Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Без коментар

СПОДЕЛЕНИ ИСТИНИ ОТ БЪЛГАРСКИ УПРАВНИЦИ


В София през януари 1892 г. излиза първият брой на списание „Лоза” на Младата македонска книжовна дружина, в чийто състав са и някои от бъдещите основатели на ВМРО. Идеите, изложени в първия брой на списанието, са посрещнати с възмущение от българското общество и особено от властващата партия на Стамболов. В официоза на тази партия – „Свобода”, на 18 февруари 1892 г. излиза остра реакция против идеите на лозарите.
„Усилията на цялата интелигенция, на целия български народ, засега са насочени към глуха, безшумна борба за българско национално единство; харчат се пари и сили и народна енергия в тая борба със сърбите и гърците; не се пести нищо, за да победи идеята, че българинът от Македония, Тракия и Мизия е син на една и съща майка България... и при все това в самото навечерие на тази засега неравна борба в открита война, в българската столица, в сърцето на България, излизат хора, които се осмеляват да развалят плодовете на дългогодишните усилия, да доказват, че македонците са отделна нация, с отделен език, с отделни исторически задачи! Какви по-добри доказателства могат да търсят сърбите, че Македония не е българска?”
След излизане на втория брой на „Лоза” следва нова реакция във в. „Свобода”. На 13 април в статия, озаглавена „Лоза”, Д. Т. Левов пише:
„Младата дружина под покрова на книжевността не преследва идеята и пропагандата за някакъв фонетичен правопис, а тенденции и цели, колкото куриозни и жалки, толкова смущаващи, срамни и опасни... Дружината полека лека ще подготвя българското обществено мнение за отделяне на Македония от България и полека ще въвежда думи от охридското поднаречие, което ще бъде литературен език на идната Велика Македония, начело на която ще дойде някой от редакторите на „Лоза” в свойство на Филип или Александър!?! Хитро и ловко измислено, и то знаете ли къде? В София, в това сърце на България и българизма!!!... Както виждате, македонската дружина смята, че тяхна родина е Македония, че последната е населена с отделно славянско племе, наречено македонци; че там са се събрали всевъзможни външни елементи, т.е. българи, гърци, сърби ... че целта им е да ни окажат една силна съпротива и да се запазят от нашите разбойнически посегателства и че „Лоза”, ще й служи на същата цел.”

Българският дипломатически представител в Солун Атанас Шопов в разговор със солунския валия Хасан Хилми паша, проведен през февруари 1904 г. , след като се оплакал на валията от силните позиции и голямата роля, която македонците емигранти играят в живота на Княжество България към края на разговора заявил:
„Така че виждате паша ефенди... Ако работата е за оплакване, ние от България имаме повече право от Вас, да се оплакваме от македонците, защото те превзеха нашата сила, те ни взеха най-добрите места и служби, те ни превзеха финансите и градовете, те ни превзеха войската и нашите министерства, те ни превзеха търговията, те превзеха почти всичко в България... Избавете ни от тях заради Бога!”

Към края на 1904 г. към Министерството на външните работи на България е формирано Второ политическо отделение със задача „да се занимава изключително с македонските работи”. На 25 март 1906 г. това отделение сумира заключенията от дотогавашната си работа в доклад на 34 машинописни страници. В него като главна задача на българската политика се посочва, че „от една турска Македония ние трябва да създадем една цяла, неделима и българска Македония”. Що се отнася до прокламираната от ВМОРО автономия, според стратезите на това отделение „Автономията ... трябва да бъде или българска автономия, или никаква”. В същия този документ се срещат интересни признания като следните:
„Интернационалността на Организацията не ще рече прекъсване на всички връзки и отричане от нашата (т.е. българска - б.а.) народност, както проповядват някои диви националисти от типа на Сандански и Чернопеев... Хората, които наистина чернят автономията и предизвикват съмнения в техните чувства към народното единство, за съжаление съществуват в Организацията. ... Тези, които мислят, че могат лесно да се отцепят, живеят с илюзии за някакво помирение между народите. Те виждат пречки в стремежите на всеки народ за териториално разширение... Те се отричат от политическата цялост с България и предпочитат да образуват от Македония отделна политическа единица, която ще послужела поне като ядро на идната Балканска федерация... Хората от тази група се вдъхновяват от мисълта, че живеят за Македония и само за Македония. Ето защо те се хранят с илюзии „да не позволят на българския княз да постави на главата си царска корона за сметка на Македония”, а също „да защитават независимостта и целостта на страната от посегателствата на княза”.”

Взето от: проф. д-р Ванчо Ѓорѓиев, Неофицијални ставови од официјални бугарски личности и институции за македонскиот идентитет од крајот на XIX и почетокот на XX век, Годишен зборник на филозофскиот факултет, Скопје 2009

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

1903 - 2010

107 години от избухването на славното македонско Илинденско востание
ИЛИНДЕНСКА

(Никола Вапцаров)

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –

Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.

Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!

Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!

Стихове

ПЪРВАТА ПЕПЕЛ

Илинденското въстание не получило никаква
политическа или военна подкрепа от България.
А е имало обещание за щедра военна помощ...


Макар че с кръв се ражда свободата
и първият й дълг е да руши,
големите въпроси към съдбата
празнуваха в човешките души.

Но има ли покруса под небето,
но има ли и ужас, и погром,
или едно страдание, което
не тръгна към възторга
плачешком?

Когато под илинденски камбани
се вдигна Македония на крак
и с мълния от черните си рани
прониза напластявания мрак. -

Не армия влетя като лавина,
а ярко озарена от пожар
по моста на илюзиите мина
измамата с усмивка на гробар.

Макар че вероломът предстоеше,
за първата му пепел кой тъжи -
в илинденските пламъци гореше
дивизия от български лъжи.

А кървавата истина над нея
крещеше с гняв на огнено море: -
Не чакайте добро от фарисея
и никога не вярвайте в царе!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее

ГОРДА МАКЕДОНКА

Вистина е мила мамо, вистина,
среќна сум мамо Македонка,
со душа и срце распеана,
на ден Илинден родена,
гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам, да играм, да горам, да бликам,
се` ќе сторам мајко да те имам,
во тага и солзи во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка,
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо, вистина,
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум, пиринка, егејка, вардарка,
Јас сум, јас сум Македонка.

СЛУШАЈТЕ МАКЕДОНЦИ

Оган да го гори
на тој што ќе ми збори,
да те оставам Македонијо,
да те заборавам Македонијо,
еее-еееј жива да си Македонијо.

Слушајте Македонци:
чувајте го името
македонско, наше име
не давајте да загине.
Македонијо, (2)
еее-еееј жива да си
Македонијо. (2)

Каде да сум таков сум
не се давам никому
да ме крсти, прекрстува
нека тепа отепува,
Македонијо (2)
еее- еееј жива да си Македонијо.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting