Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)

Ако се установи, че македонците не са били сродни с елините, ще трябва да признаем, че древната гръцка история се завръшва с края на съюзническата война ( 355 г.), когато Атина изгубва напълно политическата си мощ. В противен случай пък ще кажем, че Филип обединил гръцкия народ, а Александър основал гръцкото всесветско владичество.

И тъй, какви са били македонците, главните носители на елинистичната култура? Трябва да се признае, че не притежаваме достатъчно материал, за да отговорим положително на тоя въпрос: старите автори само пътьом засягат въпроса за етнографското положение на македонците, пък и тия оскъдни сведения често пъти недопущат съвсем сигурни заключения; при това се прибавя и обстоятелството, че от езика на старите македонци са запазени много малко следи.

Казахме вече, че по тоя въпрос владее голямо разногласие в новата историческа литература. Така например известният историк Ed. Meyer мисли, че старите македонци са част от гръцкия народ, която останала в по-старите жилища, изгубила токо-речи напълно връзката с главното ядро на нацията и затова не се причислявала към нея. Това мнение, което беше изказал още O. Abel, и днес се възприема от някои историци и езиковедци, напр. Hatzidakis, Beloch и др. Цяло съчинение по тоя въпрос написа O. Hoffmann. Той мисли, че македонският народ принадлежи към една група гръцки племена, които живеели при Пинд в сев. Тесалия и по горното течение на Халиакмон (Бистрица) се врязвали в илирийска област: към тях принадлежат и тимфеите, орестите и елимиотите. От тях се отделили македонците и в неизвестно нам време по долното течение на Бистрица слезли в равнината между Еге и Пела. Там те срещнали илирийско-тракийско население, което било покорено; тепърва във времето на Архелая това население влязло в организираната от него пехота (пезетери); естествено е, че македонците заели отделни думи от тракийския и илирийския език. Но още преди Архелая македонската държава се състояла от съединение на разни племена под властта и ръководството на гърците-македонци и тяхното болярство; последните винаги се чувствували като гърци, говорели гръцки и когато Елада се провалила в политическо отношение, те се явили като спасители на елинското обединение. Те дори издигнали като държавен език не своя диалект, ами атическия, защото разбирали, че в Гърция съществувал един духовен център, който надминавал всички, именно Атина. Хофман е на мнение, че македонският диалект е близко сроден с тесалийския.

Срещу това стоят други мнения. K. O. Muller приписва на македонците илирийско потекло, едно мнение, което и днес се поддържа от G. Hahn, H. Hirt, Ad. Reinach, M. Дринов.Последният приема, че илирийците и македоно-епирските племена са били клонове на един и същ народ, езикът на който и днес е запазен в устата на албанците. Дринов приема също, че и траките са били сродни с илирите и македоно-епирците, едно мнение, което днес не може да се поддържа. Особено внимание заслужава мнението на Керст, най-добрия познавач на историята на елинизма, с което ще се запознаем по-долу. Накратко, но твърде основно и обективно, се е изказал по въпроса и английският учен W. Tarn.

Нека видим най-напред какви заключения могат да се извадят по тоя въпрос от сведенията на старите автори. Тукидид, най-видният историк на древността, който добре познавал Македония и дава ценни сведения за нея, ясно отделя македонците и епирските племена от елините; първите той нарича „варвари”, в смисъл на племена, които не говорят гръцки, а варварски, т. е. непонятен език. Трябва именно да изтъкнем, че елините около половината на V в. пр. Хр. още не се смятали като по-горе стоящи в културно отношение от тъй наречените варвари (перси, египтяни и пр.) Тепърва към края на V в. , когато гърците разбрали, че със своята демократична уредба, свободното си изкуство и научна мисъл стоят по-горе от източните народи, думата варварин добива презрително значение и почва да означава всички, които нямали елинско образование. Освен своята култура, гърците не признавали друга, като днешните романо-германски народи смятат своята култура като най-висша, общочовешка култура, към която трябва да се приобщят всички други народи. От това свое надменно схващане елините не могли да се отърсят дори и по-късно, когато почнали да се унижават пред царя на варварите - перси, да просят от него парични помощи и да го допущат да разрешава като върховен арбитър вътрешните им разпри. Това трябва да имаме предвид, за да тълкуваме правилно значението на думата варварин у Тукидида.

И на друго място (IV 124) Тукидид дели изрично македонците от живущите в Македония елини. Херодот (V 20) нарича царя Александра I „елински мъж, началник на македонците”, от което ясно се вижда, че той не смята македонците като едноплеменни с гърците. И Демостен в речите си много пъти нарича македонците варвари; с право новите автори не отдават голямо значение на неговите думи, диктувани от партизанска страст: ала не можем да отречем, че на същото мнение са били и повечето от атинците, които слушали неговите речи. Но нека оставим Демостена. За неговия съвременник Исократ никой не може да каже, че е бил политически противник на Македония. В своята реч (V, 107 сл.), в която съветва Филипа да обедини гръцките сили и след това да се обърне против Персия, той никъде не казва, че македонците са гърци. Напротив съвсем ясно е, че Исократ смята гърци (т. е. произходещ от Херакла) само царския род, а македонския народ нарича „другоплеменен”. Срещу такива изрични свидетелства мненията на новите автори не могат да имат никакво значение. Хаджидакис напр. казва, че и Исократ ще да е смятал македонците гърци, защото иначе не би било понятно, защо той се старае да убеди Филипа да обедини гърците под своя хегемония и да ги поведе против общия неприятел – персите.

Хаджидакис тук не взима предвид състоянието на Гърция през това време. Известно е, че гърците не могли със собствени сили да достигнат обединена национална държава: партикуларизмът бил основното зло на политическия им живот. Непрекъснатите жестоки политически и социални борби, особено от IV в. пр. Хр. нататък, които съсипвали благосъстоянието на малките държавици-градове, спомогнали да се породи мисълта за една силна държавна власт, която да стои над партиите и техните интереси, която да въплощава чистата държавна идея, за да може да възстанови социалния мир в измъченото от дългите борби общество.

Такава държавна власт не могла да представя нито аристокрацията, нито демокрацията, защото досегашният опит показал, че тия партии, щом получавали властта, използували я изключително за удовлетворение на личните си интереси. Такава неутрална власт могла да бъде само монархията. Тая мисъл, изказана още от Аристотеля, развил особено Исократ. Той очаква спасението на Гърция именно от монархия; затова той обръща поглед към силна северна монархия, към македонския царски двор, който отдавна вече бил център на гръцка култура; той подбужда Филипа да помогне да се прекъснат постоянните борби между отделните гръцки държавици и да насочи обединените гръцки и македонски сили към обща цел: завоюване на персийската държава; с това щяло да се намери и разрешението на най-важния социален въпрос: да се отърве гръцкото общество от опасността, с която го заплашвал постоянно увеличаващият се безимотен, бездомен пролетариат. Тия отношения трябва да имаме предвид, за да разберем правилно мислите на Исократа.

Привържениците на тезата за елинското потекло на македонците привеждат и някои свидетелства от по-късните автори. Така у историка Полибия акарнанецът Ликиск говори на лакедемонците: „Тогава вие се борихте за хегемония и чест против ахейците и вашите единоплеменници, македонците, предвождани от Филипа; а сега предстои на елините война за спасение от робство против другоплеменни хора (т. е. римляните), които мислите, че сте ги повикали против Филипа, а забравяте, че сте ги повикали против самите вас и против цяла Елада.”

На друго място се казва, че етолийците, акарнанците и македонците имат еднакъв език. Македонският цар Филип V, синът на Деметрия, сключил съюза с Ханибала от име на македонците и останалите елини. Обаче трябва да се изтъкне, че тия сведетелства произлизат от по-късно време (II в. пр. Хр.), когато Македония била вече напълно елинизувана; следователно те не доказват нищо за по-старото време; иначе би трябвало да смятаме гърци и елинизуваните тракийци, които във византийско време вече не били различавани от елините.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Испраќаме новогодишен поздрав до читателите на весникот “Народна волја“ од градот Прилеп, Република Македонија, со многу искрени желби за здравје и среќа, братство и мир, љубов и разбирање пред се меѓу Македонците и народот во светот во Новата 2011 година!

На Јан Пирински и неговите соработници пожелуваме уште многу, многу години со успех да ја презентираат пред светот вистината за Македонија.

Дај Боже да се множат вакви гласила таму каде што ги има Македонците и нивните пријатели.

12.12.2010 г., гр. Прилеп, Р. Македонија.

Радко Георгиевски
Драги Башески
На редакционния колектив на в. “Народна воля”

по случай Новата 2011 година

пожелавам нов устрем и нови сили за отразяване живота на народа, неговите мечти и надежди, за да се извоюва общонационалното очакване - признаване на древната ни националност!
Лично на главния редактор на вестника г-н Георги Христов и на неговото семейство пожелавам Дядо Коледа да ги посети с пълен чувал хубави подаръци и весело настроение!

Нека Новата 2011 година да донесе на всички много здраве, дълголетие, щастие и успехи във всичко!

5.12.2010 г.

Сариса Параос

ИЗЈАВИ НА ДАМЕ ГРУЕВ:

• Досегашното искуство на нас, Македонците, ни покажа дека само со сопствени сили можеме да се избориме за ослободување на Македонија.

• Ние го напуштивме школувањето во Белград и дојдовме во Софија зашто ни беше ветено од бугарскиот дипломатски агент во Белград дека ќе имаме полна слобода за здружување на нас Македонците. Ако сметате дека сме сториле грев со нашето студентско друштво... одиме дома! Ние со ништо не сме згрешиле спрема бугарските закони. Нашиот грев е тоа што го сакаме нашето отечество. Кога дојдовме тука се надевавме братски да ни помогнете да создадеме своја интелигенција што ќе го поведе отечеството во борба за ослободување. Како што гледате - ние сме измамени!

• Нам ни претстои голема и макотрпна борба за обединување на народот во Македонија за да се спротивставиме не само на турскиот терор, туку и на тугите пропаганди што го цепат народот на Срби, Грци и Бугари.

• Остави ме, Мирчо! Ах, тие погани врховисти - пак не предадоа! - рекол тежко ранет Даме преди да умре.

Поезија
ПЕТЪР МИЦКОВ

На всички, които през 1965 година отстояваха македонското име

Лист форматна хартия –
формуляр канцеларски
с напечатани няколко реда.
Малко късче хартия,
наглед –
като хиляди други бумаги,
но изписана с думи,
по-страшни от всички куршуми:

М О Л Б А

от (име, презиме, фамилия),
живущ. ...............

Моля да ми бъде сменена националността
от македонец на българин.

Подпис:
Впиши си името
и подпиши!
Доброволно,
съвсем доброволно.
Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Тая земя,
на която с любов съм заченат
и с любов съм роден,
за да нося любов и надежда,
е чужда.

Чужди са Охрид и Преспа,
де още
в безлунните нощи
вълните през сълзи разнасят
кървави вопли
на ослепени войни.

Чужд е белия град на Егея
със звучното име на македонска царица –
Тесалоника –
твоя град, щерко на Филип
Админта,
Александрова сестро.
Чужда е моята нежна Беласица,
чужд е хайдушкия Пирин
с усоите гъсти,
пълни с легенди и песни
за славни комити,
положили кости за тебе,
Родино.

Чужди са майките с черни забрадки,
дето през дългите-дългите нощи,
самотни,
кървави ризи през сълзи прегръщат
наместо любими съпрузи
и синове свидни,
чакани-недочакани.

Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Святата кръв на дедите,
пролята за тая земя,
за да бъде свободна и силна,
дъждовете отдавна измиха –
не остана и помен от тия светци.
Вече няма и нужда от помен –
нали станахме все атеисти.

Чужда,
чужда е тая земя,
а ние
под наем живеем на нея –
досадни натрапници.

Впиши си името
и подпиши!

Всичко в мене крещи.
Ужас вклещва гърдите.
Буца страшна засяда във
гърлото
и душú,
и душú.
А насреща –
униформената доброволност,
самоуверена,
самодоволна,
цинично ухилена,
заканително сочи със пръст:
– Ще подпишеш ли?

Хищен,
спуска се мрак
с белезници и зинало дуло,
месечина-стръвница
по нощите
пие отново човешки души.
Безнадеждност
и мъка…

– Ще подпишеш ли?

Нямам глас.
Мълчаливо отказвам.

Тъмнина…
1973

Македонија пее

ОГИН И ПЛАМЕН ФРЛАТ ПО МЕНЕ

Огин и пламен фрлат по мене
дека сум голем Бекрија,
дека сум голем Бекрија, моме,
Бекрија ем мераклија. (2)

Рефрен:
А пак јас само по свое
животот свој го живеам,
другари меани, убави жени,
и без број ноки неспани. (2)

Огин и плмен фрлат по мене,
илјада клетви истурат,
илјада клетви истурат, моме
истурат ме проколнуват. (2)

Рефрен...

Огин и пламен фрлат по мене,
оти со мерак живеам,
оти со мерак живеам моме,
живеам и се веселам. (2)

Рефрен...

НИКО, НИКО МЕАНЏИКО

Нико, Нико мори меанџико
чини есап Нико да ми платиш
што ти служев Нико три години
сум решило Нико да се женам.

Еј Стојане море измеќаре
ако сакаш Стојан да се жениш
јас си имам Стојан измеќарки
која сакаш Стојан таја земи.

Нико, Нико мори меанџико
татко ми оставил проклетија
да не земам Нико јас девојка
тук да земам Нико јас вдовица.

Еј Стојане море млад Стојане
ако сакаш Стојан ти вдовица
ако сакаш Стојан ти вдовица
седи овде Стојан земај мене.



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting