Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ТРЪПКОВ КОСТАДИН - БУФСКИ. Деец в националноосвободителното движение. Роден в село Буф, Леринско. От младини се посветил на освободителното дело, поради което бил заловен от турските власти през 1862 година и излежал в затворите в Битола и Солун около 15 години. Като свещеник в родното си село Буф – инициатор за отваряне на славянско училище. Участвал в Кресненското македонско въстание през 1878 година, като заемал ръководна длъжност. След неуспеха на въстанието, през април 1880 година край местността Гремен теке (Острово) се срещнали четите на Костадин Буфски и Леонидас Вулгарис (гърцизиран македонец) и констатирали, че „за това, Македония все още да е под турско, най-голяма вина носят гърците, българите и сърбите”. Според тях „бъдещето на Македония лежи в създаването на самостоятелна македонска държава”. По тяхна инициатива от 1 май до 2 юни 1880 г. пак в Гремен теке се събрали 32 делегати, представители на македонския, влашкия, сръбския и албанския народи (не били повикани принадлежащи към турската националност) и провели Национално събрание на Македония, като формирали Временно правителство на Македония - „Единство”, за водене на освободителната война без намеса отвън (на Сърбия, Гърция или България). Това Временно правителство с подпис на председателя Васил Симон (в други документи се среща и под името Васил Чомо – заб. на ред.) и членовете Анастас Димитрович и Али Ефенди изпратило решение до подписалите Берлинския договор с молба великите сили да се заемат пред Високата порта за изпълнение на член 23 от Берлинския договор по отношение на гражданските права на македонското население. В случай, че Високата порта не направи нищо, Временното правителство на Македония ще вдигне македонския народ на оръжие с паролата „Македония за македонците, за възраждане на древна Македония!”. В Манифеста на Временното правителство, отправен до „истинските македонци, верни на татковината”, се казва: „Нима ще търпите нашата мила земя да пропадне? Вижте я как е покрита с робство и с рани, които й направиха околните народи. Вижте я и вижте и нейните тежки синджири, които ги произвежда султанът. Намирайки се в такава немощ и гледайки я цялата разплакана, нашата мила Македония, нашата драга татковина Ви вика: вие, които сте мои верни деца; вие, които след Аристотел и Александър Велики сте мои наследници; вие, в чиито жили тече македонска кръв, не ме оставяйте да умра, но ми помогнете. Каква тъжна гледка за вас, истинските македонци, ще бъде, ако станете очевидци на моето погребение. Не, не, ето ги моите кървави грозни рани, ето ги моите тежки синджири: счупете ги, излекувайте моите рани; направете на знамето, което ще вдигна, да бъде написано: „Единствена и обединена Македония!”...Същевременно и в България се включила македонската емиграция, съставена от участниците в Македонското въстание и в Руско-турската война. Тук сдружени 1 800 участници в освободителните войни против Турската империя взели решение борбата да продължи до крайното освобождение на Македония. Под девиза „Свобода за Македония или смърт!” била формирана Македонска лига. Тя се обявила за политическо освобождение на Македония и за създаване на македонска държава. Организирала собствена войска и формирала временна управа на Македония като най-високо законодателно тяло, която изработила Органически устав на Македония, в който бил разработен статутът на бъдещата македонска държава. Уставът, който имал 103 члена, предвиждал политическа и културна автономия на Македония. Според него Македония и по-нататък трябвало да остане в Империята и да има статут на федерална единица. Границите на бъдещата македонска държава биха се покрили с границите на трите македонски вилаета: Солунски, Битолски и Скопски (без Косово и Метохия). Като правно-политически документ този устав представлява ясна програма за борбата на македонския народ за национално освобождение и за създаване на собствена държава върху правни принципи. С уставно-правните решения на политическите отношения в Македония този документ аргументирано доказва зрелостта, автентичността и принципността на македонското революционно и националноосвободително движение през осемдесетте години на ХІХ век. (Светомир Шкарич, „Уставът за бъдещото държавно устройство на Македония от 1880 година”.)

НЕДЕЛКОВСКИ КОЛЕ. Поет, революционер. Роден през 1912 година в село Фойница, Велешко. Завършил І клас гимназия. Поради липса на средства да продължи образованието си, през 1925 година започнал да работи като бояджия в Скопие. В София, където емигрирал през 1933 година, установил контакт с прогресивните млади дейци на македонското революционно движение. Станал член на Македонския литературен кръжок (1938 - 1941). Публикувал стихосбирките „Молскавици” (1939) и „Пеш по светот” (1941), написани на македонски език. Като член на комунистическото движение участвал в няколко акции и саботажи в София. Открит от българската полиция, не позволявайки да попадне в ръцете на тези, които дошли да го арестуват, през септември 1941 година се хвърлил от мансардата на шестия етаж на къщата, в която живеел. Със своето творчество се наредил между основоположниците на съвременната македонска поезия.

(По „Личности од Македониjа”)

 
 
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО
Читај
НЕ, ДРУГАРЮ СЛЕДОВАТЕЛ, АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН. АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ
Читај
ОДБЕЛЕЖУВАЊЕ 50 ГОДИНИ МАНУ
Читај
СВЕТСКА БАНКА: КОРЕКЦИЈА И НАМАЛУВАЊЕ НА РАСТОТ ЗА МАКЕДОНИЈА
Читај
ИВАНОВ СО ЧЕСТИТКА ЗА 11 ОКТОМВРИ – ДЕНОТ НА НАРОДНОТО ВОСТАНИЕ
Читај

Ден на геноцида!

86 ГОДИНИ ОТ ВАРТОЛОМЕЕВИТЕ НОЩИ В БЪЛГАРИЯ
На 12 септември се навършват 86 години от вартоломеевите нощи, в Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и ръководена от него и българските власти. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
БЕЗДНАТА ГИ МНОЖИ ИМИЊАТА

МАЈА АПОСТОЛОСКА е родена на 7 декември 1976 година. Дипломирала општа и компаративна книжевност на Филолошкиот факултет „Блаже Конески” – Скопје, каде моментално е магистрантка по македонски јазик и лингвистика. Уредничка е во списанието за книжевност, уметност и култура „Книжевно житие”. Авторка е на книгите: „Зајграј, веќе, мастилаво!” (поезија, 2000), „Прекин на комуникацијата” (поезија, 2004) и „Зад текстовите” (книжевни критики, есеи и студии, 2007). Заедно со Јовица Тасевски – Етернијан го има составено изборот од современата македонска поезија со библиски, религиозни и апокрифни мотиви што излезе како специјален број на списанието „Стремеж” (11/12. 2000). Врз основа на нејзината поезија во Центарот за култура „Јордан Хаџи Константинов – Џинот” – Велес беше изведена претставата „Прекин на комуникацијата” (2006) во режија на Весна Димитровска. Во периодиката има објавено голем број поетски, критички и есеистички прилози. Нејзината поезија е застапена во неколку антологии и препеана е на англиски, српски и хрватски јазик.

НА ПОЧЕТОКОТ

Според протоколот, конкретниов стих требаше да седне при крајот (или вообшто да не пристигне), со тих разговор да извести дека нема сили да го зграпчи мигот конструктивен исполнет со разбирање и компромис.
Вака сместен, погледот пробивен го сече вниманието, иницира завист или зависност (не знам, бидејќи не сум во средината). Неговото присуство тука станува метафора со умисла. Тоа со ум се постигнува, но загорчен... од наука.



ПЕСНА. ИМЕНУВАЊЕ

Именувањето е долго и напорно со инспирации зајадливи.
Иако е сосема неспорно дека јас сум господарот, невидливи јазици упорно ме успоруваат.
Се поткопува довербата во центарот, бездната ги множи имињата и лити и неволни за спорот мегу мене и племињата чии јазици ме условуваат.


Македонија пее

АЈ, ДА БЕГАМЕ, МОРИ ВАСЕ

Ај, да бегаме, мори Васе,
ај, да бегаме,
ај, да бегаме в града Солуна. (2)

Там ќе најдеме, мори Васе,
там ќе најдеме,
там ќе најдеме, мома Спасија,
мома Спасија, болна легнала.

Ми повикала, мори Васе,
ми повикала,
ми повикала, до три доктора. (2)

Први й вели, мори Васе,
први й вели,
први й вели – не се лекува,
втори й вели – од мерак лежи.

Трети й вели, мори Васе,
трети й вели,
трети й вели – јас ќе ја лекувам,
јас ќе ја лекувам и ќе ја земам.

АМАНЕТ ПРАДЕДОВ

Слушнете мои поколенија
тирани земја би попленија
запрете еднаш извикнете не
доста е веќе доста од се (2)

Рефрен:
Овa е наша земја Македонска
ова е наша грутка прадедовска
овде со крстот сме ставале
овде за живот живот даваме (2)
за Македонија живот даваме

Се што е наше да прославиме
и клетва врс крстот да си ставиме
станете браќа да се заколнеме
аманет прадедов да исполнеме. (2)


Сатира

ОДА ЗА МАЩЕХА БЪЛГАРИЯ

Вест антените обходи
и възторзите отключи,
че в страна на октоподи
всичко може да се случи.

Всичко – значи и престъпно,
всичко – значи и безбожно,
но за бедни – недостъпно,
и за гладни – невъзможно.

Всичко – значи за едните
да са винаги трохите,
а препълнените чаши –
за гърлата на търгаши!

Значи всичко нечестиво
там е сито и щастливо
и богува или бейства,
или истински злодейства.

Но над всичко и над всички
сънчогледови душички
свойта власт е извисило
тодорживковско гъмжило.

Тази напаст несломима
въжделения си има,
но от всичко най-обича
на Бай Ганьо да прилича.

То какво ли не направи
с неовърховистка гадост,
та нелепост да прибави
към предишната си радост.

Тази напаст още жали,
че при тройната подялба
мироносците й дали
утешителна печалба.

Тази напаст от върхушки
и абдалски философи
от барутните вихрушки
припечели катастрофи.

А сърцето й ридало
по мечта неизпълнима:
Македония изцяло
под камшика си да има!

Ама на – не се получи,
при това – и там, където
всичко може да се случи
или става под небето.

И разкъсвана от мъка,
че не стана пазарлъка,
тя опита с тъмни сили
мерзостта си да подсили.

Та се юрна страховито
вечен порив да оспори
с тези ужаси, които
Адолф щеше да повтори.

И почти до изнемога
тя нагоре се катери
и сред вълчата бърлога
пръв съюзник си намери.

И пред брата си тевтонски,
мерзостта ще си прослави,
че от Юди Македонски
може българи да прави.

На гигантските злодеи
с раболепие изпрати
депортирани евреи
за перилни препарати.

След трагични преметушки
на партийните върхушки
вероломничи епоха
на позорна суматоха.

И безкрайно ни е ясно –
че отляво и отдясно
македонските злодеи
се превръщат в корифеи.

Всеки факт се преоблече,
за да вика тъпотата: -
„Окупаторът е вече
синоним на свободата!

Македонецът тъгува,
но беда ли е голяма? –
Там, където съществува,
по-добре е да го няма.

Бих могла да се похваля,
че съм истински щастлива,
ако етносът се каля
и душата си убива.”

Всяка грачеща гугутка
с бесен пристъп на омраза
като дърта проститутка
нищетата си доказа.

И навред ще я прочуе
подсъдимата скамейка,
че по истината плюе,
за да стане европейка!

Ах, не всеки ще посмее
от сърце да се посмее,
ако – за беда голяма –
подла мащеха си няма!

Александър Македонски




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2017 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting