|
|
|
|
|
| Питам се... |
| САМО ЛИЧНА ЛИ Е ПОЗИЦИЯТА НА МИНИСТЪР? |
Звонко Звонков
По Българската национална телевизия много отдавна тече предаването „Памет българска”. Не го гледам. Не защото не съм българин, а заради водещия. За много хора не е тайна, че Божидар Димитров манипулира зрителя, фалшифицира много факти. В главата му се въртят все войни, сражения, кървища, минало величие. Ако някои се гордеят с постижения, които са тласнали напред човешкото развитие, то споменатият псевдоисторик с наслаждение разправя, че българин пръв е открил как да се убиват невинни и мирни старци, жени, деца с бомби от самолет... И че българите са прусаците на Балканите. Всичко прави с убеждението, че е абсолютно прав, че е последна и неоспорима инстанция при разгадаването на историята. |
|
|
|
|
|
|
| Академик Гане Тодоровски, добитник на наградата “Димитар Митрев” за најдобра книга со критика |
| ГИБАЊЕТО ВО ИМЕТО Е НЕДОЗВОЛЕНО |
(Преземено од МИМ)
 Јас сум животно остарен, но творечки подмладен, вели академик Гане Тодоровски, кој лани, на почетокот од деветтата деценија од животот, објави 11 книги. Меѓу тие дела беше и „Јасновид“, дело за кое Друштвото на писателите на Македонија деновиве му ја додели „Димитар Митрев“, награда за најдобра книжевна критика.
Прашањето за промени, дополни или поправки на името на нашата земја не смее ниеден македонски државник да го вклучи во своја компетенција на решавање бидејќи тоа никој не смее да си го допушти. Како се случи ова што се случи тешко е да се каже, но, бездруго, за ниеден Македонец, од најголем до најмал, гибањето во прашањето на името не е допуштено. Тоа е битно. |
|
|
|
|
|
|
|
|
| Познайте и спечелете! |
| ИСТИНИ ОТ МИНАЛОТО |
Често явление е да се четат изворите избирателно. Пускат се съкратени, целенасочено орязани издания за масовия читател. Подбрани четива, избрани сборници. В тях принципът сякаш най-често е да се избягва всичко лошо, всяка груба реалност от миналото. И така историческите издания често служат само за да промиват мозъците на масовия читател. Да мисли той, че миналото е било нищо друго освен славно, с подли врагове и по някой гнусен предател, но като цяло разказ за невероятния път от слава в слава и от величие към безсмъртие на „нашия народ”. Подобно отношение към народа като към „прост народ” и тълпа е унизително. Гражданско общество се гради с отговорни, съзнателни хора, а не с маломозъчни национални зомбита, които просто умират от нетърпение да викат „Осанна”! и „Разпни го!”, и чиято потна длан е побеляла от стискане на поредния камък в търсене срещу кого да го хвърлят. За да се види другата - прикривана и груба, но истинна - страна на пътя, довел до създаването на съвременна България публикуваме няколко откъса от произведение на известен автор. Оставяме на читателите да отговорят кои са авторът и творбата. За първите познали следва и награда (книга). За целта ни пишете, като посочите адрес. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
| Поезия |
АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ
Аз съм македонец – и пътувам
с вяра в красотата и човека,
а за хищна мерзост съществувам
гроб да ми копае... Ала нека!
Злобна радост утре ще унива
и като премръзнал вълк ще вие,
че дори когато ме убива,
не можа до край да ме убие.
Просто няма как да не унива
жалкото потомство на вандали,
че когато с алчност се приспива,
ще сънува мъртви идеали.
В Дания мирише ли на гнило,
вечната трагедия ни учи,
че е невъзможно от мъртвило
даром свобода да се получи.
А когато подлостта преяжда,
за да властва робска орисия,
свободата себе си разгражда
и се преобръща в страхотия.
Рухна грешно зиданата къща,
рухна – за да царства кожодера!
И един безхлебник ли се връща
при страха от каменната ера?!
А сърцето ми проплаква в ада,
но ръка на Юда не целува; -
този, който нищо не изстрада,
той, навярно, нищо и не струва.
На гърба си нося готованци,
а в душата си – кървящи рани;
всички видове мъртвешки танци
върху мойте нерви са играни!
Аз съм македонец – от когато
този век е длъжен да узнае,
че на гибел се обрича злото,
ако гроб на цял народ копае!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ
|
|
|
| Македонија пее |
АКО УМРАМ ИЛ ЗАГИНАМ
Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.
Рефрен:
Еј верни другари
песна запејте (2)
мене спомнете.
Ако умрам ил загинам,
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.
Рефрен:...............
Ако умрам ил загинам,
ќе останат спомени,
што сум лудо лудовало
на младите години.
|
БОЛЕН ЛЕЖИ КАТИЛ ЃОРЃИ
Болен лежи катил Ѓорѓи,
в Солунски зандани.
Дење лежи катил Ѓорѓи, -
ноќе го испитуваат. (2)
Кажи, кажи катил Ѓорѓи,
кај е твојта пушка?
Кај е твојта пушка Ѓорѓи, -
пушка – маликера. (2)
Главата си давам душман,
пушка не кажувам.
Пушка не кажувам душман, -
пушка – маликера. (2)
Откаде спечели Ѓорѓи,
тешко имање?
Бегови сум клало душман, -
пари сум земало. (2)
|
|
|
|
Европскиот парламент со огромно мнозинство од 548 гласа „за’, 45 против и 35 воздржани ја усвои резолуцијата со која се поздравува напредокот на Македонија на патот кон ЕУ. Во усвоената резолуција, европратениците препорачуваат почеток на преговори без понатамошно одолжување, односно донесување на одлуката на самитот во март.
Комисарят по правата на човека е една от ключовите институции на Съвета на Европа. Останалите са Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и Комитетът на министрите. При своите посещения в Страсбург пиринци не пропускаха да поискат среща с комисаря или неговия екип и такава никога не им бе отказвана. При посещението си в България през февруари 2008 г. комисарят проведе такава среща с пиринци в София.
Генерал Пиколомини с 3 700 войници и Павел Дяк със сръбски доброволци навлезли дълбоко в турска територия. На 25.10.1689 г. заели Скопското поле, посрещнати с радост от населението. Превзели Скопие, но скоро след това се оттеглили, като запалили града. На 10 ноември 1689 г. достигнали до Щип. Тук станало най-голямото сражение между турските и австрийските войски на територията на Македония. Турците били победени и трябвало да отстъпят. В Североизточна Македония народът въстанал. Начело на въстанието застанал Карпош. По това време той е вече известен войвода хайдутин по Пирин, Западни Родопи и Доспат.
Вярвам, че много хора си задават въпроса как така един цветущ някога град – Мелник – днес е изпаднал в такова състояние. Този въпрос и на мен не ми дава мира дълго време. Ровех в историята да науча нещо повече.
Друзи од нас сет во Грциiа и изучуваат грцките интереси и историiа. Друг ориг’анец, Димица, се подвизаат во Грциiа и за него имат значеiн’е историiата на Македониiа само до неiното завоiуваiн’е од римiаните. Друзи македонци во Србиiа се чинат србцки патриоти и работат, на место за Македониiа, за србцките интереси. Така iеден богат кожарцки тргоец по име Коста Шуменкович по смртта своiа пожртвува за србцките сколиiи 500.000 франкои. Такви печал’ни резултати, од врзуаiн’ето на нашите интереси со туг’ите, доста сет, за да се убедат мнозина, да iет нашето спасеiн’е само во националниiот и религиозен сепаратизм.
Мојот колега Фиљос Стангос од грчката државна телевизија во „Кругот“ на мојот македонски колега Борјан Јовановски од телевизија „А1“ ја исцрта пирамидата на грчкото право со кое неговата земја ја држи на синџир мојата земја. Република Македонија била закана за неговата татковина затоа што ние нашата си ја именуваме така како што се вика и затоа што со тоа име и ние се идентификуваме. Во тоа, сосема независно, на собир во Минхен му помогна грчкиот амбасадор во Германија, Димитриос Кипреос, кој спротивставувајќи се на коректното и силно излагање на претседателот Ѓорге Иванов, рече оти сме настојувале да го монополизираме името.
Тој уште повеќе се разлути и ми се развика: “Па, уште продолжуваш да зборуваш”. Се втурна да ме зграпчи за да ме тепа. Жените кои беа зад мене ме повлекоа назад и се исправија пред офицерот. Постарите жени не го знаеја грчкиот јазик. Една од нив ги крена рацете нагоре и му се развика на офицерот: “Зошто го мачиш чупето?”. Тој беше вчудоневиден од отпорот на жените. Другите жени ме истуркаа назад и ми велеа да бегам. Со трчање се сокрив во една стара куќа и така се спасив. Но, во 1946 година бев уапсена како и другите членови на организацијата НОФ и АФЖ, бидејќи бевме предадени од шпиони, гркомани. Во полициската станица во селото не мачеа.
Во текот на јануари ја презедовте должноста амбасадор на Македонија во Ватикан. Како го оценувате досегашниот развој на односите меѓу Македонија и Ватикан?
На 4 февруари 2010 г. в село Делчево, Санданско, около 25 членове и симпатизанти на ОМО „Илинден” - ПИРИН от Петричка и Санданска община поставиха карамфили на Паметника на Гоце Делчев. Със слово по случай празника към присъстващите се обърна съпредседателят на ОМО „Илинден” - ПИРИН Стоян Георгиев.
