Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Лþбовта към отечеството трябва да бъде и лþбов към човечеството.

?СТОР?Я НА МАКЕДОН?Я

Проф. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

В продължение на хилядолетия едно голямо пространство - Македонската, Римската, Византийската и Отоманската империи - е било отворено за движение на хора (генетично наследство), идеи, стоки. Станали са много промени. Променяни са наименования: Елада за столетия става Ахаия; понятието “елин”, като етническа принадлежност, изчезва за векове; ?зточна Мизия става България, Паристрион и пак България; ?лирия и Дардания също сменят имената си; Дакия става Влахия, а по-късно (1859 г.) Румъния. Дошли са нови етноси (римляни, славяни, тюрко-българи, кумани, печенези, нормани, турци, татари и др.) и нови, непознати в античността религии. Появявали са се и са изчезвали държави (Византия, Склавиния, ханска България, Сърбия, Самуиловата държава, държавата на Асеневци (Втората българска държава), Латинската империя, държавата на Комнините в Епир, Солунското кралство, Босненската държава, държавните формирования на македонските феодали, държавата на Вукашините, на Добротич, Костадиновото княжество, държавата на Скендербег и др.). Те са оставили етнически (ромеи, трибали, славяни, българи, сърби, власи и др.) и географски наименования, спомени в историческото съзнание на балканските народи. Появили са се нови етноси, етнически наименования и етнически групи - албанците, помаците, торбешите, цинцарите, каракачаните, циганите, елинофонните мюсюлмани (валаоде), гагаузите, босненските мюсюлмани, саксите (сасите) и др. (Под понятието албанци са обединени гегите и тоските. Но те, според някои историци, имат различен произход - тоските са наследници на античните македонци и на епириотите, а гегите - на илирите). Променени са етнически наименования (тюрко-българите - създателите на средновековна България - вече се наричат турци или гагаузи, в зависимост от изповядваната религия). Станало е преместване на етноси по местоживеене (огнището, където възниква сръбската държавност, сега е населено с албанци; албанци се заселват в Македония; македонци се преселват в Тракия (през византийско време) и в българското Средногорие и Подбалкана (през турско); българи, македонци и сърби се заселват в Румъния). Всичко това прави етническата картина тук много сложна. Защото такива важни етнически белези като културата (в най-широк смисъл на думата), езикът и религията силно са се променили и смесили. По отношение на първия белег може да се говори за общобалканска (пък ако щете православна) култура, която плавно се променя при преминаване от един географски регион в друг. По отношение на езиците промените са съществени. Старогръцкият език се различава от гръцките народни говори до такава степен, че трудно се разбира от необразовани гърци. Такова е положението и между латинския и народните говори на македоно-романите в Македония и власите от двете страни на Дунава. Между църковнославянския и простонародните славянски говори разликата е също голяма. При това преходите между славянските говори са плавни от Черно море до ?талия. ?ма по-ясно очертани граници (например между аналитични и синтетични говори, я-това граница и др.), но те не съвпадат нито с границите на географските (тогава) понятия Хърватия, Далмация, Черна гора, Сърбия, Босна, Македония, България, Тракия, нито пък с границите на днешните държави. ? това не е случайно. Новите говори не са се формирали в конкретна славянска държава, за да са характерни само в нейните граници. (В този смисъл аргументът на днешни български шовинисти, че македонците говорят “български”, е смехотворен). При това, ако някой говори гръцки (респективно, турски, славянски), това съвсем не означава, че в жилите му тече елинска (турска, славянска) кръв. Красноречив пример е влашкият език. Македоно-романите в Македония, Тесалия и Албания говорят влашки, но едва ли имат съществено общо генетично наследство с власите отвъд Дунава. Албанският език, наред със субстратния фонд, е заимствал много от гръцкия, латинския, турския и славянския. В резултат на субстрата и на взаимодействието между балканските езици се е формирал т. нар. днес от специалистите “балкански езиков съюз”, състоящ се от говори с много еднакви граматични белези и различна лексика, към който спадат македонските, северногръцките, албанските, източносръбските, българските и румънските говори. Няма очертана граница между славянските, гръцките, романските, албанските и турските говори. Даже в едно и също населено место една махала говори един език, а съседната - друг. Езиците са си взаимодействували и напр. в славянските народни говори думите от турски, гръцки, латински и субстратен произход са повече от тези със славянска етимология.
В религиозно отношение ситуацията е още по-сложна. Римляните не повлияват сериозно на религиозните вярвания на балканските народи, но създават нова езикова общност – романофонните. Византия възприема и толерира само християнството. Тя християнизира езичниците и хомогенизира поданиците си в религиозно отношение. В езиково отношение запазва и даже затвърждава разнообразието. Въведената от османите система на милетите запазва съществуващото религиозно и езиково разнообразие. Обогатява го с ислямизацията на части от всички народностни и езикови общности. Това обърква съвсем нещата. Между мюсюлмани и християни териториална граница няма.
Свободното движение е способствало и за смесване на генетичното наследство на Балканите. Няма ясно формирани расови типове. Докато значителни части от албанците, епиротите, македонците, сърбите и хърватите спадат към динарския, то сред другите балкански народи преобладават средиземноморският, арменоидният и др. расови типове. Тази сложна етническа картина, тази липса на изразен национален профил, с ясни граници, ще създава сериозни проблеми при формирането на нациите и новите държави тук, на Балканите.
Понятието “нация”, въпреки съществуващите многобройни определения, е много разтегливо. Някои продължават да считат, че принадлежността към дадена нация е въпрос на кръв, на генетично наследство. Други считат, че това е въпрос на самосъзнание. Считаме, че вторите имат по-голямо право. Как иначе да си обясним факта, че епириотите, които (според някои изследователи) не са едноплеменни с елините, са големи гръцки патриоти? В Гърция даже казват “всеки епириот е юнак патриот” (паса епириотис - левентис патриотис). Как да си обясним това, че много романофонни македонци станаха гърци, българи, сърби, румънци по националност? Славянофонни македонци станаха гърци. Други станаха българи и вярват, че са наследници на хан Аспарух и че именно оттогава се е формирал народът, към който принадлежат. Помаци и торбеши вярват, че са турци. Очевидно националното самосъзнание е въпрос на внушение от страна на родители, учители, духовници и др. Ако семейство осинови току-що родено от друга нация, то като порасне няма да се съмнява, че е от нацията на осиновителите си.
Расовите белези и наследствени черти в характера ще останат, но те ще бъдат отдадени на многообразието в дадена нация. Националната принадлежност и по-точно националното самосъзнание на индивида се формира изкуствено, а не е природен белег. Но нациите са продукт на историческото развитие. Тази двойственост прави проблема за националната принадлежност, особено тук, на Балканите, много сложен.
Към разглеждания период съществува ясно изразено съзнание за религиозна принадлежност и някакво не съвсем избистрено съзнание за етническа принадлежност. Това може да бъде показано с примери. Гръцки говорещият мюсюлманин не се е считал за грък, както славянски говорещият не се е считал за македонец, българин или сърбин. ?менно поради тези причини борбата срещу турците започва като борба за вяра. В тази борба славянски говорещите мюсюлмани застават твърдо на страната на турците. Етническият момент съществува, но той е на втора линия. Казаното обяснява защо православна Русия има по-голямо влияние на Балканите от по-цивилизована католическа Австрия.
Но да си дойдем на думата. Сложната етническа картина и чуждите интереси не предполагат ясни и единни цели в борбата на балканските народи. В името на какво да се води тя? Най-разумно би било да се борят за модернизация на Османската империя, за равноправие на всички етноси и конфесии. Но тава не става.

Сериозни пречки са: възприетата система на милетите (на религиозните общности); натрупаният на тази база емоционален заряд; влиянието на съседните християнски държави.
Жива e мисълта за възстановяване на Византийската империя. Духовна основа на тази идея са Цариградската патриаршия, гръцкият език и култура, еднаквият манталитет, обреди, традиции и ценностна система на балканските християни. Подкрепя се от гръцките и македоно-романските финансови и търговски среди. ?деята се възприема от представители на всички балкански народи. В този начален период на възраждането тя не е примамлива само за сърбите и за католиците, макар че и сръбските национални будители възприемат идеята за балканска общност.
Фанариотите, въз основа на историческото наследство на Византия, развиват панелинистичната “Мегали идея” (Велика идея) - всички балкански народи, в т.ч. и част от Мала Азия, да се обединят в една държава, наследница на Византия, с прогръцки дух. Ревностни привърженици на идеята за възстановяване на ?зточната Римска империя са някои македоно-романи. Те виждат в една нова ?зточна империя своето бъдеще. Смели, умни и деятелни, те развиват голяма дейност в това направление. В Москополе (Воскополис, дн. Воскопоя, Албания) те създават още през ХVlll в. съвременни училища. В този град е открита първата модерна печатница на Балканския полуостров. (За съжаление този цветущ просветен и търговски център е опустошен от албански разбойници през 1769 и 1788 г.).
?деята за нова Византия е наистина “мегали” (велика) и нейното възприемане би ни спестило много нещастия по-късно, но нейните привърженици не отчитат новите реалности на Балканите. Необходимо било по-голямо зачитане на езиците и културите на отделните етноси. В това отношение гърците нямат толерантността на византийските държавници.
Гърци, поддръжници на панелинската идея, не харесват името “ромеи” (буквално означаващо “римляни”) и въвеждат термина от античността “елини”, като под това понятие разбират народа, населяващ някогашните територии на Византийската империя. Припомняме, че византийците не искаха да бъдат наричани елини. Понеже не всички населяващи посочената територия говорят гръцки, (по-късно) въвеждат и понятията “славяногласни, романогласни (влахогласни) и албаногласни елини”!?
Мисълта за възстановяване на Византия в определени моменти се подкрепя и от Русия и Австрия. Руско-турската война от 1774 г. завършила с победа на Русия и с подписването на мирен договор в Кючук Кайнарджа (край гр. Силистра, България). С този договор Русия получава редица придобивки и привилегии, измежду които правото да се застъпва за балканските православни християни. Освен това по силата на този договор за влашки господар е назначен радетелят за възстановяване на Византия Константин ?псиланти. През 1784 г., както беше казано вече, Русия и Австрия сключват антитурски съюз и предвиждали възстановяването на Византийската империя. Това вдъхнало голям кураж на панелинистите.
През разглеждания период се активизира и Цариградската патриаршия. Дотогава тя е много консервативна и играе изключително отрицателна роля. Преследвала новите виждания в просветното дело. Афоресала най-добрите преподаватели от янинските училища, които в края на XVII в. въвели изучаването на физика, математика, философия. Не се спасил от преследване и най-прославеният от учените мъже на Балканите през XVIII в. - Евгений Вулгарис. Този радетел за просвета на народа, привърженик на идеите на френските енциклопедисти, монах, директор на училища в Янина (1742-1750) и Кожани (1750-1753), създател на прочутата по целия Балкански полуостров Атонска академия, бил подгонен заради своето свободомислие. Вулгарис намерил убежище в Русия. (Е. Вулгарис (1716-1806) е един от първите възрожденци на Балканите. Роден е на остров Корфу, но фамилното му име ни кара да мислим, че има славянски произход. Висшето си образование завършва в ?талия. Работи и в Македония. При него са учили много македонци.).
Когато говорим за Патриаршията, трябва да отбележим, че има отделни патриарси (като Йеремиас II (1572-1595), създал значителен брой гръцки училища, като Кирилос Лукарис (1572-1638), носител на просветен дух, който с помощта на богати радетели на просветата, като Манолакис Касторианис (Манол Костурчанина), открива училища, въвежда книгопечатането в Цариград, покровителствува свободомислието в науката), носители на просветителски идеи, но преобладаващата част са догматици.
Промяна в политиката на Патриаршията настъпва по времето на патриарх Самуил III Ханджери. Приятел и горещ закрилник на гръцките просветители, той упорито работи за развитие у народа на стремеж към наука и литература. Става изразител на идеята за нова Византия. (Съществува мнение, че тези идеи са му внушени от Йоанис ?псилантис, който кроял планове за обединение на гърци и славяни както във Византийската империя.). Съставя план за елинизация на македонци, българи, власи, сърби и албанци. За целта патриарх Самуил III решил да ликвидира Охридската (македонската) архиепископия и ?пекската (сръбската) патриаршия като духовни опори на съответните народи и пречка за неговите идеи. (Ще припомним, че Търновската патриаршия е ликвидирана с падането на България под турско робство и почти всички днешни български земи влизат в диоцеза на Цариградската патриаршия.) Финансовото положение на двете църкви било влошено след масовата емиграция на християни от Македония и Сърбия при оттеглянето на австрийската армия в 1690 г. Освен това много албанци и македонци в диоцеза на Охридската архиепископия били ислямизирани след 1689 г. Пред турските власти Самуил изтъкнал тежкото финансово положение на двете църкви, което прави по-нататъшното им съществуване невъзможно. Те се съгласили. През 1766 г. била ликвидирана ?пекската патриаршия, а на следващата година, на 16 януари - Охридската архиепископия.
Трябва да се отбележи, че отношенията между Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия дълго след идването на турците били добри. Много висши духовни лица преминавали на длъжности от едната в другата. Отношенията се влошили през 1676 г., когато Цариградският патриарх свалил архиепископ Теофан и поставил на негово место своя съмишленик, софийския митрополит Милетий. Патриархът бил получил оплаквания срещу Теофан от епархийски архиереи от диоцеза на Охридската архиепископия. След смяната на Теофан много други архиереи от същия диоцез се противопоставили на тази намеса. Така, в диоцеза, се създали две течения: автохтонно на северните македонски епархии и фанариотско в градовете Костур, Воден и Струмица. Между двете течения започнала борба за архиепископския пост. За къс период от време се изредили няколко архиепископи. Цариградският патриарх правел всичко да разлага вътрешно архиепископията, като отнемал от нея села и градове. Разнебитено било и финансово състояние. 1718 г. автохтонистите взели връх и избралиморалното и за архиепископ корчанския митрополит Йоасаф, македоно-романин от Мосхополе. Умен и деен иерарх, управлявал в продължение на 26 г., той поправил финансовото и вън от границите наположение на архиепископията и издигнал авторитета и нейния диоцез. ?оасаф и синодът му отправили послание (21.02.1719 г.) до клира и народа да поведат борба против иноземните клирици, които причинили големи пакости на архиепископията. След смъртта на ?оасаф (1745 г.) фанариотството пак се съживило.
През 1763 г. патриархът искал да постави на Охридския престол свой човек (иремонах Ананий). Но той не бил приет, а там поставили Пелагонийския митрополит Арсений Балаш, по потекло македонец. (Негов правнук е историкът Георги Г. Баласчев. Счита се, че Арсений произлиза от мощния феодален род в Западна Македония - Балшите). Патриаршията с подкупи и интриги сред турците и своите привърженици в Охридския синод ликвидирала Архиепископията. Последният македонски архиепископ, Арсений, бил принуден “доброволно” да подаде оставка и да поиска премахване на Архиепископията.
От закриването на ?пекската патриаршия сръбското национално-освободително движение не пострадало много. Там фанариотството не могло да проникне дълбоко. Не така стоят нещата в Македония, където гръцкият език и култура имат многовековни традиции и идеята за нова Византия, с проелински дух, се подкрепя от привържениците на фанариотите. Ако се запазеше Архиепископията, оформилото се течение на автохтонистите по-нататък би оглавило борбата за македонска независимост. С ликвидирането на Архиепископията е ликвидирано и висшето духовенство, интелектуалното ядро на Македония.
Както беше казано, у балканските народи е съществувал стремеж за обща борба. Борците за национално освобождение са пропити с уважение и доброжелателност към всички балкански народи, в това число и към турците. Ето какво казва П. Аржириадес (Аргириадес) за Ригас Фереос: “Този мъченик на свободата, пропит от идеите на Френската революция и погнусен от тиранията на султаните, подбуждаше със своите пламенни песни към въстание против угнетителите, не само гърци, румъни, сърби, българи, черногорци, македонци, но също и турци...”. Най-добре това е изразил сам Фереос в своя “Боен марш”. Той пише:
.....................................
О, българи, албанци, арменци, гърци с чест
..........................................
С оръжие в ръцете да гоним всеки враг
навред да се прочуе геройството ни пак.
.......................................
О, тигри черногорци и на Олимп орли,
....................................
О, македонци храбри, втурнете се на бой,
тиранска кръв смучете, безспир и без покой.
Край Дунава и Сава, о братя в Христа,
оръжие вземете на бой за свобода!
..........................................
Фереос, известен още като Ригас Валестинлис, а истинското му име е Антониос (Андон) Кирядзис, е македоно-романин. (Но днес гръцките историци отричат аромънския му произход). Той произхожда от с. Периволи, Кожанско, Македония. Роден е в с. Валестино, Тесалия. Валестино е зимна резиденция на неговите родители. Той издига идеята за съвместна революционна дейност на балканските народи и за създаване на федеративна балканска република. Образува във Виена революционна организация. Разработва конституция на бъдещата държава. Обща основа на тази държава той вижда във византийската култура и създадената от Александър Велики общност. За възбуждане на патриотични чувства той отпечатва и разпространява неговия портрет и портретите на четирма от неговите пълководци. През 1797 г. отпечатва революционен манифест. При преминаване на границата с Турция (1797 г.), е хванат от австрийските власти и предаден на турците. Затварят го в Белградския затвор, където го удушават (08.05.1798 г.). Очевидно неговите идеи не допадат на австрийските власти. ?деята за федеративна балканска република е възприета от борците за национална независимост на всички балкански народи, в това число и на македонския.
Македонските хайдути запяват химна на Ригас Фереос още в края на XVIII в. С него те дават отпор на турските и албанските орди. ?ма данни и за организирана антитурска съпротива от страна на македонците. В книгата си La Regeneration de la Grece, Папаригопуло пише, че македонците и румелиотите в последната четвърт на ХVIII в. имали организирано революционно движение. От негово име те изпратили мемоар до Русия за готовността им да се срещнат с руските войски при Одрин и да ударят Цариград . На идеята за възстановяване на Византия се противопоставя идеята за обща държава на южните славяни - рожба на панславизма. За да се разбере новата македонска история, трябва да бъдат разгледани появата и развитието на тези две идеи. Панславизмът възниква сред южнославянските народи и по-точно сред далматинци, дубровничани, словенци. Значителна роля в това отношение играе Дубровнишката република - единствената свободна южнославянска държава. Другите южнославянски народи са или под турско, или под австрийско владичество.
Епохата на Възраждането подбудила и у южнославянските народи интерес към историческото им минало, към родния език и способствала за развитие на патриотизма им. В историческите и литературните съчинения се подчертавали езиковото единство на славяните, сходството в тяхната историческа съдба. Наблягало се на техните положителни качества и многобройност. В тези съчинения се обявявали за славянски и народите живели на тези територии преди идването на славяните, в това число и древномакедонския народ. В много исторически извори от онова време Александър Велики е считан за “сръблянин”, “славянин” или “илир”, което тогава е синоним на южнославянин, а някои пишат “kralj od Srbalja”. ?сторическата наука ще разсее аргументирано това заблуждение. Привържениците на нова Византия и панелинистите ще поставят в основите на своите държавнически идеи антична Македония. Това се вижда още от първите стъпки на Р. Фереос. Панславистите пък започват да отбягват термините “Македония”, “македонец”, “македонски”, за да им станат чак ненавистни.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

Важно
Агенција за иселеништво на Република Македонија

ИЗВЕСТУВАЊЕ ЗА ОДРЖУВАЊЕ НА ЛЕТНАТА ШКОЛА ПО МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК

Почитувани!

Ве известуваме дека Летната Школа по Македонски јазик наменета за деца потомци на иселениците од Македонија, со цел изучување на македонскиот јазик која Агенцијата за иселеништво годинава ќе ја организира по трети пат, ќе се одржи во периодот од 25-30 јули 2010 година.
Сместувањето на учениците и одржувањето на настава ќе биде во хотелот „Конгресен Центар Охрид“ и ќе чини 29 евра дневно за двокреветна соба со цел пансион.
На „Летната Школа“ учество можат да земат сите заинтересирани, без претходна селекција и без ограничување во возраста.
Ве молиме присуството да го пријавите на интернет адресата на Агенцијата за иселеништво:
info@minisel.gov.mk

Благодариме за соработката!

Македонија пее

ЕДНО ИМЕ ИМАМЕ

Покрај Егеј Македонци
покрај Вардар Македонци (2)
и под Пирин Македонци
славно име непокорно

Рефрен: ...
Едно име имаме
во душата го носиме
за тебе живот даваме
О, Македонијо. (2)

Като килим долина
а до небо планини
реките златоносни
за езера бисерни.

Рефрен: ...

Мајко, Македонијо
Балканска убавице
кој се родил во тебе (2)
живот дава за тебе. (2)

Рефрен: ...

КАЖИ РАЈНЕ, КАЖИ ДУШО

Кажи Рајне, кажи душо,
кој ти нишан стори,
кој ти нишан стори Рајне,
на белото лице.

Штом ме прашаш стара мајко,
право ќе ти кажам,
право ќе ти кажам мајко,
тебе не те лажам.

Сношти беа стара мајко,
момци Македонци,
се на бели коњи, мајко,
и со жолти узди.

Главатар им беше, мајко,
мојто прво либе,
тој ми нишан стори, мајко,
на белото лице.


Поезия

РЕКВИЕМ

Поляга уморено слънцето край Тумба
и бавно,
някак гузен,
се прокрадва здрача.
По билото високо светлините лумват:
заплаха и сигнал –
натам да не прекрача.

Къде?
Нали оттам избягали сме тука,
нали със огън ни прокудиха в тринайста,
нали от век там гръцка кукувица кука
и в нашите гнезда
яйца тя свои снася.

Натрапници се ширят в нашата Родина,
а слънцето за нас във чужди край изгрява.
Освен дома ни
и звездата от Вергина
със наглост византийска те си присвояват.

Остана само сън светликът на Егея,
бащите ни изтляха с отворени зеници,
че наш’те ниви
грък сега оре и сее,
грък жъне хлебна едрозърнеста пшеница,

гъркиня чака вечер съпруг да се завърне
и с грейнало лице посреща го по залез,
а нашите гробове –
във бурени и тръни
и никой на мъртвем свещица там не пали.

1998 г.
ПЕТЪР МИЦКОВ


ВЕЛИКА СИ ОСТАВА

Пред мен росата клепка. Светка.
На моя стих зелен семафор.
Очи влагнеят в своя спектър.
Лондон е на Европа фара.

По него крача днес захласнат...
Загърлен в македонска слава.
От корените родовете раснат
и Македония велика си остава.

И днес, и утре - И сега!



ЧУДО

Весела сълза звезди в окото.
Чудо осветява ми сърцето.
Бяга тъмнината, бяга злото
от човека весел под небето.



ВИЕНСКО КОЛЕЛО

Светлина сигнална се разля.
И усмивки никнат пред окото.
Пратера с вълшебен блясък
за късмет завърта колелото.

И умът ми се върти
около оста на хляба.
И докрай надеждата си кърти –
залъка от питата изгряла.

И кръвта ми македонска –
буен ручей на сърцето.
Светлина гореща пръска
по челото мрачно под небето.

И Виена будна ми в гърдите
дух ми дава на душата.
От Пирина до звездите,
от звездите до земята.
Колелото...



СРЕЩУ МЕН

Често оня вятър коментира,
дето здрасти с мене прави.
Пие с мене мойта бира –
всеки срещнат с думи хвали.

Виждам бузите му зреят,
и на тиква той прилича.
Птичките над него пеят –
срещу мен соколи тичат.

Тежко, тежко, мили брате,
дните в скука ми минават.
Но кажете що да правя
съвестта си щом продават.



ОТ ПИРИНА

Остров Тасос

От Пирина до морето
аз пристигам с топъл вятър.
И за първи път сърцето
литна с вдъхновено ято.

А в простора чайки бели
затрептяха пред очите –
с тях и моите мисли смели
волно плуват над вълните.

О, море, море безбрежно,
твоите вълни пенливи
бият в мен, в сърцето верно,
с топла обич, с бяла нежност!

ПЕТЪР ХРИСТОВ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting