Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
В град Прилеп, Република Македония, бе отбелязан 30-годишният юбилей на вестник “Народна воля”

МАКЕДОНИЯ СЕ ВЪЗРОДИ, ЖИВА Е И ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНА!

Драги Башески
Радко Георгиевски

На четвърти декември 2010 г., в читалнята на Градската библиотека ЈОУ„Борка Талески” – Прилеп, пред многобройни почитатели на писаното слово се проведе представяне на вестник „Народна воля”, който се печати и издава в Благоевград, Пиринския дял на Македония, в Република България.
То е организирано благодарение на Инициативния комитет, в който влязоха неколцина ентусиасти, редовни абонати на вестника, и други прилепчани, които са негови читатели вече доста време. За да се проведе събитието без проблеми, бе изготвена програма, която се изпълни изцяло за общо задоволство както на домакините, така и на дошлите от съседните държави България, Албания и от Косово, и от няколко града в Република Македония.

Гост от редакцията на в. „Народна воля” бе главният и отговорен редактор Георги Христов (Ян Пирински). Гостуваха и д-р Георги Радулов – Радуле, поетът Димитър Иванов от град Шумен и съпредседателят на ОМО „Илинден”-ПИРИН Стоян Георгиев. На тази среща свой отпечатък й поставиха и главният и отговорен редактор на вестник „Преспа”, който се печати и издава в Република Албания, - Ефтим Митревски, както и журналистът и поет Спасе Мазенковски.

Тук бяха и Бойда Исмаили от Македонско-горанската общност в Косово, председател на македонците с ислямско вероизповедание, както и двама представители от Световния македонски конгрес - председателят Тодор Петров и Аце Димоски.

Особено удоволстие на всички достави краткото присъствие и срещата с Мария Якимовска, дъщеря на Методия Андонов -Ченто, първия председател на Президиума на Македония.

Сборното място беше пред Парка на революцията в града домакин, градът, който пръв започна борбата против фашистката окупация в Македония - Прилеп. Посрещна ги и ги поздрави председателят на Инициативния комитет Илия Димоски-Шаторо, внук на Методия Шаторов -Шарло, съветник на градоначалника на община Прилеп.

Могилата на непобедените в Прилеп е обща гробница на 650 загинали партизани от над 3 000 бойци с пушка в ръка, от които десет са народни герои от общо петнадесетте, които е дал Прилеп през Втората световна война. За революционния Прилеп говори Благоя Талески от Народния музей в града, а присъстващите се поклониха пред паметта на борците и положиха цветя в знак на почит и благодарност.

Общо бе желанието да се посети паметникът на първия председател на Президиума на Македония - Методия Андонов - Ченто, поставен в центъра на града, където също така участниците се поклониха и положиха свежи цветя. Домакинът на тези прояви - Градската библиотека „Борка Талески” – Прилеп, чрез своя директор поета Петър Петрески каза добре дошли в град Прилеп на гостите и им пожела да се чувстват като у дома.

Представянето на „Народна воля” започна с изпълнение на македонския химн „Днес над Македония се ражда ново слънце на свободата”в солово изпълнение на Ратко Георгиевски - човека, чиято идея бе тази среща. Веднага след това пенсионираният свещеник прота ставрофор Александър Алинчанец благослови събранието и пожела на присъстващите много разбирателство и любов.

Тихомир Стояноски от скопския театър “Скръб и утеха” рецитира своя пръв монолог “Будене на ангелите”.

Преди началото на представянето на месечника „Народна воля” с едноминутно мълчание бе отдадена почит на всички починали сътрудници на този орган на македонците, където и да е по света. За съдържанието на вестника говори Драги Башески, новинар и публицист. Както каза, той следи вестника от четири години и с всеки следващ брой той му оставял все по-силни впечатления със своите текстове, от които той отдели и посочи няколко, за които вярваше, че ще привлекат вниманието на присъстващите. Даде и характеристика на авторите на статии в „Народна воля”, като каза, че те са патриоти, но не са националисти.

След това бе приета декларация, с която се осъждат изявленията на проф. Джон Мелвин Джонс от Австралия за македонците.

Към присъстващите се обърна и главният и отговорен редактор на „Народна воля” Георги Христов (Ян Пирински), първата личност на вестника от Благоевград. (Неговото слово поместваме на стр. 11)

Тодор Петров, председател на Световния македонски конгрес, от името на членовете на тази организация и от свое име поздрави гостите и домакините и се обърна към присъстващите с приветствено слово. (Словото му поместваме на стр. 11)

След това Тодор Петров връчи на главния редактор на “Народна воля” специално изработена грамота, посветена на неговия принос в информирането, с което Георги Христов стана притежател и носител на титлата “Македонски сенатор”. При награждаването председателят на Световния македонски конгрес каза:

“Изразявам искрена благодарност на Георги Христов (Ян Пирински), главен и отговорен редактор на вестник „Народна воля”, за делото на живота му: вестника „Народна воля” и битката за правда и свобода за македонците и за Македония!

Същевременно от името на Световния македонски конгрес имам честта пред всички Вас да го удостоя с най-високото всемакедонско признание - почетната титла “Македонски сенатор”. Господин Христов, нека Господ Ви даде много здраве и години живот, пишете и разпространявайте истината за македонците и Македония. Господин Христов, заповядайте за връчване на грамотата за признанието!”

Главният и отговорен редактор на „Народна воля” Георги Христов благодари на Тодор Петров, председател на Световния македонски конгрес, с думите:

“Господин Петров, приемете моята искрена благодарност за Вашето решение да ми бъде оказано най-високото всемакедонско признание – почетната титла “Македонски сенатор”. Ние, македонците, Ви уверяваме, че както и досега, така и в бъдеще ще продължим борбата с мирни действия, за да ни бъдат гарантирани правата и свободите в Република България.. Вярваме, че ще победим, защото истината е на наша страна, а след нашата победа Република България свободно и с морално право ще може да се нарича демократична държава.”

Също така пред присъстващите говори и проф. д-р Георги Радулов – Радуле, дългогодишен сътрудник на вестник „Народна воля”. Думата взеха Ефтим Митревски - главен и отговорен редактор на вестник „Преспа”, и журналистът и поет в тази медия Спасе Мазенковски. И двамата говориха за трудностите, с които се сблъскват македонците в Албания. Техните искания са за признаване на македонците на цялата територия на тази държава, а не само в Мала Преспа, както е сега. Те също така си искат своето право на следващото преброяване да могат да се запишат като македонци, а това да им го осигурят държавните органи на тази страна, така както могат да се декларират албанците в Македония и всички малцинства, които живеят в нашата родина.

Поетът Димитър Иванов от град Шумен, България, рецитирайки стихове от поета македонец Никола Йонков Вапцаров и стихове от поетесата Златка Дамянова от Варна, спечели аплодисменти от приятно изненаданите гости и домакини. Иванов с голяма страст и чувство величаеше изказаните мечти и желания на големия македонски поет, който, както и Коста Рацин, не доживя да види свободна и независима Република Македония. Тихомир Стояновски от театър „Скръб и утеха” произнесе втория си монолог, посветен на монументалния паметник „Кокино” в непосредствена близост до град Круш

ево. Монологът бе приет с въодушевление и одобрение от всички в залата.

Присъстващите за втори път застанаха мирно - този път пред обичания химн „Народе македонски...”, изпълнен от Радко Георгиевски, който им разнежи сърцата, а за своето изпълнение спечели много аплодисменти. С това завърши еднодневното пребиваване на гостите в Прилеп и Република Македония.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Испраќаме новогодишен поздрав до читателите на весникот “Народна волја“ од градот Прилеп, Република Македонија, со многу искрени желби за здравје и среќа, братство и мир, љубов и разбирање пред се меѓу Македонците и народот во светот во Новата 2011 година!

На Јан Пирински и неговите соработници пожелуваме уште многу, многу години со успех да ја презентираат пред светот вистината за Македонија.

Дај Боже да се множат вакви гласила таму каде што ги има Македонците и нивните пријатели.

12.12.2010 г., гр. Прилеп, Р. Македонија.

Радко Георгиевски
Драги Башески
На редакционния колектив на в. “Народна воля”

по случай Новата 2011 година

пожелавам нов устрем и нови сили за отразяване живота на народа, неговите мечти и надежди, за да се извоюва общонационалното очакване - признаване на древната ни националност!
Лично на главния редактор на вестника г-н Георги Христов и на неговото семейство пожелавам Дядо Коледа да ги посети с пълен чувал хубави подаръци и весело настроение!

Нека Новата 2011 година да донесе на всички много здраве, дълголетие, щастие и успехи във всичко!

5.12.2010 г.

Сариса Параос

ИЗЈАВИ НА ДАМЕ ГРУЕВ:

• Досегашното искуство на нас, Македонците, ни покажа дека само со сопствени сили можеме да се избориме за ослободување на Македонија.

• Ние го напуштивме школувањето во Белград и дојдовме во Софија зашто ни беше ветено од бугарскиот дипломатски агент во Белград дека ќе имаме полна слобода за здружување на нас Македонците. Ако сметате дека сме сториле грев со нашето студентско друштво... одиме дома! Ние со ништо не сме згрешиле спрема бугарските закони. Нашиот грев е тоа што го сакаме нашето отечество. Кога дојдовме тука се надевавме братски да ни помогнете да создадеме своја интелигенција што ќе го поведе отечеството во борба за ослободување. Како што гледате - ние сме измамени!

• Нам ни претстои голема и макотрпна борба за обединување на народот во Македонија за да се спротивставиме не само на турскиот терор, туку и на тугите пропаганди што го цепат народот на Срби, Грци и Бугари.

• Остави ме, Мирчо! Ах, тие погани врховисти - пак не предадоа! - рекол тежко ранет Даме преди да умре.

Поезија
ПЕТЪР МИЦКОВ

На всички, които през 1965 година отстояваха македонското име

Лист форматна хартия –
формуляр канцеларски
с напечатани няколко реда.
Малко късче хартия,
наглед –
като хиляди други бумаги,
но изписана с думи,
по-страшни от всички куршуми:

М О Л Б А

от (име, презиме, фамилия),
живущ. ...............

Моля да ми бъде сменена националността
от македонец на българин.

Подпис:
Впиши си името
и подпиши!
Доброволно,
съвсем доброволно.
Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Тая земя,
на която с любов съм заченат
и с любов съм роден,
за да нося любов и надежда,
е чужда.

Чужди са Охрид и Преспа,
де още
в безлунните нощи
вълните през сълзи разнасят
кървави вопли
на ослепени войни.

Чужд е белия град на Егея
със звучното име на македонска царица –
Тесалоника –
твоя град, щерко на Филип
Админта,
Александрова сестро.
Чужда е моята нежна Беласица,
чужд е хайдушкия Пирин
с усоите гъсти,
пълни с легенди и песни
за славни комити,
положили кости за тебе,
Родино.

Чужди са майките с черни забрадки,
дето през дългите-дългите нощи,
самотни,
кървави ризи през сълзи прегръщат
наместо любими съпрузи
и синове свидни,
чакани-недочакани.

Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Святата кръв на дедите,
пролята за тая земя,
за да бъде свободна и силна,
дъждовете отдавна измиха –
не остана и помен от тия светци.
Вече няма и нужда от помен –
нали станахме все атеисти.

Чужда,
чужда е тая земя,
а ние
под наем живеем на нея –
досадни натрапници.

Впиши си името
и подпиши!

Всичко в мене крещи.
Ужас вклещва гърдите.
Буца страшна засяда във
гърлото
и душú,
и душú.
А насреща –
униформената доброволност,
самоуверена,
самодоволна,
цинично ухилена,
заканително сочи със пръст:
– Ще подпишеш ли?

Хищен,
спуска се мрак
с белезници и зинало дуло,
месечина-стръвница
по нощите
пие отново човешки души.
Безнадеждност
и мъка…

– Ще подпишеш ли?

Нямам глас.
Мълчаливо отказвам.

Тъмнина…
1973

Македонија пее

ОГИН И ПЛАМЕН ФРЛАТ ПО МЕНЕ

Огин и пламен фрлат по мене
дека сум голем Бекрија,
дека сум голем Бекрија, моме,
Бекрија ем мераклија. (2)

Рефрен:
А пак јас само по свое
животот свој го живеам,
другари меани, убави жени,
и без број ноки неспани. (2)

Огин и плмен фрлат по мене,
илјада клетви истурат,
илјада клетви истурат, моме
истурат ме проколнуват. (2)

Рефрен...

Огин и пламен фрлат по мене,
оти со мерак живеам,
оти со мерак живеам моме,
живеам и се веселам. (2)

Рефрен...

НИКО, НИКО МЕАНЏИКО

Нико, Нико мори меанџико
чини есап Нико да ми платиш
што ти служев Нико три години
сум решило Нико да се женам.

Еј Стојане море измеќаре
ако сакаш Стојан да се жениш
јас си имам Стојан измеќарки
која сакаш Стојан таја земи.

Нико, Нико мори меанџико
татко ми оставил проклетија
да не земам Нико јас девојка
тук да земам Нико јас вдовица.

Еј Стојане море млад Стојане
ако сакаш Стојан ти вдовица
ако сакаш Стојан ти вдовица
седи овде Стојан земај мене.



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting