Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ВЕТИ АКАКИЕ СЕРСКИ (Свети Акакие Солунски). Свят македонски мъченик. Роден в село Ниохор (Ново село), Солунско. Когато Атанасие (кръщелното име на Акакие) бил на девет години, неговите родители се преселили в Сер. Затова, че явно величаел сред Цариград Христос, затворен от турците, измъчван и през 1815 (1816) година му отсекли главата.

АРГИРИЯДЕС ПАНАЙОТ. Виден френски общественик от македонско потекло. Показал богата дейност в социалистическото движение във Франция. Специално се занимавал с историята на македонския въпрос. Своите виждания изнасял на конференциите на френските социалисти. Автор на изследването „Македония”, публикувано през 1896 година в Париж. Окончателното решение на македонския въпрос Аргириядес виждал в създаването на независима и автономна Македония в балканска федеративна система.

АРСОВ ПОП ПЕТЪР. Един от шестимата основоположници на ВМРО, публицист, професор. Роден през 1872 година в село Богомила, Велешко. Учил в Богомила, Велес и Солун. Организатор на ученическите бунтове в Солунската гимназия. Завършил Висшата школа за литература в София. Участвал в издаването на вестник „Македония” на Коста Шахов. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина (1891) в българската столица. Член на Кръжока на „лозарите” (1892), които чрез своето списание „Лоза” поставили въпроса за индивидуалността на македонския народ и неговия език. Един от шестимата инициатори за формиране на Тайна вътрешна революционна организация за Македония и Одринско ( 23 октомври 1893 г. – стар стил) и член на нейния пръв Централен комитет. Присъствал на срещата в Ресен (1894), където са поставени темелите на ТМОРО, както и на Конгреса на организацията в Солун (1896). Автор на Правилника и на Устава на Организацията. Последователен борец против експанзионистичната и асимилаторска политика на българския Двор и Екзархията в Македония, мнение, което изказал и в своето знаменито изследване „Стамболовщината в Македония и нейните представители” (Виена, 1894). „Стамболов е тиранин, констатира в него Попарсов, който не остави нищо необидено, което е свято за българина , само за да задоволи собствената си жажда за власт. Той поиска да си послужи и с училищното дело в Македония. Този блудник, който се подиграва с честта , животите и имотите на своите сънародници в Княжеството, поиска да направи същото и с нас, македонците, в нашата татковина Македония. И се намериха подли хора, изгонени от него от България, за да му служат”. Що се отнася пък до Екзархията: “Тежко е положението на македонеца – учител в Солунската гимназия. Когато влязат в гимназията, нашите македонци учители се чувстват като в някоя турска канцелария, където трябва добре да обмислят своите думи, трябва да ги броят, инак биват обявявани за сепаратисти и тежко й на тяхната златна службичка...” „На помощ всички честни македонци!”, ще повика идеологът на ВМРО. Елате да спасите общините (църковните – бел. на ред.) в Македония, които умират, защото искат да ни направят мъртъв труп, за да могат след това да си играят с нас. Те искат тази наша община, която (досега) запази нашата национална и човешка физиономия, сега да задуши народния дух!” След разкриването на мрежата на Организацията с Винишката афера (1897 г.) арестуван и осъден на 101 години каторга. До амнистията (1902) петте години каторга излежал в известния с лошата си слава затвор в Подрум кале в Мала Азия. След завръщането си от каторгата – представител на ВМРО в София. Участник в Рилския конгрес (1905). След Младотурската революция – учител в Педагогическото училище в Скопие. Застъпва се училището да прерасне във Висша педагогическа академия с преподаване на македонски народен език. Починал в София през 1941 година.

ТОШЕВ КРУМ. Университетски професор, славист, учебникар. Роден през 1912 година в Прилеп. Гимназия учил в Битола, а се дипломирал през 1937 година във Философския факултет в Белград. Учител в Даниловград , Струмица, Слатина, шеф на научните училища. Участвал в работата на Комисията за кодификация на македонския литературен език. Професор във Философския факултет от декември 1946 година. Негово е първото преподаване в историята на този факултет. Ръководител на Отдела за народна книжовност при Института за фолклор, директор на Института за македонски език, един от редакторите на списанията „Македонски език” и „Литературна дума”. Заедно с Блаже Конески автор на „Правопис на македонски език” (1950), автор на трудове за основните характеристики на фонетичната и граматичната система на македонския литературен език, автор на читанки и учебници по македонски език за средните училища. Починал през 1976 година в Скопие.

(По „Личности од Македонија”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


Испраќаме новогодишен поздрав до читателите на весникот “Народна волја“ од градот Прилеп, Република Македонија, со многу искрени желби за здравје и среќа, братство и мир, љубов и разбирање пред се меѓу Македонците и народот во светот во Новата 2011 година!

На Јан Пирински и неговите соработници пожелуваме уште многу, многу години со успех да ја презентираат пред светот вистината за Македонија.

Дај Боже да се множат вакви гласила таму каде што ги има Македонците и нивните пријатели.

12.12.2010 г., гр. Прилеп, Р. Македонија.

Радко Георгиевски
Драги Башески
На редакционния колектив на в. “Народна воля”

по случай Новата 2011 година

пожелавам нов устрем и нови сили за отразяване живота на народа, неговите мечти и надежди, за да се извоюва общонационалното очакване - признаване на древната ни националност!
Лично на главния редактор на вестника г-н Георги Христов и на неговото семейство пожелавам Дядо Коледа да ги посети с пълен чувал хубави подаръци и весело настроение!

Нека Новата 2011 година да донесе на всички много здраве, дълголетие, щастие и успехи във всичко!

5.12.2010 г.

Сариса Параос

ИЗЈАВИ НА ДАМЕ ГРУЕВ:

• Досегашното искуство на нас, Македонците, ни покажа дека само со сопствени сили можеме да се избориме за ослободување на Македонија.

• Ние го напуштивме школувањето во Белград и дојдовме во Софија зашто ни беше ветено од бугарскиот дипломатски агент во Белград дека ќе имаме полна слобода за здружување на нас Македонците. Ако сметате дека сме сториле грев со нашето студентско друштво... одиме дома! Ние со ништо не сме згрешиле спрема бугарските закони. Нашиот грев е тоа што го сакаме нашето отечество. Кога дојдовме тука се надевавме братски да ни помогнете да создадеме своја интелигенција што ќе го поведе отечеството во борба за ослободување. Како што гледате - ние сме измамени!

• Нам ни претстои голема и макотрпна борба за обединување на народот во Македонија за да се спротивставиме не само на турскиот терор, туку и на тугите пропаганди што го цепат народот на Срби, Грци и Бугари.

• Остави ме, Мирчо! Ах, тие погани врховисти - пак не предадоа! - рекол тежко ранет Даме преди да умре.

Поезија
ПЕТЪР МИЦКОВ

На всички, които през 1965 година отстояваха македонското име

Лист форматна хартия –
формуляр канцеларски
с напечатани няколко реда.
Малко късче хартия,
наглед –
като хиляди други бумаги,
но изписана с думи,
по-страшни от всички куршуми:

М О Л Б А

от (име, презиме, фамилия),
живущ. ...............

Моля да ми бъде сменена националността
от македонец на българин.

Подпис:
Впиши си името
и подпиши!
Доброволно,
съвсем доброволно.
Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Тая земя,
на която с любов съм заченат
и с любов съм роден,
за да нося любов и надежда,
е чужда.

Чужди са Охрид и Преспа,
де още
в безлунните нощи
вълните през сълзи разнасят
кървави вопли
на ослепени войни.

Чужд е белия град на Егея
със звучното име на македонска царица –
Тесалоника –
твоя град, щерко на Филип
Админта,
Александрова сестро.
Чужда е моята нежна Беласица,
чужд е хайдушкия Пирин
с усоите гъсти,
пълни с легенди и песни
за славни комити,
положили кости за тебе,
Родино.

Чужди са майките с черни забрадки,
дето през дългите-дългите нощи,
самотни,
кървави ризи през сълзи прегръщат
наместо любими съпрузи
и синове свидни,
чакани-недочакани.

Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Святата кръв на дедите,
пролята за тая земя,
за да бъде свободна и силна,
дъждовете отдавна измиха –
не остана и помен от тия светци.
Вече няма и нужда от помен –
нали станахме все атеисти.

Чужда,
чужда е тая земя,
а ние
под наем живеем на нея –
досадни натрапници.

Впиши си името
и подпиши!

Всичко в мене крещи.
Ужас вклещва гърдите.
Буца страшна засяда във
гърлото
и душú,
и душú.
А насреща –
униформената доброволност,
самоуверена,
самодоволна,
цинично ухилена,
заканително сочи със пръст:
– Ще подпишеш ли?

Хищен,
спуска се мрак
с белезници и зинало дуло,
месечина-стръвница
по нощите
пие отново човешки души.
Безнадеждност
и мъка…

– Ще подпишеш ли?

Нямам глас.
Мълчаливо отказвам.

Тъмнина…
1973

Македонија пее

ОГИН И ПЛАМЕН ФРЛАТ ПО МЕНЕ

Огин и пламен фрлат по мене
дека сум голем Бекрија,
дека сум голем Бекрија, моме,
Бекрија ем мераклија. (2)

Рефрен:
А пак јас само по свое
животот свој го живеам,
другари меани, убави жени,
и без број ноки неспани. (2)

Огин и плмен фрлат по мене,
илјада клетви истурат,
илјада клетви истурат, моме
истурат ме проколнуват. (2)

Рефрен...

Огин и пламен фрлат по мене,
оти со мерак живеам,
оти со мерак живеам моме,
живеам и се веселам. (2)

Рефрен...

НИКО, НИКО МЕАНЏИКО

Нико, Нико мори меанџико
чини есап Нико да ми платиш
што ти служев Нико три години
сум решило Нико да се женам.

Еј Стојане море измеќаре
ако сакаш Стојан да се жениш
јас си имам Стојан измеќарки
која сакаш Стојан таја земи.

Нико, Нико мори меанџико
татко ми оставил проклетија
да не земам Нико јас девојка
тук да земам Нико јас вдовица.

Еј Стојане море млад Стојане
ако сакаш Стојан ти вдовица
ако сакаш Стојан ти вдовица
седи овде Стојан земај мене.



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting