Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ЯКОВ ОТ КАМЕНА РЕКА. Печатар. Живял през ХVІ век. Роден в свещеническо семейство в Камена река (Македонска Каменица). Оставил значим исторически запис за своето пътуване във Венеция. През 1556 година в печатницата на черногорския печатар Божидар Вукович отпечатал „Часослов” на черковнославянски език. В предговора Яков записал: „Трудих се много време и години за това дело – за светите книги...Излязох от Македония, татковината моя, и влязох в западните земи...”

БОЖИНОВ ПАНАЙОТ. Учител и поет. Роден в село Апоскеп, Костурско. В Цариград завършил екзархийската духовна семинария. Следвайки своята романтична природа и любовта си към поробена Македония, се върнал в татковината и в Костурско участвал в Илинденското въстание. Участвал в много борби край Вишени, на Летничкия връх, край Клисура, а и на други места. Същевременно написал борчески песни. Най-познати са „Смртта на Лазар Поп Трайков”, „Летничков врв”. След потушаването на въстанието работил като учител, но поради сблъсък с великобългарския директор на прогимназията в Костур по въпросите на езика заминал за Америка. През 1910 година се върнал в Македония. Бил жесток противник на плановете на съседите за подялба на Македония, факт, който гъркофилските елементи в Костур не му простили и през 1913 година по подъл и свиреп начин го ликвидирали.

МАНЧОВ ВАСИЛ. Общественик и просветен деец. Роден в Свищов, България, през 1823 година. Активно участвал в живота на кукушките униати. От 1859 до 1866 година учител в Битола, където проявил голяма активност за афирмация на народния език. Наклеветен от гръцките свещеници, турците го затворили в Битолския затвор, където лежал заедно с Димитър Миладинов. Изпратен на заточение в Мала Азия, където прекарал пет години. Починал през 1906 година.

ДЖЕРОВ ЛУКА. Войвода. Роден в Битола през 1870 година. След учението в Битола и Солун учителствувал в Демирхисарско, където формирал много комитети на ВМРО. Същото го правел като учител в Кичевско, за което е затварян. Секретар на Битолския окръжен комитет. Участвал в Илинденското въстание като кичевски войвода и член на Щаба. След края на Първата световна война се определил на страната на серските революционери и на Временното представителство. Водил политическа борба против върховистките предатели на македонското дело. Починал през 1948 година.

ДЖОЛЕВСКИ СПИРИДОНОВИЧ АЛЕКСАНДЪР. Виден македонски деец в Русия. Роден в Тетово през 1881 година. Един от първите и най-компетентни ориенталисти. Завършил през 1908 година арабско-турско-персийския и турския отдел на Санкт Петербургския университет. Като деец на македонската кауза забелязан още през 1903 г., когато е един от подписалите молбата до Съвета на Петербургското славянско благотворително дружество, в която недвусмислено са узаконени отделната македонска националност и македонският език като служебен език.

НИВИЧКИ АТАНАС. Войвода, верен последовател на Гоце Делчев. Роден в село Нивичко, Струмишко. Цялото негово семейство било включено в националноосвободителното движение. Водач и здрав стълб в Гоцевата организация. Със своите здрави мисъл, такт и безпримерен героизъм силно бранел Гоцевите принципи от предателската политика на върховистите. Когато научил, че върховистите тайно изпратили убиец да извърши покушение над Гоце Делчев, Нивички вдигнал на крак цялата струмичка въстаническа милиция, за да попречи на това злосторство.

АРХИЕПИСКОП ДОСИТЕЙ. Първи глава на Македонската православна църква. Роден през 1906 година в Маврово. На 18-годишна възраст се посветил на монашеския живот. Закалугерил се в манастира „Св. Богородица Пречиста” в Кичевско. Като монах в манастира „Хилендар” в Света гора останал осем години. Средно богословско училище завършил в Битола. В Охрид приел и свещеномонашески сан. Теоложки науки следвал в Богословския факултет в Белград. През юни 1951 година произведен в Топлички епископ, което не му пречило да участва в решаването на македонския църковен въпрос. На Втория македонски църковно-народен събор (4-6 октомври 1958 г. в Охрид) на МПЦ Доситей е избран за църковен глава на МПЦ. След прогласяването на МПЦ за самостоятелна (1967) носител и на званието Архиепископ охридски и македонски. Починал през 1981 година в Скопие.

ВАСИЛЕВСКА ИЛКА – ПРИСАГАНКА. Активен борец. Родена през 1923 г. в Прилеп. Участвала в известните илинденски демонстрации в Прилеп през 1940 година. През 1941 година член на МК. През август 1942 година интернирана в България. След интернирането през май 1943 година се присъединила към партизаните. Инструктор на Първия областен комитет на КПМ. Връщайки се от партийна задача в Кичево и Гостивар, през юли 1944 година край село Никифорово, Гостиварско, убита от засада на албанските балистки профашистки отряди.

(По „Личности од Македонија”)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

Важно
Агенција за иселеништво на Република Македонија

ИЗВЕСТУВАЊЕ ЗА ОДРЖУВАЊЕ НА ЛЕТНАТА ШКОЛА ПО МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК

Почитувани!

Ве известуваме дека Летната Школа по Македонски јазик наменета за деца потомци на иселениците од Македонија, со цел изучување на македонскиот јазик која Агенцијата за иселеништво годинава ќе ја организира по трети пат, ќе се одржи во периодот од 25-30 јули 2010 година.
Сместувањето на учениците и одржувањето на настава ќе биде во хотелот „Конгресен Центар Охрид“ и ќе чини 29 евра дневно за двокреветна соба со цел пансион.
На „Летната Школа“ учество можат да земат сите заинтересирани, без претходна селекција и без ограничување во возраста.
Ве молиме присуството да го пријавите на интернет адресата на Агенцијата за иселеништво:
info@minisel.gov.mk

Благодариме за соработката!

Македонија пее

ЕДНО ИМЕ ИМАМЕ

Покрај Егеј Македонци
покрај Вардар Македонци (2)
и под Пирин Македонци
славно име непокорно

Рефрен: ...
Едно име имаме
во душата го носиме
за тебе живот даваме
О, Македонијо. (2)

Като килим долина
а до небо планини
реките златоносни
за езера бисерни.

Рефрен: ...

Мајко, Македонијо
Балканска убавице
кој се родил во тебе (2)
живот дава за тебе. (2)

Рефрен: ...

КАЖИ РАЈНЕ, КАЖИ ДУШО

Кажи Рајне, кажи душо,
кој ти нишан стори,
кој ти нишан стори Рајне,
на белото лице.

Штом ме прашаш стара мајко,
право ќе ти кажам,
право ќе ти кажам мајко,
тебе не те лажам.

Сношти беа стара мајко,
момци Македонци,
се на бели коњи, мајко,
и со жолти узди.

Главатар им беше, мајко,
мојто прво либе,
тој ми нишан стори, мајко,
на белото лице.


Поезия

РЕКВИЕМ

Поляга уморено слънцето край Тумба
и бавно,
някак гузен,
се прокрадва здрача.
По билото високо светлините лумват:
заплаха и сигнал –
натам да не прекрача.

Къде?
Нали оттам избягали сме тука,
нали със огън ни прокудиха в тринайста,
нали от век там гръцка кукувица кука
и в нашите гнезда
яйца тя свои снася.

Натрапници се ширят в нашата Родина,
а слънцето за нас във чужди край изгрява.
Освен дома ни
и звездата от Вергина
със наглост византийска те си присвояват.

Остана само сън светликът на Егея,
бащите ни изтляха с отворени зеници,
че наш’те ниви
грък сега оре и сее,
грък жъне хлебна едрозърнеста пшеница,

гъркиня чака вечер съпруг да се завърне
и с грейнало лице посреща го по залез,
а нашите гробове –
във бурени и тръни
и никой на мъртвем свещица там не пали.

1998 г.
ПЕТЪР МИЦКОВ


ВЕЛИКА СИ ОСТАВА

Пред мен росата клепка. Светка.
На моя стих зелен семафор.
Очи влагнеят в своя спектър.
Лондон е на Европа фара.

По него крача днес захласнат...
Загърлен в македонска слава.
От корените родовете раснат
и Македония велика си остава.

И днес, и утре - И сега!



ЧУДО

Весела сълза звезди в окото.
Чудо осветява ми сърцето.
Бяга тъмнината, бяга злото
от човека весел под небето.



ВИЕНСКО КОЛЕЛО

Светлина сигнална се разля.
И усмивки никнат пред окото.
Пратера с вълшебен блясък
за късмет завърта колелото.

И умът ми се върти
около оста на хляба.
И докрай надеждата си кърти –
залъка от питата изгряла.

И кръвта ми македонска –
буен ручей на сърцето.
Светлина гореща пръска
по челото мрачно под небето.

И Виена будна ми в гърдите
дух ми дава на душата.
От Пирина до звездите,
от звездите до земята.
Колелото...



СРЕЩУ МЕН

Често оня вятър коментира,
дето здрасти с мене прави.
Пие с мене мойта бира –
всеки срещнат с думи хвали.

Виждам бузите му зреят,
и на тиква той прилича.
Птичките над него пеят –
срещу мен соколи тичат.

Тежко, тежко, мили брате,
дните в скука ми минават.
Но кажете що да правя
съвестта си щом продават.



ОТ ПИРИНА

Остров Тасос

От Пирина до морето
аз пристигам с топъл вятър.
И за първи път сърцето
литна с вдъхновено ято.

А в простора чайки бели
затрептяха пред очите –
с тях и моите мисли смели
волно плуват над вълните.

О, море, море безбрежно,
твоите вълни пенливи
бият в мен, в сърцето верно,
с топла обич, с бяла нежност!

ПЕТЪР ХРИСТОВ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting