Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Поглед в бездната на простотията

ЖАЛКИ НАПЪНИ НА ИЗГЪРМЕЛИ ПОЛИТИЦИ

Любомир Марков

По някаква неписана традиция покрай всеки македонски национален празник в България се правят антимакедонски провокации. Това вече се е превърнало едва ли не в българска традиция. За щастие все още не общобългарска. Така и тази година.

В навечерието на Илинден гръмна скандал, че каракачановци издигнали надпис „Македония е българска”. По-късно Каракачанов коментира, че в това бил вярвал всеки българин. С това изказване той обиди всеки нормален българин, защото известно е какви са хората, смятащи чуждото за свое. Никой обаче в България не реагира на това му изказване, вероятно защото повтаряната цели десетилетия дивотия е започнала да изглежда за мнозина като някакъв вид истина.
Същият пред агенция „Фокус” се разлюти на македонските медии и политици, че са се засегнали от наглите му изявления, като демонстрира и ниво на култура напълно достойно за духовен потомък на Бай Ганьо.
Да хвърлим поглед.
Първо започва с декларация: „Не мога да разбера македонските медии в кой век живеят. Това, че Македония е българска, е известно от неколкостотин години.” Всъщност този евтин мит няма зад гърба си и два века, а успява криво-ляво да се продаде само на българския чалга пазар. Но Каракачанов може би е недостатъчно образован (пропагандистките школи не дават истинско образование), за да знае това. Не може да разбере (а сигурно се иска и много ум?), че някой се възмущава, когато се опитваш да го отречеш и ограбиш. Че думите „Македония е българска” са директна претенция към суверенна държава и отричане волята на нейните граждани. Особено когато са отправени от политик на съседна държава, дори това да е вехта политическа дрипела като Красьо Черното. Македонските медии живеят днес и днес коментират за днешните провокации към съвременна Македония, за разлика от Каракачанов, който не спира да цитира Паисий и нему подобни хора от ХVlll и ХlХ век.
Не можейки да сдържи злобата си от това, че цяла Македония се възмущава от неговите гнусни изцепки, същият се нахвърля с рядка простащина върху Македония и нейния елит. Изказва предположение, че „Блаже Ристевски или Никола Груевски са исторически неграмотни хора, не познават историята на собствената си територия”. Забележете – история на територия, не на държава или народ! Два пъти ще го повтори.
Колко смешно е, когато един политически и научен лилипут, като лидера на ВМРО-БНД, говори с такава арогантност за хора, които за разлика от него са великани и по ум, и по образование, и по тежест в обществото и политиката, и според уважението, на което се радват.
Споменава за „някой неграмотник в Скопие, който не си е прочел букварчето, и не знае какъв е”. То това, какъв е човек, от букварче не се учи. Е, може при русенския каракачанин „Иван” и да не е така.
Пропада дотам в умопомрачението си, че говори за „някакви глупости за Александър Македонски, каквито в момента на македонския премиер му се въртят в празната глава” !?! И това го казва лидер на партия, която има (макар и налудничаво нелепи) претенции да определя българската политика спрямо Македония, който е бил депутат и т. н. Дори Ганьо Балкански би се посвенил да изрече подобно нещо.
„Празната” глава е помогнала на Никола Груевски да стане лидер на основна политическа сила, да спечели избори на държавно ниво и да стане премиер, да ръководи една държава, и то в крайно тежки условия, докато пълната (с бръмбарели) глава на Каракачанов не успя да го изведе до министерски пост въпреки усърдната подкрепа на вездесъщите служби за сигурност (дори и само това, че въпреки тяхната подкрепа, се е провалил, показва, че тук говорим за един страховито некадърен антиталант в политиката). Напротив - виждаме го в ролята на закъсал уличен политик.
И след подобни изказвания - при това без никакво разграничение от другите политици (е, може пък най-после да са разбрали в България, че думите на точно този човек не заслужават за пет пари внимание) - после Македония е крива за лошите отношения между двете държави.
Разбираема е злобата на Каракачанов. Нали принадлежи към групата на шарлатаните, които две десетилетия демокрация патриотично баламосват българските граждани, че в Македония имало маса преследвани хора с българско самосъзнание и нали не другояче, ами с измислицата, че уж ВМРО-ДПМНЕ, нейните членове, симпатизанти и гласоподаватели са всъщност българи, се аргументираше тази лъжа. По времето на Любчо ръководството на тази партия направи малко за да разсее тази опасна измама – разбираемо защо. Но днес сегашното й ръководство и особено воденото от тях правителство напълно съсипаха сладката далаверка на сюрията мошеници в България. Вместо да търсят някаква мнима българщина, македонските лидери се обръщат към античността и Александър Македонски. Какъв ужас за целия мрачен облак тарикати, живеещи от македонския въпрос и на български и всечий възможен гръб в България. Кого ще посочват за изразител на българите в Македония – шепата хорица около „Радко” ли? Така че омразата е закономерна – никой лъжец не обича да го изобличават.
„За последните 20 години ми е омръзнало да коментирам изказванията на неграмотните македонски медии и неграмотните македонски политици, които не са си направили труда да прочетат историята на собствената си територия. Защото те не можаха да направят държава. След разпадането на Югославия Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, ако щете дори и Косово, направиха държави, за разлика от комплексарите в Скопие.”
Трудно безочието може да бъде по-голямо – македонците „комплексари” не успели да направят държава? Че какво е Република Македония тогава? Република Македония като държава е създадена още на 2 август 1944 г. от македонските патриоти, борещи се срещу българската окупация, на същия този ден Илинден, на който псевдовемеровеца днес изказва своите хули.
Широко разпространено е мнението, че Каракачанов здраво лъже. Има и защо да се мисли така. Лъжеше той за сътрудничеството си с българското гестапо – ДС. После - ни лук ял, ни лук мирисал - си призна. Бидейки русенски каракачанин и срамувайки се от своя произход и народ, той усърдно се преструва и на българин, и на македонец. И фалшифицира – та нали с фалшиви подписи си регистрира партийката, след вероятна намеса отгоре и напук на съществуваща съдебна присъда, удостоверяваща фалшификацията (не можа големия (на килограми поне) политик да събере дори 50 подписа, колкото бяха нужни тогава). В случая той не само лъже като за световно, но и отрича цяла една държава. Това е, разбира се, естествена последица от развитието на болестта на лъжата – отрекъл се от собствения си народ, защо да жали чуждия? Отрекъл съществуващ народ – защо да не отрече и съществуваща държава. Със същия апломб ще отрича и престъпленията си, може да се отрече и от майка си, и от баща си, ако се наложи. Ще отрече, че и Земята я има и че Слънцето е кръгло. Само от далаверата няма да се отрече. От далаверата на властта. Ако му изнася в момента и стига чрез това да вдигне нулевата си популярност, това човече е готово на всичко и на всякакви клоунади, коалиции и циркови изпълнения. Сладка е тази пущина властта, а много е болезнено, когато измъкнат кокала на кучето от муцуната му. Естествено е то да заръмжи и да се разлае, нормално е да му закапят лиги от бяс. Но естествено е да му турят и намордника!
И след всичките си злобни крясъци, заявява: „Тези хора не ме вълнуват.” Да бе, очевидно. Вълнуват те разклатеният ти стол и изплъзващият ти се кокал.
Банкрутирал (не финансово!) политик, който отчаяно се бори да не бъде отписан от службите, Каракачанов твърде много е компрометиран вече, щом дори и радковци го смятат за предател (както излезе наскоро в един материал на в. “Сега”: “И Карл Май освобождавал Македония”.). Току-виж службите го заменили с конкуренцията от ВМРО-НИЕ, ако тя успее да се докаже за по-раболепна.
И той от уличен политик (и уличник, ако съдим по езика), какъвто е сега, вземе, че остане на улицата. Че дори и в затвора може да се озове, ако изгуби протекцията на службите. Твърде много съмнителни неща излязоха около финансирането и законността на сегашната му партия. Но дори и да успее да остане на свобода, с неговите „дарби” като историк ще умре от глад, защото с широките си, свикнали да пилеят, пръсти бързо ще изхарчи “спечеленото” като лидер на БНД. Та, както казват, страхът е голямо шубе, а когато изплашен човек говори, нищо друго освен врели-некипели не излиза от устата му.
Така и сега Каракачанов отчаяно се мъчи да надвика по простотия своите конкуренти и довчерашни съдалавераджии от ВМРО-НИЕ (какво хубаво име нали – ВМРО-НИЕ срещу ВМРО МОЕ на Каракачанов). Членовете на НИЕ - хорица почти неизвестни и още по-малко нужни някому, за да обърнат внимание към себе си решиха да следват примера на Азис и чрез скандали и анормално поведение да постигнат известност, та дано някой да ги чуе. В близост до границите с Македония, Гърция и Турция на пътищата бяха поставени билбордове с карта на Велика България (някои погрешка я объркаха със санстефанска, но не – видяла се е на тези въздухари много малка, та са я напомпали още). Под картата стои надпис „Не сме забравили”.
За да не би някой да обърка посланието и да не забележи провокацията, са се постарали да отбележат по един град от всяка от споменатите страни – Битола в Македония, Солун в Гърция и Одрин в Турция (разбира се, главният удар пак бе насочен към Македония – нали в навечерието на Илинден ги поставиха). За да бъде провокацията по-нагла и очевадна и с надеждата, че възмущението на хората в съседните страни ще накара медиите в България да обърнат внимание на жалката им партия.
Всъщност далеч по-евтино и лесно щеше да е за тях да бяха се огологъзили пред Народното събрание – така и простотията щеше да е по-малка, и известността им – по-голяма, и вреда за България нямаше да има, а палячовското мероприятие пак щеше да се отчете. Щом в други страни могат така да протестират проститутките, то това не би бил лош метод и за политическите им колеги.
Винаги е донякъде забавно да гледаш подобни живи римейкове на героите на Алеко, готови на всичко, за да ударят кьоравото. И на българи ще се преструват някои от тях, всичките пък на патриоти (ех, Ботев, сякаш че днес си ги описал), защото са разбрали къде е на баницата мекото. В тази държава през последните 50 години най-лесният и сигурен начин за некадърника да направи кариера е да плюе Македония и македонците – нито образование някакво се иска, нито акъл – достатъчна е липсата на скрупули и съвест, и голяма порция наглост, за да си оправите животеца. Идеалната възможност за всяка лакома кокошка да полети във висините.
Тази развихрила се борба между двете крила на айдушката чета, на която ще бъдем свидетели вероятно и през следващите месеци, че и години, се води не за спечелване на - както го нарича друг един от същата черга - Божидар Димитров – шибания народ, а за нещо много по-важно в демократична България – спечелването благоволението на ДС. От нея ще зависи кой да граби от имотите на македонските бежанци, кой да остане в политиката, кой да свири на златната антимакедонска свирка, кой да бърка в торбето и гърнето, а на кой да му свирят ... ушите.
Тъжно бе, че никой не осъди като хората идиотщините на тези политически азисчовци, които в името на мижавата си известност и в борба за жалкото си кокалче влошават отношенията на България със съседни страни. И след такива провокации и без разграничение от тях в България все още има хора, които се чудят защо България не е долюбвана сред своите съседи и защо не е уважавана като държава.
С такива политици – така.

Но се поставя въпросът: а това въобще държава ли е? Или както веднъж един човек от чужбина ми каза: „България ли? Няма такава държава. Аз съм бил там и мога да ви кажа, че такова нещо няма.” Шега? Но не и за нас, страдащите на нейна територия.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Ден на геноцида!

86 ГОДИНИ ОТ ВАРТОЛОМЕЕВИТЕ НОЩИ В БЪЛГАРИЯ
На 12 септември се навършват 86 години от вартоломеевите нощи, в Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и ръководена от него и българските власти. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
БЕЗДНАТА ГИ МНОЖИ ИМИЊАТА

МАЈА АПОСТОЛОСКА е родена на 7 декември 1976 година. Дипломирала општа и компаративна книжевност на Филолошкиот факултет „Блаже Конески” – Скопје, каде моментално е магистрантка по македонски јазик и лингвистика. Уредничка е во списанието за книжевност, уметност и култура „Книжевно житие”. Авторка е на книгите: „Зајграј, веќе, мастилаво!” (поезија, 2000), „Прекин на комуникацијата” (поезија, 2004) и „Зад текстовите” (книжевни критики, есеи и студии, 2007). Заедно со Јовица Тасевски – Етернијан го има составено изборот од современата македонска поезија со библиски, религиозни и апокрифни мотиви што излезе како специјален број на списанието „Стремеж” (11/12. 2000). Врз основа на нејзината поезија во Центарот за култура „Јордан Хаџи Константинов – Џинот” – Велес беше изведена претставата „Прекин на комуникацијата” (2006) во режија на Весна Димитровска. Во периодиката има објавено голем број поетски, критички и есеистички прилози. Нејзината поезија е застапена во неколку антологии и препеана е на англиски, српски и хрватски јазик.

НА ПОЧЕТОКОТ

Според протоколот, конкретниов стих требаше да седне при крајот (или вообшто да не пристигне), со тих разговор да извести дека нема сили да го зграпчи мигот конструктивен исполнет со разбирање и компромис.
Вака сместен, погледот пробивен го сече вниманието, иницира завист или зависност (не знам, бидејќи не сум во средината). Неговото присуство тука станува метафора со умисла. Тоа со ум се постигнува, но загорчен... од наука.



ПЕСНА. ИМЕНУВАЊЕ

Именувањето е долго и напорно со инспирации зајадливи.
Иако е сосема неспорно дека јас сум господарот, невидливи јазици упорно ме успоруваат.
Се поткопува довербата во центарот, бездната ги множи имињата и лити и неволни за спорот мегу мене и племињата чии јазици ме условуваат.


Македонија пее

АЈ, ДА БЕГАМЕ, МОРИ ВАСЕ

Ај, да бегаме, мори Васе,
ај, да бегаме,
ај, да бегаме в града Солуна. (2)

Там ќе најдеме, мори Васе,
там ќе најдеме,
там ќе најдеме, мома Спасија,
мома Спасија, болна легнала.

Ми повикала, мори Васе,
ми повикала,
ми повикала, до три доктора. (2)

Први й вели, мори Васе,
први й вели,
први й вели – не се лекува,
втори й вели – од мерак лежи.

Трети й вели, мори Васе,
трети й вели,
трети й вели – јас ќе ја лекувам,
јас ќе ја лекувам и ќе ја земам.

АМАНЕТ ПРАДЕДОВ

Слушнете мои поколенија
тирани земја би попленија
запрете еднаш извикнете не
доста е веќе доста од се (2)

Рефрен:
Овa е наша земја Македонска
ова е наша грутка прадедовска
овде со крстот сме ставале
овде за живот живот даваме (2)
за Македонија живот даваме

Се што е наше да прославиме
и клетва врс крстот да си ставиме
станете браќа да се заколнеме
аманет прадедов да исполнеме. (2)


Сатира

ОДА ЗА МАЩЕХА БЪЛГАРИЯ

Вест антените обходи
и възторзите отключи,
че в страна на октоподи
всичко може да се случи.

Всичко – значи и престъпно,
всичко – значи и безбожно,
но за бедни – недостъпно,
и за гладни – невъзможно.

Всичко – значи за едните
да са винаги трохите,
а препълнените чаши –
за гърлата на търгаши!

Значи всичко нечестиво
там е сито и щастливо
и богува или бейства,
или истински злодейства.

Но над всичко и над всички
сънчогледови душички
свойта власт е извисило
тодорживковско гъмжило.

Тази напаст несломима
въжделения си има,
но от всичко най-обича
на Бай Ганьо да прилича.

То какво ли не направи
с неовърховистка гадост,
та нелепост да прибави
към предишната си радост.

Тази напаст още жали,
че при тройната подялба
мироносците й дали
утешителна печалба.

Тази напаст от върхушки
и абдалски философи
от барутните вихрушки
припечели катастрофи.

А сърцето й ридало
по мечта неизпълнима:
Македония изцяло
под камшика си да има!

Ама на – не се получи,
при това – и там, където
всичко може да се случи
или става под небето.

И разкъсвана от мъка,
че не стана пазарлъка,
тя опита с тъмни сили
мерзостта си да подсили.

Та се юрна страховито
вечен порив да оспори
с тези ужаси, които
Адолф щеше да повтори.

И почти до изнемога
тя нагоре се катери
и сред вълчата бърлога
пръв съюзник си намери.

И пред брата си тевтонски,
мерзостта ще си прослави,
че от Юди Македонски
може българи да прави.

На гигантските злодеи
с раболепие изпрати
депортирани евреи
за перилни препарати.

След трагични преметушки
на партийните върхушки
вероломничи епоха
на позорна суматоха.

И безкрайно ни е ясно –
че отляво и отдясно
македонските злодеи
се превръщат в корифеи.

Всеки факт се преоблече,
за да вика тъпотата: -
„Окупаторът е вече
синоним на свободата!

Македонецът тъгува,
но беда ли е голяма? –
Там, където съществува,
по-добре е да го няма.

Бих могла да се похваля,
че съм истински щастлива,
ако етносът се каля
и душата си убива.”

Всяка грачеща гугутка
с бесен пристъп на омраза
като дърта проститутка
нищетата си доказа.

И навред ще я прочуе
подсъдимата скамейка,
че по истината плюе,
за да стане европейка!

Ах, не всеки ще посмее
от сърце да се посмее,
ако – за беда голяма –
подла мащеха си няма!

Александър Македонски





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting