Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Коментар

“НЯМА УСПЕХ ТАМ, ГДЕТО ИМА ЛЪЖА”

Станимир Ковачев

Нека видим какво пише за опита за въстание в Стара Загора: „Турската полиция или се преструваше, че не вижда нищо, или пък гледаше на предстоящето движение с точка зрения на турско равнодушие. По за вярване е последното предположение”... „Градският час удари единадесят, а числото на нашите бунтовници – 20 души, - наместо да се увеличи, от час на час се смаляваше”... „Уви! Напусто подсвирвахме на хайдушки маниер, напусто паролата орел се повтаряше от мнозина, напусто лягахме на земята да гледаме не иде ли някой – жива душа нямаше!”... „...който е бивал български въстаник, който пред един ден е мислил, че неговата постъпка да вземе пушката на рамо е желанието на всичкия народ, а после две минути е бил предаван от своите собствени братя, от тоя същия народ... ще да се съгласи с нас, че лековерието играе твърде важна рол между хора, които са излезли да мрат за известна цел.”... „Селяни, пристигнали откъм Ханието, казаха, че и там така също нямало нищо. Напразно ние питахме: познават ли някого си дядо Никола, т. е. страшния войвода, който имаше на разположението си 700 души... Похлопахме на къщната врата. Войводата на седемстотин юнаци българи и турци не беше се събудил още; той си отспиваше на хладината... след малко войводата стоеше напреде ни, отвътре, като държеше с едната си ръка вратата. Той беше по бели гащи, със син месал на главата и бос... Бре, къщата ми изгорихте! ... – извика дядо Никола, щом ни позна кои сме, и натисна да затвори вратата.” ... „Само войводите в Румъния и Сърбия можеха да лъжат така безнаказано.” ... „Както виждате, ние срещахме на всяка стъпка препяствия и хладно приемане”... „Името българин нищо не чинеше по това време.” ... „И така Заарското въстание се свърши, без да замирише на барут.”
Това е то, т. нар. Старозагорско въстание, превърнало се като една от героичните страници в историята, чествано с доклади, речи, фанфари, илюминации... На кого е нужно това? Има ли нещо по-свято от истината? Защо трябва да съществува една лъжа, след като само опитът за въстание заслужава признание и уважение, а жертвите, паднали в онези дни – почит? Та участник в тези събития ясно го е казал: „И така Заарското въстание се свърши, без да замирише на барут.” Необясними неща стават, когато някои търсят нещо там, където го няма... Докато ние, македонците, знаем за неуспешни опити за въстания, за провали и неудачи, но... народът ни е създал песни за загиналите герои.
Да се спрем и на темата за предателството: „Във всеки случай работата не се е свършила без предателство и, по общо начало, предателят не е бил никой друг освен българин, защото турчинът, който е турил на кръста си нож и пищови, никой път няма да отиде да послушва и подлизнича, неща, необходими в зачатието на всяко предателство.” ... „Правителството усетило и изпратило потери, които успели да изловят по разни места нашите борци за свободата, които също така не успели, както и ние в Стара Загора, да изпразнят по една пушка.” ... „На няколко места се задоволили само да изпеят по една народна песен гръмогласно, поахкали и поохкали за майка България и нищо повече. Във Велико Търново намерили войводата с обръсната глава, скрит в кюмюрлука; а в хайдушкия Сливен... юнаците направили един гювеч и се оттеглили на Бармукбаир, гдето се сражили с черната папаска.” ... „Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой между тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда!!” ... При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи.” ... „За всичко ние заплатихме на говедарите.”
Ако прочетем историята на който и да е народ, ще видим, че е имало предателства и предатели. Само в България има един известен предател – един поп, и няколко загатнати. Всичко друго се покрива с булото на героизма и величието. Така ли се възпитават поколенията в любов към род и родина? Затова Захари Стоянов подчертава: „За всичко ние заплатихме на говедарите.” Какъв грандиозен патриотизъм!
И още за „героизма” и за „предаността” към делото: „Както ни се види, братя, вие ще останите, заедно с окръга си, да дигате въстание идущата пролет”, явяваше първият апостол Стоян Заимов, от lll окръг; а когато се яви Ботев при Враца, когато пушките загърмяха не на шега, то благоразумният Заимов се намери на тавана, облечен в женски сукман.” ... „Нашите войводи бяха станали цели барони. Панайот Хитов се отнесе, все по това време, още по-унизително. Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!”
Не един и не двама македонски дейци са казвали, че никой народ не е страдал толкова от своите синове изроди, колкото македонския народ. Признат грях е половин грях, така казват. Но ето още една разлика между нас, македонците, и тези, които се мислят за безгрешни. Безгрешни ли? Затова ли приютиха последния голям Юда на Македония!?
Но да се спрем и на един друг аспект. : „...който да не е бил издаден от българи.” Тези думи подсказват, че още по времето на Захари Стоянов в България живеят и хора, които не са българи; че България не е била населена само от арийци. А днес някои политици и държавници, пък и субекти, минали под дъгата, казват, че в България няма малцинства. Ами къде са отишли те за период от около един век? Изклани ли са, избесени ли са, на друга планета ли са изстреляни? Или са напълно асимилирани? Не, последното – не! Ако са асимилирани, ще рухне митът за чистата българска кръв. (Ще си позволя едно малко отклонение. Не искам да бъда груб, само се питам: що за същества са тези, които твърдят, че в България няма малцинства? Расисти ли са, фашисти ли са, комунисти ли са, или са най-обикновени луди!? Кой да ти каже!)
Захари Стоянов според някои бил голям националист. Ако е така, то той коренно се различава от днешните български националисти. Писателят в своите „Записки...” ясно казва, че Румъния и Сърбия и техни дейци са подпомагали български революционери; че „Турското правителство при всичката си деморализация, завинаги е държало страната на народа против тиранията на различни забити , аени, чорбаджии, па даже и подвластни князове.”; описва как турци са помагали на въстаници, давали са им храна и подслон, показвали са им безопасния път, не са взимали нито грош, пък не са ги и ... предавали.
Ако Захари Стоянов е бил голям националист за времето си, то той днес би се хванал за главата, като види какво правят днешните български „родолюбци”: първо се обявяват против Европейския съюз; след това (преглъщайки с мъка членството в него) твърде активно работят против приемането на нашите съседи в обединена Европа; постоянно ровят, ръчкат и сеят вражда между балканските народи. Да не говорим за терора над мирни български граждани само за това, че искат да бъдат такива, каквито се чувстват. Какви ли „Записки...” би написал днес човек, който преди повече от сто години е казал: „Старах се да бъда точен и верен в границите на действителността, без ни най-малко преувеличение на тоя или оня факт. Не се ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето.” Казал е и друго: „Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф: той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния...”
Тук, ако на мястото на „шпионина” поставим „агента на Държавна сигурност”, всичко си идва на мястото и се питаме: какъв път сме изминали от времето на „Записките...” до днес? (А между другото казано, терминът „турско владичество” не е откритие на днешни политици...)
Ако искате, братя, да намерите много отговори дори и на незададени въпроси, прочетете „Записки по българските въстания”; прочетете ги много внимателно – ред по ред, четете и между редовете. И мислете, сравнявайте, съпоставяйте с днешния ден. Големите автори пишат значими и мъдри книги за миналото, но насочени към бъдещето. И дори когато премълчават за факти, хора и събития – пак казват много със своето мълчание. Така ще научите и много истини и за нас – македонците, и за Македония. Истината няма как да бъде скрита, ако човек реши да я открие.
Вижте например. Захари Стоянов не знае и не казва нищо за Априлско въстание в Македония. Той - историкът, участникът и един от организаторите на това въстание, при това не някъде далеч, ами на най-близкия до Македония, 4-ти революционен окръг, журналистът, писателят, политикът, знаменосецът на истината - знае за участието само на един македонец, който изиграл и ограбил въстаниците. Години трябваше да изминат след смъртта на свидетелите, за да могат “историци” да измислят лъжата за това, че Разловското въстание в Македония е било част от Априлското. Защото някак си много бият на очи фактите, че Македония нито е част от българската революционна организация на Левски, нито е част от плановете на апостолите на Априлското въстание, не е включена в революционните окръзи, нито взема каквото и да е участие в Априлския бунт. Затова дори мълчанието на Захари Стоянов говори много.
И накрая пак ще цитирам думи на Захари Стоянов: „Няма успех там, гдето има лъжа, употребена тя с каквато и да е цел; развращава се населението.” (Бих добавил, че не само се развращава населението, но то се и варваризира!) Горните слова разкриват защо днес в България само се мечтае за т. нар. гражданско общество. Няма граждани там, където няма истинска свобода, а властват насилието, лъжата и страхът.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

1903 - 2010

107 години от избухването на славното македонско Илинденско востание
ИЛИНДЕНСКА

(Никола Вапцаров)

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –

Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.

Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!

Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!

Стихове

ПЪРВАТА ПЕПЕЛ

Илинденското въстание не получило никаква
политическа или военна подкрепа от България.
А е имало обещание за щедра военна помощ...


Макар че с кръв се ражда свободата
и първият й дълг е да руши,
големите въпроси към съдбата
празнуваха в човешките души.

Но има ли покруса под небето,
но има ли и ужас, и погром,
или едно страдание, което
не тръгна към възторга
плачешком?

Когато под илинденски камбани
се вдигна Македония на крак
и с мълния от черните си рани
прониза напластявания мрак. -

Не армия влетя като лавина,
а ярко озарена от пожар
по моста на илюзиите мина
измамата с усмивка на гробар.

Макар че вероломът предстоеше,
за първата му пепел кой тъжи -
в илинденските пламъци гореше
дивизия от български лъжи.

А кървавата истина над нея
крещеше с гняв на огнено море: -
Не чакайте добро от фарисея
и никога не вярвайте в царе!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее

ГОРДА МАКЕДОНКА

Вистина е мила мамо, вистина,
среќна сум мамо Македонка,
со душа и срце распеана,
на ден Илинден родена,
гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам, да играм, да горам, да бликам,
се` ќе сторам мајко да те имам,
во тага и солзи во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка,
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо, вистина,
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум, пиринка, егејка, вардарка,
Јас сум, јас сум Македонка.

СЛУШАЈТЕ МАКЕДОНЦИ

Оган да го гори
на тој што ќе ми збори,
да те оставам Македонијо,
да те заборавам Македонијо,
еее-еееј жива да си Македонијо.

Слушајте Македонци:
чувајте го името
македонско, наше име
не давајте да загине.
Македонијо, (2)
еее-еееј жива да си
Македонијо. (2)

Каде да сум таков сум
не се давам никому
да ме крсти, прекрстува
нека тепа отепува,
Македонијо (2)
еее- еееј жива да си Македонијо.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting