Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Размислиа

“СВОБОДАТА. САНЧО...”

Самуил Ратевски

Може ли да се краде нещо, което не може да се пипне, няма правни последици в съвремието и хората, свързани с което, и всичките им сигурно известни наследници са мъртви, и то отдавна?

Защо смятаме, че обективно историята не може да се краде? Защото се отнася до нещо, което се е случило и което не може да се промени. Историята е нещо, което вече го няма. Не можете да направите с нея опит и експеримент както в точните науки, за да проверите своите теории. Следователно тя не подлежи на никаква директна проверка. Единственият начин е да се реконструира по случайно запазени остатъци от миналото във вид на текстове или предмети, анализирани, сравнявани, класифицирани, подреждани и т.н. Но крайният резулат е винаги само една от възможностите. Т.е. той е спорен. Именно затова професионалните историци не говорят с категории като историческа истина. Защото, макар тя да съществува, никой жив човек не я знае, може само да предполага. Понятие като историческа истина е в устата на историци лъжци, историци манипулатори и псевдоисторици. Убеден съм, че читателят веднага ще се сети за поне един подобен екземпляр в България.
Поради тази особеност на историческата наука (отсъствието на обекта на изследване) в нея се работи с вероятности, хипотези и теории, а несъмнените факти са малко на брой. Историците изказват своите позиции и аргументи в научни публикации (книги и списания) и ги изнасят на научни конференции. Чрез тези публикации се върши обмяна на мнения, спорове, критики и т.н. Затова професионален историк много рядко ще използва твърдения като „Както е доказала или утвърдила историческата наука” – защото в нея има само преобладаващо за момента мнение по даден въпрос, а не утвърдени веднъж завинаги неща. Като дори някое мнение днес да има мнозинство сред изказалите позиция по въпроса, това не означава, че утре положението няма да се промени и вчера пренебрегваната теория няма да се окаже с мнозинство поддръжници. Такива случаи има бол. И пак по същата логика за това, какво била доказала историческата наука, най-често говорят хора с много слаби познания в съответната област.
Така историческата наука в рамките на своите институции – институти, университети и т.н. , и в един постоянен дебат постепенно осветява тъмнината на миналото, без да претендира за някаква абсолютна достоверност на преобладаващите в момента мнения. В една такава система на функциониране, както е ясно на всеки, кражбите са невъзможни. Може да има само претенции, опити за присвояване, опити за манипулации и фалшификации, но не и кражба. Как тогава може някой да претендира, че му се краде миналото, освен ако сам не живее в заблуда, че това нещо е възможно? А може да мисли така само в един случай – ако е извършил кражба (или поне мисли, че е успял).
Също така напълно ясно е, че политиката няма място в историческата наука. Тъй като тази наука се развива чрез един постоянен международен дебат, политиката не би могла да направи нищо друго освен да гарантира свободата на научните изследвания (като не им се меси) или да се опита да налага цели и граници в науката, лишавайки я от нейната научност. Претенции, че му крадат миналото, може да има само мошеник, който се страхува, да не бъде разкрита извършената от него манипулация. Такъв най-много от всичко желае никой друг да не се изказва по неговия въпрос.
Именно в такава свелина би трябвало да разбираме и постоянните писъци на български политици и политисторици, че някой им краде историята, и свързаните с това опити по политически път да наложат на чужда държава да се меси в свободата на науката и да застави своите учени да пишат така, както е угодно на софийските историци. Става дума, разбира се, за Македония.
Всеки трезвомислещ човек би си задал простичък въпрос. Добре, ако са убедени в правотата на своите исторически писания, българските историци би трябвало да са спокойни и напълно сигурни, че техните тълкувания ще се възприемат от огромното мнозинство учени по света и според това тяхното мнение ще се наложи като доминиращо, а македонското, като мнение на абсолютно малцинство, никой няма да го бръсне за слива. И при това положение те би трябвало да кажат на българските политици – „спокойно, господа, дори и да се опитва някой да ни краде историята, то той няма никакъв шанс, само ще се изложи”. Явно е, че не само не правят това, но виждаме как някои от тях активно подтикват немного грамотните политици да поставят условия на Македония и чрез политически натиск да накарат македонските учени или да замълчат, или да пишат по кефа на София. Добре известно е, че при един дебат именно онзи, който няма аргументи, допълва тази си липса с помощта на мускулите си. В случая България прилага политически мускули в помощ на явно закъсалите си историци, за да накарат Скопие да няма свое мнение, да мълчи, да не оспорва претенциите на София. Ето колко са убедени самите те в техните исторически истини и колко силни смятат, че са аргументите им – искат да участват в дебат без опоненти. Каква крещяща проява и признание за немощ.
И чудно ли е при това положение, че настояват не само историците в Македония да мълчат или пишат според директивите от София, но същото трябва да правят и македонските журналисти. Защото, виждате ли, според българските политици всяко мнение, което не е хвалба за България, е антибългарскиа кампания. Те така първосигнално реагираха и при всички случаи, когато БиБиСи или други западни медии с помощта на различни способи разкриха било големи злоупотреби (като случая Славков), било ужаса в някои детски домове в България, било корумпираността на полицията... Всички реакции бяха все едни и същи и идиотски – антибългарска кампания! Сякаш че не самият факт на тези престъпления е срам за България, а срамът идва от казването публично на истината. Виновни са не тези, които извършват престъпленията, а тези, които съобщават за тях (спомняме си и делото срещу БиБиСи вместо срещу Славков, и арестуването на румънския журналист и т.н.). А си спомняме и факта, че в никой от разкритите случаи никой не бе наказан от българските власти! А да бяха хора, щяха да благодарят на чуждите журналисти за разкритието на тези позорящи страната безчинства, вместо да се опитват да ги накажат.
А нима има за българските националисти по антибългарско дело от това, да твърдиш, че има македонска нация, език, култура и македонско малцинство в България? И да казваш, че те си имат, както всяко нещо на света, своя история.
Не бива да се учудваме, че една европейска страна се опитва да злоупотреби с членството си в демократичния европейски дом, за да налага антидемократични изисквания за ограничаване свободата на словото, на изказването на мнение и на научните търсения на страни кандидат-членки. Това е напълно закономерна последица от огромната грешка и контрауслуга, която бе направена на тази държава с приемането й в Европа, без тя да изпълни необходимите критерии. И наистина, ако Европа бе настоявала и принудила кандидатът България наистина, а не само на ужким да гарантира свободата на медиите, днес ние щяхме да имаме свободни средства за масова информация, които първи щяха да скочат срещу изискванията на българското правителство към Скопие да ограничи своите медии. От професионална солидарност и защото щяха да се чувстват лично застрашени от подобни попълзновения. Вместо това имаме едни подлизурковски средства за масова информация, жестоко зависими и самоцензуриращи се. И имаме власт, която е убедена, че е в пълното си право да се намесва в свободата на словото. Та нали така са я приели в Европа. Тогава защо да не очаква и дори изисква и Македония да прави същото, и то, разбира се, в тяхна угода? Та нали българската власт прави това на своите, защо да не се опита да го направи и на чуждите? И също така очаквано и абсурдно едновременно е държането на българските вестници, радиа и телевизии, които, вместо да наскачат срещу нахалството на своето правителство, активно го подкрепят.
И също така е в историята и останалите науки, свързани с националната митология. Та нима българските историци са свободни наистина да пишат всичко, което желаят? Дръжки! Видяхме в случая Батак какво се случи с горката докторантка Балева само за това, че бе дръзнала да изкаже мнение, различаващо се от държавната поръчка. И как всички свикнали да пишат по държавна поръчка историци ревнаха срещу нея. И с обвинение, че била писала по частна поръчка. Жалки душици! Не се ли случи нещо подобно и когато Чавдар Маринов разкритикува във в. „Култура” една съвсем жалка публикация на български антрополози за (срещу) Македония. Само дето не го разкъсаха неговите колеги в България, и то със страховития аргумент “кой си ти, че ще ни кажеш”. А не ни ли говори същото и случаят с проф Кръстьо Манчев, който едва сега, когато се пенсионира, посмя да заяви своята позиция по въпросите за Македония, за отношенията с Турция, за Османската империя и т. нар „турско робство” и много други. Разбира се, навикаха го, но, както заяви самият в интервюто, публикувано и в „Народна воля” (бр. 1 от 2010 г.) той вече не се страхува – само ако му вземат пенсията, ще го разсипят. А същият е писал по-рано книги по тези теми и в тях е писал неща, които жестоко се различават от това, което споделя сега. Защото тогава е трябвало да мисли за хляба и кариерата, а сега е вече независим от подобни неща и му е важна само истината.
Това ни показва положението на българския историк и учен въобще. Едно унизително състояние между вегетиране и пеене на национални химни. Не случайно в трите цитирани случая двама работят за институти в чужбина, а третият е вече много възрастен пенсионер без научни амбиции. И тримата са (вече) независими финансово от централата в София. И тримата могат да казват и пишат каквото сметнат за правилно.
Защото, колкото и да си хортуваме за независимост на науката, в България това си е само бош лаф. Народът много ясно го е казал – който плаща, той поръчва и музиката. А в България плаща само държавата. И тя поръчва музиката, покоято свирят, пеят и цвилят, вирнали опашоци, учените в България. Учени, които не са нищо друго освен държавни чиновници. А ако някой от тях е много искрен, или ще трябва да си смени научните интереси (и да отиде в зона, от която националната митология не се интересува), или професията, или да чака да се пенсионира, за да каже какво наистина мисли.
Така че или трябва да бъдат пенсионирани всички български историци, или пък да бъдат прехвърлени на работа в чуждестранни институти, ако искаме да започнат наистина да пишат честно и искрено и като учени. Дотогава всичко ще бъде дрън-дрън магарини.
Тези дилеми, разбира се, се отнасят до онези, имащите съвест и достойнство, за които истината и науката значат нещо. Има и съвсем друга порода политагитатори, които с ентусиазъм са прегърнали дадената им заповед и усърдно работят по поставената им от партията (пардон – родината) задачка. А когато става дума за македонския въпрос, то само подобни симпатяги са избирани, толерирани и награждавани. Честните хора или не са допуснати там, или отдавна са напуснали. Затова в тази област е най-голяма концентрацията на интелектуални радиоактивни отпадъци – безкрайно над максимално допустимото и опасно за здравето ниво. Там за наука и не може да се говори, а за някаква кръстоска от митология, стъкмистика, апологетика и агитпроп. Хора, работещи с фантазията на луди, ентусиазма на малоумни, срещу богати възнаграждения по метода направи си сам. Съвсем очаквано там са безкрайно набъркани пръстите на ДС. И не случайно от това радиоактивно бунище излетяха подобни твари. Нека само да си спомним някои от тях: Божидар Димитров, Красимир Каракачанов, Димитър Гоцев, агент „Гоце”...
А държавата знае да плаща на онези, които й служат, дори когато политиката й е чиста лудост. Ще илюстрирам с два примера. Историкът Димитър Ангелов, който през 1944 г. , пишейки за поземлените отношения в Епирския деспотат, наричаше населението в Македония главно македонци, след като през 1968 г. написа една масивна книга - „Образуването на българската народност”, в която доказваше, че македонците са българи - бе направен академик с всичките произтичащи от този сан привилегии при комунизма. Венко Марковски, преследван в Югославия по политически, а не по национални причини (бил е сталинист) и намерил убежище в България, предава своите македонски убеждения и пише книгата „Кръвта вода не става” срещу първата „История на македонския народ”, публикувана в Скопие. И той става академик. За активната си дейност срещу Македония той получава и апартамент в центъра на София на улица „Оборище”, и вила в Банкя в елитната зона, отредена за УБО, и всякакви парични поощрения някои в размер на шестица от тотото.
Така че държавата, наказвала или купувала съвестта на своите, защо да се свени да го прави и на чуждите? Тя със сигурност ще смята, че е правилно да кара и чуждите да мълчат или говорят каквото тя иска, и ще се стреми да наказва или награждава и чуждите, както го прави със своите. Та не забраняваха ли тези същите господа речите на публично място на македонските организации в България? Не отнемаха ли правото им на отговор? Не конфискуваха ли „Народна воля”? Не бягат ли като дявол от тамян от графа „Македонец” в преброяването? Ех, как им се иска да правят същото и в Македония! От нищо не се гневят така тоталитаристите, както от свободното и достойно слово и независимата съвест. Те могат да му противопоставят само заглушаващи крясъци и писъци, тридесет сребърника или удар с тухла в тила в тъмното.
А това ни говори колко всъщност са общи интересите на македонци и българи в България. И едните, и другите имат нужда от демокрация, драстично ограничаване на корупцията,
независимост на съдебната система, свобода на медиите, на словото, на науката. Нуждата и основата за истински съюз между тях е очевидна. Вероятно за това властите и ДС-то толкова яростно се противопоставят на регистрация на македонска организация. Току-виж българите схванали какви са наистина македонците и биха се обърнали към истинските си врагове. А те не са сред македонците, нито са в Македония. Враговете им са същите тези, които ги насъскват срещу Македония, за да им отклоняват вниманието, докато най-безсъвестно ги грабят. Прилагат тактиката на тираните от време оно – разделяй и владей.
Необходима е една реформа от основи. Демократизация, която да освободи и медиите, и науката от контрола на държавата, а последната - от контрола на възпитаните по живковистки маниер националисти. Особено от онази глутница паслияри, хранена от ръката на ДС и обучена да лае срещу Македония и македонците и да върти опашката пред поредните тридесет сребърника.

Докато това не стане, нито ще има наука в България, нито ще има медии, нито демокрация. Ще има само подобия. От което ще страдаме всички.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

Абонирайте се за вестник “Народна воля”
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2011 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, “Народна волja” ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на “Народна волja” ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник “Народна воля”!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на “Народна волja” - телефон 073/886-336!
“Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2010 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника “Македонско сонце” в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник “Народна волja”! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

“Народна волja” - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник “Народна волja”!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2011 година!


Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
ЗЛАТКА ДАМЯНОВА





МЕТАРМОФОЗА

Примерих се вече – разумна съм и кратка.
Щом броя до десет – избягвам всяка схватка!

Над чужди проблеми избягвам да умувам -
вече деликатно не виждам и не чувам!

Макар на характера да не ми приляга –
свикнах да си казвам „това не ме засяга!”

В горещ диспут не влизам и завист не будя –
храня се, почивам, дозирано се трудя!

Не удрям, не отварям ръце за прегръдка –
и подир мен не тича ни вълк, нито хрътка.

Изведнъж се промени – някой отбеляза!
Помислих си тъжно – изведнъж се чупи ваза,

Колко наивно е такова съждение –
бавно се променя човек – за съжаление!

И все - пак си прошепнах – „браво, поумняваш!”
А коренът ме сепна – „нима ще се предаваш!”

1985 г.



ЗАВИСТ

Блестиш ли – все ще се
намери
някой с кал да те замери.



ДАНС

Ганьо успя да пъхне шило
и в новото държавно плашило,
и заля “секретна лава”
цялата объркана държава.



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо е в агония
пак подлага крак на Македония.



КОГАТО СИ ОТИДА

Посвещавам на моите сънародници от дружество „Македонска мисъл” - Варна

Ако искате
да срещнете душата ми,
когато си отида –
не я търсете на площадите
„Славейков” и „Омония”!

ТЯ
под небето родно ще живее
ведно с душата на народа!
С него ще се бори,
ще плаче и ще пее –
за правда и свобода!

Надеждата й няма да угасне,
а всеки ден
ще крепне и ще расне,
докато дойде краят
на дълголетната
а г о н и я
и на Вергина слънцето

огрее

СВОБОДНА И ЕДИННА
М А К Е Д О Н И Я!



“МАЛЦИНСТВО“

Прав е президентът в свойта пледоария –
в държавата няма „Македонско малцинство!”
Надникнал е явно в архива на България
и разбрал, че сме огромно мнозинство!



Македонија пее

ПИЛЕТО МИ ПЕЕ РАНО НА САБАЈЛЕ

Пилето ми пее рано на сабајле,
рано на сабајле, рано пред зори.

Стани ми, стани, ти млада невесто,
стани ми, стани, коња да спремаш.

Јас ќе си одам многу на далеку,
многу на далеку, в туѓа – туѓина.

Рачај, порачај, ти млада невесто,
рачај, порачај, што да ти пратам.

Дали пари сакаш или писмо сакаш,
или мене ме сакаш дома да дојдам.

Ниту пари сакам, ниту писмо сакам,
само тебе те сакам, дома да дојдиш.

Парите се трошат, писмото се кине,
а, љубовта трае вечно до гроба.

ПРАША ЛИ ТИНКЕ МАЈКА ТИ

Праша ли Тинке мајка ти,
Дава ли тебе за мене?
Не сум ја Ѓорѓи прашала, (џанум)
Синоќа сум ја слушала. (2)

Мама на тате велеше (2)
Ај, да го дајме Тинчето (џанум)
За тој Ѓорѓија бекрија. (2)

Тате на мама велеше (2)
До девет ќерки да имам (џанум)
Една на Ѓорѓија не давам. (2)

Оти е Ѓорѓи бекрија (2)
На вино вади ножеви (џанум)
А на ракија пиштоли. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting