Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
По билото на подлостта

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ АБСУРД ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Биляна Вардарска
(Продолжува од минатиот број)

„За никого не било тайна, че старият бил отвлечен от михайловистите. Това означавало смърт. Дълбоки и тъжни размисли изпълнили сърцето на Вапцаров.” Ето защо той търси влиятелните приятели на баща си, за да научи нещо за неговата съдба.
Всички ходения по мъките не довеждат до никакъв резултат. Михайловистите подлагат Йонко Вапцаров на жестоки инквизиции повече от година и сериозно подкопават здравето му. Но за главорези като михайловистите това не е достатъчно – установено е документално, че те били осъдили на смърт не само Никола Вапцаров, но и другия син на Йонко Вапцаров – Борис Вапцаров
След преврата на деветнадесетомайците Никола Вапцаров научава, че баща му е жив.
„Във фабриката пристига майката на Вапцаров, за да се посъветва със сина си какви мерки да вземат, за да освободят баща му. От сигурно място тя научила, че Йонко е жив, но неговите противници могат всеки момент да го убият, озверени от мерките на новото правителство.
Мама и Кольо решиха да отидат в Горна Джумая при новите управници и да ги помолят да спасят текьо. Докато Кольо се приготвяше за път и уреждаше отпуската си, в къщи дойде един човек и съобщи, че са се обадили от Горна Джумая по телефона: Йонко Вапцаров бил освободен от пленничество. Облякох се и аз и тримата тръгнахме за Горна Джумая. На средата на пътя забелязахме, че срещу нас идва група мъже. Между тях мама и Кольо познаха текьо, затичаха се, прегърнаха го.
- Това ли е невестата ни, Никола? Още през зимата един от пазачите ми каза, че си се оженил.
Аз се наведох почтително да целуна ръка на този едър, хубав човек с увиснали мустаци, но той се дръпна, прегърна ме и ме целуна по двете страни на лицето. Прибрахме се във фабриката. Новината се разнесе светкавично. Започнаха да идват гости. След няколко часа пристигнаха дългогодишният приятел и другар на текьо, народният представител Таско Стоилков (чичо Тасьо), природно интелигентен човек, на младини комита и сподвижник на Яне Сандански...”
„Семейство Вапцарови празнува освобождението на Йонко Вапцаров, който разказва на близките си на каква жестока инквизиция е бил подложен, за да признае, че е участвувал в някакъв заговор срещу Ив. Михайлов. Подлагали са го на менгеме, на глад и бой до загубване на съзнание и т. н.”
Ето това е истинската истина, а останалото – Йонко Вапцаров – лидер на ВМРО и изпратен от него в Съединените щати с някаква специална мисия, ако си послужим с думите на поета и с печална въздишка, и с пълно право ще си кажем:
„Останалото е измама.”
А сега нека дадем думата на фактите, които ще ни запознаят с това, което аз нарекох най-големия абсурд във Вселената.
Както е известно, напоследък любознателното човечество беше ощастливено с една наистина грандиозна новина – подготвяше се пускането в действие на най-мощния ускорител на елементарни частици и сполучливият експеримент обещаваше на науката да надникне в най-съкровената тайна на мирозданието – в рождената дата на Вселената.
Но любознателното човечество едва ли си е задавало някога въпроса:
- А кой е най-големият абсурд във Вселената?
Споменатото софийско издание ще ни помогне да си отговорим на този въпрос. На неговите страници всеки може да прочете следното:
„Мълвата и до днес гласи, че през 1942 г., преди да подпише смъртната присъда, царската особа до последно очаквал гордия планинец да пристигне в двореца и да се застъпи за сина си. Йонко, чепатият пирински бор, обаче останал непоклатим, било под достойнството му. Изпратил жена си Елена.”
Нека запомним датата на разстрела – 23 юли 1942 г.
Когато човек прочете цитираните по-горе редове и не е достатъчно информиран, непременно ще си зададе някои въпроси, като:
- Защо Йонко Вапцаров не е пожелал да си помръдне и малкия си пръст, за да спаси живота на своя син?
- Какъв е този баща, който изпраща сина си на разстрел?
- Унижение ли е на човешкото достойнство застъпването пред царската особа, ако е вярно това, което пише вестникът, че Йонко Вапцаров през 1918 г. спасява младия цар Борис lll, изнасяйки го на гръб от тежко полесражение?
- Ако дотолкова е бил безразличен към съдбата на сина си, тогава излиза, че синът му си е получил заслуженото?
- А след произнасянето на смъртната присъда защо нищо не е предприел?
- А нима жена му Елена не му казала нищо за срещата си с царската особа, която й казва, че Никола Вапцаров е враг на държавата и негов личен враг и застъпничество за него не може да има, докато от главата на Борис и косъм няма да падне?
Читателят може да си зададе и още много други въпроси от етичен характер. Но отговор няма да им намери.
Защо?
Между Никола Вапцаров и баща му е имало политически разногласия и той се е срамувал от тъмния период в живота на своя създател, но като баща го е уважавал, защото бащата се приема такъв, какъвто е – той не може да се сменя. От своя страна бащата винаги му е помагал в особено трудни моменти – намиране на работа на сина си или на снахата.
А сега чепатият пирински бор предпочита гордостта, която убива, пред унижението, което спасява.
Защо?
През януари 1939 г. от Банско в София пристига Йонко Вапцаров вече тежко болен и постъпва на лечение в Александровската болница при своя приятел проф. д-р Моллов.
На 17 януари 1939 г. Йонко Вапцаров умира. В „Зора”, бр. 5876, 19 януари 1939 г. е поместена следната
„Скръбна вест
С дълбока скръб съобщаваме, че на 17 т. м. почина след дълго боледуване нашият син, съпруг и баща
Иван Н. Вапцаров
Опелото ще се извърши на 19 януари 3 часа след пладне в Евангелската черква – ул. „Солунска” и „Цар Борис”.
От опечалените.”
„Дядо Йонко, както наричахме Вапцаровия баща, почина в болницата на Червен кръст. Тогава бяхме се преместили в друга квартира, Вапцарови и с тях ние, на ул. „Тимок” № 47. При погребението на дядо Йонко Кольо не се просълзи”. (Я. Герчева - „Литературен фронт”, бр. 29, 20 юли 1972 г.)
А ето какво разказва Бойка Вапцарова:
„Свекърът ми почина в Александровската болница, Янка е забравила точно в коя болница се е лекувал. Помня, връщах се на обед от работа и на улицата пред нашата къща ме срещнаха Кольо и Борис и ми съобщиха печалната вест. Смъртта на свекъра ми за нас беше изненада, защото преди 1-2 дни бях в болницата да го видя и изглеждаше много бодър. В деня на смъртта му Борис беше ходил при него около обед, приказвали си и само след около един час съобщават в къщи, че е получил кръвоизлив в мозъка и моментално починал. Опелото се извърши в протестантската черква на ул. „Солунска”, а бе погребан в католическите гробища. На погребението имаше негови приятели, които аз не познавах. Познавах само г-жа Чапрашикова, която дойде чак до гробищата. Поради студовете и прекъснатите съобщения с Банско (непроходимостта на шосето в местността „Предел”) свекърва ми Елена Вапцарова не можа да дойде на погребението. Тя пристигна по-късно”.
Българската журналистика, особено онази, която според гения на Христо Ботев „проклина разумното” и „плаче за бездушното”, с пълно право баламосва читателите, че Йонко Вапцаров, който починал на 17 януари 1939 г., не се застъпил през хитлерофашисткото лакейско царско нищожество, за да спаси живота на своя син Никола Вапцаров, разстрелян на 23 юли 1942 г., защото според нея времето във Вселената тече обратно.. Ето това аз наричам най-големия абсурд във Вселената – той е достоен за Книгата на Гинес и при това – за първа страница.
Не мога да си представя, че този абсурд би имал конкуренти или опоненти, макар и да знам, че македономразието в България не е изчерпало творческите си възможности, защото освен субективна нагласа, съществуват и обективни условия за производство на абсурдни бисери – за определени среди те са нещо като манна небесна. И в общество, където произведенията на духовните величия на човечеството от много библиотеки тръгнаха към „Вторични суровини” като отпадъци за претопяване в името на хляба, подобни бисери не се проверяват от въпросителните на съмнението, а безпрепяствено нахлуват в онези съкровени и свещени неща, които наричаме „душа”, „съвест” или „съзнание”.
И се възприемат за истина.
Преобърната феноменология на духа.
В това ни убеждават не на последно място и кандидатстудентските или ученически „бисери”, които понякога се появяват по страниците на вестниците.
Ето някои от тях.
• В потурите на бай Ганьо се крие най-голямото му богатство.
• Българската армия се е състояла предимно от коне.
• Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим.
• Самодиви в бяла премяна искат да помогнат в облекчаване на мъките му, като една му ближе лютата рана, а друга го в уста целуне бърже.
• Смирненски пръв допринесе за социалистическия метод на въоръжаване.
• Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя.
• Дядо Матейко след смъртта на своята бабичка, заживява с кротката си магаричка.
• При капитализма преобладават мъжките животни, които се използват за тяга.
• Хан Крум е запушил прохода със задните си части, а с предните смело атакувал.
• Левски ходи из страната гол и бос, за да възбужда народа.
• Дон Кихот е легендарен, защото имал леген на главата.
• По време на войната мъжете и говедата у нас бяха мобилизирани във войската, а жените, останали на село без мъжка ръка, се справяли коя как може.
• Прабългарите нападали тутакси, а бягали изневиделица.
• Славяните се обличали с бели ризи и долни гащи.
• Лирическият герой на Вапцаров са селяните с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и желязно.
• Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.
• Септемврийското въстание започнало в нощта на 7 срещу 9 септември.
• В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена.
• Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно.
• Римляните били големи строители. Тяхно дело са много павирани пътища, измежду които най-прочут е Млечният път.
• Кенгурото има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опасност.
• На изток България граничи със Слънцето, когато изгрява, а на запад - когато залязва.
• През деня Земята се върти около Слънцето, а през нощта около Луната.
О, не защото времето тече обратно, а защото светът не е от вчера, стигнахме до една стара, но вечна истина – че и малки държави и народи могат да бъдат зашеметяващо големи на територията на бездуховността.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

Важно
Агенција за иселеништво на Република Македонија

ИЗВЕСТУВАЊЕ ЗА ОДРЖУВАЊЕ НА ЛЕТНАТА ШКОЛА ПО МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК

Почитувани!

Ве известуваме дека Летната Школа по Македонски јазик наменета за деца потомци на иселениците од Македонија, со цел изучување на македонскиот јазик која Агенцијата за иселеништво годинава ќе ја организира по трети пат, ќе се одржи во периодот од 25-30 јули 2010 година.
Сместувањето на учениците и одржувањето на настава ќе биде во хотелот „Конгресен Центар Охрид“ и ќе чини 29 евра дневно за двокреветна соба со цел пансион.
На „Летната Школа“ учество можат да земат сите заинтересирани, без претходна селекција и без ограничување во возраста.
Ве молиме присуството да го пријавите на интернет адресата на Агенцијата за иселеништво:
info@minisel.gov.mk

Благодариме за соработката!

Македонија пее

ЕДНО ИМЕ ИМАМЕ

Покрај Егеј Македонци
покрај Вардар Македонци (2)
и под Пирин Македонци
славно име непокорно

Рефрен: ...
Едно име имаме
во душата го носиме
за тебе живот даваме
О, Македонијо. (2)

Като килим долина
а до небо планини
реките златоносни
за езера бисерни.

Рефрен: ...

Мајко, Македонијо
Балканска убавице
кој се родил во тебе (2)
живот дава за тебе. (2)

Рефрен: ...

КАЖИ РАЈНЕ, КАЖИ ДУШО

Кажи Рајне, кажи душо,
кој ти нишан стори,
кој ти нишан стори Рајне,
на белото лице.

Штом ме прашаш стара мајко,
право ќе ти кажам,
право ќе ти кажам мајко,
тебе не те лажам.

Сношти беа стара мајко,
момци Македонци,
се на бели коњи, мајко,
и со жолти узди.

Главатар им беше, мајко,
мојто прво либе,
тој ми нишан стори, мајко,
на белото лице.


Поезия

РЕКВИЕМ

Поляга уморено слънцето край Тумба
и бавно,
някак гузен,
се прокрадва здрача.
По билото високо светлините лумват:
заплаха и сигнал –
натам да не прекрача.

Къде?
Нали оттам избягали сме тука,
нали със огън ни прокудиха в тринайста,
нали от век там гръцка кукувица кука
и в нашите гнезда
яйца тя свои снася.

Натрапници се ширят в нашата Родина,
а слънцето за нас във чужди край изгрява.
Освен дома ни
и звездата от Вергина
със наглост византийска те си присвояват.

Остана само сън светликът на Егея,
бащите ни изтляха с отворени зеници,
че наш’те ниви
грък сега оре и сее,
грък жъне хлебна едрозърнеста пшеница,

гъркиня чака вечер съпруг да се завърне
и с грейнало лице посреща го по залез,
а нашите гробове –
във бурени и тръни
и никой на мъртвем свещица там не пали.

1998 г.
ПЕТЪР МИЦКОВ


ВЕЛИКА СИ ОСТАВА

Пред мен росата клепка. Светка.
На моя стих зелен семафор.
Очи влагнеят в своя спектър.
Лондон е на Европа фара.

По него крача днес захласнат...
Загърлен в македонска слава.
От корените родовете раснат
и Македония велика си остава.

И днес, и утре - И сега!



ЧУДО

Весела сълза звезди в окото.
Чудо осветява ми сърцето.
Бяга тъмнината, бяга злото
от човека весел под небето.



ВИЕНСКО КОЛЕЛО

Светлина сигнална се разля.
И усмивки никнат пред окото.
Пратера с вълшебен блясък
за късмет завърта колелото.

И умът ми се върти
около оста на хляба.
И докрай надеждата си кърти –
залъка от питата изгряла.

И кръвта ми македонска –
буен ручей на сърцето.
Светлина гореща пръска
по челото мрачно под небето.

И Виена будна ми в гърдите
дух ми дава на душата.
От Пирина до звездите,
от звездите до земята.
Колелото...



СРЕЩУ МЕН

Често оня вятър коментира,
дето здрасти с мене прави.
Пие с мене мойта бира –
всеки срещнат с думи хвали.

Виждам бузите му зреят,
и на тиква той прилича.
Птичките над него пеят –
срещу мен соколи тичат.

Тежко, тежко, мили брате,
дните в скука ми минават.
Но кажете що да правя
съвестта си щом продават.



ОТ ПИРИНА

Остров Тасос

От Пирина до морето
аз пристигам с топъл вятър.
И за първи път сърцето
литна с вдъхновено ято.

А в простора чайки бели
затрептяха пред очите –
с тях и моите мисли смели
волно плуват над вълните.

О, море, море безбрежно,
твоите вълни пенливи
бият в мен, в сърцето верно,
с топла обич, с бяла нежност!

ПЕТЪР ХРИСТОВ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting