|
|
| Варианти |
| ПРОДОЛЖУВААТ ПРЕГОВОРИТЕ - ИЗБОР МЕГУ ДВЕ ЗЛА |
(По македонскиот печат)
За македонската страна е прифатлив предлогот Република Македонија (Вардар), но Владата истовремено бара новото име да не биде за севкупна употреба, како што инсистира Атина, тврдат за „Нова Македонија“ странски дипломатски извори. Според нив, на премиерот Никола Груевски му е дадена можност да го избере помалото од двете зла - предлог за промена на името што би бил поповолен за Македонија, или, пак, каков да биде опсегот на употреба на новото име.
Јас би го прифатил тоа под еден единствен услов - дека тоа е само за надворешна употреба, без никакви ограничувања - Македонци, именки, заменки. Таков мандат нема никој, Северна, Горна, Долна се апсолутно неприфатливи, бидејќи тие водат кон разнебитување на македонскиот народ - рече Никовски во интервју за А1. Претседателот Иванов се огради од ваквите ставови на неговиот советник. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Позиција |
| ОТРЕЗНУВАЊЕ ИЛИ НОВА ФАРСА? |
Стефан Влахов-Мицов
 Во последно време од Бугарија доаѓаат противречни сигнали за прашањето дали таа држава се отрезнува од својот историски мамурлак. Одговорот е негативен ако го земеме предвид отчетот на министерот за надворешни работи пред бугарската јавност за неговата обиколка на „седум балкански престолнини“. Затоа што министерот Младенов посети шест држави, имено Македонија, Србија, Црна Гора, Босна и Херцеговина, Косово и Албанија, запаметете ја цифрата „седум“. Од друга страна, новоподготвената стратегија за национална безбедност, на 24 страници, која допрва ќе се разгледува во парламентот, е целосно различна од позицијата на министерот за надворешни работи. |
|
|
|
| Кон корените на македонската национална мисла |
| ЗА МАКЕДОНСКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
 Ако тоа се немат, и ако од неiа, iедни имаат голема полза, не праеiки никакви жртви, а друзите праат големи бесполезни жртви, целината се раздел'уат. Националната бугарцка целина, во коiа се односуваа: Бугариiа, Тракиiа и Македониiа, не можит да се сочуат, зашчо немат таков етнографцки центр, шчо можит прочно да соiединит тиiе три страни, као шчо сет соiединени србцко-хрватцките земiи, немат постредин на тиiе земiи iедно наi распространено, и iеднакво оддалечено от сите нивни краiишча наречиiе, коiе да притегл'уат около себе периферичните наречиiа и да распространуат обшчо национално самосознаiне мег'у сите, шчо зборуваат на тиiа наречиiа. Во таков случаi секоi ке сознааше, оти не само македонците, ами и бугарите од Бугариiа и Тракиiа праат iеднаква со ниф отстапка во полза на центрот. |
|
|
|
|
| Жива историја |
| СВЕДОШТВА НА ПРОТЕРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ ОД ЕГЕЈОТ |
(Продолжува од минатиот број)
 Се потсетува и на тоа како една група партизани од Битола тргнала пеш кон Велес, каде им бил организиран убав пречек, па потоа дошле во Скопје, по што својата единица ја пронашле во селото Врапчиште, Гостиварско. Задачата на таа бригада била да ги исчистат балистите, остатоците на фашистите. Во овој крај останале до февруари.
Имаше многу студена зима. Дури еднаш од студ ни замрзнаа и пушките. Многу пати одевме од Врапчишта до Ѓургевишта. Кога го опколивме Ѓургевишта, во последната куќа од селото се наоѓал озлогласениот Џемо, но успеа да ни побегне. Нашата бригада доби задача да се повлече. На наше место дојде 12. бригада, прилепска, која беше вратена од Сремски фронт. По неколку дена таа бригада го фати Џемо, некој го предал. Ние дојдовме во Скопје и се подготвувавме за првата парада во главниот град по ослободувањето. Таа се одржа на први мај, раскажува за своите спомени Поповски. |
|
|
|
|
|
|
|
| Коментар |
| “НЯМА УСПЕХ ТАМ, ГДЕТО ИМА ЛЪЖА” |
Станимир Ковачев
 Разказвали са ми, че преди години, след деветосептемврийските събития от 1944 г., било модерно да се служи с имената на Маркс, Енгелс, Ленин и други вождове. И било много интересно и непонятно, когато хора с дипломи за завършено начално или основно образование казвали какво пише в „Капиталът” на Маркс. А те цитирали това, което мислели, че пише в тази книга, и което отговаряло на техния интелект и на техния интерес. Но никой не смеел да се обади. А ако някой все пак надигнел глас, бил обвиняван, че е „против Партията” и работата му била спукана – и на него, и на тези край него. |
|
|
|
| Без коментар |
| СПОДЕЛЕНИ ИСТИНИ ОТ БЪЛГАРСКИ УПРАВНИЦИ |
 Българският княз (по-късно цар) Фердинанд (когото не е необходимо специално да го представяме на читателите) на 6 април 1896 г. (почти по същото време, когато в Солун заседава Солунският конгрес на ТМОРО) по време на своя престой в Цариград се среща със сръбския дипломатически представител Владан Гьоргевич. По време на разговора българският владетел от германски произход заявил следното:
“В Македония главната маса от населението нито са българи, нито са сърби, а славяни и християни, които говорят език еднакво далечен или, ако обичате, еднакво близък на сръбския и на българския език, но език, който е отделен диалект, ако не и отделен език. Вместо да се караме за това дали той е диалект на сръбския или на бългаския език, ние трябва заедно да работим, и то тук, при нашия общ татко султана, за да даде на своите верни поданици в Македония такива реформи, които ще им осигурят човешки живот и културно развитие... Ако това се реши, културата на македонците ще реши въпроса, който никоя сила не може да реши, пък дори ако българите и сърбите поставят поради това на карта своето държавно съществуване.” |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
| Македонија пее |
ЕДНО ИМЕ ИМАМЕ
Покрај Егеј Македонци
покрај Вардар Македонци (2)
и под Пирин Македонци
славно име непокорно
Рефрен: ...
Едно име имаме
во душата го носиме
за тебе живот даваме
О, Македонијо. (2)
Като килим долина
а до небо планини
реките златоносни
за езера бисерни.
Рефрен: ...
Мајко, Македонијо
Балканска убавице
кој се родил во тебе (2)
живот дава за тебе. (2)
Рефрен: ...
|
КАЖИ РАЈНЕ, КАЖИ ДУШО
Кажи Рајне, кажи душо,
кој ти нишан стори,
кој ти нишан стори Рајне,
на белото лице.
Штом ме прашаш стара мајко,
право ќе ти кажам,
право ќе ти кажам мајко,
тебе не те лажам.
Сношти беа стара мајко,
момци Македонци,
се на бели коњи, мајко,
и со жолти узди.
Главатар им беше, мајко,
мојто прво либе,
тој ми нишан стори, мајко,
на белото лице.
|
|
|
| Поезия |
РЕКВИЕМ
Поляга уморено слънцето край Тумба
и бавно,
някак гузен,
се прокрадва здрача.
По билото високо светлините лумват:
заплаха и сигнал –
натам да не прекрача.
Къде?
Нали оттам избягали сме тука,
нали със огън ни прокудиха в тринайста,
нали от век там гръцка кукувица кука
и в нашите гнезда
яйца тя свои снася.
Натрапници се ширят в нашата Родина,
а слънцето за нас във чужди край изгрява.
Освен дома ни
и звездата от Вергина
със наглост византийска те си присвояват.
Остана само сън светликът на Егея,
бащите ни изтляха с отворени зеници,
че наш’те ниви
грък сега оре и сее,
грък жъне хлебна едрозърнеста пшеница,
гъркиня чака вечер съпруг да се завърне
и с грейнало лице посреща го по залез,
а нашите гробове –
във бурени и тръни
и никой на мъртвем свещица там не пали.
1998 г.
ПЕТЪР МИЦКОВ
|
ВЕЛИКА СИ ОСТАВА
Пред мен росата клепка. Светка.
На моя стих зелен семафор.
Очи влагнеят в своя спектър.
Лондон е на Европа фара.
По него крача днес захласнат...
Загърлен в македонска слава.
От корените родовете раснат
и Македония велика си остава.
И днес, и утре - И сега!
ЧУДО
Весела сълза звезди в окото.
Чудо осветява ми сърцето.
Бяга тъмнината, бяга злото
от човека весел под небето.
ВИЕНСКО КОЛЕЛО
Светлина сигнална се разля.
И усмивки никнат пред окото.
Пратера с вълшебен блясък
за късмет завърта колелото.
И умът ми се върти
около оста на хляба.
И докрай надеждата си кърти –
залъка от питата изгряла.
И кръвта ми македонска –
буен ручей на сърцето.
Светлина гореща пръска
по челото мрачно под небето.
И Виена будна ми в гърдите
дух ми дава на душата.
От Пирина до звездите,
от звездите до земята.
Колелото...
СРЕЩУ МЕН
Често оня вятър коментира,
дето здрасти с мене прави.
Пие с мене мойта бира –
всеки срещнат с думи хвали.
Виждам бузите му зреят,
и на тиква той прилича.
Птичките над него пеят –
срещу мен соколи тичат.
Тежко, тежко, мили брате,
дните в скука ми минават.
Но кажете що да правя
съвестта си щом продават.
ОТ ПИРИНА
Остров Тасос
От Пирина до морето
аз пристигам с топъл вятър.
И за първи път сърцето
литна с вдъхновено ято.
А в простора чайки бели
затрептяха пред очите –
с тях и моите мисли смели
волно плуват над вълните.
О, море, море безбрежно,
твоите вълни пенливи
бият в мен, в сърцето верно,
с топла обич, с бяла нежност!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
|
|
|
|
Към разглеждания период съществува ясно изразено съзнание за религиозна принадлежност и някакво не съвсем избистрено съзнание за етническа принадлежност. Това може да бъде показано с примери. Гръцки говорещият мюсюлманин не се е считал за грък, както славянски говорещият не се е считал за македонец, българин или сърбин. Именно поради тези причини борбата срещу турците започва като борба за вяра. В тази борба славянски говорещите мюсюлмани застават твърдо на страната на турците. Етническият момент съществува, но той е на втора линия. Казаното обяснява защо православна Русия има по-голямо влияние на Балканите от по-цивилизована католическа Австрия.
Уж в България има някакъв си СЕМ (Съвет за електронни медии), но членовете му предпочитат да си белят семки и да не забелязват какво става край тях. А става нещо престъпно. Не мога да го окачествя иначе, щом като от телевизионния екран расистът Расате съвсем спокойно казва на една циганка (ромка), която явно го превъзхожда по интелектуален потенциал : „Ти не си част от българския народ. Ти имаш българско гражданство, но не си част от българския народ!” По силата на логиката излиза, че и ние, македонците в България, според расатевци, имаме българско гражданство, но не сме част от българския народ. Защо тогава ни удържат данъци? И към кой народ принадлежим?
„Дозволете ми да бидам директен. Минатата седмица некој Чакала (командант Шакала н.з.) фрли две бомби пред зградата на Владата. Полицијата нема да го фати, бидејќи меѓународната заедница бара да не ги разгорува меѓуетничките тензии. Тој е толку уверен во немоќта на полицијата што бројот на својот мобилен телефон го објави во весник. И дали навистина ви одговори тој кога го завртевте тој број?... Да. Добредојдовте во Македонија“.
Французинката Лајла Лапартијан речиси една година е натурализирана велешанка затоа што токму во Велес дошла да научи да ги игра македонските ора. За таа цел, таа зела неплатен одмор од фирмата САС во која работела и одлучила овој период од својот живот да го посвети на изучување на традиционалните танци од земјава. Лајла е членка на велешкото Културно-уметничко друштво „Вила Зора“ и многумина можат да и’ завидуваат на познавањето на старите македонски ора.
Планинскиот и алтернативниот туризам ќе бидат меѓу најважнитте гранки на Балканот во иднина, а Македонија има голем потенцијал за развој на планинскиот туризам. Ив Фук, обучувач од Центарот за европски истражувања во областа на туризмот, со дел од соработниците на проектот за децентрализирана соработка меѓу францускиот регион Високи Алпи и Тетово, уште од 2006 година работи на истражување на туристичко-планинскиот потенцијал на Македонија. Посебен акцент е ставен на Тетово и Шар Планина со помош на француското Министерство за надворешни и европски работи.
Споменици на Гоце Делчев и Даме Груев се поставени на Плоштадот Македонија. Скулптурите се високи пет метри, а се поставени на двете страни од Камениот мост. Автор на двата споменика е академискиот вајар Жарко Башевски, а се изработија во леарница во Фиренца, Италија.
Некои од иселените параловци што ги затекнавме кај селскиот манастир за Ѓурговден ни раскажуваа дека постои суеверие оти оној кој последен ќе го напушти местото, ќе го следи несреќа. Случајно или не, последните жители иако растргани меѓу градот и селото, се’ уште го одржуваат имотот во Паралово. Последните селани Ленка (63) и Трајко Миленковски (69) не веруваат во ова суеверие, но сметаат дека нивниот опстанок во овој напуштен крај има мисија да не се избриши селото од географската карта.
„За никого не било тайна, че старият бил отвлечен от михайловистите. Това означавало смърт. Дълбоки и тъжни размисли изпълнили сърцето на Вапцаров.” Ето защо той търси влиятелните приятели на баща си, за да научи нещо за неговата съдба.
