Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Размисли

НАЦИОНАЛИЗМЪТ Е КАТО ГЪРБИЦАТА - НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ!

Горан Костов


От брой 12, декември 2010 г., на в. „Народна воля” научих, както и много други хора, за писмото на комисаря по правата на човека при Съвета на Европа г-н Хамамберг до премиера на Република България, както и за отговора на г-н Борисов. Разбира се, това, че българските медии тъпоглаво премълчаха за тази кореспонденция, вече не учудва никого – те просто спазиха правилото за македонците или да се мълчи, или да се говори с ругатни, с омраза, с клевети, с безумие... И не разбират, че зад всичко това се очертава тяхното безнадеждно безсилие.

Но в момента ме занимава нещо друго. Г-н Борисов стана премиер с големите обещания да се държи като европеец и да изведе България на светлите европейски простори. А с какъв екип тръгна към Европа? Ето двама души от този екип, които имат отношение към нас, македонците в България.
Николай Младенов – сега министър на външните работи. Бивш заместник-шеф на СДС. Депутат в 39-тото народно събрание от СДС. Евродепутат от ГЕРБ (2007 – 2009).
Божидар Димитров – министър на българите по света (без портфейл). Дългогодишен член на БСП (може би и на БКП). Участвал в избори от името на тази партия, но претърпял пълен провал. Напуснал БСП и преминал в лагера на г-н Бойко Борисов като негов много добър приятел. Осребрил приятелството си с премиера за министерско кресло.
Както е известно, двамата министри ги обединяват две неща: ренегатството и омразата към македонците. Това, че са ренегати, не е моя приумица или измислица. Ренегат е човек, който е изменил на убежденията си, отрекъл се е от политическите си възгледи и е преминал на страната на противника.
Разбира се, напълно съм съгласен, че всеки има право да се развива, да се обогатява и с оглед на това да изменя някои свои убеждения. В това число и да напуска някоя партия, ако види, че тя не изпълнява своята програма. Ако човек основателно е разочарован от нещо (или от някого), то може да се оттегли, без да изменя на възгледите си. Но когато загубиш своите дългогодишни убеждения, за да скочиш в друга атмосфера, за да се докопаш до синекурна длъжност или пък такава с голям престиж – то въобще не може да се мисли и говори за убеждения. Такава постъпка може да носи съвсем друго име...
Николай Младенов, ако е верен на някакви възгледи (пък дали няма да ги смени, ако някой му плати добре!?), то това са възгледите му за антимакедонизма - той ни най-малко не се свени да сипе огън и жупел срещу македонците и не се притеснява ни най-малко да дрънка глупости пред световната общественост и по този начин да работи всеотдайно срещу добрите отношения между България и Македония.
А какво да се каже за Божидар Димитров? Има ли нещо, което да не е казано за великия националист, гениалния македономразец, който далеч е надраснал един „шибан” народ и не е оценен от него?
Преди време по „Нова телевизия” в предаването „Стани богат”, в което гостуваха двамата добри приятели Бойко Борисов и Божидар Димитров, на въпрос на водещия какъв министър ще стане Димитров, Борисов каза, че на Димитров му е достатъчно това, че ще е приятел на премиера. Но не. Премиерът, съставяйки кабинета си, веднага включи в него и Божидар Димитров заедно с омразата му към всичко македонско. Пак тогава на журналистически въпрос с какво ще се занимава историкът, премиерът отговори, че засега не знае, но ще се намери какво да върши.
Това да ви звучи познато? По времето на комунизма имаше една приказка, че се търси работа за човека, а не човек за работата. По силата на тази максима бяха назначавани не само на фиктивни длъжности, но и на ръководни места „наши” хора, доказани некадърници, без каквато и да било научна или практическа подготовка, без да могат да допринесат нещо за обществото, ако не броим поразиите, които талантливо сътворяваха. Така бръснари станаха директори, а горски работници – главни редактори. По-късно бяха „удостоявани” с висше образование!? (Лично мое мнение е, че оттогава тръгна разрухата в България, а не след 10. ХI. 1989 г. След тази дата други „наши” хора само довършиха започнатото дело.)
И така се роди министърът на българите по света (без портфейл). Забележете – на българите по света, не на българските граждани по света. Това на какво ви мирише? Или вони? Решете сами.
Защо споделям тези си размисли? Много просто – за да стигна до главното. А то е, че премиерът на Република България е скрит националист. Като казвам „скрит” това съвсем не означава, че той е страхлив. Не! Смелост на г-н Борисов не му липсва. Просто той проявява хитрост, защото много добре знае, че в Европа и по света не гледат с добро око на националистите. И скрива в душата си това, което не е за пред нормални хора. (Не знам защо винаги „националист” ми звучи като „нацист”!) И си назначава „маши”, които да вадят кестените от огъня.
Да, но дойде “време разделно” и премиерът бе принуден да изрита от кабинета си “вечния гаф” - Божидар Димитров. Причината бе агентурното минало на министъра. След като Комисията по досиетата разкри, че няколко десетки посланици са били доносници на Държавна сигурност, се разгоря поредният скандал между премиер и президент. За да не бъде обвиняван, че мери с различен аршин, министър-председателят поиска оставката на министъра без портфейл, и той - след известно умуване, шикалкавене, демонстриране на героизъм, непукизъм и достойнство без покритие - бе принуден да я подаде. Така въздухът в Министерския съвет стана поне мъничко по-чист и свеж. Алилуя!
Обаче до днес (24.I 2011 г.) не е назначен нов човек на овакантеното място. Дали въобще ще я има тази длъжност - министър на българите по света (без портфейл); дали няма да я има; дали някой друг ще се облажи с нея или не - на всички тези въпроси г-н Борисов не е дал отговори. Ако има такъв министър, дано да е трезв човек - знаещ, можещ, мислещ за бъдещето, а не тъп националист или неовърховист, влюбен в издънките; и дано да мисли за всички български граждани по света!
И друго пожелание: посланикът в Македония, както се и очакваше, е бил доносник на ДС. Ако премиерът спечели войната с агент “Гоце”, дано най-сетне в Скопие да отиде да работи човек за бъдещето, а не някоя зловеща сянка от миналото. Амин!
Някои други прояви говорят също за убежденията на премиера: преди време той сподели нещо в смисъл как да бъде покорено Скопие, по-късно обясни, че не е искал да каже това, което е казал; срещна се лично с най-голямата българка, открита в бракоразводна зала в Гевгелия, за която така и не стана ясно успя ли да разреши семейните си проблеми, които я направиха българка; уволни петима служители от Националния статистически институт, които в предварителното преброяване, съобразявайки се с реалността от последното преброяване, поставиха графа „Македонец”; зад ГЕРБ в парламента стоят неотстъпно ултранационалистите от „Атака”!
Въпреки всичко се питам: колко му влияе на премиера обкръжението? И ако му влияе, това оправдава ли го!?
А да си спомняте за един друг хитрец, няколко години със своите лакеи водил България към пропаст? Да, да, става въпрос за Божидар, извинете, за Тодор Живков. Ха-ха-ха!
За никого не е тайна, че национализмът на върхушката доведе България до няколко държавни катастрофи. Всеки вижда накъде сме тръгнали и днес, когато неовърховисти и националшовинисти са окупирали върховете на държавата, партиите, културата, икономиката и... какво ли не.
Нито е правилно, нито е приемливо държавни мъже да хитруват, по някога даже тъпчейки конституцията. Никак не е полезно един премиер да дели народа на страната, която управлява, на свои и чужди. Малцинствата в България не са й врагове. Със своя труд, опит и знания те са допринасяли и допринасят за прогреса на тази страна. И са допринасяли и допринасят много повече, безкрайно повече от разните му там ренегати, разположили се в парламента, в министерствата, в ръководните структури - навсякъде.

Тези ренегати и хитреци доведоха до това полуграмотници да стават милионери и да определят отношенията в държавата, разрушавайки вековни ценности като толерантност, наука, култура, образование, здравеопазване, добросъседство на Балканите, морал, съвест – всичко, което определя човешкото достойнство!
И докога така? По-точно – кога Европа ще разбере какво става в България? И ще продължава ли да си играе на писъмца, за да не си разваля рахатлъка!?


   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting