Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



Както виждаме, глосите не стигат, за да се докаже елинският характер на македонския език; по-скоро те говорят в смисъл , че той е бил смесен език. Това е мнението на такива видни езиковедци като А. Мейе, А. Тумб и П. Кречмер. Последният признава, че остатъците от македонския език силно се отличават от гръцки. Тука принадлежи напр. заменяването на индоевропейските mediae aspiratae (меки предихателни) с mediae, а не с tenues aspiratae (твърди предихателни) както в гръцки. Това явление сближава с македонския език тракийския и илирийския; илирийски характер показват и македонските приставки issa и -st-. Но, от друга страна, Кречмер изтъква, че в македонския език има гръцки елементи, които не могат да се смятат всички като заети. Тия елементи имат допирни точки с еолийския говор, което добре се съгласява с обстоятелството, че родоначалникът „Македон” се смятал като син на Еола. А пък към западногръцки сочи промяната на rs в rr, което се съгласява с отъждествяването на македонците с доряните у Херодота. Изобщо Кречмер е на мнение, че от племената, които после в Гърция се обособили като елински, рано се отделило едно племе и се отправило към планинските местности на север от Тесалия; там то покорило тракийското и илирийското население и образувало с него един народ, който имал смесен език.

Надълго разглежда Хофман и македонските лични имена и дохожда до заключение, че имената на князете, благородните, пълководците са чисто гръцки и особено близко сродни с тесалийските, както изобщо според него македонският говор бил най-близък до тесалийския.

Но и този резултат едва ли може да се счита сигурен, защото, както бележи и Фасмер , ние не знаем дали носителите на тия имена са били македонци по произход. И Тумб изтъква , че личните имена малко доказват; като аргумент в дадения случай биха могли да служат само негръцките имена. Размяната на личните имена е обикновено явление: Фасмер тъкмо от тесалийския характер на собствените имена заключава, че повечето о т тях са заети от тесалийския. После не бива да се забравя при тълкуването на тия имена, че някои от тях сигурно са изменени в гръцки уста въз основа на народна етимология, както ще да е случаят с името Пердика. Не изглеждат гръцки имената Аерменай, Биргин, Крастон, Адай и пр.

По-голямо значение за решение на занимаващия ни въпрос могат да имат географските имена, които Хофман изобщо не разглежда. Има географски имена, особено във Вардарската долина, които изглеждат гръцки; напр. Идомене, Аталанте, Гортиния, Европ, Алкомене или Алалкомене; после Бероя, Еге, Аргос ( в Орестида) и пр. U. Kоhler е изказал предположение, че тия имена произхождат от старото елинско население, което обитавало областите между Тесалия и Аксий (Вардар), преди да бъдат те наводнени от траките. Друго мнение изказва Групе. Понеже някои от тия имена се срещат и в Беотия и понеже евбейско-беотийски сказания са локализирани по трако-македонския бряг, Групе предполага, че именно гръцки колонисти, изтласкани навътре в страната от по-сетнешни преселенски вълни, са занесли тия имена в Македония. Това е вероятно, но не може да се докаже сигурно.

Ала има и друго. Не всички имена се признават за сигурно гръцки. Така Бероя е тракийско име, както ни показва Берое в Тракия (Augusta Traiana, Стара Загора)и друг град със същото име в Мизия. И Еге едва ли е гръцко; с по-голямо право можем да го смятаме за илирийско, понеже в Епир имаме племе егестеи. Гортиния е вероятно прединдоевропейско, може би и Европ. Но по-важно е да изтъкнем, че повечето от географските имена във вътрешна Македония не са гръцки, както вече имахме случай да изложим на друго място. Тук ще добавим, че и Буномос, по-старото име на македонската столица Пела, е чисто илирийско.

За подкрепа на тезата си Хофман навежда и имената на македонските месеци, които се произвеждат от имена на гръцки божески праздници. Македонската календарна година почвала първоначално с есенното равноденствие и имала следните месеци: Dios, Apellaios,Audnaios, Peritios,Dystros, Xandikos,Artemisios, Daisios,Panamos, Loios,Gorpiaios, Hyperberetaios. Впрочем сам Хофман признава, че три от тях: Audnaios, Gorpiaios, Xandikos, не могат да се тълкуват от гръцки. Kretschmer сближава Audnaios с пеонското име Audoleon и илирийското Audata. Трябва обаче да забележим, че от имената на месеците не бива да се вади заключение, защото - както казва сам Хофман – сведения за тях имаме в надписи и папируси от елинистическо време ( от III в. нататък); а ние знаем, че македонците разпространявали в предна Азия и Египет гръцка култура и гръцкия общ език, та никак не е чудно, че намерваме имена на гръцки месеци. Стари известия за македонския календар ние нямаме.

Твърде е вероятно, че в Македония покрай заетите елински имена се употребявали и народни имена на месеците, както е случаят с европейските народи, които са заели латинските имена на месеците, но си имат и народни имена за тях.

3. Ако, както видяхме, езиковото издирване не е постигнало сигурни резултати, то ще трябва да се обърне по-голямо внимание на въпроса какви са били отношенията на гърци и македонци в историческо време; дали те са тъй дълбоко обосновани, та да ни дадат право да говорим за обща история на Македония и Елада. Тоя въпрос отлично е разяснен от Керста, и за нашата цел ще бъде необходимо да се запознаем с неговото мнение.

Преди всичко македонците не са имали никакво участие в културните елементи, които в историческо време обусловяли елинското национално съзнание; в гръцките сказания те не играят никаква роля. Те нямали достъп нито в общоелинските игри, нито в делфийската амфиктиония. Цар Александър I (498-454 пр. Хр.) бил допуснат да вземе участие в олимпийските игри, след като доказал пред елинодиките (уредниците и председателите на игрите) , че е потомък на Херакла, следователно грък (Her. V 22). Мнението на други стари автори за македонците вече наведохме по-горе. В решенията на основания от Филипа елински съюз срещаме официалната формула: „Филип и елините”, „Александър и елините”, с което ясно се изтъква, че македонците се делят от елините.

Когато след съсипване на фокидците Филип бил приет член в делфийската амфиктиония, то това не означавало приемане на македонския народ; само Филип е бил допуснат, и то вероятно като Хераклид, а не като представител на народа си. И така „не може да има съмнение, казва Керст, че още във време на Филипа и Александра елините не смятали македонците като принадлежащи към гръцката нация. Също е сигурно, че сам македонският народ в оня период не числел себе си към елините, ами се отличавал от тях по ясен и определен начин. Достатъчно е да се хвърли поглед в историческата традиция върху времето на Филипа и особено върху това на Александър и диадохите: навсякъде ще се забележи ясното съзнание на македонците, че са един народ за себе си, който, като такъв, има призвание да спечели слава и сила в света”.

От друга страна, Керст изтъква, че македонците показали голяма способност да възприемат елинската култура, и че във време на Филипа V се смятали вече като един народ, сроден на елинския (ср. по-горе стр.14). Това не доказва безусловно , споре Керста, че македонците са първоначално елини, но се обяснява по-лесно и по-естествено, ако приемем , че са племенно-сродни с тях. Много от собствените имена у македонците показват елински тип и не могат да бъдат заети. Ако тия народи не са сродни, мъчно бихме могли да обясним тоя голям брой гръцки имена; подобно нещо не намираме у други негръцки племена, напр. траките и илирите. Ала тоя факт може да се обясни и по друг начин, както ще видим по-долу.

Има и някои стари известия, които говорят за сродство между македонците и елините. Хесиод (VII в. пр. Хр.) казва, че Магнес и Македон били синове на Зевса, които живели при Пиерия и Олимп, значи магнетите и македонците се смятали сродни; магнетите са гръцко племе, които участвало и в делфийската амфиктиония. Според логографа Хеланик, Македон, родоначалникът на македонците , бил син на Еола (ср. по-горе стр.17). Тия две известия имат еднакъв характер, защото най-старият историопис на йонийските логографи е тясно свързан с родословния епос на Хесиодовата школа. За да оценим правилно тия известия, трябва да имаме предвид , че в гръцката родословна литература често пъти са свързани чужди племена с елински родоначалници и герои. Така например сам Хесиод казва в своята Теогония (ст. 1011 сл.) , че Одисей имал от Кирка два сина: Агрий и Латин. Можем ли от това известие да заключаваме, че латинците са сродни с елините? Очевидно не. Така ще си обясним и известието на Хесиода за Македона. Понеже македонците са живеели в съседство с магнетите, то родословната поезия ги свързва; едва ли можем да даваме някакви етнографическа стойност на подобни известия.

Херодот (I, 56) съобщава , че доряните живеели едно време при Пинд и тогава се наричали македнийско племе; и на друго място (VII 43) той свързва доряните с македнийското племе. „Македнос” се споменава и като син на аркадеца Ликаон. Това име още не е разяснено със сигурност. Хофман , като взима предвид, че „македнос” се среща у Хомера като нарицателно в смисъл „висок”, „строен”, мисли,че основата македн- е съкратена форма на македон-. Според него известието на Херодота е достоверно и ни учи, че македонците произлизат от Тесалия. И Heidemann е на мнение, че македонците принадлежат към дорийския слой на гръцките племена, що се потвърдявало и от преданието, което свързва македонските Аргеади с Теменидите от Аргос.

Обаче Хофман не е обърнал внимание на обстоятелството , че името Македония е образувано с приставката –onia, която се среща в много племенни и местни имена в Тракия, Македония и М. Азия. Хомер е изказал предположение, че тоя суфикс е трако-фригийски и означава може би „страна” , но възможно е, че той е илирийски. И тук проблемата не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. Хофман не е разгледал въпроса за произхода на самите доряни, което беше длъжен да направи, щом приема Херодотовото известие за свръзката на доряните с македонците. Изказано е вече мнение, че доряните са илирийско племе или най-малко, че са били смесени с илирийци.Това се вижда от имената на трите им фили (племена) хилеи, димани, памфили; последото значи „хора от всякакви племена” ; а пък „хилеите” не могат да се отделят от илирийското племе „хилеи”, което е живеело в околността на Зара. Значи смешението на днешните гърци с албанци има своята успоредица в древността . Заслужава да се изтъкне и друго. По своя антропологически тип албанците са сродни с цаконите и майнотите в Лакония със сфакиотите в западния Крит. Понеже сфакиотите и цаконите са потомци на доряните, това сходство се обяснява, ако приемем, че днешните албанци са потомци на старите илирийци, от които произхождат и доряните.

Има и указания , които говорят за по-тесни отношения на македонците с епирските племена; за последните вече се установява, че предствявут смесица от гръцки и илирийски племена. Така Хекатей Милетски означава горномакедонските орести като молоско племе. Тукидит споменава орестите в тясна връзка с епирски имена (хаони, молоси, атинтани, паравеи). Според Страбона(VII fr. 11) Македония в старо време покрай тракийски и илирийски племена била обитавана и от епирски. Същият географ причислява пелагонците , линкестите, орестите, елимиотите и еордеите към епирските племена. Планината Линкос (Lynkus) в Епир се среща като име на град и местност в Македония. На друго място Страбон пише : Някои наричат Македония и цялатa страна до Коркира, защото по начина на стриженето, говора, облеклото и други неща тия народи си приличат, а някои от тях са и двуезични. Тука Страбон изтъква етнографското сродство на македонците с племената, които живеели към запад до брега срещу Коркира, т.е. с племената на северния Епир. Керст не е наклонен да дава значение на това Страбоново известие, защото то се отнасяло към по-сетнешно време, когато отдавнашната вече историческа връзка между Епир и Македония отчасти била приравнила двете страни в културно отношение. Ала ние не можем да се съгласим с това мнение, защото Страбон е черпил тука от по-стар извор.

В илирийския характер на горномакедонските племена: линкести, орести и пр., не можем да се съмняваме, защото са образувани с характерния илирийски суфикс -st-. От тия племена не могат да се отделят собствените македонци, които завоювали Ематия; и за тях трябва да приемем илирийско потекло. Може да се предполага, че между северозападните гръцки племена се наместили и илирийци, които били техни съседи към север; установено е напр., че крепостното население на Тесалия, пенестите, било от илирийско потекло. По-късно, в XIII-XII в. пр. Хр. , когато вследствие някакъв натиск откъм север северозападните гръцки племена се раздвижили – част от това движение е и дорийското преселение – някое от илирийските, отчасти вече елинизувани племена, от Тесалия ударило към север и се установило в планинската област северно от Халиакмон; оттам по-късно то се спуснало в Ематия, дето покорило староседелското трако-илирийско население и основало македонската държава. Разбира се, това е само предпложение, но то може да ни обясни и смесения характер на македонския език и особената способност на македонците да възприемат елинизма. Така биха могли да се обяснят и личните македонски имена, които носят елински характер и не могат да бъдат заети от елините в по-късно време.

Не бива обаче най-после да забравяме, че старата история на Македония е покрита с дълбок мрак, и следователно ние не можем да знаем всички фактори, които са съдействували за бързото елинизуване на македонците. Против това мнение, според което македонците трябва да се свържат по-тясно с илирите, се изказва Керст, понеже в историческо време двата народа се намират в непрекъсната вражда, причината на която Керст търси в различните държавни и културни отношения на тия народи. Тия разлики, разбира се, съществуват; вярно е също, че според Полибия в II в. пр. Хр. македонските боляри не разбирали илирийски. Ала това нищо не доказва против приетото от нас мнение, защото в историята имаме примери за непримирима вражда, и то тъкмо между близко сродни народи. Ние не знаем какви фактори са влияли да произлезе тая противоположност между македонци и илири. И цитуваното свидетелство на Полибия не доказва нищо, защото е от късно време, както е изтъкнал още O. Muller. Илирийският и македонският език са се развили върху различна етническа основа и следователно не е чудно, че въпреки първоначалното си сродство, те са се отдалечили значително един от друг. И днес гегите мъчно разбират говора на тоските, ако и двете племена да са албански.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting