|
| Ревностен пропагандатор за мир, добросъседство, правда, свобода и братство |
| ВЕРЕН И ДОСТОЕН ЗАЩИТНИК НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА |
JАН ПИРИНСКИ
Много или малко са 30 години? Ако става въпрос за вестник, то това е една почтена възраст. Незаинтересованите читатели са си отишли, верните са се увеличили; повишили са се и изискванията към изданието, и вярата в него; пораснал е професионализмът на редакцията; станал е голям броят на строшените зъби от яростно стискане и скърцане от враговете на народната воля. Това е най-кратката равносметка днес – 1 октомври 2010 година – на рождения ден на вестник „Народна воля”.
Вестник “Народна воля” навърши 30 години. Години, с които на дело доказа отговорната си мисия: да се бори за правата на македонците в България, да изобличава безсрамната българска антимакедонска пропаганда, да проповядва идеи за добросъседство, приятелство и мир, да води справедлива борба в интерес за доброто на всички страни на Балканите, борба в името на разума, правдата и свободата на народите. Това ще бъде наша цел и в бъдещите години! |
|
|
|
|
|
|
| Орган за истината за Македония |
| ТРЪН В ОЧИТЕ НА БЕЗОЧИЕТО |
Биляна Вардарска
Всички обществени негативи - политическа демагогия, икономическа разруха, морална деградация, духовно безвремие, и тяхното потомство – неизкоренима корупция, увеличаващи се безработица и скъпотия, оскотяваща мизерия и социално озверяване, нелечимо кривораздаване и недостъпно здравеопазване - възторжено се юрнаха в геноцидна коситба на една нация и с целенасочената си дейност я превърнаха в най-бързо стопяващата се общност на земното кълбо.
Ето защо считам, че една подранила тревога е за предпочитане, защото предотвратява злодеянието, пред една закъсняла, която дава възможност то да се осъществи.
Ето защо считам, че общественото мнение на могъщите световни приятели на всички македонци трябва да каже на българския президент:
- Господин Президент, ако от главата на Георги Христов падне дори един косъм, ще Ви държа лично отговорен! |
|
|
|
| Календар |
| ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ |
ДИНКОВ ГЬОРГИ – ДИНКАТА. Възрожденец и революционер, общественик, етнограф, поет и учебникар, публицист. Роден в село Дръжилово, Воденско (1839). Учил в родното си място, в Солун, Атина, Цариград, Москва и Смоленск в Русия, където се запознал с идеите на Белински, Добролюбов и Чернишевски. През 1860 г. се върнал в Македония. Поради устна критика на султана, излежал 17 месеца в затвора във Видин (до 2 юли 1862 г.). Седем месеца след излизането си от затвора повторно затворен с обвинението, че е „руски шпионин и панславист”. И след това още веднъж, за трети път, през 1869 година попаднал в затвора, където излежал две години. По време на всяко свое изтърпяване на присъдата ставал по-здрав и по-решителен.
В едно свое писмо до Веркович му пише: „Наградата, която очаквам за служенето си на моя народ, не може да бъде нищо друго освен моето душевно спокойствие, мислейки, че съм изпълнил своя дълг към него.” И ще подчертае: „Ние на татковината й дължим всичко, а тя на нас – нищо!” |
|
|
|
| 129-тата земја |
| СИРИЈА ЈА ПРИЗНА МАКЕДОНИЈА |
(Преземено од МИМ)
Република Македонија и Сириската Арапска Република, на 23 септември во Њујорк, за време на 65-тото заседание на Генералното собрание на ООН, воспоставија дипломатски односи на амбасадорско ниво. Министерот за надворешни работи Антонио Милошоски и неговиот сириски колега Валид Ал-Муалем, го потпишаа заедничкото коминике, кое, согласно протоколот на ОН, ќе биде дистрибуирано до сите земји членки.
- Односите меѓу двете држави, според коминикето, ќе се развиваат согласно принципите на заемно почитување, пријателство, немешање во внатрешните работи, како и признавање на територијалниот интегритет и суверенитет на двете земји. |
|
|
|
|
|
|
| Позиција |
| ПРОМЕНАТА “САМО” НА РЕФЕРЕНЦАТА - ИЗМАМА |
Ристо Никовски
 Некој пробал панталони од десет илјади денари, ги бендисал и кога веќе му ги спакувале се заинтересирал и за едно сако, кое чинело исто толку. Добро му стоело и прашал - може ли да го земам саково наместо панталоните? Нема никаков проблем, му одговориле. Го зел и тргнал да си оди. Не плативте, љубезно го потсетиле. Зошто да платам? Сакото го заменив за панталоните! Ама ни панталоните не ги плативте, нервозно му реагирале. А зошто да ги платам, кога не ги ни земав, возвратил купувачот!
И во нашиов случај со „замената“ на референцата, очигледна е намерата да нé направат недоветни, како што купувачот пробал со продавачите. Демек, ќе ни ја сменеле „само“ неа, која никогаш не сме ја прифатиле, со што? Со ново име за државата! Ќе ни ја прекрстуваат државата, ќе ни ги менуваат националните идентитетски карактеристики: народ, јазик... а сето ќе ни го „продаваат“ како замена на неплатени панталони, за ново сако. |
|
|
|
| Интервю - Професор Иван Калчев, председател на Дружеството за българо-македонско приятелство, пред вестник „Народна воля” |
| ДА ПРОДЪЛЖИ БОРБАТА В ИМЕТО НА БЛАГОРОДНАТА КАУЗА! |
ЯН ПИРИНСКИ
 Г-н професор, бихте ли обрисували с няколко думи дейността на Дружеството за българо-македонско приятелство?
- Нашето дружество, създадено през 1995 г. и регистрирано в българския съд, е сдружение с идеална цел, което работи за трайно положително развитие на отношенията между България и Македония като държави и техните народи. Дружеството настоява за осъществяване на европейските стандарти в тези отношения, за зачитане на македонския идентитет (история, култура, език, етнос), за признаване конституционното име на Република Македония в целия свят, за зачитане правата и свободите на македонските малцинства по света, включително и в България. |
|
|
|
|
| Кон корените на македонската национална мисла |
| ЗА МАКЕДОНЦКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
 Значит, нас со бугарите не врзуаше iедно обшчо и'ме, iеднаков однос кон нас от страна на грци и турци, iеднаква жежда за слободен от фанариоти и турци жиот. Таiа обшчност не побуди заiедно да се бориме с'о обшчите неприiатели. Но таiа обшчност не iет нешчо, коiе почиват на некакви обшчи воспоминаiн'а и обшчи историiцки задачи, коiи да се сознаваат и да се, имаат сознаiано од нас и од бугарите iеднакво. Нашата обшчност iет проста случаiност.
До краiот на првата 1/4 на XIX столетиiе се ослободиiа от Турциiа сите балканцки земiи, осем Бугариiа, Тракиiа, Македониiа, Босна и Ерцегоина. Првите три географцки беа многу близо и iеднакво се третираа от турците и грците. Последните две беа одделени от првите три и беа во по инакви односи кон турците и грците. За тоа првите три, iедно 'се пробудиiа, зафатиiа да живеiат со обшчи идеали, а вторите две со друзи, пак обшчи. |
|
|
|
| Специјално за „Народна волја“ |
| „НАРОДНА ВОЛЈА“ - КАКО ТОА ХЕРОЈСКО ЗВУЧИ |
Георги Барбаровски
 “Народна волја” е една од тие рожби на кои им претходела голема болка. Само длабока болка може да извлече прометејска сила за да се создаде дело во невреме, билка во пустина. Оној кој никогаш не помислил на сопственото анулирање, на поништување на родот свој, на јазикот и на културата, тој останува само црв што ползи.
Три децении, се разбира, не се којзнае колкав век на еден весник. Но, на Балканот, каде историјата се одмотува во најзгусната форма, јубилејот на “Народна волја” има триж поголемо значење од животот на весникот. Дури и најголемиот циник, каков што е францускиот Романец Емил Сјоран, признава дека човекот ги осквернави нештата што се раѓаат и умираат под сонцето, но не и надежта. Создавањето на тој весник не може да биде плод само на авантура, ниту само на ризик. Најмалку само бизнис - проект. Тој весник е зачнат тука, искушен на пазарите во Австралија и во Велика Британија и повторно вратен на “местото на злосторството”. И тука опстојува, колку и да се чини тоа контрадикторно. |
|
|
|
| Жива историја |
| СВЕДОШТВА НА ПРОТЕРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ ОД ЕГЕЈОТ |
(Продолжува од минатиот број)
 “На 8 јули 1947 година, во вечерните часови, мајка ми тајно била информирана за нејзиното апсење. Тоа бил втор пат, но сега требало да биде затворена на некој грчки остров. Таа вечер мајка ми набрзина зела дел од облеката и неколку черги, ги натоварила на магарето. Требало тајно да се префрлиме преку границата, во месноста Живојно. Но, тука се случила уште една трагедија, дедо ми Ѓорѓи бил запрен од југословенските граничари и спроведен. Долги години ништо не знаевме за него. Многу подоцна, преку Црвениот крст, ни се јави со писмо, во кое ни напиша дека прво бил префрлен во Албанија, а потоа го транспортирале во Чехословачка, од каде во Скопје се врати во 1953 година. |
|
|
|
| Очаквани и вълнуващи срещи |
| ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, „НАРОДНА ВОЛЯ“! |
Златка Дамянова
 Трудно се пише за любим приятел! Струва ни се, че думите не могат да изразят силата на чувствата ни! Трудно е дори когато добре се познаваме, дори когато ни обединява най-благородната човешка кауза – службата на своя народ и отечеството! Защото искаме всички – и врагове, и приятели - да разберат колко е добър, честен, смел и мъдър!
Още веднъж ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, приятелю „Народна воля”! Бъди все така всеобхватен, честен, добронамерен и неподкупен! Запомни, че истината е твоята отбрана и нападение, ако решат пак да те щурмуват!
ОБИЧАМЕ ТЕ! |
|
|
|
| 12 септември - Ден на геноцида |
| 98 ГОДИНИ ТОРМОЗ НАД МАКЕДОНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ |
Любомир Марков
 На 12 септември т. г. представители на ОМО „Илинден”-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България и Културно-просветно дружество „Никола Вапцаров” положиха цветя на Паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Присъстваха хора от всички краища на окръга, а също така и от Шумен.
Повод за това бе 12 септември, годишнината от вартоломеевите нощи в Благоевград, когато през 1924 г. започва кървава серия от политически убийства, която ще обхване не само цяла България, но ще достигне и до редица европейски градове. Убийствата са организирани от Иван Михайлов и неговите привърженици с активното съучастие на българските власти – полиция, армия, съд, администрация, както и на българските медии. |
|
|
|
| . |
| ЗА УБИЙЦИТЕ ОПРАВДАНИЕ НЯМА! |
Димитър Иванов, Шумен
Има много показатели за цивилизоваността на едно общество, народ или каквато и да е друга общност. Един от тях е отношението ни към починалите, респективно към загиналите от насилствена смърт. Това важи в много по-голяма степен, когато става въпрос за коварно организиран погром, и то не върху един или двама, а върху цялата левица на ВМРО и особено върху серската група, а след това да се приложи върху десетки, стотици, та общата бройка да достигне около 2000. Това значи, че бяха физически ликвидирани всички ония, които се противопоставиха на българската лъжепропаганда, оставайки верни на Македония и идеите на Гоце. За техните убийци оправдание няма. Те както тогава, така също и сега си остават терористи, колкото и сладкодумно да се опитват да ги оправдаят фаворизираните от медиите техни поклонници. |
|
|
|
| За съвестта, наглостта и истината... |
| ВРЪЗКИТЕ И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ И ХОРАТА |
Бойко Тихов
Когато говорим за българския и за македонския езици, ясно се открояват различните становища на представителите на България и на Македония. Преди да започна да споделям своите мисли, искам да подчертая, че моята специалност е много далеч от езиците. Затова, след като се поинтересувах, реших да напиша за това, което прочетох не в академични издания с надут език, а в обикновени учебници, помагала и в други от този род, предназначени за широк кръг хора – студенти, журналисти, общественици, писатели, културни дейци, учители и др. Сами разбирате, че в един вестник мястото е ограничено, пък и целта на писанието ми е малко по-друга, затова навсякъде ще пропусна обясненията и забележките, поставени в скоби или под индекс. Който се интересува повече по въпроса, може да намери съответното издание. Също така навсякъде ще използвам термина „езика”, без да навлизам в областите правоговор, правопис и т. н. |
|
|
|
| Силата на македонския дух |
| ПРИЯТЕЛ, КОРЕКТИВ, СТОЖЕР И БОРЕЦ |
Стефан Влахов-Мицов
 Тридесет години са авторитетен и важен период. Според Библията те почти очертават живота на едно човешко поколение. Още по-важна роля имат в житието на един вестник. Защото вестникът осъществява диалог между поколенията, разкрива приемствеността между тях и между историческите епохи. Тридесетте години съществувание на вестник „Народна воля” на практика са много повече. Не само защото той е приемник и последовател на вестника, издаван от бореца за свободна Македония Яне Сандански в началото на ХХ век. Не само и поради факта, че двете десетилетия след падането на Берлинската стена по динамика и наситеност със събития, противоречия и конфликти, надежди и илюзии се равняват на няколко човешки живота. А и защото „Народна воля” олицетворява македонската историческа съдба и Голгота. Има нещо символично в това, че вестникът започва да излиза в Сидней, Австралия, сред тамошната македонска емиграция, сетне е прехвърлен в Лондон, за да се озове накрая в Пиринския дял на Македония. |
|
|
|
| Борба в отровната атмосфера на примитивизъм, заплахи, конфискации, оклеветяване |
| ИЗВОР НА ВДЪХНОВЕНИЕ И НАДЕЖДА |
СТОЙКО СТОЙКОВ
 30 години не са малко нито в човешката история, нито в човешкия живот. За тридесет години бебето се превръща в напълно зряла личност. 30 години се смятат за едно поколение. За 30 години се променя светът. Нека само си спомним къде бяхме преди три десетилетия – в дъното на тоталитарния мрак, на власт бяха Брежнев и Живков, нито повей на надежда. Берлинската стена изглеждаше по-здрава и вечна от китайската. А днес не само комунизмът си отиде, но дори сме вече част от Европейския съюз.
Много неща се променят за такъв период от време. Рядко са партиите, организациите, вестниците, списанията и телевизиите, които оцеляват толкова дълго. Във всяка страна те се броят лесно, понякога и на пръсти. Да оцелее толкова дълго едно печатно издание и да остане вярно на своите начални идеи, е забележително постижение. А когато това се дължи не на бизнесинтереси или на държавна издръжка, ами на всеотдайността и саможертвата на група хора в името на идеала, то е постижение, вдъхващо най-дълбоко уважение. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
|
|
| Поезија |
МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР
На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой
Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.
Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –
За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -
Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.
Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.
Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.
И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.
Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!
Александър Македонски
ИЛИНДЕНСКА - 1990-та
На Никола Вапцаров
Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,
която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.
Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.
Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.
Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.
Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.
Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!
Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.
Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”
Петър Мицков |
|
|
|
|
|
От този брой започваме публикуването на откъси от книгата “Цар Филип II Македонски” на проф. д-р Гаврил Кацаров, един от най-изтъкнатите български учени и специалисти по антична история. Освен че ще обогати знанията на нашите читатели, същата е важна с обективните заключения за произхода на македонския народ. За удобство използваме новия правопис и не предаваме бележките под линия. Там, където това се налага, ще ги бележим със звездичка и ще ги даваме в основата на материала.
Се сретнаа за решавање на проблемот со името, но разговараа за меѓусебната доверба. Вака накратко може да се опише средбата меѓу претседателот на Македонија, Ѓорѓе Иванов и грчкиот премиер Јоргос Папандреу на 23 септември во Њујорк. И двајцата претставници не разговарале за суштината на проблемот, туку оставиле медијаторот Метју Нимиц да даде предлог во момент кога тој нема да биде одбиен од двете земји.
Непотребен и неоснован е спорот околу името на Република Македонија, бидејќи таа така се нарекуваше и во рамките на поранешна Југославија и тоа не предизвикало никакви проблеми, оценува поранешниот државен секретар на САД Лоренс Иглбергер.
