Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
“Шибана” работа

БОЖИДАР ДИМИТРОВ СЕ РАЗБОЛЯ ОТ... ИСКРЕНОСТ

Димитър Павлов

Какво му стана на глашатая на глупостта в България, на доноснка с цели три нелегални ДС-имена и министър на българите в чужбина в последно време?

Както „Народна воля” обърна внимание в миналия си брой, този човек направи пълни самопризнания със заявлението, че някакъв тарикат се писал българин в Република Македония, за да излезе чист пред тамошните власти и закон.
И то след като години пищи Димитров, че Македония е концлагер, където българите едва ли не ги изтребват. През август пък - в пристъп на искреност - човекът си каза това, което винаги съм смятал, че чувства за народа си. Нарече го „шибан народ”.
Уморил се е да лъготи и да се преструва на патриот ли, или постът министър го е накарал дотам да се самозабрави, че е забравил, че не друго, а именно театралните му изпълнения на патриотин заедно с цирковите му ренегатски политически акробатики го доведоха до това високо място. Което и от двете да е вярно, едно е ясно – искреността ще изяде главата на Божидар Димитров, ако овреме не се опомни и не си припомни ролята. Не са истините и искреността лъжица за неговата уста.

Божидарчо трябва да не забравя, че не само претендира да е част от този „шибан народ” (нещо с възмущение отричано от мнозина българи), но и същият му плаща заплатата. И не знам доколко и по какви критерии един народ може да се класифицира като „шибан”, но явно достатъчно голяма част от него се оказа достатъчно глупава, за да се възхищава и да подкрепя хора като Божидар Димитров. Сега всичките негови запалянковци, гласоподаватели и обожатели би трябвало да осъзнаят колко лошо са „шибани” от своя кумир.

Не трябва да забравяме, че ако този народ е „шибан” (в какъвто и смисъл на думата да трябва да се разбира това прилагателно), то вината не е само в него. Виновни са преди всичко „шибаняците”, които го ръководят.

И друго е интересно. Всичките тези, които му вярваха на глупостите за величието на България и двуметровите й царе и на неговите басни срещу Македония и македонците, дали сега ще му повярват, че са шибан народ? Защото, ако му повярват, ще излезе, че от времето на дядо Славейков до времето на Божидар Димитров еволюцията е следната: „Не сме народ, не сме народ, а мърша”, декларира отчаянието си преди около век и половина Петко Р. Славейков – „шибан народ”, заяви Божидар Димитров сега. За век и половина от мърша до шибан. Ако е вярно, значи са необходими спешни и драстични мерки, за да се промени това, като една от първите би трябвало да бъде освобождаването от хора като Димитров. Ако не повярват на министъра на българите в чужбина, може би най-сетне ще открият, че на него и нему подобни псевдопатриоти и ДС подлоги никога за нищо не трябва да се вярва. Както виждаме, и в двата случая отърваването от Божидар Димитров се явява задължително.

Но ще си даде ли оставката този човечец? Едва ли. По точно – в никакъв случай. Така са възпитани хората на ДС. Те власт не пускат. Но не до оставката опира въпросът (въпреки че му я поискаха – заклетите политически врагове СДС и БСП парадоксално се оказаха за пръв път на едно мнение), поне извинение някакво.
Интересно бе да се наблюдава дали това министерско чудо(вище) нещо ще се сети да се извини, както правят европейците и въобще човеците? (Ние, македонците, не сме дочакали извинение от него, а трябва цяла година да ни се извинява, но дали поне българите ще доживеят такъв фокус?) Нали сме в Европата, та Божидарчо е и европейско министърче, а и както сам тръбеше – българите били първите европейци. Ама не – няма го майстора. Не му е и хрумнало. Най-много да се е позамислил Божидар Димитров и подобно на своя предшественик да е въздъхнал и да е рекъл „Европейци сме ний, ама все не сме до там”.

И в чест на този и подобните патриоти нека си припомним стихотворението на Христо Ботев (Виж “Патриот”).

Ех, Ботев, Ботев, как само си ги описал. Но докога ли твоят народ ще търпи подобни хора? И какво е това правителство, в което могат да се кипрят гайди като Божидар Димитров? Абе то... не твърде отдавна някой говореше за лош човешки материал...

Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И всекиму добро струва,
само, знайте, за парата
като човек - що да прави? -
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И всекиму добро струва,
само, знайте, за парата
като човек - що да прави? -
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със труда си!
И всекиму добро струва,
само, знайте, за парата
като човек - що да прави? -
изяда си и месата.

ХРИСТО БОТЕВ

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Ден на геноцида!

86 ГОДИНИ ОТ ВАРТОЛОМЕЕВИТЕ НОЩИ В БЪЛГАРИЯ
На 12 септември се навършват 86 години от вартоломеевите нощи, в Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и ръководена от него и българските власти. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
БЕЗДНАТА ГИ МНОЖИ ИМИЊАТА

МАЈА АПОСТОЛОСКА е родена на 7 декември 1976 година. Дипломирала општа и компаративна книжевност на Филолошкиот факултет „Блаже Конески” – Скопје, каде моментално е магистрантка по македонски јазик и лингвистика. Уредничка е во списанието за книжевност, уметност и култура „Книжевно житие”. Авторка е на книгите: „Зајграј, веќе, мастилаво!” (поезија, 2000), „Прекин на комуникацијата” (поезија, 2004) и „Зад текстовите” (книжевни критики, есеи и студии, 2007). Заедно со Јовица Тасевски – Етернијан го има составено изборот од современата македонска поезија со библиски, религиозни и апокрифни мотиви што излезе како специјален број на списанието „Стремеж” (11/12. 2000). Врз основа на нејзината поезија во Центарот за култура „Јордан Хаџи Константинов – Џинот” – Велес беше изведена претставата „Прекин на комуникацијата” (2006) во режија на Весна Димитровска. Во периодиката има објавено голем број поетски, критички и есеистички прилози. Нејзината поезија е застапена во неколку антологии и препеана е на англиски, српски и хрватски јазик.

НА ПОЧЕТОКОТ

Според протоколот, конкретниов стих требаше да седне при крајот (или вообшто да не пристигне), со тих разговор да извести дека нема сили да го зграпчи мигот конструктивен исполнет со разбирање и компромис.
Вака сместен, погледот пробивен го сече вниманието, иницира завист или зависност (не знам, бидејќи не сум во средината). Неговото присуство тука станува метафора со умисла. Тоа со ум се постигнува, но загорчен... од наука.



ПЕСНА. ИМЕНУВАЊЕ

Именувањето е долго и напорно со инспирации зајадливи.
Иако е сосема неспорно дека јас сум господарот, невидливи јазици упорно ме успоруваат.
Се поткопува довербата во центарот, бездната ги множи имињата и лити и неволни за спорот мегу мене и племињата чии јазици ме условуваат.


Македонија пее

АЈ, ДА БЕГАМЕ, МОРИ ВАСЕ

Ај, да бегаме, мори Васе,
ај, да бегаме,
ај, да бегаме в града Солуна. (2)

Там ќе најдеме, мори Васе,
там ќе најдеме,
там ќе најдеме, мома Спасија,
мома Спасија, болна легнала.

Ми повикала, мори Васе,
ми повикала,
ми повикала, до три доктора. (2)

Први й вели, мори Васе,
први й вели,
први й вели – не се лекува,
втори й вели – од мерак лежи.

Трети й вели, мори Васе,
трети й вели,
трети й вели – јас ќе ја лекувам,
јас ќе ја лекувам и ќе ја земам.

АМАНЕТ ПРАДЕДОВ

Слушнете мои поколенија
тирани земја би попленија
запрете еднаш извикнете не
доста е веќе доста од се (2)

Рефрен:
Овa е наша земја Македонска
ова е наша грутка прадедовска
овде со крстот сме ставале
овде за живот живот даваме (2)
за Македонија живот даваме

Се што е наше да прославиме
и клетва врс крстот да си ставиме
станете браќа да се заколнеме
аманет прадедов да исполнеме. (2)


Сатира

ОДА ЗА МАЩЕХА БЪЛГАРИЯ

Вест антените обходи
и възторзите отключи,
че в страна на октоподи
всичко може да се случи.

Всичко – значи и престъпно,
всичко – значи и безбожно,
но за бедни – недостъпно,
и за гладни – невъзможно.

Всичко – значи за едните
да са винаги трохите,
а препълнените чаши –
за гърлата на търгаши!

Значи всичко нечестиво
там е сито и щастливо
и богува или бейства,
или истински злодейства.

Но над всичко и над всички
сънчогледови душички
свойта власт е извисило
тодорживковско гъмжило.

Тази напаст несломима
въжделения си има,
но от всичко най-обича
на Бай Ганьо да прилича.

То какво ли не направи
с неовърховистка гадост,
та нелепост да прибави
към предишната си радост.

Тази напаст още жали,
че при тройната подялба
мироносците й дали
утешителна печалба.

Тази напаст от върхушки
и абдалски философи
от барутните вихрушки
припечели катастрофи.

А сърцето й ридало
по мечта неизпълнима:
Македония изцяло
под камшика си да има!

Ама на – не се получи,
при това – и там, където
всичко може да се случи
или става под небето.

И разкъсвана от мъка,
че не стана пазарлъка,
тя опита с тъмни сили
мерзостта си да подсили.

Та се юрна страховито
вечен порив да оспори
с тези ужаси, които
Адолф щеше да повтори.

И почти до изнемога
тя нагоре се катери
и сред вълчата бърлога
пръв съюзник си намери.

И пред брата си тевтонски,
мерзостта ще си прослави,
че от Юди Македонски
може българи да прави.

На гигантските злодеи
с раболепие изпрати
депортирани евреи
за перилни препарати.

След трагични преметушки
на партийните върхушки
вероломничи епоха
на позорна суматоха.

И безкрайно ни е ясно –
че отляво и отдясно
македонските злодеи
се превръщат в корифеи.

Всеки факт се преоблече,
за да вика тъпотата: -
„Окупаторът е вече
синоним на свободата!

Македонецът тъгува,
но беда ли е голяма? –
Там, където съществува,
по-добре е да го няма.

Бих могла да се похваля,
че съм истински щастлива,
ако етносът се каля
и душата си убива.”

Всяка грачеща гугутка
с бесен пристъп на омраза
като дърта проститутка
нищетата си доказа.

И навред ще я прочуе
подсъдимата скамейка,
че по истината плюе,
за да стане европейка!

Ах, не всеки ще посмее
от сърце да се посмее,
ако – за беда голяма –
подла мащеха си няма!

Александър Македонски





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting