Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
За съвестта, наглостта и истината...

ВРЪЗКИТЕ И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ И ХОРАТА

Бойко Тихов

Известни са безумните брътвежи на самозабравили се „величия”, че македонският език бил създаден за часове: събрали се няколко човека, изяли едно агне, изпили една дамаджана вино и направили македонския език. Това станало в края на Втората световна война. Така мислят същества, за които коремът е религия, а умът им се намира малко по-ниско на обратната страна на корема. А други пък кряскат, че и Македония, и езикът й са създадени след разпада на СФР Югославия в началото на 90-те години на ХХ век. Така мислят индивиди, за които нуждата от психиатрична помощ е особено остра.

Когато говорим за българския и за македонския езици, ясно се открояват различните становища на представителите на България и на Македония. Преди да започна да споделям своите мисли, искам да подчертая, че моята специалност е много далеч от езиците. Затова, след като се поинтересувах, реших да напиша за това, което прочетох не в академични издания с надут език, а в обикновени учебници, помагала и в други от този род, предназначени за широк кръг хора – студенти, журналисти, общественици, писатели, културни дейци, учители и др. Сами разбирате, че в един вестник мястото е ограничено, пък и целта на писанието ми е малко по-друга, затова навсякъде ще пропусна обясненията и забележките, поставени в скоби или под индекс. Който се интересува повече по въпроса, може да намери съответното издание. Също така навсякъде ще използвам термина „езика”, без да навлизам в областите правоговор, правопис и т. н.

Да започнем да четем.
В „Български език – учебник за институтите за начални учители”, с автори К. Попов, Ст. Стоянов и М. Янакиев, издание „Народна просвета”, 1980 година, пише: „В света се говорят много езици... Смята се, че на земята съществуват около 3 000 езика. Едни от тях по своя речников състав и по граматическия си строеж приличат на българския език (например руският, сърбохърватският, полският, чешкият и др.)... Близостта на езиците от втората група (български, руски и пр.) се дължи на причина от подобен характер. И тези езици са произлезли от един общ език, наречен в науката праславянски или общославянски... Езиково семейство представляват например славянските езици: руски, украински, белоруски, полски, горнолужишки, долнолужишки, чешки, словашки, български, сърбохърватски и словенски. ... Но и отделните езикови семейства, каквито са славянското, романското, германското, тюркското и др., не са напълно изолирани откъм произход едно от друго... Поради това че народите, които говорят тези езици, обитават територията от Индия до западните брегове на Европа, езиците от същата голяма общност били наречени условно индоевропейски езици... В индоевропейската езикова общност влизат следните езикови семейства и отделни езици (изброявани от изток на запад):
. . .
5. Славянски езици. Те са делят на три групи: източна – руски, украински и белоруски; западна – полски, чешки, словашки, горнолужишки, долнолужишки и отмрелия към средата на ХVIII в. полабски език; южна – български, сърбохърватски и словенски.
. . .
Вече се изтъкна, че българският език принадлежи към славянското езиково семейство. Общославянският език се е говорил от славяните, когато те са обитавали своята обща прародина. По въпроса за мястото и границите на славянската прародина, както и за продължителността на праславянската етническа и културна общност, е писано много, водени са оживени научни спорове, но не е постигнато пълно съгласие между учените. За най-приемливо се приема схващането, че прародината на славяните се е намирала на север от Карпатите, около река Припет с нейните притоци.
В своята прародина славяните говорели един общ език, който по всяка вероятност имал няколко диалекта... Към III в. на н. е. славяните започнали да се разселват от своята прародина по три посоки – на изток, на запад и на юг. Това разселване завършило окончателно през VII в. Вследствие на него се обособяват три славянски групи: източна, западна и южна. Към източната група спадат русите, украинците и белорусите. Към западната група спадат моравците (чехи и словаци), поляци, горнолужичаните и долнолужичаните. Към южната група спадат българите, сърбите, хърватите и словенците. Всяка от тези три териториални групи е развила и свои особени езикови черти, които я отличават от останалите групи... Освен чертите, които са присъщи на всичките езици от южнославянската група, българският език е развил и някои особени, специфични само за него черти, които го отличават от всички останали славянски езици... В съвременния руски литературен език има голям брой думи, които са заети по книжовен път от старобългарския език... От тези българизми едни имат употребителни руски варианти... а други имат редовно употребявани руски варианти, но с променено в една или друга степен значение... Българизмите, наричани в руската езиковедска литература църковнославянизми, се употребяват преди всичко в така наречения „висок стил”.
. . .
В българското езикознание няма единство в разбирането на понятието „национален език”. Едни схващат термините литературен език и национален език като равнозначни, като синоними... Други пък правят разграничение между понятията „литературен език”, „писмен език” и „национален език”... Понятията „книжовен (литературен) език” и „национален език” действително не бива да се схващат като равнозначни. Националният език, както показва и самото му название, е езикът на цялата нация. От това следва, че понятието „национален език” трябва да включва всички разновидности на даден език, който се употребява като средство за общуване от членовете на определена нация, т. е. литературния (книжовния) език с всичките му стилове; териториалните диалекти и груповите говори.
. . .
Българският книжовен език има многовековна история. Той е възникнал през втората половина на IХ век (863 г.), когато братята Кирил и Методий създали славянската азбука и превели от гръцки език някои книги за черковна употреба. Книжовният език обаче, на който са писали Кирил и Методий и техните ученици – старобългарският език – твърде много се отличава от съвременния наш език. Новобългарският книжовен език се оформя и се стабилизира постепенно през време на националното ни възраждане (ХIХ).

Литературните езици възникват на основата на един или няколко диалекта, образуващи едно наречие. Така например в основата на старобългарския книжовен език е легално (може би е легнало?! – б. Б. Т.) наречието на българските славяни, населяващи областта северно и източно от Солун към средата на IХ в., а в основата на новобългарския книжовен език са залегнали североизточните балкански говори с център гр. Велико Търново.
. . .
Създаване и развой на новобългарския книжовен език. Историята на българския език се дели на три периода: старобългарски период (от IХ до ХI век), среднобългарски период (от ХII до ХIV в.) и новобългарски период ( от ХV насам).
Развитието на българския език се е извършвало в тясна връзка с историческата съдба на нашия народ. То се е обуславяло до голяма степен от съседството на нашия народ с другите, неславянски народи на Балканския полуостров, от политическите, икономическите и културните условия, при които е живял и се е развивал той.
До края на ХVIII в. българският език е народностен, а не национален, понеже едва към средата на ХIХ в. българската народност се превръща в нация.
В развоя на новобългарския език се различават три главни периода:
I. От началото на ХIХ в. до Освобождението на България от османско робство; II. От Освобождението до 9 септември 1944 г. ; III. От 9 септември 1944 г. насам.
`I. Преди освобождението. До началото на ХIХ в. езикът на новата българска литература е бил под силното влияние на така наречения черковнославянски език. Това е старобългарският книжовен език, пренесен с черковните книги в Русия и изменен там под влияние на руския народен език. Затова някои учени определят черковнославянския език като руска преправка или редакция на старобългарския език... Едни от първите наши книжовници през време на Възраждането смятали, че за основа да бъдещия ни книжовен език трябва да се вземе черковнославянският език, наричан накратко още славянски... Други пък смятали, че в основата на новия ни книжовен език трябва да лежи живата народна реч, но понеже тя е бедна и необработена, необходимо е да се обогатява и усъвършенствува, като заема думи, форми и някои синтактични обрати (конструкции) от черковнославянския език... Мнозина от нашите просветни дейци обаче не споделяли погрешните разбирания и схващания на привържениците на първите две школи. Те смятали, че новият ни книжовен език трябва да се гради единствено върху основата на живата, говорима народна реч, за да могат книгите, които се пишат на този език, да бъдат напълно достъпни и разбираеми за широките народни маси. Такива били Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Петко Р. Славейков и др.
. . .
Но нека изясним накратко защо Източна България добива по-голямо значение от Западна България в литературното ни развитие, а следователно и в развитието на литературния ни език. Причините за това са от политически, стопански и културен характер. Войните на Русия с Турция засегнали преди всичко населението от източните български области. Това население влизало в досег с руските войски и взимало по-дейно участие в политическите събития. Поради тази причина то отрано проявява сравнително по-високо политическо съзнание.

Но не само политическите условия, а също така и новите стопански и търговски отношения поставят българите от североизточните наши области в по-тесен досег с Влашко и Русия. В Москва и Одеса, в Букурещ и в крайдунавските румънски градове се създават български търговски средища, в които главна роля играят пак българи от източните наши краища... Вследствие на оживените връзки с Русия откъм 1840 г. се засилва руското влияние у нас. Това влияние става един от най-важните фактори за нашия културен възход и изобщо на нашето национално възраждане...
II. От Освобождението до 9. IХ. 1944 г. След освобождението на България от османско иго както целокупният ни обществен, политически и стопански живот, така и книжовният ни език се развиват при много по-благоприятни условия, отколкото през време на робството. Създаването на независима българска държава със свои политически, културни, обществени и стопански институти, със своя администрация изисква много по-наложително единен книжовен език с установени норми...
III. От 9. IХ. 1944 г. насам. Третият период в развоя на новобългарския книжовен език започва от преломната дата в историята на българския народ – 9. IХ. 1944 г. Народната власт създаде такива благоприятни условия за развоя на науката, литературата и изкуството, каквито не са съществували никога преди това в продължение на целия ни исторически живот. Естествено, тези условия са същевременно и условия за по-нататъшен развой, обогатяване и усъвършенствуване на книжовния ни език.

С правописната реформа, която бе извършена през м. февруари 1945 г., българският правопис се опрости значително и стана по-лесен за усвояване...
. . .
Най-важната черта на общите книжовни езици е, че те имат наддиалектен характер... Но книжовният език не е изкуствено построение. Той е изграден върху основата на диалектите, заема граматическия си строеж и грамадната част на лексикалния си състав от тях. За основа на книжовния език обикновено се взема един диалект или група диалекти. Така е създаден и новобългарският книжовен език. За негова основа са послужили североизточните балкански говори, но в структурата му са включени и някои черти от западните български говори. Българският книжовен език не съвпада напълно с нито един наш диалект.”
В „Правописен речник на съвременния български книжовен език”, издателство на БАН, 1983 г., пише и това: „В своята работа авторите са се стремили да дадат израз на тенденцията към д е м о к р а т и з и р а н е на българския книжовен език, силен тласък на която даде отечественофронтовската правописна реформа от 1945 г. Тази тенденция беше затвърдена от интензивния обществено-икономически и културен развой на нашата страна в годините на народната власт, който значително разшири социалната основа на книжовния език…”
В „Помагало по българска морфология. Имена”, издателство „Наука и изкуство”, 1978 г., в своя статия Русин Русинов пише за нещо, което се знае от малко хора: „В отделните езици фамилните имена се установяват в различно време. В западните езици те се появяват през ХIII в., но по-значително разпространение получават през ХIV век. Постепенното установяване на тази категория имена в руски език обхваща времето от ХIV в. до ХVII век... По времето, когато в основните европейски езици най-усилено протича процесът на установяване на фамилните имена, българският народ пада под османско робство и това забавя с няколко века формирането на тази категория имена в нашия език. До началото на ХIХ в. фамилни имена в българския език не се срещат, тъй като не са били необходими в езиковата практика. По онова време българите не са имали развит културен и политически живот... Нуждата от фамилни имена започва да се чувствува в българския език към края на първата четвърт от ХIХ в., когато в резултат от икономическото развитие на много български селища част от народа се пробужда за духовен живот, когато българските занаятчии и търговци разширяват и разнообразяват връзките си с лица от други селища на турската империя и вън от нея... За пълно възприемане на триименната система (лично име, презиме и фамилно име) може да се говори едва след Освобождението, когато администрацията, училището и казармата налагат напълно фамилните имена... Първите фамилни имена на лица са от 40-те години ХIХ век...”
И нещо друго, което прави впечатление: „В книгата „История на великий Александра” (1844), печатана с черковнославянски букви, са публикувани дълги списъци на спомоществователи, където съгласно с посочената вече черковнославянска графическа традиция са отбелязани и ударенията на имената.”
А сега нека се запознаем с някои съвсем кратки цитати от „История на българския правопис”, автор Русин Русинов , издателство „Наука и изкуство”, 1981 г.: „Тъй като през Възраждането не съществува единен книжовен език, няма и установен общ правопис; всеки опит за създаване на модел на книжовен език е същевременно и опит за уреждане на правописния въпрос. Освен това нашите книжовници през Възраждането обикновено не диференцират езиковите от правописните проблеми. Нерядко изграждането на общ книжовен език се разбира предимно като установяване на общоприет правопис. Едва през първите две десетилетия след Освобождението, когато в книжовния ни език се извършват унификационни процеси, довели до установяване на единство в него в края на миналия век (ХIХ – б. Б. Т.), се създават реални условия за приемане и на общозадължителен правопис. Дриновско - Иванчевският правопис (1889 г.) е вече свидетелство за достигнато относително единство в книжовния ни език, за утвърждаване на основните му правоговорни и граматични норми... За времето от 1899 г., когато за пръв път у нас се установява официален правопис, до днес се извършват три правописни реформи – през 1921, 1923, 1945 г. С прекъсване от 1921 до 1923 г., когато е в действие Омарчевският правопис, най-дълго се прилага Дриновско-Иванчевският правопис, утвърден през 1899 г., а през 1923 г. отново възстановен с някои дребни изменения.
. . .
Черковнославянската кирилица, усвоена от грамотните среди у нас чрез донесените от Русия през ХVII в. печатни черковни книги, заема основно място в книжовния ни живот почти до средата на ХIХ в. Черковнославянското писмо се изучава в килийните училища. То се използва и в книжнината – отначало ръкописна, а по-късно и печатна... Не винаги възрожденските книжовници, особено от по-ранно време, са имали възможност сами да избират с каква азбука да се набират книгите им...Но трябва да се каже, че широкото използуване на черковнославянската азбука и правопис се дължи преди всичко на това, че тази графична система дълго време е била отъждествявана от нашите книжовници със старобългарската и поради това като наследена от древността е била окръжена с ореола на славното ни историческо минало... Черковнославянската азбука се състои от 38 букви... Известно е, че като първо произведение на новобългарския книжовен език обикновено се брои „История славяноболгарская” (1762) от Паисий Хилендарски. При нейното написване е използувана графиката на черковнославянския език. Паисий си е послужил с 42 буквени знака... В послеслова към историята си Паисий сам отбелязва, че не е учил граматика, т. е. граматика на черковнославянския език, и не се е старал да пише по нейните правила – това вече обяснява защо той не спазва изискванията на черковнославянския правопис... Засилен стремеж да се спазва черковнославянският правопис проличава в графиката и правописа на Софроний Врачански в „Неделник” (1806). Но и тук не може да се говори за последователност и единство... В книгите на Йоаким Кърчовски българската реч е предадена чрез 46 букви, като се използува „исторически правопис” на черковнославянска основа”.
. . .
Големият авторитет на старобългарската писмена традиция се дължи на съществуващия през онези години култ към историята и към славното историческо минало на народа. Патриотична гордост е пораждал у книжовниците фактът, че старобългарският език е най-старият книжовен език на славяните, че на този език е създадена богата литература през средновековието, получила разпространение и сред други славянски и някои неславянски народи. При тази обстановка е лесно обяснимо защо старобългарската писмена традиция намира толкова широко място в борбите за установяване на правописа през третата четвърт на миналия (ХIХ – б. Б. Т.) век.
. . .
Пловдивската езикова и правописна школа се оформя напълно през 50-те години на ХIХ в. главно чрез книжовната дейност на Н. Геров и неговия ученик Й. Груев, който в издадената през 1858 г. „Основа за българска граматика” кодифицира нейните основни положения... В „Основа за българска граматика” от Й. Груев е представена азбука от 34 букви... В областта Македония обучаването по български език обикновено се извършва по учебниците, издадени от Хр. Г. Данов... Дори и когато някои книжовници създават специални буквари и читанки „на наречие по-вразумително за македонските българи”, имат пълно съзнание за единството на българския език и използуват правопис, прилаган и от книжовници, които са родени в други географски области... По броя на буквите правописният модел на Търновската школа не се отличава съществено от Пловдивската. В „Граматика за новобългарския език” Ив. Момчилов представя азбука от 35 букви... Вероятно Каравелов дълго време е обмислял правописната си система, защото, когато започва да издава в Букурещ в. „Свобода”, тя е вече напълно изградена и последователно се прилага. Каравелов си служи с азбука от 32 букви.
. . .
Устройството на току-що освободената през 1878 г. българска държава поставя пред обществените и книжовните дейци много нови и отговорни задачи от административно, политическо, стопанско и културно естество, решаването на които е поглъщало всичките им сили, поради което въпросът за правописа на книжнината не се налага с особена сила... В първите години след Освобождението могат да се срещнат издания най-малко по три правописни системи – Търновска, Каравелова и Дринова... в резултат на ширещата се „свобода” се достига – особено в училищата – до правописна анархия... Ширещото се правописно безредие започва да безпокои някои книжовници, а също и някои просветни дейци... Става напълно ясно, че в началото на 90-те години на ХIХ век правописният въпрос вече се превръща в проблем с общонационално значение... Основна задача на правописната комисия (1893 г. - б. Б. Т.) е да докаже, че у нас вече е изграден в основни линии книжовен език и правописът трябва да се пригоди към него... В началото на 1895 г. министърът К. Величков назначава нова правописна комисия... Дриновско-Иванчевският правопис се въвежда като задължителен само за училищата , но се възприема и от останалите учреждения и от книжнината... този правопис е официален около четири десетилетия (от февруари 1899 г. до февруари 1945 г. с прекъсване от 1921 до 1923 г., когато е в сила Омарчевският правопис).
. . .
Дриновско-Иванчевският правопис се прилага като официален не само в пределите на българската държава, но и в българските училища в Македония, останали под османска власт. По този правопис се води обучението на децата в Солунската българска гимназия (основана през 1880 г. и просъществувала до 1913 г.). С този правопис се печатат и вестниците, издавани в Солун и Битоля.
. . .
1921 г. е сгодна за правописна реформа. На власт е правителството на Българския земеделски народен съюз, което въпреки съпротивата на монархическия институт и на едрата буржоазия извършва ред прогресивни и демократични преобразования... Новото „Упътване за общ правопис на българския книжовен език”... е подписано от министъра на народната просвета Ст. Омарчевски на 22 юли същата година... В сравнение с Дриновско-Иванчевския правопис новият правопис, получил наименование Омарчевски, е значителна крачка напред в уреждането на българския правописен въпрос.
. . .
След кървавия Деветоюнски преврат през 1923 г. сговористкото правителство, в което министър-председател и министър на просветата е Ал. Цанков, побърза да отмени Омарчевския правопис, за да не напомня за земеделската власт; между мотивите е и стремежът на властта да отдалечи българския правопис както от руския, тъй и от сръбския правопис... Съзнавайки, че не съществува друг начин да се отстрани „правописната анархия”, „правописният хаос”, настъпили в книжнината, министърът на Народната просвета Н. Найденов решава да го утвърди и чрез закон... Единственото средство, което остава на властниците да наложат цанковския правопис, е законът.
. . .
С Деветосептемврийското въстание през 1944 г. се открива пътят за извършване на дълбоки преобразования в обществено-политическия, икономическия и културния живот у нас и за изграждане на социалистическото общество. Демократизаццията на образованието и на културата поставят и задачата за бързо разрешаване на правописния въпрос. Всеобща е убедеността, че старият правопис е твърде консервативен и непоследователен в някои пунктове и поради това се явява пречка за широко въвличане на народните маси в обществено-политическия, стопанския и културния живот на обновяваща се вече България... През октомври 1944 г. е назначена 25-членна комисия... която да подготви проект за нов правопис... Проектът на комисията е внесен за приемане в Министерския съвет, който на заседанието си от 12. II. 1945 г. приема „Наредба-закон за правописа”... С наредбата - закон новият правопис, получил напълно сполучливо наименование Отечественофронтовски, е задължителен за всички печатни книги и периодични издания с изключение на съчинения „с научно-езиковен характер”. Тук не се споменава за неговата задължителност за училищата, но това се подразбира от само себе си... Според Отечественофронтовския правопис българската азбука има 30 букви.”
Да завършим с кратки извадки от „Помагало по български правопис и пунктуация”, издателство „Наука и изкуство”, 1980 година, съставили Руселина Ницолова и Василка Радева.
Ето няколко думи от съставителите: „Както е известно, българската устна реч се трансформира за пръв път в писмена чрез специално изобретената азбука (глаголицата) от Константин-Кирил философ през IХ в. Глаголицата и изместилата я след това кирилица се славят като почти съвършени графични системи, които точно предават особеностите на старобългарската реч.
. . .
През периода от Освобождението до 9. IХ. 1944 г. развитието на правописния въпрос, при чието решаване са вземат предвид не само езикови фактори, но и фактори от друго естество, се характеризира с лъкатушене, непоследователност, а в един момент и с връщане назад към по-консервативен правопис.”
Накрая няколко мисли от Александър Теодоров – Балан: „Нова България – нов правопис.” Така поздравих през октомври 1944 г. починът на първото наше отечественофронтовско правителство да се изработи за новото българско училище и се предаде на българската книжнина нов правопис, разумен и демократичен. Исторически седма по ред правописна комисия го изработи и правителството го усвои и предаде под образа, какъвто има днес. Часът беше сгоден да се изравниме правописно с южните славяни западно от нас; обаче правителството решително се постави в непосредствена близост с нашите северни братя – с правописа на Съветска Русия... Откак сме застроили новобългарски книжевен език, ние сме се грижили и трудили, да установиме за него и един траен правопис. Изглежда, че и до тоя час още имаме работа с такива грижи и труд. До началото на двадесетия век не сме се ни досещали, че край правописна работа над книжевен език съществува и работа правоговорска; па и откак се досетихме, минаха още четиридесет години, за да се оборавиме и откъм закъснение. На това незнание платихме добър данък в борбите си за буквена система в правописа, и в задачите за обща езикова култура.”

х х х

Има и още много книги, от които може да се извадят цитати и да се видят липси и бърканици. Преди всичко прави впечатление пълната липса на македонците – сякаш те никога не са съществували и в момента не съществуват. Ако някъде се споменава Македония, то е, за да се обозначи географска област като част от България (Мизия, Тракия и Македония). Казва се, че някъде в Македония са създадени някакви учебници от българи, но те пък били неразбираеми за местните хора. Та как да бъдат разбираеми, като става въпрос за различни народи, които говорят различни езици, а новосъздадените книги служат за асимилация на македонците от България! Да, пише и че Солунската гимназия била българска, и за времето, когато е създадена. Но и тук има подло мълчание по най-важното. Мълчи се, че това е времето на Българската екзархия, когато нейни служители, облечени в черно, за да скрият черните си души, с кръст в ръцете и Сатаната в сърцата си се мъчат да заличат всичко македонско и да направят от македонците българи. Но се провалят с трясък. Разбират, че са хвърлили купища пари на вятъра. За нищо. Все пак не е за нищо – отмъкват културни, исторически паметници и документи от Македония за България, по черкви, манастири и храмове оставят надписи на български, пишат писма, в които хвалят султана и се обръщат към своите началници в София и всичко поддписват като българи от Македония. Днес тези надписи и документи служат за съставяне на сборници и др. като доказателство, че в Македония са живели и живеят българи. Мрачна и коварна е ролята на Българската екзархия в Македония. Както и на всяка чужда пропаганда в нея – българска, сръбска, гръцка.
Има неща, които не са ми ясни. Например като това: „Така е създаден и новобългарският книжовен език. За негова основа са послужили североизточните балкански говори, но в структурите му са включени и някои черти на западните български говори.” Какви са тези северноизточни балкански и западни български говори!? А защо не се вземат под внимание югоизточните, централните и северозападните балкански или български говори? Кой да ти каже!?
Но това, което особено ме учудва, е, че българите са славяни открай време и са дошли от прародината на славяните. Интересно ми е било (подчертавам - било) да чета исторически книги. Изненадан бях, когато разбрах колко Истории има написани за България. Научих, че: българите идват на Балканите от Западен Сибир; че са били най-добрите и най-големите строители на градове през тюркското си време; че построили много и много цветущи градове някъде там – из Азия; че създали няколко Велики Българи и; че владели големи части от Китай; че открили коприната и кибрита, с които днес се гордее Китай; че Атила бил с прабългарско потекло; че били чергари (номади) и се хранели с конско месо и кобилешко мляко (били единствените, които си яздели храната); че били главното племе сред тюркските племена; че не били тюркско племе, че живеели някога на Балканите, но отишли някъде и после се върнали обратно... И още, и още! Не мога да изброя всичко. Ще спра с това, че Пиер де Кубертен, основателят на съвременните олимпийски игри, е бил потомък на хан Кубрат! И не е чудно, че тюрките се превръщат в славяни. Но най-новото научно откритие гласи, че българите са станали перси, защото дедите им са дошли от днешен Иран, т. е. от Персия. Ела, че се ориентирай! Единственото нещо, което не са научили, е това, че има македонци и че македонците са от векове на Балканите!
А всичко това влияе и на езика. Чета, чета и нищо не мога да разбера. Българският книжовен език е създаден през втората половина на IХ век. Тогава Кирил и Методий създали славянската азбука. Книжовният език, на който са писали Кирил и Методий и техните ученици, бил старобългарският. Има и черковнославянски език, наричан още и славянски. През Възраждането няма единен книжовен език. Старобългарският език бил най-старият книжовен език на славяните. Българската устна реч се била трансформирала в писмена чрез азбуката на Кирил. По онова време – ХIХ век – българите не са имали развит културен и политически живот. „История славяноболгарская” била написана на черковнославянски език, но неграмотно. Неграмотно, защото монахът не знаел граматиката на черковнославянския език. (В „Речник на българската литература”, издание на БАН, 1977 г. , пише: „След създаването на славянската азбука братята превеждат на старобългарски език някои най-необходими за богослужението книги.)
Да не повтарям всичко вече казано. Нека си припомним за някои неща, които по-възрастните са чели и учили, а пък по-младите, ако си понапрегнат сивото вещество, ще открият.
Кирил и Методий са родени в древния македонски град Солун. Известни са като Солунските братя. (Най-новото „откритие” на българските върховисти и националшовинисти е, че братята са „свети”, вместо солунски. И с това „свети” прогърмяха света, за да се забрави Солунските, което здраво ги свързва с Македония.) Баща им е бил висш държавен служител на Византия. Братята са имали много мисии в различни държави, за да разнасят и утвърждават в тях византийското политическо и религиозно влияние. Създават славянската азбука, след като византийският император ги убедил да направят това, специално за мисията си сред славяните в Централна Европа, като използвали наречието на славяните, живеещи край Солун.
Солун никога не е бил български град. Двамата братя никога не са стъпвали в България. България по-късно се е възползвала от славянската писменост, т. е. България е консуматор и няма никакво отношение към създаването на славянската азбука.
И тук се получава една глупост: братята създали славянската азбука, за да превеждат на старобългарски! (Все едно някой да създаде френска азбука, за да може да превежда нещо от гръцки например на френски. Абсурд някакъв!) А старобългарският език от тюркските езици ли е? Става така, че старобългарският език е по-стар от славянската азбука. Излиза, че славяните първо трябва да научат старобългарски, за да използват славянската азбука. Пълна мъгла! Но целта на тази тъмна мъгла е ясна: преди всичко и над всичко са българите, пък било то по произход, религия, език и какво ли не! И няма как когато български автор пише каквото и да било – дори за езика! – да не спомене „славното историческо минало”. Интересно дали в това „славно” историческо минало имат дял и другите славяни, или пък тюрките, или пък персите, или пък... Едно е напълно ясно, че македонците нямат място в него! Тяхното отсъствие е толкова крещящо, че няма как човек да не го чуе. Затова е и целият този материал – за да напомни, че ние сме били тук далеч преди хановете и ханските воини и премълчаването за нас си е долнопробна наглост и безумие, премълчаването си е чиста проба престъпление! Още повече, че и днес тровим дните на индивиди, които продължават да водят своето жалко съществувание в миналото, с миналото, за миналото и от миналото! (Що се отнася до „славното историческо минало”, не знам, не съм чел или чул дали някой измежду хановете Кубрат, Тервел, Севар, Кормисош, Умар или Кардам да е създавал империя и да е бил император на почти целия известен по негово време свят. А ако разгърнем българската история, ще прочетем за безброй войни – даже има една приказка, че Калоян за 12 години е водил 24 войни. Така че, когато се говори под път и над път за славно историческо минало, дали не става въпрос за кърваво историческо минало? Дано наистина да е от (минало!)
Не всичко може да се каже в една вестникарска статия. Е, ако тук си послужих с много цитати, целта, която преследвам, е една: да се види много дългия и лъкатушещ път, по който се развива един език. Такъв път е изминал и македонският език. За македонски книжовници се знае от древността до наши дни. Ще спомена само два факта от ново време: важни документи по време преди, по и след Илинденската епопея са писани на македонски диалекти и наречия, а не на български; книгата на Кръсте Мисирков „За македонцките работи” (1903) е на македонско наречие и няма нищо общо с българския език. В цитатите навсякъде се подчертава, че свободата дава тласък, и то могъщ, и в развитието на езика. А Македония 34 години след България излиза от турското иго, но го заменя с тройно владичество – българско, гръцко и сръбско. Македонският език навлиза в най-тежката си и кошмарна фаза именно след Балканската война (1912 г.).
Истинска свобода настъпва само за Вардарския дял на Македония (извоювана срещу българския фашистки окупатор) на 2 август – Илинден – 1944 година. Тогава става и кодификацията на македонския книжовен език. (Кодификация – подреждане, систематизиране.) А дотогава – борби срещу турския потисник, въстания, жертви; борби и жертви срещу асимилационните стремежи на България и Българската екзархия, срещу гръцките и сръбските политически и религиозни домогвания; проливане на кръвта по долища и чукари на много прогресивни и големи македонски умове; емигриране в чужбина на много кадърни македонски синове и продължаване на борбата оттам под различни форми.
И само дебили могат да твърдят, че македонската нация и македонския език са изкуствено създадени, и то... за кратко време!
Казват, че интелигенцията е съвестта на един народ. Да, ами ако тя самата няма съвест? Да премълчаваш факти от историята на човечеството, да ги преиначаваш, да си служиш с фалшификации е много мръсна работа. Адски мръсна! Така се създават духовни инвалиди, осакатени личности, добичета с промити, а след това никилирани мозаци. Или както го е казал самият Захари Стоянов: „Няма успех там, гдето има лъжа.” А че това е така, го потвърждава животът в страната, в която живеем по сляпата воля на съдбата.
А езикът би трябвало да служи за общуване между хората, за размяна на мисли, чувства и вълнения. Затова ли България не може нормално, човешки да общува с Македония и с малцинствата вътре, на своя територия? Защото не търси и не научава езика на разбирателството и на добротата, а върви по пътя на отрицанието и агресията.
Докога?
И не съзнава ли, че улисана да отрича всичко македонско, туби от красотата и чара и на собствения си език? Та дори в Народното събрание има депутати, които не могат да говорят чист, литературен български език. Появиха се вестници с чужди имена – „Уикенд”, „SHOW”. По медиите езикът вони от правоговорни и правописни грешки, гъмжи от надписи и заглавия на чужди езици. Това ли българските писачи искат да стане и с македонския език? И защо?

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
КОИ СЕ ПОГОЛЕМИ КРЕТЕНИ: ПОЛИТИЧАРИТЕ ИЛИ ИСТОРИЧАРИТЕ?
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ВО 1900: НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАДЕВАМЕ НА ТУЃА ПОМОШ, ДА НЕ ЧЕКАМЕ ПОМОШ ОД БУГАРИЈА
Читај
АТАНАС ШОПОВ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ
Читај

Излезе от печат второ, преработено, разширено и допълнено издание на

История на Македония
апология на македонството

от проф. д-р Георги Радулов


Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева.
Купете си я преди да се е изчерпал тиражът.

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР

На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой

Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.

Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –

За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -

Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.

Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.

Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.

И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.

Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!

Александър Македонски



ИЛИНДЕНСКА - 1990-та

На Никола Вапцаров

Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,

която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.

Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.

Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.

Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.

Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.

Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!

Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.

Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”

Петър Мицков

Македонија пее

ТАКИ ДАСКАЛОТ

Таму ле мајко близу Битола
во реорската густа корија
Таки даскалот славно загинал
со неговата верна дружина
со нив загина смела другарка
млада Елпида Караманова.

Предадени од клети шпијони
ги сардисаа од сите страни
пушки згрмеа бомби стрештеа
крвава почна борба нерамна.

Тогаш извикал Таки даскалот
на неговата верна дружина
фрлајте бомби тиран сотрете
живи во раце не се давајте.

Клети тирани борба нерамна
сета дружина му ја избија
Таки даскалот жив не се даде
самиот крвта си ја пролеа
откачил бомба на неа легнал
За слободата на Македонија.

ТАМУ ДОЛУ КРИВОЛАЧКО

Таму долу Криволачко Црвени Брегови
умре јунак македонец Никола Петров. (2)

Со фашистка полиција борба водеше
цел ден он се стражуваше и им викаше (2)
Ви крвници на народот надвор од тука
Македонија се дига вас да истера. (2)

Јас сум чесен македонец крв македонска
вашите раце не се давам, сам се убивам. (2)
Спиј спокојно наш другару Никола Петров
ти загина за слобода за Македонија. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting