Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
По билото на подлостта

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ АБСУРД ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Биляна Вардарска

Лицето на света се променя – и това е повече от очевидно след грандиозния провал на социализма. Мащеха България не можеше да не остане засегната от тази могъща тенденция, която на местна почва се реализира прекалено отвратително, извратено и корупционно. И за двадесет години тя достигна своя социален апогей – българската нация се превърна в най-бързо изчезващата на земното кълбо.

Промяната, макар и осъществявана по български, донесе нещо добро и за обезправеното македонско малцинство. Властниците, които с безкрайно умиление произнасят името на македонския главорез Ванче (Иван) Михайлов, не могат да прилагат варварските му методи за изтребване на македонския етнос. Но за сметка на тях те прилагат други с оглед всичко македонско да бъде фалшифицирано, изопачено, оплюто, стиснато за гърлото с пипалата на гаврата, омаскарено и унищожено. Някой от тези методи се прилагат задкулисно, а на други се дава подобаваща гласност.
Но нелегални или публични, те не се спират пред нищо и пред никого – дори и пред такава „златна рожба на македонската земя” като Никола Вапцаров. Ето защо, когато започна да наближава стогодишнината от неговото рождение, аз започнах да се питам какви ли „бисери ще изфабрикуват българските фарисеи, за да омаловажат забележителното събитие. Но понеже съм от категорията на нищонямащите, не можах да проследя как основните издания са отразили Вапцаровия юбилей. Затова и не правя никакви обобщения.
Съвсем случайно ми попадна едно софийско издание (в. „Над 55”, 7 – 13.Хll. 2009 год.), за което ще стане дума по-нататък.
И сто години след рождението на Никола Вапцаров в мащеха България е невъзможно да се каже най-важната и съкровена истина за него - за безспорното му и категорично македонско национално съзнание, което, съчетано с огромния му поетичен талант, сътвори безсмъртни творби за родината - Македония. Вместо да се каже – най-после – тази свещена истина ясно и високо и българските фарисеи да престанат да я фалшифицират, в почти двете вестникарски страници, посветени на Никола Вапцаров, четем: „Кой всъщност предлага да бъде награден българинът?” (Има се предвид удостояването на Вапцаров с „Почетната международна награда на мира”.) Има прекалено много доказателства, че Никола Вапцаров никога не се е чувствал българин – и то доказателства, родени в неговото голямо човешко сърце и записани на белия лист от неговата ръка. И така е било винаги – от най-ранните му детски години до последния дъх преди разстрела.
За да не бъда голословен, ще цитирам само спомени на Д. Моллов: „Убит е в София от наемни убийци на Ив. Михайлов Александър Н. Протогеров. От 1924 г. във ВМРО настъпва разцепление. Между двете крила започват масови убийства.”
„Знаех, че баща му е активен участник в македонското движение. Не можехме обаче да разграничим различните течения в македонската организация. Морякът с отвращение говореше за изстъпленията, които водачите на организацията са вършели в техния край. Аз също така му описвах жестокостите, на които бях свидетел през септември 1923 година като ученик в трети клас в с. Костенец. Там една сутрин беше събрано от членове на македонската организация цялото мъжко население в черковния двор и всички бяха бити...
По тия въпроси сме беседвали не един път. Веднъж излязохме с него в отпуск в града. Срещнахме запъхтян съученика ни Христо Минев. Спирайки ни, той замаха с вестник пред нас и още не поел дъх, побърза да ни информира:
- Протогеров е убит.
- Че кой е този Протогеров бе, Миньо? – запитах аз.
- Ух, простак, да не знаеш досега кой е генерал Протогеров?
Морякът не отговори нищо, усмихна се, хвана ме под ръка и като ме повлече след себе си, започна да ми обяснява, дотолкова, доколкото бе запознат с обществената дейност на този генерал.”
Побългаряването на Никола Вапцаров е невъзможно. Безуспешни опити могат да правят елитни националисти, техните лакеи или хора, които се страхуват от модернизираните репресии на тайните служби.
Чистата човешка съвест не е способна на подобно кощунство. Горко на онзи народ и на всяко общество, където тя е дефицитна стока, където властниците я преследват с най-могъщото оръжие – страх за живота или страх за хляба, и преобличат лъжата в балната рокля на истината.
Чествуването на стогодишнината от рождението на Никола Вапцаров премина под патронажа на президента Георги Първанов. Не е необходимо да се доказва, че когато държавният глава е пряко ангажиран в организирането и провеждането на едно мероприятие, на това мероприятие се придава особено важно значение. И не само това – очакванията са да се придаде на чествуването подобаваща внушителност, която има своите финансови измерения.
Но в случая очакванията и действителността се разминаха. От уводната бележка на почти двете вестникарски страници на софийското издание читателят научава, че за чествуванията в Република България са отделени едва и само 14 хиляди лева, а в Република Македония – 1 200 000 евро.
Тези факти са оставени без коментар. И не случайно. Защото и за наивниците е ясно, че позоваването на световната финансово-икономическа криза биха били смешни. Нима Република Македония не е засегната от тези процеси?
Причината е друга.
В България целта беше да се придаде омаловажаващо значение на честванията на човека с македонско национално съзнание, а в Република Македония – да се изрази цялото уважение и преклонение към една от най-светлите личности не само в македонската история, но и на целия човешки род.
На тези страници можем да прочетем: „...Йонко (бащата на Никола и Борис), лидер на ВМРО и съратник на Иван (Ванче) Михайлов...” И още: „Сред документите, които показва сега Мая Вапцарова, е и картичка с небостъргачи от Ню Йорк. Пратена е от дядо й Йонко до сина му в Морското машинно училище във Варна. По това време бащата е пратен в САЩ от ВМРО.”
Когато незапознатият с истината читател се запознае с тези редове, съвсем логично е да предположи, че Йонко Вапцаров е бил лидер на ВМРО, че между него и македонския главорез Ванче Михайлов са съществували хармонични отношения до такава висока степен, че е изпратен в САЩ със специална мисия – всеки може да се досети каква, след като „зад гърба й” стои Ванче Михайлов.
Към многобройните шовинистични и подли разстрели на Никола Вапцаров се прибавя още един, защото всяко неинформирано, но дори елементарно мислещо съзнание би възкликнало:
- Ряпа да ядат онези, които твърдят, че михайловистите са правили опит от засада да убият Никола Вапцаров. Това е невъзможно при такива братски отношения между Йонко Вапцаров и Ванче Михайлов!
Ако националистическата надъханост на наивния български читател е достигнала размерите на фанатизма, тя би могла да си каже, че „Никола Вапцаров е лъжец”, а “Ванче Михайлов – светиня.”
Така би било, ако спрем дотук и не продължим по-нататък - към изясняване на истинската истина. Ще цитирам няколко изречения за Йонко Вапцаров от човека, който стои най-близко до него – от сина му Борис Вапцаров. Ето ги и тях:
„Едва през 1924 – 1925 година, когато в нея взема връх националистическото, фашистко течение, Йонко Вапцаров за кратък период тръгва с него. И тук той вече носи цялата вина и лична, и колективна за зулумите и убийствата, които извърши организацията през този период. Това беше времето от 1923 – 1927 година. Делата и поведението на Йонко Вапцаров от този период гнетяха цялата наша фамилия. Особено Никола... Много тежко изживяваше прегрешенията на баща си. Той се чувствуваше като виновен пред народа.”
„Той си умря като поддръжник на буржоазния строй.”
„...от тъмния период от живота на своя баща Никола се срамуваше...”
А ето какво пише в спомените си Георги Караславов:
„След това ми разправи, че ... е от Банско и че се казва Никола Вапцаров. Като каза името си, моят гост ме погледна внимателно. Той забеляза неволната промяна, която стана в изражението на лицето ми. Нямаше съмнение, той очакваше неговото име да ми вдъхне недоверие.
- Вие сте син на Йонко Вапцаров? – попитах го аз.
Момъкът ме погледна право в очите и с малко твърд и, както ми се стори, дори с малко патетичен тембър отговори:
– Аз нямам нищо общо с баща си.”
„Йонко Вапцаров имаше тежки грехове към ...прогресивните дейци на македонското революционно движение, честните хора в Банско и Разложко не го обичаха. Никола Вапцаров знаеше това, то му тежеше и го гнетеше. И поради това може би не говореше с баща си по политически въпроси.”
В случая не можем да отминем думата на историята на България:
„Пиринският край беше напълно предоставен на лъжеавтономистите заради техните „особени заслуги” към фашисткия режим. Тодоралександровските „войводи” и „ръководители” мимо органите на властите съдеха, колеха и бесеха, налагаха данъци и глоби, налагаха ниски монополни цени при изкупуването на тютюна в ущърб на тютюнопроизводителите и в полза на тютюневите фирми – техни негласни съдружници. Корумпираната лъжеавтономистка организация сама като монополист събираше опиума в Пиринския край и го преработваше в хашиш, за да го продава в тъмните вертепи у нас и в Европа. Арестуваните антифашисти в България, натъпкани като добитък в камиони, се изпращаха в Пиринския край, за да бъдат изклани от македонските главорези. С една дума, лъжеавтономистката ВМРО, замаскирана с ореола на македонското революционно движение, беше в ръцете на двореца и на Цанковото правителство най-удобният инструмент за унищожаване на всички по-изтъкнати антифашисти.”
„На 31 август 1924 г. падна убит на път за Мелнишко Т. Александров... Честолюбивият и вманиачен шеф на лъжеавтономистката ВМРО беше почнал да става неудобен за правителството...” „На 12 септември в Горна Джумая (Благоевград) беше свикано „съвещание” на автономистки деятели, включително и на тези, които бяха на позициите на Майския манифест. Събраните на „съвещание” на 12 септември вечерта подло бяха нападнати от Иван Михайлов и неговите терористи. Паднаха убити Алеко Василев (Алеко паша), полк. Атанасов, редакторът на в. „Илинден” Арсени Йовков и около двадесетина техни хора.”
Ето на това кърваво геноцидно хоро, водено от Ванче Михайлов, се хваща и играе своята позорна роля Йонко Вапцаров и опетнява цялата фамилия. Иван Михайлов остава начело на главорезите до изгонването му от деветнадесетомайците.
„На 7 юли 1928 г. по заповед на Ив. Михайлов беше убит ген. Протогеров. С това убийство се започнаха междуособици и взаимни изтребления в македонската организация.”
Йонко Вапцаров е познавал дейността на главореза Ванче Михайлов, знаел е и своите подвизи и вероятно, претегляйки ги на везните на тяхната значимост, е преценил, че именно на него се полага да бъде лидер на ВМРО и е направил съответната заявка, като е недооценил коварството и подлостта на своя овластен ръководител.
Оттук нататък има думата Бойка Вапцарова.
През октомври 1928 г. „В семейството на Вапцарови настъпват напрегнати дни. Между ръководителя на ВМРО Ив. Михайлов и Й. Вапцаров започват безпринципни лични борби за ръководство. По нареждане на Ив. Михайлов наемен терорист стреля през пролетта върху Й. Вапцаров, когато се прибира от овощната градина в къщи, в Банско. Куршумът рикошира от часовника му и той остава жив. Бащата много добре знае какво значи да влезеш в черния списък на ВМРО. За да запази живота си, той заминава за Съединените щати, в Ню Йорк, на гости при сестра си Манда Кондова и двамата му по-малки братя Георги и Димитър Проданичини.” (Спомен на Б. Вапцарова по разказ на Н. Вапцаров).
През септември 1930 г. „Семейство Вапцарови решава да се пресели в София, за да бъде по-далече от противниците на Й. Вапцаров начело с Иван Михайлов, ръководител на ВМРО, чиято квартира се намира в Банско. Й. Вапцаров иска да избегне ново физическо покушение. Семейството се настанява на ул.”Веслец”, № 16.” (По разказ на Ел. Вапцарова пред Б. Вапцарова).
Ще помогне ли всичко това на Йонко Вапцаров? Отговорът на този въпрос не е с повишена трудност, ако се знае, че главорези като Ванче Михайлов не изпускат своите жертви и няма никакво значение, че те могат да бъдат и довчерашни съратници. Но този път за отмъщението е разработен друг сценарий. От месец март 1933 година започва неговото изпълнение, когато Йонко Вапцаров внезапно изчезва. Той е задържан от организацията на Иван Михайлов, който вижда в лицето на стария Вапцаров свой сериозен противник за първенство в ръководството на ВМРО.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај



In Memoriam

ПОЧИНА ГОЛЕМИОТ ГАНЕ ТОДОРОВСКИ

Се родив
Тоа е совршен факт

Живеам доста
Тоа е одвеќе непорекливо

Кому му требам
Секој е должен сам да знае

Пречам ли некому
Нека ме одмине

Премногу е напожелно
Да бидам одбран за враг

Вражја е живеачката
А јас сум рековме нејзин факт

Ќе умрам колку за доказ
Дека навистина сум живеел.

Важно! Важно! Важно!
Дружеството на репресираните македонци в България съобщава на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими.
ДРМ

БЛАГОДАРНОСТ!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена благодарност на господин Иван Стойков Петров от Белгия, който даде 100 евро за абонация и помощ за вестника. На него и на семейството му пожелаваме много здраве, щастие и успехи в живота.

Македонија пее

ТИ ДОНЕСОВ МЛАДА НЕВЕСТА

Отвори мајко портите
да влезат другарите
песни да запееме, оро да заиграме
песни, ора македонски.

Рефрен:
Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)

Намести мајко софрата
наполни ги чашите
Бела лута ракија, рујно вино црвено
се до капка да се испие.

Рефрен: ...

Ај да не мајко ќердосаш
и силно да запееш
нека сите те слушнат,
нека сите разберат
кога снаа в куќи доведе

Рефрен: ...

Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)
Родот мајко наш македонски.

СРЕДЕ СКОПЈЕ ВАРДАР ТЕЧЕ

Среде Скопје Вардар тече
Вардар река распеана.

Рефрен:
Ој Вардаре Македонски
од извора дур до Солуна
ој Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.

Лути рани на јунаци
твојта вода ги лекува.

Каде Вардар поминува
среќа радост донесува.

Рефрен: ...


Поезия

ПОДЛОСТТА БЕШЕ ТАМ...

На 10 април 1941 година Хитлеровите агенти цар Борис и Филов изпратиха български окупационни войски във Вардарска Македония и в Беломорска Тракия. Те обявиха тези земи за присъединени към България и че с този акт били осъществени „националните идеали на българския народ.”
„С окупирането на Вардарска Македония и Беломорска Тракия бяха освободени няколко германски дивизии от жандармската им роля и отпратени към съветската граница.”

Из „История на България”

Денят бе двадесет и втори юни,
но още не поел по своя път,
дулата на връхлитащи тайфуни
убиха тишината на векът.

Война в сърцето на мира прекрачи
и бездните на нейното море
бушуващо ревяха за палачи,
които да убиват по-добре.

И там, където, майчице ле мила,
разплаква и сърца, и красота,
зловещото безумие разстила
от кръв и пепел празник на смъртта.

България ликуваше с придатък,
достоен за безмилостен юмрук –
защо да търси фронтове нататък,
когато може да разстрелва тук?

Размяната на изток прати други,
размяната на ада подари
чудовища с доказани заслуги,
а по жестокост – още по-добри.

Жестокост - да вилнее вдъхновено
и да заляга сред сибирски студ
с подгрета кръв от българско „червено”
и щедростта на реквизиран труд.

Ала вулканът щеше да изригне
като възмездие за мъртъв дом
и с танкови вериги да настигне
злодеите в последния разгром.

Когато неспасяемите бягат,
едничкото добро е все така
ръцете си за милост да протягат
към „колоса на глинени крака.”

Когато триумфално ги превие,
за спомен от гиганския пожар
той знамето „Победа” ще забие
в сърцето на издъхналия звяр.

А после преуспели историци
ликуват с явно продиктуван тон,
че нямало е български войници
в сражения край Волга или Дон.

Отдавна е известно , че циници
превръщат в гордост и позор, и срам.
Да, нямало е български войници,
но българската подлост беше там!!!

Александър Македонски





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting