Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



Такава държавна власт не могла да представя нито аристокрацията, нито демокрацията, защото досегашният опит показал, че тия партии, щом получавали властта, използували я изключително за удовлетворение на личните си интереси. Такава неутрална власт могла да бъде само монархията. Тая мисъл, изказана още от Аристотеля, развил особено Исократ. Той очаква спасението на Гърция именно от монархията; затова той обръща поглед към силната северна монархия, към македонския царски двор, който отдавна вече бил център на гръцка култура; той подбужда Филипа да помогне да се прекъснат постоянните борби между отделните гръцки държавици и да насочи обединените гръцки и македонски сили към обща цел: завоюване на персийската държава; с това щяло да се намери и разрешението на най-важния социален въпрос: да се отърве гръцкото общество от опасността, с която го заплашвал постоянно увеличаващият се безимотен, бездомен пролетариат. Тия отношения трябва да имаме предвид, за да разберем правилно мислите на Исократа.
Привържениците на тезата за елинското потекло на македонците привеждат и някои свидетелства от по-късните автори. Така у историка Полибия акарнанецът Ликиск говори на лакедемонците: „Тогава вие се борихте за хегемония и чест против ахейците и вашите единоплеменници, македонците, предвождани от Филипа; а сега предстои на елините война за спасение от робство против другоплеменни хора (т. е. римляните), които мислите, че сте ги повикали против Филипа, а забравяте, че сте ги повикали против самите вас и против цяла Елада.”
На друго място се казва, че етолийците, акарнанците и македонците имат еднакъв език. Македонският цар Филип V, синът на Деметрия, сключил съюза с Ханибала от име на македонците и останалите елини. Обаче трябва да се изтъкне, че тия свидетелства произлизат от по-късно време (II в. пр. Хр.), когато Македония била вече напълно елинизувана; следователно те не доказват нищо за по-старото време; иначе би трябвало да смятаме гърци и елинизуваните тракийци, които във византийско време вече не били различавани от елините.
Нека не забравяме, че същият Полибий причислява към елините и епирските племена, за които вече е доказано, че не са от елинско потекло; пак у същия автор за етолийците се казва, че повечето от тях не са елини. Не доказват нищо и другите свидетелства, които привежда Хаджидакис, та затова не ще се спираме върху тях.
За македонския език дава интересно известие историкът от първия век сл. Хр. Курций, който говори за процеса на македонския болярин Филота пред събранието на войската, която се състояла от македонци и гърци. Александър произнася обвинителната си реч против Филота, след което Филота отговаря: „ Освен македонците присъствуват мнозина, които , мисля, по-лесно ще разберат думите ми, ако употребя същия език, на който говори и ти (т.е. гръцки), и то с цел, вярвам да се разбере речта ти от повече души”. Тогава царят каза: „Виждате ли, че Филота дори е обхванат от презрение към отечествения език ( т.е. македонски)?” От това място може да се заключи, че гърците не са разбирали македонски, затова Филота предпочита да говори гръцки, за да бъде разбран и от гърците, и от македонците, мнозина от които знаели гръцки. Но то още не доказва, че македонският народ изцяло бил в това време гръцки и говорил у дома си гръцки; то доказва само, че в това време елинизацията на горните македонски слоеве била вече доста напреднала.
По-нататък Филота казва, че родният македонски говор вече излязъл из употреба поради сношенията с други народи, и че и победители (т.е. македонците) и победени трябвало да учат чужд език (т.е. гръцки). На друго място на Филота се прави упрек, че ако и да бил македонец, сношавал се със сънародниците си чрез преводчик. Види се, боляринът Филота получил напълно елинско образование, та не разбирал вече езика на простия македонец.
Тия известия у Курций явно доказват, че македонският народен език не бил гръцки. Ала длъжни сме да признаем, че сведенията на Курция за катастрофата на Филота не са твърде достоверни; тъй щото и в тоя случай заключението за характера на македонския език не може да бъде напълно сигурно.
При тоя характер на античните сведения за македонския език, за езиковедеца имат много по-голяма цена остатъците , запазени от тоя език. Трябва да отбележим, че надписи на македонски език още не притежаваме. Ако македонците са имали наченки от своя писменост, те са били много рано задушени от елинизма.И тъй, от тоя език ни са останали местни и лични имена, освен това глоси (думи), които били събрани в речника на Америас от Македония, които живял в III в. пр. Хр. Всичкият тоя материал е събран и обработен в гореказаното съчинение на О. Хофман. Разглеждайки подробно запазените глоси той дохожда до заключение, че от 39 глоси, само при 15 е възможно съмнение, че не са гръцки; останалите били уж явно гръцки. Ала критиката направи Хофману не безосновен упрек, какво бидейки предубеден, че македонският език е гръцки, при обяснението на думите търси само гръцки елементи и не държи достатъчно сметка за възможността, че могат да се намерят други по-правдоподобни тълкувания чрез съпоставка с другите индоевропейски езици. Значи, при по-внимателно проучване ще се докаже, че някои от глосите, които Хофман смята сигурно гръцки, са също тъй македонски, както и другите, които той не може да обясни чрез гръцки език.
Особено Хофман напира на това, че и думите от катадневния живот, флората и фауната са повечето гръцки и не могат да бъдат заети. Но ние изтъкнахме вече на друго място, какво романският език със своите заемки от славянски показва, че относително последните няма определени граници: могат да бъдат заети и най-обикновени и най-необходими думи.
Че имената на някои служби (държавни и военни) са гръцки, това не може да служи за аргумент да доказваме, че македонският език бил гръцки, защото тука трябва да държим сметка за възможността, че тия термини са били въведени от македонските царе, които съзнателно насаждали гръцка култура в Македония; така ще да е случаят с “другарите” (hetairoi) на царя, за които ще говорим по-долу в отдела за държавното устройство. Но в тая област има запазени чисто македонски следи, както напр. s k o i d - os (съдебен чиновник).
Както виждаме, глосите не стигат, за да се докаже елинският характер на македонския език; по-скоро те говорят в смисъл , че той е бил смесен език. Това е мнението на такива видни езиковедци, като А. Мейе, А. Тумб и П. Кречмер. Последният признава, че остатъците от македонския език силно се отличават от гръцки. Тука принадлежи напр. заменяването на индоевропейските mediae aspiratae (меки предихателни) с mediae, а не с tenues aspiratae (твърди предихателни) както в гръцки. Това явление сближава македонския език с тракийския и илирийския; илирийски характер показват и македонските приставки issa и -st-. Но, от друга страна Кречмер изтъква, че в македонския език има гръцки елементи, които не могат да се смятат всички като заети. Тия елементи имат допирни точки с еолийския говор, което добре се съгласява с обстоятелството, че родоначалникът „Македон” се смятал като син на Еола. А пък към западногръцки сочи промяната на rs в rr, което се съгласява с отъждествяването на македонците с доряните у Херодота. Изобщо Кречмер е на мнение, че от племената, които после в Гърция се обособили като елински, рано се отделило едно племе и се отправило към планинските местности на север от Тесалия; там то покорило тракийското и илирийското население и образувало с него един народ, който имал смесен език.
Надълго разглежда Хофман и македонските лични имена и дохожда до заключение, че имената на князете, благородните, пълководците са чисто гръцки и особено близко сродни с тесалийските, както изобщо според него македонският говор бил най-близък до тесалийския.
Но и този резултат едва ли може да се счита сигурен, защото, както бележи и Фасмер (ц.м. стр.32) , ние не знаем дали носителите на тия имена са били македонци по произход. И Тумб изтъква , че личните имена малко доказват; като аргумент в дадения случай биха могли да служат само негръцките имена. Размяната на личните имена е обикновено явление: Фасмер тъкмо от тесалийския характер на собствените имена заключава, че повечето о т тях са заети от тесалийския.
После не бива да се забравя при тълкуването на тия имена, че някои от тях са сигурно изменени в гръцки уста въз основа на народна етимология, както ще да е случаят с името Пердика. Не изглеждат гръцки имената Аерменай, Биргин, Крастон, Адай и пр.
По-голямо значение за решение на занимаващия ни въпрос могат да имат географските имена, които Хофман изобщо не разглежда. Има географски имена , особено във Вардарската долина, които изглеждат гръцки; напр. Идомене, Аталанте, Гортиния, Европ, Алкомене или Алалкомене; после Бероя, Еге, Аргос ( в Орестида) и пр. U. Kоhler е изказал предположение, че тия имена произхождат от старото елинско население, което обитавало областите между Тесалия и Аксий (Вардар), преди да бъдат те наводнени от траките. Друго мнение изказва Групе. Понеже някои от тия имена се срещат и в Беотия и понеже евбейско-беотийски сказания са локализирани по трако-македонския бряг, Групе предполага, че именно гръцки колонисти, изтласкани навътре в страната от посетнешни преселенски вълни, са занесли тия имена в Македония. Това е вероятно, но не може да се докаже сигурно.
Ала има и друго. Не всички имена се признават за сигурно гръцки. Така Бероя е тракийско име, както ни показва Берое в Тракия (Augusta Traiana, Стара Загора)и друг град със същото име в Мизия. И Еге едва ли е гръцко; с по-голямо право можем да го смятаме за илирийско, понеже в Епир имаме племе егестеи. Гортиния е вероятно прединдоевропейско, може би и Европ. Но по-важно е да изтъкнем, че повечето от географските имена във вътрешна Македония не са гръцки, както вече имахме случай да изложим на друго място. Тук ще добавим, че и Буномос, по-старото име на македонската столица Пела, е чисто илирийско.
За подкрепа на тезата си Хофман навежда и имената на македонските месеци, които се произвеждат от имена на гръцки божески праздници. Македонската календарна година почвала първоначално с есенното равноденствие и имала следните месеци: Dios, Apellaios, Audnaios, Peritios, Dystros, Xandikos, Artemisios, Daisios, Panamos, Loios, Gorpiaios, Hyperberetaios. Впрочем сам Хофман признава, че три от тях: Audnaios, Gorpiaios, Xandikos не могат да се тълкуват от гръцки. Kretschmer сближава Audnaios с пеонското име Audoleon и илирийското Audata. Трябва обаче да забележим, че от имената на месеците не бива да се вади заключение, защото - както казва сам Хофман – сведения за тях имаме в надписи и папируси от елинистическо време ( от III в. нататък); а ние знаем, че македонците разпространявали в предна Азия и Египет гръцка култура и гръцки общ език, та никак не е чудно, че намерваме имена на гръцки месеци. Стари известия за македонския календар ние нямаме.
Твърде е вероятно, че в Македония покрай заетите елински имена са употребявали и народни имена на месеците, както е случаят с европейските народи, които са заели латинските имена на месеците, но си имат и народни имена за тях. 3. Ако, както видяхме, езиковото издирване не е постигнало сигурни резултати, то ще трябва да се обърне по-голямо внимание на въпроса какви са били отношенията на гърци и македонци в историческо време; дали те са тъй дълбоко обосновани, та да ни дадат право да говорим за обща история на Македония и Елада. Тоя въпрос отлично е разяснен от Керста, и за нашата цел ще бъде необходимо да се запознаем с неговото мнение.
Преди всичко македонците не са имали никакво участие в културните елементи, които в историческо време обусловяли елинското национално съзнание; в гръцките сказания те не играят никаква роля. Те нямали достъп нито в общоелинските игри, нито в делфийската амфиктиония. Цар Александър I (498-454 пр. Хр.) бил допуснат да вземе участие в олимпийските игри, след като доказал пред елинодиките (уредниците и председателите на игрите) , че е потомък на Херакла, следователно грък (Her. V 22). Мнението на други стари автори за македонците вече наведохме по-горе. В решенията на основания от Филипа елински съюз срещаме официалната формула: „Филип и елините”, „Александър и елините”, с което ясно се изтъква, че македонците се делят от елините. Когато след съсипване на фокидците Филип бил приет член в делфийската амфиктиония, то това не означавало приемане на македонския народ; само Филип е бил допуснат, и то вероятно като Хераклид, а не като представител на народа си. И така „не може да има съмнение, казва Керст, че още във време на Филипа и Александра елините не смятали македонците като принадлежащи към гръцката нация. Също е сигурно, че сам македонският народ в оня период не числел себе си към елините, ами се отличавал от тях по ясен и определен начин. Достатъчно е да се хвърли поглед в историческата традиция върху времето на Филипа и особено върху това на Александър и диадохите: навсякъде ще се забележи ясното съзнание на македонците, че са един народ за себе си, който, като такъв, има призвание да спечели слава и сила в света”.
От друга страна, Керст изтъква, че македонците показали голяма способност да възприемат елинската култура, и че във време на Филипа V се смятали вече като един народ, сроден на елинския (ср. по-горе стр.14). Това не доказва безусловно , споре Керста, че македонците са първоначално елини, но се обяснява по-лесно и по-естествено, ако приемем , че са племенно-сродни с тях. Много от собствените имена у македонците показват елински тип и не могат да бъдат заети. Ако тия народи не са сродни, мъчно бихме могли да обясним тоя голям брой гръцки имена; подобно нещо не намираме у други негръцки племена, напр. траките и илирите. Ала тоя факт може да се обясни и по друг начин, както ще видим по-долу.
Има и някои стари известия, които говорят за сродство между македонците и елините. Хесиод (VII в. пр. Хр.) казва, че Магнес и Македон били синове на Зевса, които живели при Пиерия и Олимп, значи магнетите и македонците се смятали сродни; магнетите са гръцко племе, които участвало и в делфийската амфиктиония. Според логографа Хеланик, Македон, родоначалникът на македонците , бил син на Еола (ср. по-горе стр.17). Тия две известия имат еднакъв характер, защото най-старият историопис на йонийските логографи е тясно свързан с родословния епос на Хесиодовата школа. За да оценим правилно тия известия, трябва да имаме предвид , че в гръцката родословна литература често пъти са свързани чужди племена с елински родоначалници и герои. Така например сам Хесиод казва в своята Теогония (ст. 1011 сл.) , че Одисей имал от Кирка два сина: Агрий и Латин. Можем ли от това известие да заключаваме, че латинците са сродни с елините? Очевидно не. Така ще си обясним и известието на Хесиода за Македона. Понеже македонците са живеели в съседство с магнетите, то родословната поезия ги свързва; едва ли можем да даваме някакви етнографическа стойност на подобни известия.
Херодот (I, 56) съобщава , че доряните живеели едно време при Пинд и тогава се наричали македнийско племе; и на друго място (VII 43) той свързва доряните с македнийското племе. „Македнос” се споменава и като син на аркадеца Ликаон. Това име още не е разяснено със сигурност. Хофман , като взима предвид, че „македнос” се среща у Хомера като нарицателно в смисъл „висок”, „строен”, мисли,че основата македн- е съкратена форма на македон-. Според него известието на Херодота е достоверно и ни учи, че македонците произлизат от Тесалия. И Heidemann е на мнение, че македонците принадлежат към дорийския слой на гръцките племена, що се потвърдявало и от преданието, което свързва македонските Аргеади с Теменидите от Аргос.
Обаче Хофман не е обърнал внимание на обстоятелството , че името Македония е образувано с приставката –onia, която се среща в много племенни и местни имена в Тракия, Македония и М. Азия. Хомер е изказал предположение, че тоя суфикс е трако-фригийски и означава може би „страна” , но възможно е, че той е илирийски. И тук проблемата не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. Хофман не е разгледал въпроса за произхода на самите доряни, което беше длъжен да направи, щом приема Херодотовото известие за свръзката на доряните с македонците. Изказано е вече мнение, че доряните са илирийско племе или най-малко, че са били смесени с илирийци.Това се вижда от имената на трите им фили (племена) хилеи, димани, памфили; последото значи „хора от всякакви племена” ; а пък „хилеите” не могат да се отделят от илирийското племе „хилеи”, което е живеело в околността на Зара. Значи смешението на днешните гърци с албанци има своята успоредица в древността . Заслужава да се изтъкне и друго. По своя антропологически тип албанците са сродни с цаконите и майнотите в Лакония със сфакиотите в западния Крит. Понеже сфакиотите и цаконите са потомци на доряните, това сходство се обяснява, ако приемем, че днешните албанци са потомци на старите илирийци, от които произхождат и доряните.
Има и указания , които говорят за по-тесни отношения на македонците с епирските племена; за последните вече се установява, че предствявут смесица от гръцки и илирийски племена. Така Хекатей Милетски означава горномакедонските орести като молоско племе. Тукидит споменава орестите в тясна връзка с епирски имена (хаони, молоси, атинтани, паравеи). Според Страбона(VII fr. 11) Македония в старо време покрай тракийски и илирийски племена била обитавана и от епирски. Същият географ причислява пелагонците , линкестите, орестите, елимиотите и еордеите към епирските племена. Планината Линкос (Lynkus) в Епир се среща като име на град и местност в Македония. На друго място Страбон пише : Някои наричат Македония и цялатa страна до Коркира, защото по начина на стриженето, говора, облеклото и други неща тия народи си приличат, а някои от тях са и двуезични. Тука Страбон изтъква етнографското сродство на македонците с племената, които живеели към запад до брега срещу Коркира, т.е. с племената на северния Епир. Керст не е наклонен да дава значение на това Страбоново известие, защото то се отнасяло към по-сетнешно време, когато отдавнашната вече историческа връзка между Епир и Македония отчасти била приравнила двете страни в културно отношение. Ала ние не можем да се съгласим с това мнение, защото Страбон е черпил тука от по-стар извор.
В илирийския характер на горномакедонските племена: линкести, орести и пр., не можем да се съмняваме, защото са образувани с характерния илирийски суфикс -st-. От тия племена не могат да се отделят собствените македонци, които завоювали Ематия; и за тях трябва да приемем илирийско потекло. Може да се предполага, че между северозападните гръцки племена се наместили и илирийци, които били техни съседи към север; установено е напр., че крепостното население на Тесалия, пенестите, било от илирийско потекло. По-късно, в XIII-XII в. пр. Хр. , когато вследствие някакъв натиск откъм север северозападните гръцки племена се раздвижили – част от това движение е и дорийското преселение – някое от илирийските, отчасти вече елинизувани племена, от Тесалия ударило към север и се установило в планинската област северно от Халиакмон; оттам по-късно то се спуснало в Ематия, дето покорило староседелското трако-илирийско население и основало македонската държава. Разбира се, това е само предпложение, но то може да ни обясни и смесения характер на македонския език и особената способност на македонците да възприемат елинизма. Така биха могли да се обяснят и личните македонски имена, които носят елински характер и не могат да бъдат заети от елините в по-късно време.
Не бива обаче най-после да забравяме, че старата история на Македония е покрита с дълбок мрак, и следователно ние не можем да знаем всички фактори, които са съдействували за бързото елинизуване на македонците. Против това мнение, според което македонците трябва да се свържат по-тясно с илирите, се изказва Керст, понеже в историческо време двата народа се намират в непрекъсната вражда, причината на която Керст търси в различните държавни и културни отношения на тия народи. Тия разлики, разбира се, съществуват; вярно е също, че според Полибия в II в. пр. Хр. македонските боляри не разбирали илирийски. Ала това нищо не доказва против приетото от нас мнение, защото в историята имаме примери за непримирима вражда, и то тъкмо между близко сродни народи. Ние не знаем какви фактори са влияли да произлезе тая противоположност между македонци и илири. И цитуваното свидетелство на Полибия не доказва нищо, защото е от късно време, както е изтъкнал още O. Muller. Илирийският и македонският език са се развили върху различна етническа основа и следователно не е чудно, че въпреки първоначалното си сродство, те са се отдалечили значително един от друг. И днес гегите мъчно разбират говора на тоските, ако и двете племена да са албански.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting