|
|
|
|
|
| Разчорлени мисли |
| “ТОГАВА СЕ ПИСА БЪЛГАРИН, ЗА ДА ИЗЛЕЗЕ ЧИСТ ПРЕД ВЛАСТИТЕ И ЗАКОНА” |
Гоце Йонков
Е, ние, македонците, сме доказали през вековете, че имаме достатъчно търпение и воля – и когато правим въстания, и когато ги подготвяме, и когато ближем раните си след тях, и когато чакаме справедливост, и когато не я дочакваме... И така – над 30 века! И сега ще седнем на брега на времето и ще търсим отговор на въпроса: какво търсят и какво правят в НАТО и в Европейския съюз върховисти и шовинисти, врагове и на тези организации, и на малцинствата, и на своите съседи, и на мира и разбирателството, и на бъдещия прогрес!? |
|
|
|
|
|
|
| Кон корените на македонската национална мисла |
| ЗА МАКЕДОНЦКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
 На тиiе прашаiн'а ке ни одгоорит крстуаiн'ето на чоека и значеiн'ето на негоото име за друзите и за самиiот него.
Некоi, шчо носит име Петр, сам не си го клал името, ами му го клале друзи -нунковците. Нунковците му клаваат iедно име на кумчето, тоi со него да се разликуат од друзите л'уг'е, деца, жени, моми. Кога ке го викнат Петр, не ке се одзрнит Иван, Лазар, Велика, и прочее. Значит името на iеден чоек не iет толку важно за самиiот него, колку за друзите, за тоа он не се крстит сам, ами го крстат него друзи. Он сам и не се велит Петр, ами си велит: „iас». Се ползуат со негоото име, само кога требит да се различит од много друзи л'уг'е подобни на него. |
|
|
|
|
|
| Анализа |
| ГЛАВНА ЦЕЛ - ДА НИ СЕ ОДЗЕМЕ ДРЖАВАТА, НАРОДОТ - КОЛАТЕРАЛНА ШТЕТА |
(Преземено од МИМ)
 Продлабочена анализа на настаните низ кои минуваме по распадот на СФРЈ, недвосмислено покажува дека основната причина за проблемите со кои сме соочени е всушност – (карактерот на) државата. Ако систематично се редат камчињата, мозаикот релативно лесно открива дека сите потези на меѓународниот фактор водат во: редефинирање, рекомпонирање, распарчување... или, барем - демакедонизирање на оваа држава. Иднината ќе покаже која е точната намера.
Според фактите, целта е македонскиот народ да ја загуби својата држава. Тоа е секако најлесниот начин да се затвори и т.н. „македонско прашање“, кое сé уште, преку сите соседи, го бранува Балканот. Ако нема македонска држава, нема проблеми. Така, националниот идентитет на македонскиот народ, неговиот јазик, култура, историја... ќе бидат само неизбежна колатерална штета - резултат на загубената држава. |
|
|
|
|
| Кратък коментар |
| КОМПЛЕКСИ |
Удивително е как хората, обвиняващи македонците, че имали криза на идентичността, все още не могат да открият своите корени, и продължават да спорят за своя произход. Свидетели сме на един силен стремеж да се отхвърли несъмненият тюркски произход на (пра)българите и последните, а чрез тях и съвременните българи, да се направят арийци. Ето две кратки съобщения за една смехотворна експедиция в Иран, която в рекордно къси срокове и с детинска логика смята, че вече е успяла да докаже това. Единственото, което е успяла да направи обаче, е да докаже, че хората, питащи другите “поради щто се срамят да се нарекат българи”, самите се срамуват от онези истински етнически българи, които наричат свои предци. |
|
|
|
| Без коментар |
| СПОДЕЛЕНИ ИСТИНИ ОТ БЪЛГАРСКИ УПРАВНИЦИ |
 „Усилията на цялата интелигенция, на целия български народ, засега са насочени към глуха, безшумна борба за българско национално единство; харчат се пари и сили и народна енергия в тая борба със сърбите и гърците; не се пести нищо, за да победи идеята, че българинът от Македония, Тракия и Мизия е син на една и съща майка България... и при все това в самото навечерие на тази засега неравна борба в открита война, в българската столица, в сърцето на България, излизат хора, които се осмеляват да развалят плодовете на дългогодишните усилия, да доказват, че македонците са отделна нация, с отделен език, с отделни исторически задачи! Какви по-добри доказателства могат да търсят сърбите, че Македония не е българска?” |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
1903 - 2010
107 години от избухването на славното македонско Илинденско востание |
 |
ИЛИНДЕНСКА
(Никола Вапцаров)
Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –
Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.
И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.
Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!
Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.
Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.
И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати! |
|
|
|
|
| Македонија пее |
ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо, вистина,
среќна сум мамо Македонка,
со душа и срце распеана,
на ден Илинден родена,
гоцева лична убавица.
Рефрен:
Да пеам, да играм, да горам, да бликам,
се` ќе сторам мајко да те имам,
во тага и солзи во радост и среќа.
Дали сум пиринка, егејка, вардарка,
јас сум, јас сум Македонка.
Вистина е мила мамо, вистина,
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.
Дали сум, пиринка, егејка, вардарка,
Јас сум, јас сум Македонка.
|
СЛУШАЈТЕ МАКЕДОНЦИ
Оган да го гори
на тој што ќе ми збори,
да те оставам Македонијо,
да те заборавам Македонијо,
еее-еееј жива да си Македонијо.
Слушајте Македонци:
чувајте го името
македонско, наше име
не давајте да загине.
Македонијо, (2)
еее-еееј жива да си
Македонијо. (2)
Каде да сум таков сум
не се давам никому
да ме крсти, прекрстува
нека тепа отепува,
Македонијо (2)
еее- еееј жива да си Македонијо.
|
|
|
|
За целта патриарх Самуил III решил да ликвидира Охридската (македонската) архиепископия и Ипекската (сръбската) патриаршия като духовни опори на съответните народи и пречка за неговите идеи. (Ще припомним, че Търновската патриаршия е ликвидирана с падането на България под турско робство и почти всички днешни български земи влизат в диоцеза на Цариградската патриаршия.) Финансовото положение на двете църкви било влошено след масовата емиграция на християни от Македония и Сърбия при оттеглянето на австрийската армия в 1690 г. Освен това много албанци и македонци в диоцеза на Охридската архиепископия били ислямизирани след 1689 г.
Преку Обединетите нации да се даде препорака земјите-членки да го користат договореното име меѓу Скопје и Атина, а државите да можат сами да одлучат дали ќе ја прифатат таквата препорака, или пак ќе го употребуваат нашето уставно име. Дипломатски извори брифираат дека ова е крајната отстапка за опсегот на употреба што Грција е подготвена да ја направи за да се реши долгогодишниот спор.
Прличевата поема „Сердарот“ е идеен, уметнички, етички и естетски експеримент, кој и денес - еден и пол век по неговото создавање - не ја загубил својата вредност. Има автори што имаат потреба од многу патувања во светот за да напишат епски творби. Други успеваат иако не излегле од родното место. Некои создаваат епски творби врз основа на големи историски настани. На пример, Толстој во „Војна и мир“ или Хомер во „Илијада“. Други, како Прличев, успеваат на едно локално сиже да му придадат епска длабочина. Тоа означува дека не е потребно да користиш епска визуализација за да ја откриеш и пресоздадеш целината зашто целината е сегде - и во единичноста и во регионалноста. Доволно е да имаш сетила да ја почувствуваш и дарба да ја покажеш на читателите.
Академик Грозданов, оваа година му е посветена на св. Наум, поточно на 1.100- годишнината од неговото успокојување. Дали како држава сме подготвени достоинствено да му се оддолжиме?
Водевме битки на Каракамен, Негуш, Воден... Како одевме, така паѓавме во заседи, но дојдовме до Кардица... По долги перипетии нашата единица мораше да се повлече. Бев во единицата на тешки митралезии. 
