Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


МОСКОПОЛСКИ ДАНАИЛ – МОСКОПОЛЕЦЪТ. Учител и свещеник, автор на „Четириезичникът, пръв печатен текст на народен македонски език. Не са известни годините на неговото раждане и на смъртта му. Роден във влашкия град Москополе, днес в Югоизточна Албания. Живял и работил през втората половина на ХVIII и началото на ХIХ век. „Четириезичникът” бил речник на четири езика: гръцки, македонски (охридско-битолски говор), цинцарски (влашки) и на албански език, напечатен (първото издание) през 1776 година. Второто допълнено и подобрено издание се появило през 1802 година. Като пръв текст, който в писмена форма съдържал македонския народен език, Четириезичният речник на Москополецът имал историческо значение за македонския език, защото открил и утвърдил неговата специфика. Македонският възрожденец и печатар Теодосий Синаитски оценил тази истина за „Четириезичникът” и неговата потребителска стойност, препечатвайки го около седемдесет години по-късно – през 1841 година, в своята печатница в Солун.

ДИНКОВ ГЬОРГИ – ДИНКАТА. Възрожденец и революционер, общественик, етнограф, поет и учебникар, публицист. Роден в село Дръжилово, Воденско (1839). Учил в родното си място, в Солун, Атина, Цариград, Москва и Смоленск в Русия, където се запознал с идеите на Белински, Добролюбов и Чернишевски. През 1860 г. се върнал в Македония. Поради устна критика на султана, излежал 17 месеца в затвора във Видин (до 2 юли 1862 г.). Седем месеца след излизането си от затвора повторно затворен с обвинението, че е „руски шпионин и панславист”. И след това още веднъж, за трети път, през 1869 година попаднал в затвора, където излежал две години. По време на всяко свое изтърпяване на присъдата ставал по-здрав и по-решителен.
В едно свое писмо до Веркович му пише: „Наградата, която очаквам за служенето си на моя народ, не може да бъде нищо друго освен моето душевно спокойствие, мислейки, че съм изпълнил своя дълг към него.” И ще подчертае: „Ние на татковината й дължим всичко, а тя на нас – нищо!” През 1868 година благодарение на ангажираността на Динката в Солун е формирана македонска община. Самият Веркович нарича Динката „пламенен македонски патриот”. Като Партений Зографски и Динката се застъпвал за създаване на общ македонско-български език, в чиято основа да легне македонският говор.
Учител в Прилеп, Битола и Загоричане. В Загоричане ученик му бил Димитър Благоев, по-късно основател на Българската комунистическа партия. Динката е автор на много трудове, написани на македонски език (воденски диалект). При неизяснени обстоятелства в крайна сиромашия починал в Атина през 1876 година.

ДРЪЖИЛОВ(ИЧ) КОНСТАНТИН. Църковен и просветен деец. Роден в село Дръжилово, Воденско (не е уточнена годината на неговото раждане). Участвал в гръцкото националноосвободително движение (1821 - 1829). От Атина със семейството си се преселил в Солун, където се занимавал с търговия и където бързо се включил в обществения живот на града. С брат си Киряк отворил печатница, в която печател книги на македонски език с гръцко писмо. През 1852 година братята отпечатили Евангелието в превод на македонски на Павел Божигробски. През 1865 година станал председател на Църковната община в Солун. Сътрудничил на Братя Миладинови и под тяхно влияние се включил в националното възраждане. В писмото си от 18 май 1864 година съобщава на Стефан Веркович, че повече от половината солунчани „говорят на македонски език” и допълва: „С голяма радост Ви съобщавам, че в Солун съвсем скоро ще се разгори писмото на македонския език”, възнамерявайки да отвори македонско училище (мъжко и женско). То било отворено през 1866 година в техния дом в Солун от неговата осемнадесетгодишна дъщеря Славка. Обучението в училището се водело на македонски език (воденски диалект). Учители били син му Гьорги Динков – Динката и дъщеря му Славка Динкова, една от първите македонски учителки. Починал през 1890 година в Солун.

ПЕТКОВИЧ АНДРЕЯ. Възрожденец, преводач, поет, дипломат. Роден през 1837 година в Башино село, Велешко. През 1860 г. като студент в лицей в Одеса публикувал (в „Цариградски вестник”) първите свои стихове и преводи. Руски дипломат. Представител на руската дипломация в Дубровник, Риека, Яш (Бесарабия) и на други места. Работил със значими личности на своето време от сферата на културата и литературата. Пишел песни на македонски език. От по-значимите е неговата песен „Глас от далека земја”, в която се заклеймяват злосторствата на велешкия владика Авксентия. Превел на македонски език повечето от басните на Крилов. Починал през 1897 година.

(По “Личности од Македонија”)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај

Излезе от печат второ, преработено, разширено и допълнено издание на

История на Македония
апология на македонството

от проф. д-р Георги Радулов


Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева.
Купете си я преди да се е изчерпал тиражът.

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР

На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой

Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.

Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –

За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -

Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.

Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.

Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.

И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.

Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!

Александър Македонски



ИЛИНДЕНСКА - 1990-та

На Никола Вапцаров

Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,

която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.

Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.

Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.

Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.

Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.

Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!

Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.

Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”

Петър Мицков

Македонија пее

ТАКИ ДАСКАЛОТ

Таму ле мајко близу Битола
во реорската густа корија
Таки даскалот славно загинал
со неговата верна дружина
со нив загина смела другарка
млада Елпида Караманова.

Предадени од клети шпијони
ги сардисаа од сите страни
пушки згрмеа бомби стрештеа
крвава почна борба нерамна.

Тогаш извикал Таки даскалот
на неговата верна дружина
фрлајте бомби тиран сотрете
живи во раце не се давајте.

Клети тирани борба нерамна
сета дружина му ја избија
Таки даскалот жив не се даде
самиот крвта си ја пролеа
откачил бомба на неа легнал
За слободата на Македонија.

ТАМУ ДОЛУ КРИВОЛАЧКО

Таму долу Криволачко Црвени Брегови
умре јунак македонец Никола Петров. (2)

Со фашистка полиција борба водеше
цел ден он се стражуваше и им викаше (2)
Ви крвници на народот надвор од тука
Македонија се дига вас да истера. (2)

Јас сум чесен македонец крв македонска
вашите раце не се давам, сам се убивам. (2)
Спиј спокојно наш другару Никола Петров
ти загина за слобода за Македонија. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting