Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ДУКОВ ИЛИЯ. Роден в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев в Пиринския дял на Македония) около 1800 година. Един от видните първенци на Неврокоп, влиятелен, авторитетен и смел борец против фанариотското влияние в Македония. С цялото си семейство участвал в националните борби за родно училище и за родна църква. Един от основателите на църковната община в Неврокоп, която водила ожесточена борба с гръцкия владика. Поради това често затварян от турските власти след клевети от владиката. Починал през 1895 година.

МАРКОВ ВЕЛЕ. Един от първите социалисти в Македония, революционер, войвода. Роден в с. Селце, Крушевско, през 1870 година. Член на Македонската социалистическа група в София (1896 и 1897). Участник в Първата социалистическа конференция в Македония (3 юни 1900). Войвода на Крушевския революционен район. Със своята чета от десетина комити се движел в района между Крушево, Кичево, Битола и Прилеп. Предадена, четата била обкръжена от около двеста души войска в село Ракитница, Крушевско, и почти цялата била ликвидирана. В битката загинал и войводата (1902 година). „След обяда, който им беше приготвен, комитите начело с войводата поведоха хоро, на което се хванаха и селяните. Храбрите македонски синове под носа на черкезите от Ново село поведоха своето последно хоро, в което заедно със свирнята на гайдата се извиваше и тяхната борческа песен... Късно вечерта предателят Стоян Толев Чаде се върнал от Ново село в Ракитница. Стражата веднага известила войводата, който, заедно със селската революционна организация, веднага взел решение Чаде да бъде разстрелян, а присъдата да бъде изпълнена на сутринта пред всички селяни. Беше повикан Гроздан Георгиев Пейковски, на когото войводата нареди на сутринта около шест часа да събере селяните насред селото. Гроздан отказа, оправдавайки се с голяма заетост. Нервиран и лют, войводата тогава каза на другите членове на селския комитет един от тях сутринта да свърши това... По-късно, през 1904 година, Гроздан Георгиев беше ликвидиран като предател... Някъде около осем часа на 23 юни (1902 – заб. на ред.) Юнуз ага яхна своя жребец и повика поляка, турчина Иса, да му покаже къщата на Никола Пейковски в Ракитница. С гол ятаган в устата и с два пистолета в ръцете Юнуз ага влезе в двора на къщата на Пейковски и повика комитите да се предадат, отправяйки псувни по техен адрес. През малкия отвор в зида войводата през мерника на своята манлихера я виждаше голямата фигура на черкезина и преди да стреля, му отговори: „Не се предаваме, защото сме комити, а не бабаити като вас! Ние знаем само юнашки да се борим и да умрем за татковината. Сега ще видиш как се предава комита!” И само с един куршум просна агата. Тогава войската и башибозукът, около 150 души, откриха огън. В този момент заедно с войводата в къщата се намират още шест комити. Почнаха да атакуват – без успех. От Битола пристигна бимбашията с петдесет войници. Поставиха двоен обръч около селото. Разви се жестока битка. Зад църквата вече лежеше мъртъв Видан Гокчески, който преди това през подземния тунел от своята къща излязъл зад църквата и убил двама черкези... Осъзнаващ близкия край, войводата отвори чантата и почна да унищожава четническата архива. „Ако няма свобода, има смърт! Но честна и храбра!”, каза на своите комити. А след това по негов знак той и шестимата комити, заедно с Наумче Силянов Сиркоски, отвориха вратата и се хвърлиха навън. В двора паднаха мъртви Георги Кошинчето, Павле Костов и Наумче Сиркоски, а малко по-нататък до камънака паднаха Христо Воганчето и Даме Новев. Войводата Веле Марков успя жив да се добере до дола и зае позиция. Използвайки тежкото положение, в което се намираше войводата ... Амедин Тоска успя да се прокрадне зад гърба му и с ятагана да му отсече главата. Останалите двама комити – Тирчо Карев и Стоян Йошевски се измъкнаха живи през обръча.”

АВРАМОВ СТЕФАН. Публицист и деец на националното революционно движение. Роден в България през 1884 година. След завършване на гимназиалното си образование учителствувал в Охрид и в Битола. През 1902 година се включил в редовете на ВМРО. Известно е неговото участие в акциите в Азот и Порече. Бил страстен противник на чуждото влияние в македонското национално движение. Работил заедно със солунските атентатори. Занимавал се с журналистика и публицистика. Написал биографично есе за Яне Сандански. Помагал на емигрантското движение на македонците в България по време на окупацията и през Втората световна война. Починал в София през 1953 година.

(По „Личности од Македонија”)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај



In Memoriam

ПОЧИНА ГОЛЕМИОТ ГАНЕ ТОДОРОВСКИ

Се родив
Тоа е совршен факт

Живеам доста
Тоа е одвеќе непорекливо

Кому му требам
Секој е должен сам да знае

Пречам ли некому
Нека ме одмине

Премногу е напожелно
Да бидам одбран за враг

Вражја е живеачката
А јас сум рековме нејзин факт

Ќе умрам колку за доказ
Дека навистина сум живеел.

Важно! Важно! Важно!
Дружеството на репресираните македонци в България съобщава на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими.
ДРМ

БЛАГОДАРНОСТ!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена благодарност на господин Иван Стойков Петров от Белгия, който даде 100 евро за абонация и помощ за вестника. На него и на семейството му пожелаваме много здраве, щастие и успехи в живота.

Македонија пее

ТИ ДОНЕСОВ МЛАДА НЕВЕСТА

Отвори мајко портите
да влезат другарите
песни да запееме, оро да заиграме
песни, ора македонски.

Рефрен:
Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)

Намести мајко софрата
наполни ги чашите
Бела лута ракија, рујно вино црвено
се до капка да се испие.

Рефрен: ...

Ај да не мајко ќердосаш
и силно да запееш
нека сите те слушнат,
нека сите разберат
кога снаа в куќи доведе

Рефрен: ...

Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)
Родот мајко наш македонски.

СРЕДЕ СКОПЈЕ ВАРДАР ТЕЧЕ

Среде Скопје Вардар тече
Вардар река распеана.

Рефрен:
Ој Вардаре Македонски
од извора дур до Солуна
ој Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.

Лути рани на јунаци
твојта вода ги лекува.

Каде Вардар поминува
среќа радост донесува.

Рефрен: ...


Поезия

ПОДЛОСТТА БЕШЕ ТАМ...

На 10 април 1941 година Хитлеровите агенти цар Борис и Филов изпратиха български окупационни войски във Вардарска Македония и в Беломорска Тракия. Те обявиха тези земи за присъединени към България и че с този акт били осъществени „националните идеали на българския народ.”
„С окупирането на Вардарска Македония и Беломорска Тракия бяха освободени няколко германски дивизии от жандармската им роля и отпратени към съветската граница.”

Из „История на България”

Денят бе двадесет и втори юни,
но още не поел по своя път,
дулата на връхлитащи тайфуни
убиха тишината на векът.

Война в сърцето на мира прекрачи
и бездните на нейното море
бушуващо ревяха за палачи,
които да убиват по-добре.

И там, където, майчице ле мила,
разплаква и сърца, и красота,
зловещото безумие разстила
от кръв и пепел празник на смъртта.

България ликуваше с придатък,
достоен за безмилостен юмрук –
защо да търси фронтове нататък,
когато може да разстрелва тук?

Размяната на изток прати други,
размяната на ада подари
чудовища с доказани заслуги,
а по жестокост – още по-добри.

Жестокост - да вилнее вдъхновено
и да заляга сред сибирски студ
с подгрета кръв от българско „червено”
и щедростта на реквизиран труд.

Ала вулканът щеше да изригне
като възмездие за мъртъв дом
и с танкови вериги да настигне
злодеите в последния разгром.

Когато неспасяемите бягат,
едничкото добро е все така
ръцете си за милост да протягат
към „колоса на глинени крака.”

Когато триумфално ги превие,
за спомен от гиганския пожар
той знамето „Победа” ще забие
в сърцето на издъхналия звяр.

А после преуспели историци
ликуват с явно продиктуван тон,
че нямало е български войници
в сражения край Волга или Дон.

Отдавна е известно , че циници
превръщат в гордост и позор, и срам.
Да, нямало е български войници,
но българската подлост беше там!!!

Александър Македонски





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting