Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


МАЧУКОВСКИ ВЕНЯМИН. Учебникар, възрожденец, църковен и просветен деец. Роден през 1847 г. в село Мачуково, Гевгелийско. В Света гора в Зографския манастир прекарал доста от младежките си години. От Зографския манастир, където вече бил йеродякон, изпратен да следва в Духовната академия в Москва. Без да я завърши, се прехвърлил в Историко-филоложкия факултет, също така в Москва. Обаче, поради влошеното си здраве, се завърнал и станал учител в Мачуково. Приел униатството и е един от неговите стълбове в ениджевардарската уния. Учител в родното си село, а след това в Солун и Кукуш. Поддържал тесни връзки с лазаристите в Солун, както и с познатия славянофил Стефан Веркович. Убеден, че българските учебници не са подходящи за училищата в Македония, съставил „Българска граматика по македонско наречие” (1872), с чиято продажба, както заявява в една дописка до вестник „Право”, с която съобщава за издаването на Граматиката „по цяла Македония”, фактически търси узаконяване на македонския език като учебен език в училищата в своята татковина. Жестока била реакцията на българската общественост по повод съобщението, че „някой си Мачуковски” иска да издаде българска граматика с македонско наречие. „Не сте ли съгласни, че всички българи трябва да имаме една писменост? Не сте ли съгласни, че трябва да бъдем целокупни?”, се обръщали българските му критици към Мачуковски. В Цариград е назначен за директор на вестника „Източно време”. Основател и главен редактор на вестник „Цариград”. По време на Руско-турската война (1877 - 1878) арестуван и изпратен на остров Родос. Изчерпан здравословно, починал в Цариград през 1878 година.

ПЕТКОВИЧ КОНСТАНТИН. Възрожденец, поет, научен работник, дипломат. Роден в Башино село, Велешко, през 1824 година. Още докато бил дете неговото семейство се преселило в Русия. Учил в Одеса и Петербург. Смята се, че е първият македонски славист, който завършил университет. В Петроград следвал при професор Измаил Срезневский. По негово внушение започнал да превежда от разни славянски езици на македонски, велешко наречие. Първият превод например от чешки на македонски език го направил той (1852). Една година по-късно в Цариград публикувал и първия превод от словашки на македонски. Писал и стихове на македонски език, събирал народни умотворения и езиков материал. Посетил Света гора и Белград и впечатленията си от тях описал в трудовете „Обзор” и „Записи за Белград” и още някои. Дълги години бил на дипломатическа служба на Русия (в Дубровник, Видин, Бейрут). Под влияние на революционните идеи на Белински, Чернишевски и други публикувал (1857) първите революционни стихотворения „Сонот на султанот”, „Бугарски воин” и други, с което обявил началото на македонската революционна поезия. Публикувал в много вестници и списания. Пишел на руски и на македонски език. На руски език има написани и публикувани много изследвания. На македонски език публикувал поезия и преводи. В „Цариградски вестник” публикувал своята най-хубава песен – „Момина клетва” (1835). В неговия архив е открит Руско-македонски речник, подготвен в 1848 година. Един от онези македонски възрожденци, чиято активност срещнала широк интерес и публичност. Починал в Петербург през 1898 година.
В 1852 година големият руски лингвист Измаил Срезневский в „Споменици и примероци на народнијот јазик и писменост” публикувал два превода на старата чешка поема „Љубушиновиот суд” на българско наречие”. Единият превод на поемата бил на Константин Петкович, направен през тази, 1852 година или може би и по-рано, а вторият – на български език от непознат преводач. Професор Срезневский проследил публикуваното на двата превода със забележката, че клонът на българското наречие, на което г-н Димитриев–Петкович е превел древната чешка поема, забележително се различава от много други, които имат запазен повече чистия български тип”. Изтъкнатият руски славист академик Никита Толстой през 1965 година към горните два превода приложил и превода на същата поема, направен от Райко Жинзифов през 1863 година, и сравнявайки трите превода, констатирал: „Тези преводи са от несъмнен интерес, след като силно показват основните фонетични, морфологични и лексикални разлики между македонския и българския литературен език по това време... В средата на ХIХ век (значи по времето, когато Петкович и Жинзифов превели поемата за съда на Любуш – заб. на ред.) все още имаше не малко компромисни решения, експерименти и опити да се синтезират чертите на българските и македонските диалекти или да се утвърдят свойствата на диалектната основа на литературния език на източнобългарските, западнобългарските и македонските говори.”

(По „Личности од Македонија”)
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Абонирайте се за вестник “Народна воля”
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2010 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, “Народна волja” ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на “Народна волja” ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник “Народна воля”!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на “Народна волja” - телефон 073/886-336!
“Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2010 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника “Македонско сонце” в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник “Народна волja”! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

“Народна волja” - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник “Народна волja”!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2010 година!


101 години от рождението на Никола Вапцаров
И Л И Н Д Е Н С К А

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –

Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.

Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!

Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!


Никола Вапцаров


В А П Ц А Р О

Ти и днес агитираш,
ти палиш отново сърцата
и мъртъв сили намираш,
да пазиш на Гоце земята.
“Ние сме МАКЕДОНЦИ...”
пред нас каза ти смело -
“На Александър потомци,
верни на нашето дело.”
Знаме рзвято ни стана
с патриотизъм кристален,
а за врагът - люта рана
и днес все още коварен.
За трети път на разстрел си,
за трети път оживяваш,
летиш със влака на релси,
своя заряд ни даряваш.
И днес е битка сурова
със върховисти проклети,
които наливат отрова
от чуждо племе наети.
Ти и днес агитираш,
ти палиш отново сърцата
и мъртъв сили намираш,
да пазиш на Гоце земята.

Димитър Иванов

***

ТРЯБВА мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...Разбира се, че при един по-сериозен анализ би трябвало да се разгледа битът. . . Не по-малко съществен от него е културният фактор, който ще включва историята, и главно историята и легендата за революционното движение, песни, език и други. ...Ние трябва да познаваме македонската история и най-много историята на национално революционното движение - Илинден, Гоце, Даме.

(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)


Поезија
ЛИДИЈА РАЗМОСКА



“...И МОЛИТВА ВО ПРСТЕН ЗА ВЕЧНОСТ”

Лидија Размоска е родена во Охрид во 1982 година. Има завршено студии по педагогија на универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје. Работи како педагог во основното училиште „Св. Климент Охридски“ во Охрид.
Учествува во работата на литературни клубови и други културни институции. Со поезија се има претставено во списанија, а ја има објавено и стихозбирката „Езерска воздишка“ („Макавеј“, Скопје, 2005). Од оваа стихозбирка ги издвојуваме песните „Утеха“ и „Сокриен спокој“.



УТЕХА

Излез во безизлез.
Сонце среде ноќ.

Времето го мерам
со неуморниот часовник
што тупоти.

Цвет расцветан
во зенитната боја
на младоста
среде просторот
облеан со светлина
покажана од белата
површина,
во црна темнина.

Рај на крајот
од завршената мисла
и молитва во прстен
за вечност.



СОКРИЕН СПОКОЈ

Молчелива ноќ на усните
што испраќа зрак
во душата
со мисла
што напати светнува,
напати летнува.
Во прегратката
Се љубат надежта и зборот
прегазувајќи го прагот
на црвената ружа со солзи
на бескрајот.
Миг што го поминува
рајот со возвишувањето
над пепелта,
во ѕвездената ноќ
на неповторливоста.



Македонија пее

СНОШТИ МИНАВ ПОКРАЈ ВАЗИ

Сношти минав покрај вази
тебе моме не те најдов
срце ми се растрепери
почнав солзи да ронам.

Кажи моме вистината
љубиш ли ме, мамиш ли ме
ил’со мен се подиграваш
да ти мине времето.

Сечи моме руси коси
прави скала да се качам
да ти видам бело лице
ем рудото ти грло.

Ах да можам да разберам
була ли си ил гркинка
ил си моме македонка
што си толку убава.

БИСЕР БАЛКАНСКИ

Солзи сами капат прости ми
тешки се ко твојте планини
плаче срце од три страни
што крвави многу години. (2)

Рефрен:

Е е е еј Македонијо
ти си Бисер Балкански
сплоти Пирин Егеј син
со бистри води вардарски.

Само една има вистина
има една Македонија
делете ја парчете ја
пак ќе биде наша најмила. (2)

Рефрен............

Македонци на глас запејте
македонско оро играјте
мајка мила спомнете ја
жива била Македонија. (2)

Рефрен .............. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting