Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Малцинства, права и бъдеще

ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ПРЕСТЪПНА ПОЛИТИКА

Самуил Ратевски

Реториката се мени според външния натиск. Но на вътрешен план няма същинска разлика между спорещите. Те се различават само по това какви аргументи да се дадат на Европа за недаването права на малцинствата в България.
Това обяснява и феномена, че българските закони бягат като дявол от тамян от тази дума. В досега съществувалите общо 4 Конституции само в една този термин фигурира и само там са гарантирани правата на малцинствата. Конституцията от 1947 г. Парадокс е, че тъкмо в приетата в най-тоталитарното време Конституция отношението към малцинствата е най-демократично. Но този парадокс намира лесно решение в обстоятелството, че тя е наложена до голяма степен от външна сила – СССР, която при всичкия си тоталитаризъм наистина държеше за правата на малцинствените групи. На практика същото, което стана и с подписването на Рамковата конвенция под натиск на ЕС. Така се оказва, че досега само натискът на суперсила е в състояние да накара българските държавници да заемат човешка позиция и да се държат демократично спрямо малцинствата.
Именно поради този основен дефект на демокрацията – опасността мнозинството да налага своите страхове, капризи или нетърпимост над отделния човек или малцинствата - бяха въведени през ХХ век и правата на човека и на малцинствата, срещу въвеждането на последните от които българският национализъм така яростно се противопоставя.
Днешната Конституция, която така внимателно заобикаля понятието малцинство, не случайно е силно критикувана и не случайно Венецианската комисия (комисия, изследваща конституциите на европейските страни с цел да бъдат изрядни относно демократичните стандарти) сред една от своите препоръки към нашите власти е поставила искането да включат директен текст за защита правата на малцинствата в Конституцията.
Защо е този уплах от понятието малцинство? И защо е този страх да се признават малцинства, или както категорично твърди Младенов: „Ние не признаваме малцинства в България!”? Защо едно мнозинство се страхува от малцинствата?
Трудно е да се отговори на този въпрос, защото причината за страха е съвсем ирационална. Нито малцинствата са толкова многобройни, че да представляват някаква заплаха за българския характер на държавата, нито някога са били агресивни или нелоялни. Но страхът си остава реален. И определя политиката на страната.

СТРАХ, НЕЗНАНИЕ, ЗАБЛУДИ

Стъпка към преодоляване на страха и недоразуменията е да разберем другия. И за разлика от мнозинството малцинствата не могат да си позволят лукса да живеят в неведение. Затова нека опитаме да надникнем от другата страна на „барикадата”: кои са причините или аргументите мнозина да се противопоставят на даването правата на малцинствата? Това е първа стъпка към намиране на решение на проблема.
Някои, и то не малко, смятат, че искането да се дадат права на малцинствата е антибългарско, защото ще направи мнозинството неравноправни. Логиката е съвсем елементарна: всички имат човешки и граждански права, а за малцинствата като плюс идват и малцинствени. Така резултатът в съревнованието за права излиза 3:2 за малцинствата. Този начин на мислене е колкото елементарен, толкова и погрешен, защото по същество и малцинствените права са неразделна част от човешките права, а не нещо извънредно. Те имат тъкмо за цел равноправие между представителите на мнозинството и малцинствата в областта на запазване на културната идентичност. В този начин на разсъждение се вижда обременеността от тоталитарното минало. В онази епоха на безправие всяко едно право по същество представляваше привилегия, която останалите я нямат. Или според тогавашната поговорка, в комунизма всички бяха равни, но едни бяха по-равни от другите. Това тоталитарно наследство е все още дълбоко вкоренено в мисленето на мнозина. Именно за това на тях искането за права на малцинствата изглежда като искане за привилегии за малцинствата.
Друга причина е просто незнание. Не знаейки за какви права става дума, мнозина си фантазират, че става дума за неща от рода – освобождаване от плащане на ток, предимства при приемане във висши училища, предимства при получаване на социални помощи и т.н. , и т.н. Всъщност правата на малцинствата не предвиждат нищо подобно.
Друг, и то много силен мотив е първобитният национализъм. Болните от национализъм индивиди виждат в самото съществуване на малцинствата една голяма опасност за мнозинството. От тях произхождат множество изрази от рода на – „В България има само българи”, „Който не е българин, да си ходи от България” и подобни. Основната теза на този мотив можем да резюмираме като: България е на българите, останалите да се махат или асимилират. Мнозина повтарят тези глуповати твърдения по инерция, водени от странна логика и съвсем погрешни сравнения, от рода на това, че в Америка всички са американци, без да осъзнаят, че етнически американци няма и всички са американци по гражданство, а не по народност. Този тип на мислене винаги е имал силно присъствие сред управляващите елити в България.
Дотук виждаме само заблуди, незнание, страх.
А какви са тези страховити права на малцинствата, за които България от девет дерета вода носи само и само да не ги даде? Ето ги: право на изучаване на своя език, култура и история в рамките на държавното образование, право на културни и просветни организации, право на употреба на своя език в администрацията, където това се налага, и подобни неща, имащи за цел единствено да съхранят културната и етническата идентичност на членовете на малцинствените групи, да ги защитят от асимилация и да улеснят диалога им с властите и с мнозинството. Все неща от хубави по-хубави, ама...
Какъв човек (човек ли?) трябва да си, за да си против въвеждане на такива права, още повече когато самият ти искаш същите за своите хора зад граница? Срамът, страхът и незнанието обаче се маскират с правни аргументи, донякъде в смисъл на: „Абе не, че не искаме, ама законите не ни дават.” Какви са те?
Можем да чуем и следния аргумент за отричане правата на малцинствата - Конституцията не признава малцинства. Това е един много слаб аргумент. Тъй като тя същевременно и никъде директно не ги отрича и частично ги признава, когато говори за правото на употреба на майчин език на гражданите, на които българският не им е майчин език. Слаб е и за това, че дори Конституцията да не признаваше малцинства, то тя би трябвало да се промени и съобрази с изискванията на демокрацията, на ЕС и на реалността, а не да се използва нейната дефектност, за да се дискриминират гражданите. Поради тази хилавост на разглеждания аргумент се прилагат други уловки. Например аргументът: не даваме колективни права, а само индивидуални.

ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПРАВА НА МЛАДЕНОВ

Ето обяснението на Младенов, което не е нито оригинално, нито ново: „Нашата правна система се базира на факта, че хората имат индивидуални човешки права и като индивиди имат право да се себеизразяват, да учат, да изучават езици или да правят каквото и да било, за да изразят индивидуалната си идентичност”. И „В България няма никакви малцинства, в България има живи хора, които имат човешки права, и нашата Конституция е основана върху индивидуалните права на хората, а не на колективите”.
Министърът би трябвало да знае, че всички международно гарантирани права са индивидуални, включително и правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, подписана от България и одобрена от Конституционния съд като съгласувана с българската Конституция. Така че какво общо има индивидуалността на правата с отричането на малцинствата? Отново стигаме до същия момент, чрез манипулация с думите и определенията да се изпразват от съдържание законите и правата. Защото единствената логика на горните твърдения е, че малцинствата са колективи и според това техните права биха били колективни, ето защо не признаваме малцинства и малцинствени права, защото не даваме колективни права. И по тази логика – не даваме малцинствата да изучават в училищата своя език, защото това би ставало в колектив, но не им пречим всеки сам по сам у дома и на своя сметка да си изучава каквото си иска. Това бе логиката, която се изтъкна преди години срещу искането да се изучава македонски език от македончетата в българските училища. Може би и за това години наред на нас, македонците, не ни позволяваха да поднасяме цветя групово, а само един по-един. Само на нас, разбира се, само за малцинствата е проблем, мнозинството, оказва се, че може колективно да ползва права.
Нека поясня. Правата са индивидуални, защото се отнасят до всеки човек поотделно и всеки сам за себе си решава кога, как и дали да се възползва от тях. Но това, че тези права принадлежат на индивида, а не на група, не означава, че индивидът е длъжен да ги практикува в пълна самота. Индивидуалният характер на правата не изключва възможността да бъдат практикувани колективно. Някои от тях не могат да бъдат използвани иначе. Как например бихме осъществили правото на мирни събирания, ако не в група? Няма как сам да се събирам със себе си. Същото е и при създаване на организации – един човек не може да създаде организация, трябват повече, значи - колектив. А не е ли така и с правото на брак – не мога да практикувам това си право самичък, нужен ми е партньор. И дотук изброих все права, които не са малцинствени, а са от Европейската конвенция за правата на човека, т.е. права на човека. Все права, които по логиката на министъра трябва да се суспендират като уж колективни и според това антиконституционни.
Така и малцинствените права, макар и индивидуални, са предназначени за колективно практикуване. Всеки може сам да избере дали да се възползва от тези права, но практикуването може, а понякога и трябва да бъде колективно.
Така се очертава политика, базирана на една дълбока ксенофобия и страх от малцинствата, далеч по-стари и дълбоки от ерата и поговорките на Живков. Ние, македонците, сме само една от жертвите на това злощастно явление. Това е същината на т.нар. „български етнически модел” – постоянно притискане и безправие на малцинствата, диктувани от страх и неразбиране.
Тази политика на извъртане и спекулативни тълкувания на правото предопредели негативната посока на развитие на България. При неизбежността на евроинтеграцията и демократизацията българският тоталитаризъм намери временно пристанище в скриването зад т.нар. френски модел на даване само на индивидуални права и непризнаване на малцинства. България се опитва да следва примера на Франция и Гърция, доказвайки за пореден път особената си дарба да копира винаги най-остарялото и най-лошото от чуждия опит. Франция вече отстъпва и малко по малко дава права на малцинствата. Гърция е най-критикуваният член на ЕС (е, вече след България)...
Какъв смисъл има да се влагат толкова средства и усилия, за да се изгради нещо противоестествено и отречено от времето? С него ще се случи същото, което очаква безкрайните незаконни строежи на хотели – разрушаване. Наистина се налагат промени в главите на някои политици. Самият Младенов осъзнава това, само не схваща, че неговата глава е първата, нуждаеща се от замяна на 25 % от мозъка (пак според неговия израз), а след него е и целият управляващ елит. Защото, ако промяната в главите е невъзможна ,рано или късно ще се наложи смяна на самите глави, които имаме нещастието да ни управляват. Защото крахът на тази политика е неизбежен. Спазването правата на малцинствата е европейска правова норма. Терминът национално малцинство фигурира в Декларацията на правата на европейските граждани. Пак там се декларира, че „Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие” (чл 22), и България ще трябва да се научи на същото. Нали вече е част от Европа.
Политиката на миналото няма бъдеще. И какво ли добро е донесла? Както всички политики, родени от страха, тя не може да направи нищо повече освен да предизвика превръщането на страховете й в реалност.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Важно
Агенција за иселеништво на Република Македонија

ИЗВЕСТУВАЊЕ ЗА ОДРЖУВАЊЕ НА ЛЕТНАТА ШКОЛА ПО МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК

Почитувани!

Ве известуваме дека Летната Школа по Македонски јазик наменета за деца потомци на иселениците од Македонија, со цел изучување на македонскиот јазик која Агенцијата за иселеништво годинава ќе ја организира по трети пат, ќе се одржи во периодот од 25-30 јули 2010 година.
Сместувањето на учениците и одржувањето на настава ќе биде во хотелот „Конгресен Центар Охрид“ и ќе чини 29 евра дневно за двокреветна соба со цел пансион.
На „Летната Школа“ учество можат да земат сите заинтересирани, без претходна селекција и без ограничување во возраста.
Ве молиме присуството да го пријавите на интернет адресата на Агенцијата за иселеништво:
info@minisel.gov.mk

Благодариме за соработката!

Македонија пее

ЕДНО ИМЕ ИМАМЕ

Покрај Егеј Македонци
покрај Вардар Македонци (2)
и под Пирин Македонци
славно име непокорно

Рефрен: ...
Едно име имаме
во душата го носиме
за тебе живот даваме
О, Македонијо. (2)

Като килим долина
а до небо планини
реките златоносни
за езера бисерни.

Рефрен: ...

Мајко, Македонијо
Балканска убавице
кој се родил во тебе (2)
живот дава за тебе. (2)

Рефрен: ...

КАЖИ РАЈНЕ, КАЖИ ДУШО

Кажи Рајне, кажи душо,
кој ти нишан стори,
кој ти нишан стори Рајне,
на белото лице.

Штом ме прашаш стара мајко,
право ќе ти кажам,
право ќе ти кажам мајко,
тебе не те лажам.

Сношти беа стара мајко,
момци Македонци,
се на бели коњи, мајко,
и со жолти узди.

Главатар им беше, мајко,
мојто прво либе,
тој ми нишан стори, мајко,
на белото лице.


Поезия

РЕКВИЕМ

Поляга уморено слънцето край Тумба
и бавно,
някак гузен,
се прокрадва здрача.
По билото високо светлините лумват:
заплаха и сигнал –
натам да не прекрача.

Къде?
Нали оттам избягали сме тука,
нали със огън ни прокудиха в тринайста,
нали от век там гръцка кукувица кука
и в нашите гнезда
яйца тя свои снася.

Натрапници се ширят в нашата Родина,
а слънцето за нас във чужди край изгрява.
Освен дома ни
и звездата от Вергина
със наглост византийска те си присвояват.

Остана само сън светликът на Егея,
бащите ни изтляха с отворени зеници,
че наш’те ниви
грък сега оре и сее,
грък жъне хлебна едрозърнеста пшеница,

гъркиня чака вечер съпруг да се завърне
и с грейнало лице посреща го по залез,
а нашите гробове –
във бурени и тръни
и никой на мъртвем свещица там не пали.

1998 г.
ПЕТЪР МИЦКОВ


ВЕЛИКА СИ ОСТАВА

Пред мен росата клепка. Светка.
На моя стих зелен семафор.
Очи влагнеят в своя спектър.
Лондон е на Европа фара.

По него крача днес захласнат...
Загърлен в македонска слава.
От корените родовете раснат
и Македония велика си остава.

И днес, и утре - И сега!



ЧУДО

Весела сълза звезди в окото.
Чудо осветява ми сърцето.
Бяга тъмнината, бяга злото
от човека весел под небето.



ВИЕНСКО КОЛЕЛО

Светлина сигнална се разля.
И усмивки никнат пред окото.
Пратера с вълшебен блясък
за късмет завърта колелото.

И умът ми се върти
около оста на хляба.
И докрай надеждата си кърти –
залъка от питата изгряла.

И кръвта ми македонска –
буен ручей на сърцето.
Светлина гореща пръска
по челото мрачно под небето.

И Виена будна ми в гърдите
дух ми дава на душата.
От Пирина до звездите,
от звездите до земята.
Колелото...



СРЕЩУ МЕН

Често оня вятър коментира,
дето здрасти с мене прави.
Пие с мене мойта бира –
всеки срещнат с думи хвали.

Виждам бузите му зреят,
и на тиква той прилича.
Птичките над него пеят –
срещу мен соколи тичат.

Тежко, тежко, мили брате,
дните в скука ми минават.
Но кажете що да правя
съвестта си щом продават.



ОТ ПИРИНА

Остров Тасос

От Пирина до морето
аз пристигам с топъл вятър.
И за първи път сърцето
литна с вдъхновено ято.

А в простора чайки бели
затрептяха пред очите –
с тях и моите мисли смели
волно плуват над вълните.

О, море, море безбрежно,
твоите вълни пенливи
бият в мен, в сърцето верно,
с топла обич, с бяла нежност!

ПЕТЪР ХРИСТОВ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting