група от село Овчарани - Егейска Македония. Присъстваха представители на македонската диаспора от Хърватска, Сърбия, Егейска и Пиринска Македония, Гора и най-многобройната група - от Република Албания начело с кмета на община Пустец Едмонд Темелко. Делегацията от ОМО “Илинден”-ПИРИН бе водена от съпредседателя Ангел Безев.
На 4 февруари 2011 г. в гр. Гоце Делчев бе отбелязан рожденият ден на македонския революционер Гоце Делчев. Поставен бе венец от името на признателните македонци с лента с името на ОМО „Илинден”-ПИРИН на паметника на героя. Присъстваха съпредседателят Иван Сингартийски, членове на Централния съвет на ОМО „Илинден”-ПИРИН и членове и симпатизанти. Тържеството продължи в клуба на партията.
На 4 февруари 2011 г. в с. Коларово, Петричко, в ресторант „Челик” около 50 членове на ОМО ”Илинден”-ПИРИН от Петричка община отпразнуваха рождения ден на титана на македонската революция Гоце Делчев. Празненството бе открито от члена на Централния съвет Крум Филатов. Доклад изнесе Кирил Илиев. Бе направен и малък рецитал със стихотворения за Вапцаров и за Гоце в изпълнение на Йорданка Маркова и члена на ЦС Боряна Илиева.
На 06. 02. 2011г. в гр. Шумен в елитно заведение се проведе тържество в чест на 139 -годишнината от рождението на най-ярката звезда в лавровия венец на безсмъртието – легендарния Гоце Делчев.
За да изразят своята почит и уважение към тази велика личност, възпята с голяма любов в десетки и стотици песни, се събраха около 70 души. Заведението се оказа тясно за всички присъстващи, но не и за виещите се кръшни македонски хора. Както винаги, така и сега виртуозът на йониката Иван Ганчев повиши градуса на настроението. Портретът на Гоце гледаше от стената, развя се червеното знаме с шестнадесетте лъча на слънцето и Владимир Серафимов поведе първото тежко македонско хоро. Заловиха се млади и стари, като всички пееха. Думата бе дадена на оратора, който със своето емоционално слово прикова вниманието на присъстващите. На микрофона да се изявят със своя талант се явиха не един и двама и не случайно заслужиха адмирации, а хорото се виеше без прекъсване. В програмата взеха участие танцьорки от Ансамбъла за народни песни и танци „Шумен”, които взривиха публиката със своите изпълнения. Залудува кръвта в жилите на младежите от компанията на Васко Аргиров – студент в ШУ „Еп. К. Преславски”, които заедно с танцьорките заиграха “Четворното”, “Елениното” и др. македонски хора. Това накара да се почувстват млади всички по-възрастни, които в ритъма на музиката се върнаха в по-буйните си години. До късно вечерта не спряха песните и танците. Групата на нашите приятели мюсюлмани също ликуваше. Макар и с много перипетии, техният лидер – г-н Кушев, и този път не пропусна да бъде сред македонците. “Исках да изразя моето уважение към Вас и Вашето тържество, затова и съм тук” – каза той.
Участниците в тържеството се разделиха удовлетворени и с пожелание за нова среща в края на месец април.

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ВОСПАЛЕНИ БУГАРСКИ ХЕМОРОИДИ!
Читај
ЧЕСТВАНЕ НА 110-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting