Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)

Тук Страбон има предвид приблизително римската провинция Македония. На друго място той различава по-точно вътрешната планинска област, горна Македония (Линкестида, Пелагония, Орестида, Елимея) от долна Македония, която едно време се наричала Ематия. Последната се напоява от долни Халиакмон (Бистрица) и Аксий (Вардар); по-важните й градове били Едеса (Воден), Пела и Бероя (дн. Бер). Южната част на тая равнина до морето между р. Лудиа (Мъгленица, Кара-Азмак) и Бистрица се наричала Ботиея.
Названието Ематия имало първоначално само физическо значение, а не етническо. По долни Вардар до морето Илиадата познава пеонци, които проникнали тука откъм северозапад и покорили по-старото тракийско население; по-късно оттука ги изтикали македонците. Тука навярно гръцките колонисти се запознали и с името Македония, което първоначално означавало само областта между Лудиа и Вардар. Тая област с течение на времето била разширявана постепенно към всички посоки; най-широките си граници тя достигнала във времето на Филип II, както ще видим по-доле. Гръцките колонисти, които се поселили по македонско-тракийския бряг, нарекли крайбрежните области по имената на тракийските племена. Тия области са: Пиерия на юг от Халиакмон, в северните и източните подножия на Олимп; тука се намират развалини от значително селище при днешна Палатица (антична Balla?); Мигдония – източно от Вардар с гръцката колония Терма на Термейския (Солунски) залив. Като отделни области на Мигдония се споменават Антемунт на юг от Кисос (Хортач) и по на север Крестония по изворите на р. Ехедор (дн. Галико). Източно от тия области, към Струма, се намира Бисалтия.
Вътрешната планинска Македония обхващала главно следните три по-големи области: Орестида – по горното течение на Халиакмон, със средище градът и езерото Celetrum (Костур). Областта на север от Орестида, напоявана от р. Еригон (Черна), се наричала Линкестида, като главен град на която по-късно се явява Хераклея Линкестийска или Пелагония (Битола). На юг от Орестида, по средното течение на Халиакмон, се простирала Елимея. От другите по-маловажни области ще споменем Пелагония, северно от Линкестида, границите на която не могат точно да се установят; после Еордея (Островско и Кайларско); Тимфея и Паравея, последните на границата към Епир, по горното течение на р. Аоус (Воюса).
Преди да говорим за заселването на македонците в историческите им жилища, необходимо е да хвърлим набързо поглед върху по-старото население на Македония. В тая страна срещаме разнообразни племена, които се наслоявали едно върху друго, додето най-после влезли в състава на македонската нация.
Най-старото население на Македония, по всяка вероятност, е сродно с онова население, което едно време обитавало М. Азия, островите на Егейско море и Гърция, преди да дойдат в тия места индоевропейски племена. Това население в историческо време се представя от малоазиатските племена: килики, писиди, кари, лики и пр.; с тях са сродни и хетите от източна М. Азия, които около 1760 г. пр. Хр. проникнали в Сирия и Месопотамия. Че това „малоазиатско” население, чието етнографско положение още не е установено, е населявало островите на Егейско море и Гърция, доказва се не само от известията на старите автори, но и от разпространението на географическите имена с не гръцки приставки – nda, - ndos ( - nthos), - assos, - issos ( - asa, - iso), които са общи за М. Азия и Гърция.
И в Македония това прединдоевропейско население е оставило следи, както ясно личи от местните имена. Така напр. името на македонския град Алиндоя се среща и в Кария; Арниса в Еордея, между Битола и Воден, ни напомнюва Арна в Ликия; езеро Болбе (Бешик-гьол) – града Болбе в Ликия; Синда на Солунския залив – Синда в Писидия, Синдесос в Кария; гр. Меландия в Ситония ни напомня ликийското собствено име Меландиасис. И някои Атонски градове (напр. Thyssos, Olophyxos и пр.) са прединдоевропейски (cp. Thuk. lV 109). И гр. Олинт носи предгръцко име.
По-нататък трябва да забележим, че името „пелагони” в сев. Македония навярно трябва да се свърже с „пеласгите”, както изтъкна Fick и както се приема за вероятно и от Ed. Meyer. Тия пеласги обаче са едно предгръцко племе, което живеело в Тесалия (Пеласгиотис на р. Пеней); явна е, значи, свръзката между предгръцкото население на Гърция и това на Македония. Забележително е, че и името Гортиния на горни Вардар се среща и в Крит, дето тоже живяли пеласги. Към това пранаселение на Македония трябва да се причислят по всяка вероятност и еордеите, които според Херодога (VII 185) живеели между пеонците и ботиеите. Една част от тях намираме и в южна Илирия, около р. Девол, която според Ариана (Anad. I, 5) се наричала Еордаик.
Също и ботиеите, които обитавали областта Ботиея, според античните писатели били преселени от Крит. Обаче според по-новите изследвания те, както и кидоните, са се преселили в Крит от северобалканската област и трябва да се смятат сродни с траките.
Съществуването на население от прединдоевропейски произход в Македония се потвърждава и от антропологически изучвания. К. Дрончилов е констатирал, че в южната част на западна Македония се среща до днес един тип, който показва антропологически белези, характерни за предноазиатския или хетитски тип; проф. Лушан е установил, че тоя тип, разпространен днес главно в предня Азия, е съществувал в тая страна още в предисторическо време.
Между тракийските племена, които се поселили в Македония, на първо място трябва да споменем бригите, което име у гърците добило форма фриги. Старите писатели с право свързват бригите с фригите в М. Азия; последните действително минали от Европа в тая област на М. Азия, която в историческо време носи името им.
За първи път бригите се споменуват в телегонията на Евгамона (Epic. Graec. Fragm. Ed. Kinkel, p. 57); Одисей предвождал теспротите в борбата им против бригите, на които помагали боговете Арес и Аполон.
Бриги срещаме и в северни Епир между илирийски племена (Strad. VII 7, 8 p. 326; Appian. Bell. Civ. II, 39); в северната част на Адритическо море се споменуват бригийски острови, дето бригите от материка имали храм на Артемида. Според Скимнос (ст. 434, 437) те живеели при Охридско езеро; а според Страбона (VII, 79 р. 327) бриги живеели и по горното течение на Еригон, дето се споменава и техен град Kydriai; в тая област (на и. от Охридското езеро) се намирало мястото Brucida (Brygiada на Via Egnatia. При планинта Бермион (Докса) ги поставят Страбон (VII, 330, fr. 35) и други автори. Според сведенията на Херодота (VI, 45; VII, 185) Мардоний, в похода си против Македония, бил нападнат през нощта от бригите, които избили мнозина от войниците му (в 492 г. пр. Хр.); значи бриги живяли и в Ематия. Мястото Бригизес не далеч от езерото Болбе свидетелствува за бриги при Струма.
Обстоятелството, че намерваме фриги в области, които по-сетне са заети от илирите и че еднакви местни тракийски имена се повтарят в западната и източната част на полуострова, ни кара да приемем, че едно време целият полуостров от Понта до Адриатическо море бил зает от тракийски племена; после, когато в западната част на полуострова нахлули илирите, запзили се само отделни острови от по-старото население. Patsch предполага, че именно тоя натиск на илирийските племена върху траките е причинил фригийското преселение в Мала Азия. Кога е станало това преселение, не може засега да се определи по-точно (може би в ХII в. mр. Хр.). Останалите в Европа части от това племе са били погълнати от илирите и македонците.
На изток от фригите идат едонски племена. Към тях принадлежат мигдоните, които завземали равнината по долни Вардар до планинат Кисос (дн. Хортач), местността Антемунт и околността на езерото Болбе. Цялата мигдонска област била заета после от пеонци. По-нататък идват грестоните; тяхната област (от изворите на Галик до езерото Болбе) била стеснена от бисалтите, които се простирали западно от долна Струма, от Амфипол до Heraclea Sintica (при Демир Хисар); те владеели и богатите с руди планини, които делят долината на Струма от Мигдония. Бисалти живеели и в Атон и отчасти дори на изток от Струма. Преди гръцко- персийските войни бисалтите и крестоните се намирали под властта на един цар. Като част от Мигдония се смята Крусида, побрежната област от Енея (при Карабурун) до Олимп. Едонско племе са и ситоните, които обитавали Палена (Касандра) и Ситония (Лонгос). В Акте (Атон) живеели едони, бисалти и крестони. Към едоните принадлежат вероятно и одомантите, които обитавали главно в областта на Боз – даг.
Главните селища на едоните били по долна Струма и планината Пангей до гр. Филипи. Тукидид (IV, 107) споменува едонския цар Питак; имаме стари едонски монети от царя им Гета (ок. 500 г. пр. Хр.). У едоните най-много цъфтял оргиастическия култ на Диониса, който е разпространен и в Македония; също и Котито, богиня на плодородието, която също се чувствувала оргиастично, е специално едонско божество.
В Пангейската област и в близко съседство с нея са живеели и други племена, известни само от монетите, които са секли (тъй наречени трако-македонски) монети. Имаме златни монети, които принадлежат още в VI в. пр. Хр., но повечето са известни сребърни монети от началото на V в. пр. Хр. : именно октодрахми, сечени според финикийска монетна мярка, и статери – според вавилонска. Тия племена са: оррескиите, които според някои са идентични със сатрите; тинтените, които според някои учени обитавали равнината Датон (на с. от Кавала); дерроните, вероятно тъждествени с дерсеите, за които се предполага, че обитавали полуострова Ситония с главен град Тероне (Тороне). Други автори ги поставят около планина Дисорон (Круша). Най-после имаме монети от племената дионисии и зелеи.
Върху пелагонците и трако-фригите по-късно се наслоили пеонците, чисто име е запазено в днешната македонска област Пиянец. Според общо приетото миение те са от илирийско потекло. Опитът на Beloch да докаже, че те са били елинско племе, не може да се смята сполучлив. Пеонците завзели голяма чст от Македония. Илиадата ги познава по долни Вардар (ср. по-горе стр. 2). Към север граничели с Дардания: градовете Стоби (при Градско) и Билазора (дн. Велес) били пеонски. Към запад достигали до планините Бигла, Баба и Суха Гора. Към изток те се проснали в долините на р. Astibus (Брегалница) и Pontus (Струмица). От долна Струма изгонили медовитините и се установили там; тука намираме пеонски племена: пеопли южно от Демир Хисар и сириопеонци с център Сирис (дн. Сяр).
Гореизброените племена са били покорени от завоевателите македонци, които в неизвестно време от северозападната планинска област се спуснали в долна Македония. Какво е потеклото на македонското племе?
2. Въпросът за националността на старите македонци винаги е будел най-жив интерес между учените и е бил разглеждан много пъти. И това е лесно обяснимо. Гръцките държавици в IV в. пр. Хр., разпокъсани и изтощени поради вътрешни ежби и външни борби, не били вече годни за творчество в политическа област. Елинизмът вече бе почнал да губи силата си: „в него вече се проявява това отслабване от излишек на субтилност, което по-късно ще бъде византинизмът. „Без Македония Елада скоро щеше да стане плячка на келти и илирийци, а пък малоазиатска Гърция щеше да си остане под персийско иго. Завоюванията на Александра спасиха елинизма и отвориха обширни области за неговото разширение. С Александра се почва нов период в историята, почва се развитието на тъй наречената елинистична култура, която наистина не е чисто гръцка, примесена е с чужди елементи, но затова пък е изиграла голяма историческа роля. Тая култура упражнява влияние до днешен ден, защото формите, в които елинизмът извел дотогавашните резултати на гръцкото развитие, са станали, чрез посредничеството на римляните и християнството, достояние на всички европейски народи.
Ако се установи, че македонците не са били сродни с елините, ще трябва да признаем, че древната гръцка история се завръшва с края на съюзническата война (355 г.), когато Атина изгубва напълно политическата си мощ. В противен случай пък ще кажем, че Филип обединил гръцкия народ, а Александър основал гръцкото всесветско владичество.
И тъй, какви са били македонците, главните носители на елинистичната култура? Трябва да се признае, че не притежаваме достатъчно материал, за да отговорим положително на тоя въпрос: старите автори само пътьом засягат въпроса за етнографското положение на македонците, пък и тия оскъдни сведения често пъти недопущат съвсем сигурни заключения; при това се прибавя и обстоятелството, че от езика на старите македонци са запазени много малко следи.
Казахме вече, че по тоя въпрос владее голямо разногласие в новата историческа литература. Така например известният историк Ed. Meyer мисли, че старите македонци са част от гръцкия народ, която останала в по-старите жилища, изгубила токоречи напълно връзката с главното ядро на нацията и затова не се причислявала към нея. Това мнение, което беше изказал още O. Abel, и днес се възприема от някои историци и езиковедци, напр. Hatzidakis, Beloch и др. Цяло съчинение по тоя въпрос написа O. Hoffmann. Той мисли, че македонският народ принадлежи към една група гръцки племена, които живеели при Пинд в сев. Тесалия и по горното течение на Халиакмон (Бистрица) се врязвали в илирийска област: към тях принадлежат и тимфеите, орестите и елимиотите. От тях се отделили македонците и в известно нам време по долното течение на Бистрица слезли в равнината между Еге и Пела. Там те срещнали илирийско-тракийско население, което било покорено; тепърва във времето на Архелая това население влязло в организираната от него пехота (пезетери); естествено е, че македонците заели отделни думи от тракийския и илирийския език. Но още преди Архелея македонската държава се състояла от съединение на разни племена под властта и ръководството на гърците-македонци и тяхното болярство; последните винаги се чувствували като гърци, говорели гръцки и когато Елада се провалила в политическо отношение, те се явили като спасители на елинското обединение. Те дори издигнали като държавен език не своя диалект, ами атическия, защото разбирали, че в Гърция съществувал един духовен център, който надминавал всички, именно Атина. Хофман е на мнение, че македонският диалект е близко сроден с тесалийския.
Срещу това стоят други мнения. K. O. Muller приписва на македонците илирийско потекло, едно мнение, което и днес се поддържа от G. Hahn, H. Hirt, Ad. Reinach, M. Дринов. Последният приема, че илирийците и македоно-епирските племена са били клонове на един и същ народ, езикът на който и днес е запазен в устата на албанците. Дринов приема също, че и траките са били сродни с илирите и македоно-епирците, едно мнение, което днес не може да се поддържа. Особено внимание заслужава мнението на Керст, най-добрия познавач на историята на елинизма, с което ще се запознаем по-долу. Накратко, но твърде основно и обективно, се е изказал по въпроса и английския учен W. Tarn.
Нека видим най-напред какви заключения могат да се извадят по тоя въпрос от сведенията на старите автори. Тукидид, най-видният историк на древността, който добре познавал Македония и дава ценни сведения за нея, ясно отделя македонците и епирските племена от елините; първите той нарича „варвари”, в смисъл на племена, които не говорят гръцки, а варварски, т. е. непонятен език. Трябва именно да изтъкнем, че елините около половината на V в. пр. Хр. още не се смятали като по-горе стоящи в културно отношение от тъй наречените варвари (перси, египтяни и пр.) Тепърва към края на V в. , когато гърците разбрали, че със своята демократична уредба, свободното си изкуство и научна мисъл стоят по-горе от източните народи, думата варварин добива презрително значение и почва да означава всички, които нямали елинско образование. Освен своята култура, гърците не признавали друга, като днешните романо-германски народи смятат своята култура като най-висша, общочовешка култура, към която трябва да се приобщят всички други народи. От това свое надменно схващане елините не могли да се отърсят дори и по-късно, когато почнали да се унижават пред царя на варварите – перси, да просят от него парични помощи и да го допущат да разрешава като върховен арбитър вътрешните им разпри. Това трябва да имаме пред вид, за да тълкуваме правилно значението на думата варварин у Тукидида.
И на друго място (IV 124) Тукидид дели изрично македонците от живущите в Македония елини. Херодот (V 20) нарича царя Александра I „елински мъж, началник на македонците”, от което ясно се вижда, че той не смята македонците като едноплеменни с гърците. И Демостен в речите си много пъти нарича македонците варвари; с право новите автори не отдават голямо значение на неговите думи, диктувани от партизанска страст: ала не можем да отречем, че на същото мнение са били и повечето от атинците, които слушали неговите речи. Но нека оставим Демостена. За неговия съвременник Исократ никой не може да каже, че е бил политически противник на Македония. В своята реч (V, 107 сл.), в която съветва Филипа да обедини гръцките сили и след това да се обърне против Персия, той никъде не казва, че македонците са гърци. Напротив съвсем ясно е, че Исократ смята гърци (т. е. Произходещ от Херакла) само царския род, а македонския народ нарича „другоплеменен”. Срещу такива изрични свидетелства мненията на новите автори не могат да имат никакво значение. Хаджидакис напр. казва, че и Исократ ще да е смятал македонците гърци, защото инче не би било понятно, защо той се старае да убеди Филипа да обедини гърците под своя хегемония и да ги поведе против общия неприятел – персите.
Хаджидакис тук не взима предвид състоянието на Гърция през това време. Известно е, че гърците не могли със собствени сили да достигнат обединена национална държава: партикуларизмът бил основното зло на политическия им живот. Непрекъснатите жестоки политически и социални борби, особено от IV в. пр. Хр. нататък, които съсипвали благосъстоянието на малките държавици-градове, спомогнали да се породи мисълта за една силна държавна власт, която да стои над партиите и техните интереси, която да въплощава чистата държавна идея, за да може да възстанови социалния мир в измъченото от дългите борби общество. Такава държавна власт не могла да представя нито аристокрацията, нито демокрацията, защото досегашният опит показал, че тия партии, щом получавали властта, използували я изключително за удовлетворение на личните си интереси. Такава неутрална власт могла да бъде само монархията. Тая мисъл, изказана още от Аристотеля, развил особено Исократ. Той очаква спасението на Гърция именно от монархия; затова той обръща поглед към силна северна монархия, към македонския царски двор, който отдавна вече бил център на гръцка култура; той подбужда Филипа да помогне да се прекъснат постоянните борби между отделните гръцки държавици и да насочи обединените гръцки и македонски сили към обща цел: завоюване на персийската държава; с това щяло да се намери и разрешението на най-важния социален въпрос: да се отърве гръцкото общество от опасността, с която го заплашвал постоянно увеличаващият се безимотен, бездомен пролетариат. Тия отношения трябва да имаме предвид, за да разберем правилно мислите на Исократа.
Привържениците на тезата за елинското потекло на македонците привеждат и някои свидетелства от по-късните автори. Така у историка Полибия акарнанецът Ликиск говори на лакедемонците: „Тогава вие се борихте за хегемония и чест против ахейците и вашите единоплеменници, македонците, предвождани от Филипа; а сега предстои на елините война за спасение от робство против другоплеменни хора (т. е. римляните), които мислите, че сте ги повикали против Филипа, а забравяте, че сте ги повикали против самите вас и против цяла Елада.”
На друго място се казва, че етолийците, акарнанците и македонците имат еднакъв език. Македонският цар Филип V, синът на Деметрия, сключил съюза с Ханибала от име на македонците и останалите елини. Обаче трябва да се изтъкне, че тия сведетелства произлизат от по-късно време (II в. пр. Хр.), когато Македония била вече напълно елинизувана; следователно те не доказват нищо за по-старото време; иначе би трябвало да смятаме гърци и елинизуваните тракийци, които във византийско време вече не били различавани от елините.

(Продължава в следващия брой)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Абонирайте се за вестник “Народна воля”
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2011 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, “Народна волja” ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на “Народна волja” ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник “Народна воля”!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на “Народна волja” - телефон 073/886-336!
“Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2010 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника “Македонско сонце” в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник “Народна волja”! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

“Народна волja” - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник “Народна волja”!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2011 година!


Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
ЗЛАТКА ДАМЯНОВА





МЕТАРМОФОЗА

Примерих се вече – разумна съм и кратка.
Щом броя до десет – избягвам всяка схватка!

Над чужди проблеми избягвам да умувам -
вече деликатно не виждам и не чувам!

Макар на характера да не ми приляга –
свикнах да си казвам „това не ме засяга!”

В горещ диспут не влизам и завист не будя –
храня се, почивам, дозирано се трудя!

Не удрям, не отварям ръце за прегръдка –
и подир мен не тича ни вълк, нито хрътка.

Изведнъж се промени – някой отбеляза!
Помислих си тъжно – изведнъж се чупи ваза,

Колко наивно е такова съждение –
бавно се променя човек – за съжаление!

И все - пак си прошепнах – „браво, поумняваш!”
А коренът ме сепна – „нима ще се предаваш!”

1985 г.



ЗАВИСТ

Блестиш ли – все ще се
намери
някой с кал да те замери.



ДАНС

Ганьо успя да пъхне шило
и в новото държавно плашило,
и заля “секретна лава”
цялата объркана държава.



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо е в агония
пак подлага крак на Македония.



КОГАТО СИ ОТИДА

Посвещавам на моите сънародници от дружество „Македонска мисъл” - Варна

Ако искате
да срещнете душата ми,
когато си отида –
не я търсете на площадите
„Славейков” и „Омония”!

ТЯ
под небето родно ще живее
ведно с душата на народа!
С него ще се бори,
ще плаче и ще пее –
за правда и свобода!

Надеждата й няма да угасне,
а всеки ден
ще крепне и ще расне,
докато дойде краят
на дълголетната
а г о н и я
и на Вергина слънцето

огрее

СВОБОДНА И ЕДИННА
М А К Е Д О Н И Я!



“МАЛЦИНСТВО“

Прав е президентът в свойта пледоария –
в държавата няма „Македонско малцинство!”
Надникнал е явно в архива на България
и разбрал, че сме огромно мнозинство!



Македонија пее

ПИЛЕТО МИ ПЕЕ РАНО НА САБАЈЛЕ

Пилето ми пее рано на сабајле,
рано на сабајле, рано пред зори.

Стани ми, стани, ти млада невесто,
стани ми, стани, коња да спремаш.

Јас ќе си одам многу на далеку,
многу на далеку, в туѓа – туѓина.

Рачај, порачај, ти млада невесто,
рачај, порачај, што да ти пратам.

Дали пари сакаш или писмо сакаш,
или мене ме сакаш дома да дојдам.

Ниту пари сакам, ниту писмо сакам,
само тебе те сакам, дома да дојдиш.

Парите се трошат, писмото се кине,
а, љубовта трае вечно до гроба.

ПРАША ЛИ ТИНКЕ МАЈКА ТИ

Праша ли Тинке мајка ти,
Дава ли тебе за мене?
Не сум ја Ѓорѓи прашала, (џанум)
Синоќа сум ја слушала. (2)

Мама на тате велеше (2)
Ај, да го дајме Тинчето (џанум)
За тој Ѓорѓија бекрија. (2)

Тате на мама велеше (2)
До девет ќерки да имам (џанум)
Една на Ѓорѓија не давам. (2)

Оти е Ѓорѓи бекрија (2)
На вино вади ножеви (џанум)
А на ракија пиштоли. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting