Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Лþбовта към отечеството трябва да бъде и лþбов към човечеството.

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Проф. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Сериозни пречки са: възприетата система на милетите (на религиозните общности); натрупаният на тази база емоционален заряд; влиянието на съседните християнски държави.
Жива e мисълта за възстановяване на Византийската империя. Духовна основа на тази идея са Цариградската патриаршия, гръцкият език и култура, еднаквият манталитет, обреди, традиции и ценностна система на балканските християни. Подкрепя се от гръцките и македоно-романските финансови и търговски среди. Идеята се възприема от представители на всички балкански народи. В този начален период на Възраждането тя не е примамлива само за сърбите и за католиците, макар че и сръбските национални будители възприемат идеята за балканска общност.
Фанариотите, въз основа на историческото наследство на Византия, развиват панелинистичната “Мегали идея” (Велика идея) - всички балкански народи, в т.ч. и част от Мала Азия, да се обединят в една държава, наследница на Византия, с прогръцки дух. Ревностни привърженици на идеята за възстановяване на Източната Римска империя са някои македоно-романи. Те виждат в една нова Източна империя своето бъдеще. Смели, умни и деятелни, те развиват голяма дейност в това направление. В Москополе (Воскополис, дн. Воскопоя, Албания) те създават още през ХVlll в. съвременни училища. В този град е открита първата модерна печатница на Балканския полуостров. (За съжаление този цветущ просветен и търговски център е опустошен от албански разбойници през 1769 и 1788 г.).
Идеята за нова Византия е наистина “мегали” (велика) и нейното възприемане би ни спестило много нещастия по-късно, но нейните привърженици не отчитат новите реалности на Балканите. Необходимо било по-голямо зачитане на езиците и културите на отделните етноси. В това отношение гърците нямат толерантността на византийските държавници.
Гърци, поддръжници на панелинската идея, не харесват името “ромеи” (буквално означаващо “римляни”) и въвеждат термина от античността “елини”, като под това понятие разбират народа, населяващ някогашните територии на Византийската империя. Припомняме, че византийците не искаха да бъдат наричани елини. Понеже не всички населяващи посочената територия говорят гръцки, (по-късно) въвеждат и понятията “славяногласни, романогласни (влахогласни) и албаногласни елини”!?
Мисълта за възстановяване на Византия в определени моменти се подкрепя и от Русия и Австрия. Руско-турската война от 1774 г. завършила с победа на Русия и с подписването на мирен договор в Кючук Кайнарджа (край гр. Силистра, България). С този договор Русия получава редица придобивки и привилегии, измежду които правото да се застъпва за балканските православни християни. Освен това по силата на този договор за влашки господар е назначен радетелят за възстановяване на Византия Константин Ипсиланти. През 1784 г., както беше казано вече, Русия и Австрия сключват антитурски съюз и предвиждали възстановяването на Византийската империя. Това вдъхнало голям кураж на панелинистите.
През разглеждания период се активизира и Цариградската патриаршия. Дотогава тя е много консервативна и играе изключително отрицателна роля. Преследвала новите виждания в просветното дело. Афоресала най-добрите преподаватели от янинските училища, които в края на XVII в. въвели изучаването на физика, математика, философия. Не се спасил от преследване и най-прославеният от учените мъже на Балканите през XVIII в. - Евгений Вулгарис. Този радетел за просвета на народа, привърженик на идеите на френските енциклопедисти, монах, директор на училища в Янина (1742-1750) и Кожани (1750-1753), създател на прочутата по целия Балкански полуостров Атонска академия, бил подгонен заради своето свободомислие. Вулгарис намерил убежище в Русия. (Е. Вулгарис (1716-1806) е един от първите възрожденци на Балканите. Роден е на остров Корфу, но фамилното му име ни кара да мислим, че има славянски произход. Висшето си образование завършва в Италия. Работи и в Македония. При него са учили много македонци.).
Когато говорим за Патриаршията, трябва да отбележим, че има отделни патриарси (като Йеремиас II (1572-1595), създал значителен брой гръцки училища, като Кирилос Лукарис (1572-1638), носител на просветен дух, който с помощта на богати радетели на просветата, като Манолакис Касторианис (Манол Костурчанина), открива училища, въвежда книгопечатането в Цариград, покровителствува свободомислието в науката), носители на просветителски идеи, но преобладаващата част са догматици.
Промяна в политиката на Патриаршията настъпва по времето на патриарх Самуил III Ханджери. Приятел и горещ закрилник на гръцките просветители, той упорито работи за развитие у народа на стремеж към наука и литература. Става изразител на идеята за нова Византия. (Съществува мнение, че тези идеи са му внушени от Йоанис Ипсилантис, който кроял планове за обединение на гърци и славяни както във Византийската империя.). Съставя план за елинизация на македонци, българи, власи, сърби и албанци. За целта патриарх Самуил III решил да ликвидира Охридската (македонската) архиепископия и Ипекската (сръбската) патриаршия като духовни опори на съответните народи и пречка за неговите идеи. (Ще припомним, че Търновската патриаршия е ликвидирана с падането на България под турско робство и почти всички днешни български земи влизат в диоцеза на Цариградската патриаршия.) Финансовото положение на двете църкви било влошено след масовата емиграция на християни от Македония и Сърбия при оттеглянето на австрийската армия в 1690 г. Освен това много албанци и македонци в диоцеза на Охридската архиепископия били ислямизирани след 1689 г. Пред турските власти Самуил изтъкнал тежкото финансово положение на двете църкви, което прави по-нататъшното им съществуване невъзможно. Те се съгласили. През 1766 г. била ликвидирана Ипекската патриаршия, а на следващата година, на 16 януари - Охридската архиепископия.
Трябва да се отбележи, че отношенията между Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия дълго след идването на турците били добри. Много висши духовни лица преминавали на длъжности от едната в другата. Отношенията се влошили през 1676 г., когато Цариградският патриарх свалил архиепископ Теофан и поставил на негово место своя съмишленик, софийския митрополит Милетий. Патриархът бил получил оплаквания срещу Теофан от епархийски архиереи от диоцеза на Охридската архиепископия. След смяната на Теофан много други архиереи от същия диоцез се противопоставили на тази намеса. Така, в диоцеза, се създали две течения: автохтонно на северните македонски епархии и фанариотско в градовете Костур, Воден и Струмица. Между двете течения започнала борба за архиепископския пост. За къс период от време се изредили няколко архиепископи. Цариградският патриарх правел всичко да разлага вътрешно архиепископията, като отнемал от нея села и градове. Разнебитено било моралното й и финансовото състояние. 1718 г. автохтонистите взели връх и избрали за архиепископ корчанския митрополит Йоасаф, македоно-романин от Мосхополе. Умен и деен иерарх, управлявал в продължение на 26 г., той поправил финансовото положение на архиепископията и издигнал авторитета й и вън от границите на нейния диоцез. Иоасаф и синодът му отправили послание (21.02.1719 г.) до клира и народа да поведат борба против иноземните клирици, които причинили големи пакости на архиепископията. След смъртта на Иоасаф (1745 г.) фанариотството пак се съживило.
През 1763 г. патриархът искал да постави на Охридския престол свой човек (иремонах Ананий). Но той не бил приет, а там поставили Пелагонийския митрополит Арсений Балаш, по потекло македонец. (Негов правнук е историкът Георги Г. Баласчев. Счита се, че Арсений произлиза от мощния феодален род в Западна Македония - Балшите). Патриаршията с подкупи и интриги сред турците и своите привърженици в Охридския синод ликвидирала Архиепископията. Последният македонски архиепископ, Арсений, бил принуден “доброволно” да подаде оставка и да поиска премахване на Архиепископията.
От закриването на Ипекската патриаршия сръбското национално-освободително движение не пострадало много. Там фанариотството не могло да проникне дълбоко.

Не така стоят нещата в Македония, където гръцкият език и култура имат многовековни традиции и идеята за нова Византия, с проелински дух, се подкрепя от привържениците на фанариотите. Ако се запазеше Архиепископията, оформилото се течение на автохтонистите по-нататък би оглавило борбата за македонска независимост. С ликвидирането на Архиепископията е ликвидирано и висшето духовенство, интелектуалното ядро на Македония.
Както беше казано, у балканските народи е съществувал стремеж за обща борба. Борците за национално освобождение са пропити с уважение и доброжелателност към всички балкански народи, в това число и към турците. Ето какво казва П. Аржириадес (Аргириадес) за Ригас Фереос: “Този мъченик на свободата, пропит от идеите на Френската революция и погнусен от тиранията на султаните, подбуждаше със своите пламенни песни към въстание против угнетителите, не само гърци, румъни, сърби, българи, черногорци, македонци, но също и турци...”. Най-добре това е изразил сам Фереос в своя “Боен марш”. Той пише:
.....................................
О, българи, албанци, арменци, гърци с чест
..........................................
С оръжие в ръцете да гоним всеки враг
навред да се прочуе геройството ни пак.
.......................................
О, тигри черногорци и на Олимп орли,
....................................
О, македонци храбри, втурнете се на бой,
тиранска кръв смучете, безспир и без покой.
Край Дунава и Сава, о братя в Христа,
оръжие вземете на бой за свобода!
..........................................
Фереос, известен още като Ригас Валестинлис, а истинското му име е Антониос (Андон) Кирядзис, е македоно-романин. (Но днес гръцките историци отричат аромънския му произход). Той произхожда от с. Периволи, Кожанско, Македония. Роден е в с. Валестино, Тесалия. Валестино е зимна резиденция на неговите родители. Той издига идеята за съвместна революционна дейност на балканските народи и за създаване на федеративна балканска република. Образува във Виена революционна организация. Разработва конституция на бъдещата държава. Обща основа на тази държава той вижда във византийската култура и създадената от Александър Велики общност. За възбуждане на патриотични чувства той отпечатва и разпространява неговия портрет и портретите на четирма от неговите пълководци. През 1797 г. отпечатва революционен манифест. При преминаване на границата с Турция (1797 г.), е хванат от австрийските власти и предаден на турците. Затварят го в Белградския затвор, където го удушават (08.05.1798 г.). Очевидно неговите идеи не допадат на австрийските власти. Идеята за федеративна балканска република е възприета от борците за национална независимост на всички балкански народи, в това число и на македонския.
Македонските хайдути запяват химна на Ригас Фереос още в края на XVIII в. С него те дават отпор на турските и албанските орди. Има данни и за организирана антитурска съпротива от страна на македонците. В книгата си La Regeneration de la Grece, Папаригопуло пише, че македонците и румелиотите в последната четвърт на ХVIII в. имали организирано революционно движение. От негово име те изпратили мемоар до Русия за готовността им да се срещнат с руските войски при Одрин и да ударят Цариград . На идеята за възстановяване на Византия се противопоставя идеята за обща държава на южните славяни - рожба на панславизма. За да се разбере новата македонска история, трябва да бъдат разгледани появата и развитието на тези две идеи. Панславизмът възниква сред южнославянските народи и по-точно сред далматинци, дубровничани, словенци. Значителна роля в това отношение играе Дубровнишката република - единствената свободна южнославянска държава. Другите южнославянски народи са или под турско, или под австрийско владичество.
Епохата на Възраждането подбудила и у южнославянските народи интерес към историческото им минало, към родния език и способствала за развитие на патриотизма им. В историческите и литературните съчинения се подчертавали езиковото единство на славяните, сходството в тяхната историческа съдба. Наблягало се на техните положителни качества и многобройност. В тези съчинения се обявявали за славянски и народите живели на тези територии преди идването на славяните, в това число и древномакедонския народ. В много исторически извори от онова време Александър Велики е считан за “сръблянин”, “славянин” или “илир”, което тогава е синоним на южнославянин, а някои пишат “kralj od Srbalja”. Историческата наука ще разсее аргументирано това заблуждение. Привържениците на нова Византия и панелинистите ще поставят в основите на своите държавнически идеи антична Македония. Това се вижда още от първите стъпки на Р. Фереос. Панславистите пък започват да отбягват термините “Македония”, “македонец”, “македонски”, за да им станат чак ненавистни.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

1903 - 2010

107 години от избухването на славното македонско Илинденско востание
ИЛИНДЕНСКА

(Никола Вапцаров)

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –

Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.

Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!

Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!

Стихове

ПЪРВАТА ПЕПЕЛ

Илинденското въстание не получило никаква
политическа или военна подкрепа от България.
А е имало обещание за щедра военна помощ...


Макар че с кръв се ражда свободата
и първият й дълг е да руши,
големите въпроси към съдбата
празнуваха в човешките души.

Но има ли покруса под небето,
но има ли и ужас, и погром,
или едно страдание, което
не тръгна към възторга
плачешком?

Когато под илинденски камбани
се вдигна Македония на крак
и с мълния от черните си рани
прониза напластявания мрак. -

Не армия влетя като лавина,
а ярко озарена от пожар
по моста на илюзиите мина
измамата с усмивка на гробар.

Макар че вероломът предстоеше,
за първата му пепел кой тъжи -
в илинденските пламъци гореше
дивизия от български лъжи.

А кървавата истина над нея
крещеше с гняв на огнено море: -
Не чакайте добро от фарисея
и никога не вярвайте в царе!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее

ГОРДА МАКЕДОНКА

Вистина е мила мамо, вистина,
среќна сум мамо Македонка,
со душа и срце распеана,
на ден Илинден родена,
гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам, да играм, да горам, да бликам,
се` ќе сторам мајко да те имам,
во тага и солзи во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка,
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо, вистина,
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум, пиринка, егејка, вардарка,
Јас сум, јас сум Македонка.

СЛУШАЈТЕ МАКЕДОНЦИ

Оган да го гори
на тој што ќе ми збори,
да те оставам Македонијо,
да те заборавам Македонијо,
еее-еееј жива да си Македонијо.

Слушајте Македонци:
чувајте го името
македонско, наше име
не давајте да загине.
Македонијо, (2)
еее-еееј жива да си
Македонијо. (2)

Каде да сум таков сум
не се давам никому
да ме крсти, прекрстува
нека тепа отепува,
Македонијо (2)
еее- еееј жива да си Македонијо.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting