Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Коментар

“НЯМА УСПЕХ ТАМ, ГДЕТО ИМА ЛЪЖА”

Станимир Ковачев

Разказвали са ми, че преди години, след деветосептемврийските събития от 1944 г., било модерно да се служи с имената на Маркс, Енгелс, Ленин и други вождове. И било много интересно и непонятно, когато хора с дипломи за завършено начално или основно образование казвали какво пише в „Капиталът” на Маркс. А те цитирали това, което мислели, че пише в тази книга, и което отговаряло на техния интелект и на техния интерес. Но никой не смеел да се обади. А ако някой все пак надигнел глас, бил обвиняван, че е „против Партията” и работата му била спукана – и на него, и на тези край него.
По-късно на дневен ред излязъл и априлският пленум на ЦК на БКП. По същество този пленум бил насочен срещу култа към личността (макар че животът показал, че е бил началото на нов култ). Но с течение на времето, чак до въображаемото рухване на комунизма през 1989 година и настъпването на нещо неясно като строй, модна била формулата: „Както реши априлският пленум...” А този пленум, наречен „знаменателен”, „епохален”, „исторически” и с други епитети от този род, бил „решил всичко”: за развитието на науката и свиневъдството, на металургията и киното, на културата, поезията и колбасарството, на историята и гравитачното напояване и т. н., и т. н. – всичко! Вече съм свидетел как хората слушаха и ... мълчаха. Априлският пленум стана стълбица за пълзене към върховете на не една и две кариери, но никой не смееше да се обади! Ако някой все пак надигнеше глас, беше обявяван, че работи „срещу Партията”, и работата му беше спукана – и на него, и на тези край него.
Нещо подобно се случва и със „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Какви ли не дитирамби не се изрекоха и не се изричат за тази книга, по какъв ли повод тя не бе споменавана и не се споменава! Най-скромното звучи така: „Настолна книга за всеки българин.” Е, това може да се приеме, но само ако се има предвид, че тя е пренаситена с истини от живота и за живота, с преклонение пред подвига на обикновените хора (не на чорбаджиите), с поуки от миналото, чиито грешки не бива да бъдат повтаряни днес. Ясно е, че повечето хора, когато говорят за „Записките...”, не са ги чели. А тези, които са ги чели, или проявяват дивашки национализъм и имат интерес да се фалшифицират фактите и крие истината, или предпочитат да мълчат, защото могат да бъдат обявени за родоотстъпници и работата им е спукана – и на тях, и на тези край тях.
Но за да не бъда голословен в своите твърдения, а обявявайки се против празното героизиране на хора и събития и търсейки истината, излязла изпод перото на Захари Стоянов, ще се спра съвсем накратко на някои факти. (Ако някой реши да прави пълен анализ в тази насока на творбата, то ще се наложи да напише повече страници, отколкото е самата тя.) А и ще изтъкна някои неща, касаещи и нас, македонците в страната.
Чете ли човек за историята на България, научава за безброй героични страници и още по-голям безброй подвизи, извършени в борбата срещу османските поробители – едва ли не борбата е започнала далеч преди идването на османците и завършва далеч след победата над тях. Така ли мисли Захари Стоянов? „За да не ме набедят за твърде горещ поклонник на българските въстания, аз бързам да си призная, че напълно съзнавам заедно с всички слабата страна на тия наши въстания, зная, че ако ги разгледа човек със строго критическо око, ще ги намери повечето театрални, не практически и необмислени сериозно, но кой е крив в това? Казах, че тия са най-блестящата страница от новата ни история, не притежаваме друго по-славно минало, което да ни характеризира като народ... България в петстотингодишното си съществувание, както казах, само една бунтовническа епоха е имала, па и занапред едва ли е мислимо да има...”
По-нататък става ясно, че Захари Стоянов, пишейки за българските въстания, няма предвид и македонските въстания: той не споменава за македонските комити и революционери, за Карпошовото, Разловското и Македонското (Кресненското) въстание или пък пък за хилядите македонци, отдали сили и живот в борбата за независимост през близо шестте века тъма. (Като казвам Македонското (Кресненското) въстание, цитирам исторически вярно име – това въстание е било ръководено от щаб и е имало печат, надписът на който гласи: „Печать началник щаба на Македонското востание 1878”. А другото име – Кресненско - Разложко въстание, е измислено да бъде в услуга на всички, чиято основна цел в живота е всичко македонско да бъде присвоено, а ако това е невъзможно, да бъде отречено, изопачено, унищожено и забравено!)
Захари Стоянов пише своите „Записки...” в периода 1881 – 1883, а ги завършва по-късно. Да не забравяме, че той е бил член на революционния комитет в Русе; участник в опита за Старозагорското въстание (1875); един от апостолите в Четвърти революционен окръг – Пловдивския; секретар на Апелативния съд в Русе; член на Търновския окръжен съд; съдебен следовател в Русенския окръжен съд; редактор във в. „Работник”; сътрудник на в. „Братство” и на в. „Независимост”; издавал в.”Борба”; председател на комитета, който организира борбата и извършва Съединението на 6 септември 1885 година; след Съединението отива в Русе, където завършва „Записки по българските въстания”; съучредител на в. „Свобода”; депутат; председател на Петото народно събрание (1888).
Няколкото реда, които нахвърлях за биографията на Захари Стоянов, изключват напълно всякакъв опит да му бъдат приписвани ограниченост и некомпетентност. Той е бил достатъчно осведомен и ерудиран, за да знае какво пише, и го е писал отговорно и напълно съзнателно. И това: „Четите на Тотю войвода, на Панайот Хитов в 1867 и на Хаджи Димитър в 1868 измениха хода на работите... тия само по себе си не могат да се вземат за чисто народно движение, изникнало от средата на самия народ... Че българският народ не е бил приготвен още да посрещне тия патриотически чети, служи и тоя поразителен факт, че никой от местните жители не се е присъединил с борците, а, напротив, може да се каже, че тия последните са били преследвани и от своите братя.”
И тук не се споменава нищо за македонски войводи и македонски хайдути, не се споменава нищо и за Карпош. А прави впечатление и друго. Захари Стоянов напълно съзнателно пише за събития през ХlХ век (по-горе става ясно защо), а Карпош е живял и загинал през ХVll (набит на кол на Каменния мост в Скопие, след това тялото му съсечено от татари и останките хвърлени във Вардар през 1689 г.). И е необяснимо защо и как някои субекти с празни мозъчни кутии днес се стремят да прикачат и Карпошовото въстание, и други македонски събития към българската история. Ами вземете, че прочетете писаното от Захари Стоянов бе, хора!
Но да продължим със „Записките”... и да видим как се пише история: „Няма съмнение, че както по другите ни работи, така и по народните ни движения най-напред ще да се заинтересуват спекулантите чужденци... Бях очевидец, когато един такъв протеже учен пътуваше из отечеството ни с конвой жандарми, кметове и пъдари, на които като че той да заплащаше... Чужденецът българофил ще кръстоса страната направо и на ляво (гдето има само железници и шосе, забележете), ще да се срещне той със самохвалстующите се първенци, със заинтересуваните началници и кметове, както в турско време с мюдюрите и владиците, ще поразпита надве-натри, па за останалото: да живеят библиотеките и официалните статистики. Пътуване по славянските земи, Нова България или Три месеца в България титулира своята книга „скъпият ни гост”, пълна с лъжи и фабрикосани факти, написани тенденциозно за в полза на партията и на обществото, което е изпратило пътешественика от неговото отечество... В тия книги са пуснати такива ерунди за българския народ, на коричките на които, ако да нямаше написано леди и фонове, а Петко и Иван, то отдавна биха опънали ушите тогова Ивана и го биха попитали: „Защо ти лъжеш?”
Четейки тези редове, разбираме какви са авторите и фактите, цитирани от български псевдоисторици, манипулатори, фалшификатори и националисти, когато търсят доказателства за „българския” характер на Македония и за това, че няма македонци. Тук коментар просто не е нужен. И ние като Захари Стоянов бихме могли само да запитаме: „Защо лъжете?”

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЕКСЕЛЕНЦИИ, МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК Е ИСТОРИСКА РЕАЛНОСТ, ФАКТ
Читај
ТЕМПИРАНА БОМБА НА БАЛКАНОТ
Читај

Важно
Агенција за иселеништво на Република Македонија

ИЗВЕСТУВАЊЕ ЗА ОДРЖУВАЊЕ НА ЛЕТНАТА ШКОЛА ПО МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК

Почитувани!

Ве известуваме дека Летната Школа по Македонски јазик наменета за деца потомци на иселениците од Македонија, со цел изучување на македонскиот јазик која Агенцијата за иселеништво годинава ќе ја организира по трети пат, ќе се одржи во периодот од 25-30 јули 2010 година.
Сместувањето на учениците и одржувањето на настава ќе биде во хотелот „Конгресен Центар Охрид“ и ќе чини 29 евра дневно за двокреветна соба со цел пансион.
На „Летната Школа“ учество можат да земат сите заинтересирани, без претходна селекција и без ограничување во возраста.
Ве молиме присуството да го пријавите на интернет адресата на Агенцијата за иселеништво:
info@minisel.gov.mk

Благодариме за соработката!

Македонија пее

ЕДНО ИМЕ ИМАМЕ

Покрај Егеј Македонци
покрај Вардар Македонци (2)
и под Пирин Македонци
славно име непокорно

Рефрен: ...
Едно име имаме
во душата го носиме
за тебе живот даваме
О, Македонијо. (2)

Като килим долина
а до небо планини
реките златоносни
за езера бисерни.

Рефрен: ...

Мајко, Македонијо
Балканска убавице
кој се родил во тебе (2)
живот дава за тебе. (2)

Рефрен: ...

КАЖИ РАЈНЕ, КАЖИ ДУШО

Кажи Рајне, кажи душо,
кој ти нишан стори,
кој ти нишан стори Рајне,
на белото лице.

Штом ме прашаш стара мајко,
право ќе ти кажам,
право ќе ти кажам мајко,
тебе не те лажам.

Сношти беа стара мајко,
момци Македонци,
се на бели коњи, мајко,
и со жолти узди.

Главатар им беше, мајко,
мојто прво либе,
тој ми нишан стори, мајко,
на белото лице.


Поезия

РЕКВИЕМ

Поляга уморено слънцето край Тумба
и бавно,
някак гузен,
се прокрадва здрача.
По билото високо светлините лумват:
заплаха и сигнал –
натам да не прекрача.

Къде?
Нали оттам избягали сме тука,
нали със огън ни прокудиха в тринайста,
нали от век там гръцка кукувица кука
и в нашите гнезда
яйца тя свои снася.

Натрапници се ширят в нашата Родина,
а слънцето за нас във чужди край изгрява.
Освен дома ни
и звездата от Вергина
със наглост византийска те си присвояват.

Остана само сън светликът на Егея,
бащите ни изтляха с отворени зеници,
че наш’те ниви
грък сега оре и сее,
грък жъне хлебна едрозърнеста пшеница,

гъркиня чака вечер съпруг да се завърне
и с грейнало лице посреща го по залез,
а нашите гробове –
във бурени и тръни
и никой на мъртвем свещица там не пали.

1998 г.
ПЕТЪР МИЦКОВ


ВЕЛИКА СИ ОСТАВА

Пред мен росата клепка. Светка.
На моя стих зелен семафор.
Очи влагнеят в своя спектър.
Лондон е на Европа фара.

По него крача днес захласнат...
Загърлен в македонска слава.
От корените родовете раснат
и Македония велика си остава.

И днес, и утре - И сега!



ЧУДО

Весела сълза звезди в окото.
Чудо осветява ми сърцето.
Бяга тъмнината, бяга злото
от човека весел под небето.



ВИЕНСКО КОЛЕЛО

Светлина сигнална се разля.
И усмивки никнат пред окото.
Пратера с вълшебен блясък
за късмет завърта колелото.

И умът ми се върти
около оста на хляба.
И докрай надеждата си кърти –
залъка от питата изгряла.

И кръвта ми македонска –
буен ручей на сърцето.
Светлина гореща пръска
по челото мрачно под небето.

И Виена будна ми в гърдите
дух ми дава на душата.
От Пирина до звездите,
от звездите до земята.
Колелото...



СРЕЩУ МЕН

Често оня вятър коментира,
дето здрасти с мене прави.
Пие с мене мойта бира –
всеки срещнат с думи хвали.

Виждам бузите му зреят,
и на тиква той прилича.
Птичките над него пеят –
срещу мен соколи тичат.

Тежко, тежко, мили брате,
дните в скука ми минават.
Но кажете що да правя
съвестта си щом продават.



ОТ ПИРИНА

Остров Тасос

От Пирина до морето
аз пристигам с топъл вятър.
И за първи път сърцето
литна с вдъхновено ято.

А в простора чайки бели
затрептяха пред очите –
с тях и моите мисли смели
волно плуват над вълните.

О, море, море безбрежно,
твоите вълни пенливи
бият в мен, в сърцето верно,
с топла обич, с бяла нежност!

ПЕТЪР ХРИСТОВ




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting