Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Становище

МЕЖДУ ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

Самуил Ратевски

Свикнали сме да чуваме, че в България правата ни не били нарушавани. Вече не се учудваме и на очевадното противоречие, че хем не съществуваме и ни няма, хем правата ни се спазват. Привикнахме с всякакви обиди и на техен фон твърдения като онова на Божидар Димитров „тези нещастници никой не ги унижава”.

Претръпнахме от най-сериозно изказвани небивалици, че на нас ни плащали и сме служели едновременно или поотделно на разузнаванията на Атина, Скопие, Белград, САЩ... Нормална практика и мисъл впрочем за внуците на онези вагабонти, които през времето на комунизма лепваха на несъгласните с тях обвинения в сътрудничество с цяла палитра разузнавания на велики сили, докато самите те слугинстваха на ДС. Малко неща вече могат да ни изненадат в отношението на нашите мили власти спрямо нас.
И все пак оказа се, че те могат да се постараят в наглостта и абсурда и малко повечко. Още могат да ни сюрпризират, не всичко сме чували. И ето вече сме щастливи да го чуем: българските власти не само не ни дискриминирали, но дори и ни помагали.

Първоаприлски премиер

Това не е шега и не сме първи април, колкото и първоаприлски да звучи това твърдение. Пък и кой ли първоаприлец би тръгнал да пробутва толкова нескопосани бабини деветини, като знае, че и лудите няма да му се вържат. И за тъп виц не става, прекомерно тъпо е. Не шегаджия и вицаджия заяви това. Каза го самият премиер Бойко Борисов. Ето неговите думи.
„На края с респект към решението на Европейския съд по правата на човека относно сдружението ОМО - „Илинден” трябва да бъде отбелязано, че българските власти са приложили всички изисквани индивидуални и генерални мерки включително промяна в Закона за събранията, митингите и демонстрациите, който беше доведен до пълно съгласие с член 13 на Европейската конвенция по правата на човека. Освен това подробна информация бе доставена за публични събития свободно организирани от двете сдружения ОМО - „Илинден” и ОМО „Илинден” - ПИРИН през последните две години, което ясно говори, че споменатите две сдружения напълно ползват правото си на свобода на събиранията в съгласие с действащото законодателство.
Освен това, когато говорим за социални и културни активности, ОМО „Илинден” и ОМО „Илинден” - ПИРИН получават помощ от властите.”
Нито една българска медия не съобщи тази новина. Много неудобно би се получило – Бойко Борисов твърди, че неговата администрация, т. е. и самият той, помагали не на кой да е, а на ОМО „Илинден” - ПИРИН.
Няма да се заяждам относно традиционната неграмотност при използване на имената на партията и сдруженията, друго привлича моето внимание.

Помощ, къде е помощта?

Наистина удивителна новина! Накара ме дълбоко да се замисля като каква ли пък ще да е тази помощ. Уж си мисля, че добре познавам македонското дередже в България, пък за тази помощ сефте чувам. И започнах да прехвърлям през ума си всичко относно нашите отношения с „нашите” власти.
Първата мисъл, която ми дойде на ума, е за желанието на нас, македонците, да си имаме легални организации в България както всички бели, черни и жълти хора тук. Дали тук някъде не се крие някоя потайна държавна помощ към нас?
Да я имаше, помощта би се изразявала, както е в някои страни по света, в осигуряване на адвокатска и експертна помощ с цел безпрепятствена регистрация. Такова нещо не сме видели. Напротив, чрез своите служби за сигурност, полиция и други подобни и използвайки влиянието си в медиите, властите солидно помогнаха да се създаде атмосфера против нашата регистрация. Нещо повече: викането на хиляди хора в полицейските участъци и натискът върху тях да се откажат от партията, и дори да лъжесвидетелстват срещу нея, са съществен принос на изпълнителните власти против регистрацията на ОМО „Илинден” - ПИРИН. И съдебните власти помогнаха много, като измислиха хиляди причини и нарушиха също толкова процедури, и дори отказаха да се съобразят с решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, само и само да не регистрират ПИРИН.
Но нима само ОМО „Илинден”- ПИРИН е получила таквази „помощ” от българските власти? Не. Нея я получават всички македонски сдружения, които опитат регистрация. Читателите сигурно си спомнят абсурдните и антиконституционни откази да бъдат регистрирани организациите Дружество на репресираните македонци в България и КПД „Никола Вапцаров”. Ето нов пример, за който научих наскоро, макар да става дума за съдебно решение от юли. Просто усърдно помагайки ни, властите са се позабавили някой и друг месец да съобщят резултата на потърпевшите от помощта им - един редовен вид на помощ, имащ благородната цел да забави максимално отиването на нашите дела в Страбург. Така в случая съдебното заседание е било на 23 юни 2010 г., на 14 юли вече има решение, а потърпевшите го получават на 29 септември...

Още една регистрация отказана

Става дума пак за Дружеството на репресираните македонци, като решението този път е на Софийския апелативен съд. Ето ключовия цитат от това поредно антиконституционно и антидемократично решение:
„РЕШЕНИЕ № 64, 14. 07. 2010 год., гр. София
В името на народа...
Софийски апелативен съд ... в състав:
Председател: Стефан Гроздев
Членове: Иван Иванов
Анелия Цанова
Секретар Маргарита Иванова
...
Преценявайки съдържанието на приетия Устав на сдружението, настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице предпоставките за вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, тъй като в голямата си част формулираните в Устава на сдружението цели и средства за тяхното постигане противоречат на чл. 6, ал. 2, от Конституцията на Р. България, забраняващ привилегии, основани на „народност, етническа принадлежност, произход....” В Р. България няма обособен македонски етнос, а част от посочените в Устава на сдруженето цели внушават съществуването на такъв етнос, съставляващ малцинство и лишен от права, и призовават за отстояване и защита на македонската кауза, поради което и представляват дейност, насочена срещу единството на българската нация и териториалната цялост на страната ни като основен конституционен принцип по смисъла на чл. 42, ал. 2, от Конституцията. В Устава на сдружението са формулирани и цели, насочени към осъществяване на политическа дейност по смисъла на Закона за политическите партии, което противоречи на чл. 12, ал. 2, от Конституцията, забраняващ поставянето на политически цели и извършване на политическа дейност от сдруженията, които политически цели и дейност са присъщи само на политическите партии.”
На база на всички тези, меко казано, „правни изгъзици” и врещяща юридическа неграмотност, на сдружението отново е отказана регистрация.
Няма да обсъждам посочените „аргументи”, защото те съвпадат с онези на окръжния съд и бяха разгледани в един друг материал в „Народна воля”. Но за едно нещо не мога да се въздържа и да не коментирам.

Привилегията да имаш право

Как сдружаването на хора от всякакъв произход в организация, която си поставя за цел защита правата на репресираните македонци в България, или пък правата на хората от което и да е малцинство, може да представлява привилегия, основана на народностна или етническа основа? Това сигурно и Фаустовият приятел би се затруднил да обясни. Съдът не разбира ли значението на думите и не знае ли разликата между думата право и привилегия? Как може, когато някой се труди, на него или на някой друг да му се спазват предвидените по закон права, това да бъде смятано за опит този човек да бъде привилегирован? Кое е привилегията в случая – възможността да се бориш за правата си или да защищаваш правата на другите? Такава идея може само тоталитарна мисъл да роди, и то в страна, в която права няма, а правото и правото да имаш право е привилегия, която не е за всеки.
Така се оказва, че ако за останалите граждани в България от други народности - и особено за българите - правото на сдружаване и защита на интересите е именно ПРАВО, то за македонците същото се явява ПРИВИЛЕГИЯ, те такова право нямат. А привилегиите, както е известно, не са за всеки, те трябва да се спечелят, а начинът македонците в България да спечелят привилегията да бъдат третирани като останалите хора е да се самообезличат и станат българи.
Трябва да запомним това съждение на съда, което далеч не е единствено по рода си. Исканията на македонците за човешки права им изглеждат като искане на привилегия. Привилегията да съществуваш и да те има, каквато несъществуващи като нас не бива да имат.
Този момент е особено важен, защото изяснява и следното будещо недоумение обстоятелство. Когато твърдят, че ние имаме всички права, властите въобще нямат предвид онова, което нормално се нарича с тази дума. За властите, стане ли дума за нас, това не са права, а привилегии – привилегията да създаваш организации, привилегията да се събираш публично, привилегията да изучаваш свой език и история, привилегията да не те обиждат, заплашват и унижават, привилегията да те има. Като несъществуващи, ние имаме всички права, предвидени за несъществуващите - правото да не си отваряме устата, правото да нямаме претенции, правото да не се показваме публично, правото да нямаме собствено мнение, правото да не защищаваме собствените си интереси (и също така да нямаме такива) и, разбира се, и най-вече правото да ни няма.
Ето как започва да се изяснява как българските власти ни помагат – като ни помагат да ни няма, да престанем да съществуваме. В това отношение помощта е наистина активна и изобилна.

Всичко си идва на мястото

След като се изясни това, всичко оттука насетне си идва на мястото. Става ясно например защо нямаме право на справедлив съдебен процес в България (защото това е всъщност привилегия). Затова македонски дейци, ако като такива се явят в съда, дело не могат да спечелят, защото призраци не могат да осъдят хора.
Че и полицията помага активно, като си помисли човек. Докато й позволяваха, направо разтуряше дори със сила мирни събирания на македонци (за да не пострадали от неприсъстващия, но все разгневен народ), побийваше за добро кръвообращение, викаше и разкарваше хора из участъците, но пък отказваше да обърне внимание, когато клубът на партията в Гоце Делчев бъдеше нападнат, гледайки на случая като на криминален (?!). Затова и полицията чрез своя областен шеф, изземвайки функциите на съда, обяви през 2006 г., че ОМО „Илинден” - ПИРИН наистина са виновни за купуване на подписи (всеки е невинен до доказване на противното – ха!), свиквайки за целта пресконференция с журналистите (за да не би някой да не чуе), от която направо изгониха журналистите от „Народна воля” и самия главен редактор. Че и документи с невярно съдържание подписа същият началник и ги прати до различни институции все в същия дух. Сега вече е доказано, че това е лъжа, но пострадалите са си пострадали, а мошеника – повишен.
Държавна сигурност активно помага да се задуши дейността на македонските организации в България. И все още активно работи в същата насока.
Ами говорът на омраза? Та той не е говор на омраза, нали е срещу несъществуващи хора, а срещу несъществуващи хора можеш да казваш каквото си искаш – ето защо никой не е санкциониран за това, ето защо правителството не взема мерки срещу него. И пак това обяснява защо властите смятат, че в България няма говор на омраза срещу Македония – та нали македонска нация няма, значи може спокойно да се хули. И обратното – как да не схванат като антибългарска кампания твърдението, че се нарушават правата на хора в България, които въсщност не съществуват.
Всичко това, че и упоритата пропаганда дори и сред децата ни в училищата, че ни няма и т. н. , всичко е все помощ от особен вид. Помощ да престанеш да бъдеш себе си и да осъзнаеш, че те няма, да престанеш да се преструваш, че съществуваш. Помощ, добре известна от различните тоталитарни режими и техните психиатрии.
Все в този дух и няма защо властите да се погрижат да разсейват предубежденията, създадени в обществото срещу нас. Та ние дори митични същества не сме, а кой го е грижа какво мислят хората за караконджолите и самовилите? ДС дори се грижи да раздухва тези легенди за нас, все едно са страшни приказки за лека нощ за децата в България – разкази за уродливите, грозни, смешни и злобни небивали македонци, дето искат да окрадат българската история и да отмъкнат нанякъде част от нейната територия, вероятно за да я изядат...
А за изучаването на македонски език, литература и история в училищата каква голяма помощ имаме само – защо да се претоварваме да учим по още някой език, история и литература, като можем и да не ги учим, и вместо да се мъчим и чудим, властите ни освобождават от бремето на избора и отговорността за самите нас си – българският език ни е напълно достатъчен – нали само на него знае и говори Божидар Димитров...
А нима не е услуга махането на графата „Македонец” от преброяването? Сега няма какво да се чудим дали ни има – казаха ни – няма ни и можем да се запишем в други. Освободени сме от игото на свободния избор. Вместо нас ще решават исторически свин...ксове като Божидар Димитров и колегите му все обективни разказвачи на митове и легенди.
Всичко това не са нарушения, така че защо да се упреква България. Напротив тя помага на нас да се осъзнаем – процес, известен в цивилизованите общества като асимилация.
Но, ах, да, едно право все пак се цитира от премиера. Правото на мирни събирания. То, така да се каже, е нещо съвсем ново и единствено по вида си. Помним април 2007 г. и забраната на областния управител на събора в Мелник и всичко останало (претърсвания на автобуси, забрана на речи, песни, венци, групово полагане на цветя и подобни). Помним и десетилетията преди това. Много труд хвърлиха ОМО „Илинден” - ПИРИН и други македонски организации, за да се изборят да спре бруталното потъпкване на това право. Но властите все не могат да се откажат от неговото ограничаване. Само месец преди премиерът да тръсне на листа цитираната опашата и мустаката лъжа, на македонските организации, поднасящи тази година цветя по случай 12 септември на Паметника на Гоце Делчев в Благоевград, шефът на криминалната полиция, който по неразбираеми причини охраняваше събитието (може би защото според властите македонците са криминални случаи само поради това, че са македонци?) забрани на присъстващите да носят знамена, плакати или да поставят надписи на венците си. Свобода на събиранията – сърдечна благодарност!
Като видяхме голямата помощ, да видим на какво дължим радостната вест, за която инак не знаехме нищо.

На какво дължим благата вест?

Цитатът е от писмо, изпратено от премиера до комисаря по правата на човека при Съвета на Европа г-н Хамарберг. Но не че премиерът Борисов е седнал и загрижил да пише нещо на някого за положението на македонците в България – далеч от него са подобни грижи Това е отговор на писмо, изпратено от комисаря лично до Бойко Борисов.
Г-н Хамарберг на няколко пъти посещава България и се среща с представители на ОМО „Илинден” - ПИРИН в София или пък в Страсбург. Той включи в докладите си обезправеността на македонците в България и въобще е добре запознат с проблема. Решението му да пише лично на премиера е именно знак за това, че той няма намерение да изостави въпроса и смята да го изнесе на най-високо равнище.
Ето какво пише той за македонците в своето писмо (виж горе карето с част от писмото).
Значи три неща посочва г-н Хамарберг за македонското малцинство в България (за него няма никаква дилема има или няма такова малцинство):
1. Правото на сдружаване;
2. Правото на мирни събирания;
3. Правото на самоопределение и неговото уважаване.
С поставянето на първото като проблем той още веднъж се разграничава от абсурдното решение на Комитета на министрите към Съвета на Европа да затвори наблюдението на случая ОМО „Илинден” - ПИРИН. С второто той посочва на премиера, че още не е постигнато задоволително ниво в правото на мирни събирания, нещо, за което допринесе информацията, изпратена от пиринци до комисаря за поредния инцидент на 12 септември т.г. , извършен от страна на българските власти. А последната точка директно се отнася за скандалите с графата „Македонец” в пробното преброяване и наказанията на хората, „виновни” за това, през септември, за което също бе инфомиран от ПИРИН.
Премиерът решава да пропусне край ушите си въпроса с правото на сдружаване, така харабийската газено от българските съдилища, както и това за самоопределението. Този „пропуск” е по същество самопризнание във виновност. Той няма какво да каже, държавата е толкова очеубийно ... виновна, че единствено й оставя да си мълчи. Но за да не остане съвсем без думи и все пак нещо да каже, той опитва да шикалкави и дори лъже (ашколсун, гос-ин премиер, ама пък и какво да направи, да не вземе да си признае я), че сме имали пълно право на събирания и дори помощ. Като че ли дори да бяха верни тази полуистина и тази лъжа, то зачитането на едно право може да бъде причина за хвалба и като че ли ако уважаваш (и то само отчасти) едно право, това оправдава нарушаването на всички останали.
И така, това, което той наричаше несериозен въпрос, а именно регистрацията на ОМО „Илинден” - ПИРИН, сега му се поставя най-сериозно и от най-сериозно място. Нови времена, нови правила, а торбата с лъжите е почти празна. Дори и Божидар Димитров вече трудно напипва нещо в нея.
И още нещо е важно за нас – премиерът не смее да каже, че няма македонско малцинство, както правеха до неотдавна българските власти, хитрува, нито да казва, но нито не смее да издума. Научиха се вече от реакциите на западняците колко глупави и жалки изглеждат, когато изричат тази имбецилна лъжа. Това не им е изманипулираната и заблудена българска аудитория, дето могат да я водят за носа. А това, че вече не смеят да кажат, че в България няма македонско малцинство, само по себе си е напредък по пътя на съзряването и истината.

Първо ще трябва да се отучат да лъжат, че македонско малцинство няма, после това ще им помогне да спрат да вярват на лъжите си и накрая ще могат да намерят сила да признаят и приемат истината. В това отношение властите могат да разчитат на пълната ни и безкористна подкрепа. Защото очевидно е, че те се нуждаят от нашата помощ, а не ние от тяхната. На нас ни стига и да не ни пречат.
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Абонирайте се за вестник “Народна воля”
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2010 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, “Народна волja” ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на “Народна волja” ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник “Народна воля”!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на “Народна волja” - телефон 073/886-336!
“Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2010 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника “Македонско сонце” в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник “Народна волja”! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

“Народна волja” - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник “Народна волja”!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2010 година!


101 години от рождението на Никола Вапцаров
И Л И Н Д Е Н С К А

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –

Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.

Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!

Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!


Никола Вапцаров


В А П Ц А Р О

Ти и днес агитираш,
ти палиш отново сърцата
и мъртъв сили намираш,
да пазиш на Гоце земята.
“Ние сме МАКЕДОНЦИ...”
пред нас каза ти смело -
“На Александър потомци,
верни на нашето дело.”
Знаме рзвято ни стана
с патриотизъм кристален,
а за врагът - люта рана
и днес все още коварен.
За трети път на разстрел си,
за трети път оживяваш,
летиш със влака на релси,
своя заряд ни даряваш.
И днес е битка сурова
със върховисти проклети,
които наливат отрова
от чуждо племе наети.
Ти и днес агитираш,
ти палиш отново сърцата
и мъртъв сили намираш,
да пазиш на Гоце земята.

Димитър Иванов

***

ТРЯБВА мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...Разбира се, че при един по-сериозен анализ би трябвало да се разгледа битът. . . Не по-малко съществен от него е културният фактор, който ще включва историята, и главно историята и легендата за революционното движение, песни, език и други. ...Ние трябва да познаваме македонската история и най-много историята на национално революционното движение - Илинден, Гоце, Даме.

(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)


Поезија
ЛИДИЈА РАЗМОСКА



“...И МОЛИТВА ВО ПРСТЕН ЗА ВЕЧНОСТ”

Лидија Размоска е родена во Охрид во 1982 година. Има завршено студии по педагогија на универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје. Работи како педагог во основното училиште „Св. Климент Охридски“ во Охрид.
Учествува во работата на литературни клубови и други културни институции. Со поезија се има претставено во списанија, а ја има објавено и стихозбирката „Езерска воздишка“ („Макавеј“, Скопје, 2005). Од оваа стихозбирка ги издвојуваме песните „Утеха“ и „Сокриен спокој“.



УТЕХА

Излез во безизлез.
Сонце среде ноќ.

Времето го мерам
со неуморниот часовник
што тупоти.

Цвет расцветан
во зенитната боја
на младоста
среде просторот
облеан со светлина
покажана од белата
површина,
во црна темнина.

Рај на крајот
од завршената мисла
и молитва во прстен
за вечност.



СОКРИЕН СПОКОЈ

Молчелива ноќ на усните
што испраќа зрак
во душата
со мисла
што напати светнува,
напати летнува.
Во прегратката
Се љубат надежта и зборот
прегазувајќи го прагот
на црвената ружа со солзи
на бескрајот.
Миг што го поминува
рајот со возвишувањето
над пепелта,
во ѕвездената ноќ
на неповторливоста.



Македонија пее

СНОШТИ МИНАВ ПОКРАЈ ВАЗИ

Сношти минав покрај вази
тебе моме не те најдов
срце ми се растрепери
почнав солзи да ронам.

Кажи моме вистината
љубиш ли ме, мамиш ли ме
ил’со мен се подиграваш
да ти мине времето.

Сечи моме руси коси
прави скала да се качам
да ти видам бело лице
ем рудото ти грло.

Ах да можам да разберам
була ли си ил гркинка
ил си моме македонка
што си толку убава.

БИСЕР БАЛКАНСКИ

Солзи сами капат прости ми
тешки се ко твојте планини
плаче срце од три страни
што крвави многу години. (2)

Рефрен:

Е е е еј Македонијо
ти си Бисер Балкански
сплоти Пирин Егеј син
со бистри води вардарски.

Само една има вистина
има една Македонија
делете ја парчете ја
пак ќе биде наша најмила. (2)

Рефрен............

Македонци на глас запејте
македонско оро играјте
мајка мила спомнете ја
жива била Македонија. (2)

Рефрен .............. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting