Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ТРЪПКОВ КОСТАДИН - БУФСКИ. Деец в националноосвободителното движение. Роден в село Буф, Леринско. От младини се посветил на освободителното дело, поради което бил заловен от турските власти през 1862 година и излежал в затворите в Битола и Солун около 15 години. Като свещеник в родното си село Буф – инициатор за отваряне на славянско училище. Участвал в Кресненското македонско въстание през 1878 година, като заемал ръководна длъжност. След неуспеха на въстанието, през април 1880 година край местността Гремен теке (Острово) се срещнали четите на Костадин Буфски и Леонидас Вулгарис (гърцизиран македонец) и констатирали, че „за това, Македония все още да е под турско, най-голяма вина носят гърците, българите и сърбите”. Според тях „бъдещето на Македония лежи в създаването на самостоятелна македонска държава”. По тяхна инициатива от 1 май до 2 юни 1880 г. пак в Гремен теке се събрали 32 делегати, представители на македонския, влашкия, сръбския и албанския народи (не били повикани принадлежащи към турската националност) и провели Национално събрание на Македония, като формирали Временно правителство на Македония - „Единство”, за водене на освободителната война без намеса отвън (на Сърбия, Гърция или България). Това Временно правителство с подпис на председателя Васил Симон (в други документи се среща и под името Васил Чомо – заб. на ред.) и членовете Анастас Димитрович и Али Ефенди изпратило решение до подписалите Берлинския договор с молба великите сили да се заемат пред Високата порта за изпълнение на член 23 от Берлинския договор по отношение на гражданските права на македонското население. В случай, че Високата порта не направи нищо, Временното правителство на Македония ще вдигне македонския народ на оръжие с паролата „Македония за македонците, за възраждане на древна Македония!”. В Манифеста на Временното правителство, отправен до „истинските македонци, верни на татковината”, се казва: „Нима ще търпите нашата мила земя да пропадне? Вижте я как е покрита с робство и с рани, които й направиха околните народи. Вижте я и вижте и нейните тежки синджири, които ги произвежда султанът. Намирайки се в такава немощ и гледайки я цялата разплакана, нашата мила Македония, нашата драга татковина Ви вика: вие, които сте мои верни деца; вие, които след Аристотел и Александър Велики сте мои наследници; вие, в чиито жили тече македонска кръв, не ме оставяйте да умра, но ми помогнете. Каква тъжна гледка за вас, истинските македонци, ще бъде, ако станете очевидци на моето погребение. Не, не, ето ги моите кървави грозни рани, ето ги моите тежки синджири: счупете ги, излекувайте моите рани; направете на знамето, което ще вдигна, да бъде написано: „Единствена и обединена Македония!”...Същевременно и в България се включила македонската емиграция, съставена от участниците в Македонското въстание и в Руско-турската война. Тук сдружени 1 800 участници в освободителните войни против Турската империя взели решение борбата да продължи до крайното освобождение на Македония. Под девиза „Свобода за Македония или смърт!” била формирана Македонска лига. Тя се обявила за политическо освобождение на Македония и за създаване на македонска държава. Организирала собствена войска и формирала временна управа на Македония като най-високо законодателно тяло, която изработила Органически устав на Македония, в който бил разработен статутът на бъдещата македонска държава. Уставът, който имал 103 члена, предвиждал политическа и културна автономия на Македония. Според него Македония и по-нататък трябвало да остане в Империята и да има статут на федерална единица. Границите на бъдещата македонска държава биха се покрили с границите на трите македонски вилаета: Солунски, Битолски и Скопски (без Косово и Метохия). Като правно-политически документ този устав представлява ясна програма за борбата на македонския народ за национално освобождение и за създаване на собствена държава върху правни принципи. С уставно-правните решения на политическите отношения в Македония този документ аргументирано доказва зрелостта, автентичността и принципността на македонското революционно и националноосвободително движение през осемдесетте години на ХІХ век. (Светомир Шкарич, „Уставът за бъдещото държавно устройство на Македония от 1880 година”.)

НЕДЕЛКОВСКИ КОЛЕ. Поет, революционер. Роден през 1912 година в село Фойница, Велешко. Завършил І клас гимназия. Поради липса на средства да продължи образованието си, през 1925 година започнал да работи като бояджия в Скопие. В София, където емигрирал през 1933 година, установил контакт с прогресивните млади дейци на македонското революционно движение. Станал член на Македонския литературен кръжок (1938 - 1941). Публикувал стихосбирките „Молскавици” (1939) и „Пеш по светот” (1941), написани на македонски език. Като член на комунистическото движение участвал в няколко акции и саботажи в София. Открит от българската полиция, не позволявайки да попадне в ръцете на тези, които дошли да го арестуват, през септември 1941 година се хвърлил от мансардата на шестия етаж на къщата, в която живеел. Със своето творчество се наредил между основоположниците на съвременната македонска поезия.

(По „Личности од Македониjа”)