Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Размисли

ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ И ЦИНИЗМЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Биляна Вардарска

Когато става дума за едно въстание – все едно дали е било успешно, или е удавено в кървав погром, то предизвиква няколко основни въпроса:
- Какви са причините, поради които един народ рискува всичко в името на Родината и свободата?
– Кои са конкретните движещи сили на това въстание?
– Какви идеали иска да осъществи?
Всичко това напълно се отнася и до Илинденското въстание, което със своя размах, военна организация, легендарен героизъм и прерязани гърла на своите мъченици, с изпепелените надежди на десетки хиляди сираци, вдовици и бежанци влезе и остана в историята като Илинденска епопея.
На първия въпрос Историята на България дава следния отговор:
„...положението на поробените народности на Балканския полуостров било извънредно тежко. Турция владеела на Балканите 170 000 кв. км площ с 6 150 000 жители, от които само 1 500 000 били турци. Останалите народности... били лишени от елементарни политически права. Селското население било отрупано с тежки данъци и феодални повинности. Един значителен процент от селяните били безимотни и работели по чифлиците на турските феодали, които владеели 65, 5 % от земята. Отчаяно било положението и на формиращата се работническа класа. Македония и другите поробени провинции били крайно изостанали в икономическото си развитие.”
В този отговор се съдържа и отговорът на втория въпрос, който се състои от две думи:
- Македонският народ.

Всички факти и документи, свързани с Илинденската епопея, доказват по най-убедителния и безспорен начин, че македонският народ и ръководителите на Илинденската епопея са се борили за автономна, свободна, независима и демократична Македония.
И когато в стихотворението „Илинденска” Никола Вапцаров пише:
„И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме,
наше съдържание.”
- под израза „наше съдържание” точно това трябва да се разбира - „Наша Македония”, а не подарена на който и да било балкански хищник.
Вапцаров продължава:
„Какво ще кажете за тази
новина,
ще търсите ли тука руски
рубли? –
във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!”
Илинденската епопея е дело изключително на македонския народ. И няма никакъв смисъл в това дело да се търсят „руски рубли”, т. е. „ръката на Москва.”
А „ръката на София?”
Така стигаме до четвъртия въпрос:
- Ако едно въстание е неуспешно, кой е виновен за това?
Вапцаров дава отговор и на този въпрос:
„Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.”
Ако на този свят все още има хора, които биха попитали защо вината не е наша, т. е. македонска, защо вината е чужда, т. е. българска, и защо на България „тежи стотонна отговорност”, нека потърси отговора в българската история. Не че там няма демагогия, но там има пролуки, през които може да се погледне през дебелите пластове от фарисейство и да се види част от истината и с малко мисловна дейност да се стигне до премълчаното от нея.

Ето някои от тези пролуки:
„В основата на външната политика на всички буржоазни правителства след освобождението от турско робство стои македонският въпрос.”
„Интересите на поробеното население малко занимавали буржоазията. Под маската на „националните идеали” буржоазно-монархическа България подготвяла войната, за да присъедини насилствено Македония и Одринска Тракия и да наложи хегемонията си на Балканите.”
„Буржоазно монархическите български правителства обаче ни най-малко не се съобразявали с факта, че населението в лицето на своята вътрешна организация водело борба за автономия, а не за присъединяване към България.”
„ВМРО с успех се борела против въоръжените върховистки чети, но не проявявала необходимата бдителност по отношение на върховисткия уклон, внедряван постепенно вътре в самата организация. Докато била в ход яростната борба против откритите върховисти, прикритите върховисти, като Ив. Гарванов, Б. Сарафов, Хр. Матов и др., се добрали даже до ръководни постове в организацията.
Тези вътрешни върховисти начело с Ив. Гарванов свикали в Солун в първите дни на януари 1903 г. непълен и уставно незаконен конгрес... Най-видните представители и ръководители на ВМОРО – Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев, Пере Тошев, Яне Сандански и др. – не присъствали на конгреса и останали като гръмнати при вестта за взетото в Солун решение за въстание. В разискванията, станали в София по повод на това решение, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Михаил Гержиков и др. рязко осъдили решението на конгреса. Против решението за въстание били също така Яне Сандански, Кръстьо Асенов, Димо Хаджидимов, Хр. Чернопеев и мнозина други изтъкнати дейци на революционното движение, но да се отмени обаче решението се оказало невъзможно.”

Какво можеха да направят македонските патриоти, когато българските провокации бяха озлобили поробителите и те за тях си отмъщаваха на невинното население?
И те направиха това, което беше възможно – ограничиха мащабите на кървавата касапница.
„И бунта почна.”
Почна, защото нямаше друг изход.
Винаги едно съдбоносно и трагично събитие проверява искреността на онези, които са съдействали за избухването му под маската на приятелството към „брата роб.” България не подкрепи Илинденското въстание нито военно, нито дипломатически, а просто затвори границите си.

И маските паднаха.
Никой не се притече на помощ на македонския народ. Макар и много добре организирано, разгромът на въстанието беше неминуем, защото силите бяха неравностойни.
Но с всички жертви, които даде, но с димните пожари, в които заедно с надеждата за свобода изгаряха и живи хора, но с всяко пронизано сърце, но с всяка вдовишка сълза, но с всеки предсмъртен детски стон, но с всяка стъпка на нищонямащите бежанци, които тръгнаха по неизвестните пътеки на изгнанието, за да търсят хляб и покрив в чужди страни, но с цялото неимоверно страдание, което трябваше да понесе, македонският народ оповести на целия свят, че го има на земята, защото има своя многовековна история, свой език и култура и му се полага да живее в свободна държава, да има свое настояще и бъдеще без окови на духа, които слага замяната на едно робство с друго.

Ето защо, когато определени овластени среди в мащеха България отричат македонския етнос, те прекалено нагло посягат и се опитват да си присвоят македонската светиня, наречена Илинденска епопея. Подобни опити са лишени и от историческо основание, и от морална същност. Ето защо подобни опити са обидни за всички македонци, независимо къде живеят те. Ето защо сърцевината на шовинистическата аргументация са фалшификацията и фарисейството.
Българското македономразие беше превърнато в партийно-държавна политика по времето на живковизма, за чието осъществяване първостепенна роля играеха органите на Държавна сигурност, които, както е известно, разполагат с подслушвателна апаратура и услужлива агентура. Този извод го налага строго поверителното решение на Политбюро на ЦК на БКП по македонския въпрос, което преди време беше публикувано във в-к „Народна воля”. По същество решението представлява всеобхватна програма, която задължава всички органи, учреждения, институции в България винаги, всякога и навсякъде – и в страната, и в чужбина – да отричат македонската идентичност и да унищожават всичко македонско.
Колкото и странно и парадоксално да изглежда, но това решение и сега се изпълнява от всички в България – и от близо 400-те партии, и от трите власти, между които би трябвало да съществува разделение, което е задължително при демократично устройство на обществото, и от всички информационни средства... Или казано накратко, решението на Политбюро е един от хималайските върхове на българския цинизъм.
След като правешкият корифей на демагогията съсредоточи в ръцете си цялата политическа и държавна власт, той даде личен пример на Държавна сигурност как трябва да се изпълнява антимакедонското решение на Политбюро, като заяви още в 1963 г., че „В България македонско малцинство няма и не може да има”.
И как може да има, когато по следите му тръгва Държавна сигурност, която на откритите македонци с гордост заявяваше:
- Ние сме навсякъде.
Подтексът на тази фраза беше очевиден – той заплашваше македонците, че винаги може и да им почерни живота, и да го съсипе – стига да поиска.

И започна тайното принудително побългаряване. В много случаи – привидно, за да се избягнат евентуални репресии. В това отношение най-могъщото оръжие на българското македономразие беше и си остава страхът за хляба.
След като слезе от троновете на тоталитарната власт, в едно свое интервю по Българската национална телевизия споменатият по-горе корифей заяви: „...по мое време Пиринският край от културна автономия стана неразделна част от България. Това е. Нищо не е продадено по мое време.”
Живковизмът може да ридае... от радост, разбира се, от радост, че има достойни наследници, които с подходящо дебелоочие за българското македономразие поискаха от Република Македония да извърши национално предателство под формата на съвместно чествуване годишнините на Илинденската епопея.
Но не сполучиха.
Не сполучиха и нелепите им опити Република Македония да пренапише историята си под български диктат. Целта на подобни искания е прекалено прозрачна – човек, който не знае историята на своя народ, много лесно може да бъде управляван като файтонджийски кон. В случая – ако един македонец заличи от съзнанието си вярната представа за Илинденската епопея и нейното историческо значение за съдбата на македонския народ, той би повярвал, че е рожба на някакъв Коминтерн, който отдавна се е преселил в небитието. И кой би се гордял с подобно закъсняло начало?

Преди години мащеха България имаше президент, който по-скоро приличаше на политическо недоразумение, отколкото на политическа личност, и понеже по време на неговия мандат нищо особено не се случи, той – Петър Стоянов, не можа да бъде запомнен с нищо друго, освен с фразата, че Македония е най-романтичната част от българската история.
А какво е романтика?
Според речника на литературните термини ето нейната дефиниция: „Емоционално преживяване, стимулирано и определено от мечтата за прекрасното.”

Ха сега съпоставете представата на този президент за романтиката и трагедията на 11 410 невинни човешки същества, които варварски бяха умъртвени във фашистките лагери на смъртта – за садистическо удоволствие на зловещото човешко изчадие Адолф Хитлер, защото там бяха изпратени от мащеха България, и погледнете нагоре – успяхте ли да видите върха на българския цинизъм?
Политиката на България към Република Македония е в пълна хармония с политиката на Гърция. Ако има някаква разлика, тя е само в изразните средства, но не и по същество, защото целта е една – Република Македония да извърши национално самоубийство, за да ликвидират македонските малцинства на тяхна територия и навеки да бъдат спокойни за заграбените прекалено апетитни части от Македония.
Неизбежно възниква основателният въпрос – върху каква благодатна почва получи разкошен разцвет българският цинизъм към Република Македония?
Ето някои от отговорите.
Това, което в България се нарича „демокрация”, всъщност е далече от своето понятие, защото ги разделя бездната на несправедливостта и отчаянието.
Когато и най-големите доброжелатели на България са потресени, че тя прилича на тресавище, задръстено с корупционни алигатори; когато милиони водят жалко съществувание или оскотяват от мизерия; когато нацията се стопява с най-бързите темпове на земното кълбо, нима това не е социален фашизъм?
Когато една държава (в случая България) настоява друга държава (в случая Република Македония) да се разформирова като извърши национално самоубийство, нима това не е демократичен фашизъм?
Къде е изходът? Посочи го видният американски политически деец Л. Игълбъргър, който в едно свое интервю заяви следното:
“Ако те (българите – б. м.) се намесват във вътрешните работи на Македония, тогава те трябва веднага да престанат, това не е най-добрият начин да се опази мирът между съседите и не е начинът, с който да се дефинират добросъседските отношения. България няма право да блокира приемането на Македония в Европейския съюз и НАТО.”
“Когато става дума за гърците, аз поддържам твърдо това, което казах преди известно време. Те нямат никакво право да се намесват относно да я блокират и да поставят условие на Македония да се нарича обратно на това, което се нарича и както тя иска да я наричат. Това би било, ако Мексико каже на Съединените американски щати, че ние не можем да бъдем съединени щати, понеже те са Съединени щати на Мексико. Това е налудничаво! Това е чиста глупост! Ще кажа ясно: Македония има право да се нарича така, както това тя иска, и вие трябва да й кажете на Гърция и на гърците да си гледат своята работа!”
Аз бих прибавил - и българите да си гледат своята работа!

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

1903 - 2010

107 години от избухването на славното македонско Илинденско востание
ИЛИНДЕНСКА

(Никола Вапцаров)

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –

Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.

Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!

Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!

Стихове

ПЪРВАТА ПЕПЕЛ

Илинденското въстание не получило никаква
политическа или военна подкрепа от България.
А е имало обещание за щедра военна помощ...


Макар че с кръв се ражда свободата
и първият й дълг е да руши,
големите въпроси към съдбата
празнуваха в човешките души.

Но има ли покруса под небето,
но има ли и ужас, и погром,
или едно страдание, което
не тръгна към възторга
плачешком?

Когато под илинденски камбани
се вдигна Македония на крак
и с мълния от черните си рани
прониза напластявания мрак. -

Не армия влетя като лавина,
а ярко озарена от пожар
по моста на илюзиите мина
измамата с усмивка на гробар.

Макар че вероломът предстоеше,
за първата му пепел кой тъжи -
в илинденските пламъци гореше
дивизия от български лъжи.

А кървавата истина над нея
крещеше с гняв на огнено море: -
Не чакайте добро от фарисея
и никога не вярвайте в царе!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее

ГОРДА МАКЕДОНКА

Вистина е мила мамо, вистина,
среќна сум мамо Македонка,
со душа и срце распеана,
на ден Илинден родена,
гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам, да играм, да горам, да бликам,
се` ќе сторам мајко да те имам,
во тага и солзи во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка,
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо, вистина,
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум, пиринка, егејка, вардарка,
Јас сум, јас сум Македонка.

СЛУШАЈТЕ МАКЕДОНЦИ

Оган да го гори
на тој што ќе ми збори,
да те оставам Македонијо,
да те заборавам Македонијо,
еее-еееј жива да си Македонијо.

Слушајте Македонци:
чувајте го името
македонско, наше име
не давајте да загине.
Македонијо, (2)
еее-еееј жива да си
Македонијо. (2)

Каде да сум таков сум
не се давам никому
да ме крсти, прекрстува
нека тепа отепува,
Македонијо (2)
еее- еееј жива да си Македонијо.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting