Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Лþбовта към отечеството трябва да бъде и лþбов към човечеството.

?СТОР?Я НА МАКЕДОН?Я

Проф. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Тази криза ражда титани в областта на философията, науката, изкуствата и политиката (Бейкън, Декарт, Спиноза, Коперник, Галилей, Лайбниц, Нютон, Паскал, Даламбер, Дидро, Волтер, Русо, Юм, Кант, Кромуел, Вашингтон, Мирабо, Лафайет, Робеспиер, Марат и др.). Тя става причина за Холандската, Английската, Американската и Великата френска буржоазно-демократични революции, които широко отварят вратите за навлизане на новата социално-икономическа формация. Узаконяват нейното присъствие. С нея се появява и нова етническа категория - нацията. Започва обособяването на държавите на национален признак. Формират се национални интереси и национални противоречия.
?здигнати са великите идеи за граждански свободи, братство, равенство, които проникват и на Балканите. Господствуващият през средновековието религиозен догматизъм в идеологията, науката и образованието постепенно отстъпва место на рационализма. (Както беше казано, елементи на възраждане се наблюдават на Балканите, и най-вече във Византия, още преди идването на турците и това допринася за появата на Ренесанса в Западна Европа. С идването на турците този процес на Балканите се забавя, за да се активизира по-късно. Възраждането на Балканите се различава съществено от Европейския ренесанс. Там борбата се води и изразява интересите на т.нар. “трето съсловие” - търговци, фабриканти, банкери. На Балканите борбата е за религиозна и национална свобода. Насочена е против друговерците - мюсюлмани. “Третото съсловие” тук не е добре оформено).
Човечеството се обръща към ценностите на античните цивилизации. Поробените балкански народи търсят себе си в античността. Гърците се обръщат към елинската цивилизация и има какво да видят там. (Макар че генетичната връзка между античните елини и днешните гърци е колкото между античните и днешните македонци.) Даже хървати, сърби и словенци се вглеждат в илирийското наследство. Румънците (тогава наричани власи) търсят своя корен сред даките.
Македонците също се обръщат към древността. Те също има какво да видят там. Защото малко народи могат да се похвалят с такова славно древно минало. То е оставило трайни следи както в духовната, така и в материалната сфера. Останали са някои обичаи. ?сторическото съзнание на македонския народ е запазило легенди, приказки и предания, песни се пеят за това минало. Френският генерал Франсоа дьо Тот, работил в Цариград от 1768 до 1775 г., пише, че “двадесет и двама македонци ... в една кръчма пееха песни за победите на Александър”. Мисълта да възкресят това някогашно величие е близка на македонците. Но наред с митовете за големия пълководчески и държавнически талант на античномакедонските царе и храбростта на македонците, водени от тях, в историческата памет на народа ни живее и митът за Крали Марко, непобедимия герой, борец срещу турските нашественици. Нещо повече: македонското историческо съзнание се опитва да обедини тези митове, да обедини македонската античност с македонското средновековие. В една от народните песни се казва, че когато тръгвал на бой срещу турците, красива македонка дава на легендарния Марко сабята на “нашия цар”, на Александър Велики. В приказки, за които ще стане дума по-долу, едновременно се говори за Александър, Марко и Янкула. Преданията, записани от Миладиновци, дават доста добра представа за историческото съзнание на македонците през първата половина на ХlХ век. Започват с цар Александър и продължават с Юстиниан, св. Наум, споменават безименни български царе и продължават с много предания за Крали Марко. Предава се също, че във Воден (смятан тогава за античния Еге) са погребвани македонските царе, че градът е превзет от войска, вървяла след кози. Миладиновци разказват преданието как цар Александър достигнал извора с вода, от която човек ставал безсмъртен. Но Роксана, метейки, не догледала и счупила стомната със скъпоценната течност. Така Александър си останал смъртен. Подобно предание е записал и френският славист Андре Мазон, разказано му от дядо Йован от с. Неволани, Костурско, поместено в сборник “Славянски приказки от Югозападна Македония” (Париж, 1923), в което се разказва, че Александър, Марко и Янкула успели да налеят “жива вода” (правеща човека безсмъртен) от някаква планина, която се отваряла. Но сестрите на Александър изпили неговата вода и той си останал смъртен. Марко и Янкула изпили своите дялове и са живи... Между народа се говори, че прилепчанец, на връщане от Цариград, срещнал Марко... А Миладиновци са записали: “Марко Крале още iе жив, како раскажвал Прилепчанин, кои зборвал со него ... на пуст остров... Марко отишол тамо од како излезе туфегот (пушката, огнестрелното оръжие, б.м.)”. Марко много се зарадвал и добре посрещнал и нагостил “сотатковникот му” и го изпратил с думите, че скоро ще се върне.
Между хората в най-източния край на Македония - долината на Места, се носело предание, че цар Филип е роден над сегашното помашко село Филипово, край р. Места. Оттам той превзел Момина кула (Момина крепост, Казъл-кале) и с. Циропол на р. Места, превзел Никополис, след това Драмско и си направил столица в гр. Филипи. По-нататък завладял цяла Македония и Гърция. А пък син му Александър завладял света. Така преданието е записано в мемоарите на Петър Манджуков (вж. Пирински глас, броj 12, март, 1998). Но като го съпоставям с други предания, вероятно става дума за последния македонски цар - Филип VI. Просто той е по-непознат и народният разказвач го е заместил с Филип II.
Господа комшийски историци, неподправените народни предания тежат много повече от вашите целенасочени антимакедонски писания!
Величието на македонската история след години ще се превърне в проклятие. То ще плаши най-вече гръцките и българските шовинисти. Това, което могат, ще присвоят, а другото ще отричат и прикриват.
Но, както видяхме, македонската (а и балканската) история е сложна. През античността идват римляните. Средновековието е още по-сложно. Тук е Византия и многовековното й владеене е оставило както материални следи, така и следи в историческото съзнание на македонеца. Македонците са горди с Юстиниан Велики. През ХІХ век няколко македонски населени места претендират, че са негово родно место. В Македония се настаняват славянски и други племена. ?двали са българи, кръстоносци и сърби. Съществували са самостоятелни държавни формирования.
Казаното за Македония се отнася и за съседните земи. От античността до периода на възраждане на балканските народи е изминало много време, през което на Балканите не са съществували “добри” условия за “историческо обособяване на устойчиви съвкупности от хора, на определена територия, притежаващи общи, относително стабилни особености на езика, културата, психическия облик, расови (антропологични) белези” и други показатели, определящи етносите и нациите.
В продължение на хилядолетия едно голямо пространство - Македонската, Римската, Византийската и Отоманската империи - е било отворено за движение на хора (генетично наследство), идеи, стоки. Станали са много промени. Променяни са наименования: Елада за столетия става Ахаия; понятието “елин”, като етническа принадлежност, изчезва за векове; ?зточна Мизия става България, Паристрион и пак България; ?лирия и Дардания също сменят имената си; Дакия става Влахия, а по-късно (1859 г.) Румъния. Дошли са нови етноси (римляни, славяни, тюрко-българи, кумани, печенези, нормани, турци, татари и др.) и нови, непознати в античността религии. Появявали са се и са изчезвали държави (Византия, Склавиния, ханска България, Сърбия, Самуиловата държава, държавата на Асеневци (Втората българска държава), Латинската империя, държавата на Комнините в Епир, Солунското кралство, Босненската държава, държавните формирования на македонските феодали, държавата на Вукашините, на Добротич, Костадиновото княжество, държавата на Скендербег и др.). Те са оставили етнически (ромеи, трибали, славяни, българи, сърби, власи и др.) и географски наименования, спомени в историческото съзнание на балканските народи. Появили са се нови етноси, етнически наименования и етнически групи - албанците, помаците, торбешите, цинцарите, каракачаните, циганите, елинофонните мюсюлмани (валаоде), гагаузите, босненските мюсюлмани, саксите (сасите) и др. (Под понятието албанци са обединени гегите и тоските. Но те, според някои историци, имат различен произход - тоските са наследници на античните македонци и на епириотите, а гегите - на илирите). Променени са етнически наименования (тюрко-българите - създателите на средновековна България - вече се наричат турци или гагаузи, в зависимост от изповядваната религия). Станало е преместване на етноси по местоживеене (огнището, където възниква сръбската държавност, сега е населено с албанци; албанци се заселват в Македония; македонци се преселват в Тракия (през византийско време) и в българското Средногорие и Подбалкана (през турско); българи, македонци и сърби се заселват в Румъния). Всичко това прави етническата картина тук много сложна. Защото такива важни етнически белези като културата (в най-широк смисъл на думата), езикът и религията силно са се променили и смесили. По отношение на първия белег може да се говори за общобалканска (пък ако щете православна) култура, която плавно се променя при преминаване от един географски регион в друг. По отношение на езиците промените са съществени. Старогръцкият език се различава от гръцките народни говори до такава степен, че трудно се разбира от необразовани гърци. Такова е положението и между латинския и народните говори на македоно-романите в Македония и власите от двете страни на Дунава. Между църковнославянския и простонародните славянски говори разликата е също голяма. При това преходите между славянските говори са плавни от Черно море до ?талия. ?ма по-ясно очертани граници (например между аналитични и синтетични говори, я-това граница и др.), но те не съвпадат нито с границите на географските (тогава) понятия Хърватия, Далмация, Черна гора, Сърбия, Босна, Македония, България, Тракия, нито пък с границите на днешните държави. ? това не е случайно. Новите говори не са се формирали в конкретна славянска държава, за да са характерни само в нейните граници. (В този смисъл аргументът на днешни български шовинисти, че македонците говорят “български”, е смехотворен). При това, ако някой говори гръцки (респективно, турски, славянски), това съвсем не означава, че в жилите му тече елинска (турска, славянска) кръв. Красноречив пример е влашкият език. Македоно-романите в Македония, Тесалия и Албания говорят влашки, но едва ли имат съществено общо генетично наследство с власите отвъд Дунава. Албанският език, наред със субстратния фонд, е заимствал много от гръцкия, латинския, турския и славянския. В резултат на субстрата и на взаимодействието между балканските езици се е формирал т. нар. днес от специалистите “балкански езиков съюз”, състоящ се от говори с много еднакви граматични белези и различна лексика, към който спадат македонските, северногръцките, албанските, източносръбските, българските и румънските говори. Няма очертана граница между славянските, гръцките, романските, албанските и турските говори. Даже в едно и също населено место една махала говори един език, а съседната - друг. Езиците са си взаимодействували и напр. в славянските народни говори думите от турски, гръцки, латински и субстратен произход са повече от тези със славянска етимология.
В религиозно отношение ситуацията е още по-сложна. Римляните не повлияват сериозно на религиозните вярвания на балканските народи, но създават нова езикова общност – романофонните. Византия възприема и толерира само християнството. Тя християнизира езичниците и хомогенизира поданиците си в религиозно отношение. В езиково отношение запазва и даже затвърждава разнообразието. Въведената от османите система на милетите запазва съществуващото религиозно и езиково разнообразие. Обогатява го с ислямизацията на части от всички народностни и езикови общности. Това обърква съвсем нещата. Между мюсюлмани и християни териториална граница няма.
Свободното движение е способствало и за смесване на генетичното наследство на Балканите. Няма ясно формирани расови типове. Докато значителни части от албанците, епиротите, македонците, сърбите и хърватите спадат към динарския, то сред другите балкански народи преобладават средиземноморския, арменоидния и др. расови типове. Тази сложна етническа картина, тази липса на изразен национален профил, с ясни граници, ще създава сериозни проблеми при формирането на нациите и новите държави тук, на Балканите.
Понятието “нация”, въпреки съществуващите многобройни определения, е много разтегливо. Някои продължават да считат, че принадлежността към дадена нация е въпрос на кръв, на генетично наследство. Други считат, че това е въпрос на самосъзнание. Считаме, че вторите имат по-голямо право. Как иначе да си обясним факта, че епириотите, които (според някои изследователи) не са едноплеменни с елините, са големи гръцки патриоти? В Гърция даже казват “всеки епириот е юнак патриот” (паса епириотис - левентис патриотис). Как да си обясним това, че много романофонни македонци станаха гърци, българи, сърби, румънци по националност? Славянофонни македонци станаха гърци. Други станаха българи и вярват, че са наследници на хан Аспарух и че именно от тогава се е формирал народът, към който принадлежат. Помаци и торбеши вярват, че са турци. Очевидно националното самосъзнание е въпрос на внушение от страна на родители, учители, духовници и др. Ако семейство осинови току - що родено от друга нация, то като порасне няма да се съмнява, че е от нацията на осиновителите си. Расовите белези и наследствени черти в характера ще останат, но те ще бъдат отдадени на многообразието в дадена нация. Националната принадлежност и по-точно националното самосъзнание на индивида се формира изкуствено, а не е природен белег. Но нациите са продукт на историческото развитие. Тази двойственост прави проблема за националната принадлежност, особено тук, на Балканите, много сложен.
Към разглеждания период съществува ясно изразено съзнание за религиозна принадлежност и някакво не съвсем избистрено съзнание за етническа принадлежност. Това може да бъде показано с примери. Гръцки говорещият мюсюлманин не се е считал за грък, както славянски говорещият не се е считал за македонец, българин или сърбин. ?менно поради тези причини борбата срещу турците започва като борба за вяра. В тази борба славянски говорещите мюсюлмани застават твърдо на страната на турците. Етническият момент съществува, но той е на втора линия. Казаното обяснява защо православна Русия има по-голямо влияние на Балканите от по-цивилизована католическа Австрия.
Но да си дойдем на думата. Сложната етническа картина и чуждите интереси не предполагат ясни и единни цели в борбата на балканските народи. В името на какво да се води тя? Най-разумно би било да се борят за модернизация на Османската империя, за равноправие на всички етноси и конфесии. Но тава не става. Сериозни пречки са: възприетата система на милетите (на религиозните общности); натрупаният на тази база емоционален заряд; влиянието на съседните християнски държави.
Жива e мисълта за възстановяване на Византийската империя. Духовна основа на тази идея са Цариградската патриаршия, гръцкият език и култура, еднаквият манталитет, обреди, традиции и ценностна система на балканските християни. Подкрепя се от гръцките и македоно-романските финансови и търговски среди. ?деята се възприема от представители на всички балкански народи. В този начален период на възраждането тя не е примамлива само за сърбите и за католиците, макар че и сръбските национални будители възприемат идеята за балканска общност.
Фанариотите, въз основа на историческото наследство на Византия, развиват панелинистичната “Мегали идея” (Велика идея) - всички балкански народи, в т.ч. и част от Мала Азия, да се обединят в една държава, наследница на Византия, с прогръцки дух. Ревностни привърженици на идеята за възстановяване на ?зточната Римска империя са някои македоно-романи. Те виждат в една нова ?зточна империя своето бъдеще. Смели, умни и деятелни, те развиват голяма дейност в това направление. В Москополе (Воскополис, дн. Воскопоя, Албания) те създават още през ХVlll в. съвременни училища. В този град е открита първата модерна печатница на Балканския полуостров. (За съжаление този цветущ просветен и търговски център е опустошен от албански разбойници през 1769 и 1788 г.).
?деята за нова Византия е наистина “мегали” (велика) и нейното възприемане би ни спестило много нещастия по-късно, но нейните привърженици не отчитат новите реалности на Балканите. Необходимо било по-голямо зачитане на езиците и културите на отделните етноси. В това отношение гърците нямат толерантността на византийските държавници.
Гърци, поддръжници на панелинската идея, не харесват името “ромеи” (буквално означаващо “римляни”) и въвеждат термина от античността “елини”, като под това понятие разбират народа, населяващ някогашните територии на Византийската империя. Припомняме, че византийците не искаха да бъдат наричани елини. Понеже не всички населяващи посочената територия говорят гръцки, (по-късно) въвеждат и понятията “славяногласни, романогласни (влахогласни) и албаногласни елини”!?
Мисълта за възстановяване на Византия в определени моменти се подкрепя и от Русия и Австрия. Руско-турската война от 1774 г. завършила с победа на Русия и с подписването на мирен договор в Кючук Кайнарджа (край гр. Силистра, България). С този договор Русия получава редица придобивки и привилегии, измежду които правото да се застъпва за балканските православни християни. Освен това по силата на този договор за влашки господар е назначен радетелят за възстановяване на Византия Константин ?псиланти. През 1784 г., както беше казано вече, Русия и Австрия сключват антитурски съюз и предвиждали възстановяването на Византийската империя. Това вдъхнало голям кураж на панелинистите.
През разглеждания период се активизира и Цариградската патриаршия. Дотогава тя е много консервативна и играе изключително отрицателна роля. Преследвала новите виждания в просветното дело. Афоресала най-добрите преподаватели от янинските училища, които в края на XVII в. въвели изучаването на физика, математика, философия. Не се спасил от преследване и най-прославеният от учените мъже на Балканите през XVIII в. - Евгений Вулгарис. Този радетел за просвета на народа, привърженик на идеите на френските енциклопедисти, монах, директор на училища в Янина (1742-1750) и Кожани (1750-1753), създател на прочутата по целия Балкански полуостров Атонска академия, бил подгонен заради своето свободомислие. Вулгарис намерил убежище в Русия. (Е. Вулгарис (1716-1806) е един от първите възрожденци на Балканите. Роден е на остров Корфу, но фамилното му име ни кара да мислим, че има славянски произход. Висшето си образование завършва в ?талия. Работи и в Македония. При него са учили много македонци.).
Когато говорим за Патриаршията, трябва да отбележим, че има отделни патриарси (като Йеремиас II (1572-1595), създал значителен брой гръцки училища, като Кирилос Лукарис (1572-1638), носител на просветен дух, който с помощта на богати радетели на просветата, като Манолакис Касторианис (Манол Костурчанина), открива училища, въвежда книгопечатането в Цариград, покровителствува свободомислието в науката), носители на просветителски идеи, но преобладаващата част са догматици.
Промяна в политиката на Патриаршията настъпва по времето на патриарх Самуил III Ханджери. Приятел и горещ закрилник на гръцките просветители, той упорито работи за развитие у народа на стремеж към наука и литература. Става изразител на идеята за нова Византия. (Съществува мнение, че тези идеи са му внушени от Йоанис ?псилантис, който кроял планове за обединение на гърци и славяни както във Византийската империя.). Съставя план за елинизация на македонци, българи, власи, сърби и албанци. За целта патриарх Самуил III решил да ликвидира Охридската (македонската) архиепископия и ?пекската (сръбската) патриаршия като духовни опори на съответните народи и пречка за неговите идеи. (Ще припомним, че Търновската патриаршия е ликвидирана с падането на България под турско робство и почти всички днешни български земи влизат в диоцеза на Цариградската патриаршия.) Финансовото положение на двете църкви било влошено след масовата емиграция на християни от Македония и Сърбия при оттеглянето на австрийската армия в 1690 г. Освен това много албанци и македонци в диоцеза на Охридската архиепископия били ислямизирани след 1689 г. Пред турските власти Самуил изтъкнал тежкото финансово положение на двете църкви, което прави по-нататъшното им съществуване невъзможно. Те се съгласили. През 1766 г. била ликвидирана ?пекската патриаршия, а на следващата година, на 16 януари - Охридската архиепископия.
Трябва да се отбележи, че отношенията между Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия дълго след идването на турците били добри. Много висши духовни лица преминавали на длъжности от едната в другата. Отношенията се влошили през 1676 г., когато Цариградският патриарх свалил архиепископ Теофан и поставил на негово место своя съмишленик, софийския митрополит Милетий. Патриархът бил получил оплаквания срещу Теофан от епархийски архиереи от диоцеза на Охридската архиепископия. След смяната на Теофан много други архиереи от същия диоцез се противопоставили на тази намеса. Така, в диоцеза, се създали две течения: автохтонно на северните македонски епархии и фанариотско в градовете Костур, Воден и Струмица. Между двете течения започнала борба за архиепископския пост. За къс период от време се изредили няколко архиепископи. Цариградският патриарх правел всичко да разлага вътрешно архиепископията, като отнемал от нея села и градове. Разнебитено било и финансово състояние. 1718 г. автохтонистите взели връх и избралиморалното и за архиепископ корчанския митрополит Йоасаф, македоно-романин от Мосхополе. Умен и деен иерарх, управлявал в продължение на 26 г., той поправил финансовото и вън от границите наположение на архиепископията и издигнал авторитета и нейния диоцез. ?оасаф и синодът му отправили послание (21.02.1719 г.) до клира и народа да поведат борба против иноземните клирици, които причинили големи пакости на архиепископията. След смъртта на ?оасаф (1745 г.) фанариотството пак се съживило.
През 1763 г. патриархът искал да постави на Охридския престол свой човек (иремонах Ананий). Но той не бил приет, а там поставили Пелагонийския митрополит Арсений Балаш, по потекло македонец. (Негов правнук е историкът Георги Г. Баласчев. Счита се, че Арсений произлиза от мощния феодален род в Западна Македония - Балшите). Патриаршията с подкупи и интриги сред турците и своите привърженици в Охридския синод ликвидирала Архиепископията. Последният македонски архиепископ, Арсений, бил принуден “доброволно” да подаде оставка и да поиска премахване на Архиепископията.
От закриването на ?пекската патриаршия сръбското национално-освободително движение не пострадало много. Там фанариотството не могло да проникне дълбоко. Не така стоят нещата в Македония, където гръцкият език и култура имат многовековни традиции и идеята за нова Византия, с проелински дух, се подкрепя от привържениците на фанариотите. Ако се запазеше Архиепископията, оформилото се течение на автохтонистите по-нататък би оглавило борбата за македонска независимост. С ликвидирането на Архиепископията е ликвидирано и висшето духовенство, интелектуалното ядро на Македония.
Както беше казано, у балканските народи е съществувал стремеж за обща борба. Борците за национално освобождение са пропити с уважение и доброжелателност към всички балкански народи, в това число и към турците. Ето какво казва П. Аржириадес (Аргириадес) за Ригас Фереос: “Този мъченик на свободата, пропит от идеите на Френската революция и погнусен от тиранията на султаните, подбуждаше със своите пламенни песни към въстание против угнетителите, не само гърци, румъни, сърби, българи, черногорци, македонци, но също и турци...”. Най-добре това е изразил сам Фереос в своя “Боен марш”. Той пише:
.....................................
О, българи, албанци, арменци, гърци с чест
..........................................
С оръжие в ръцете да гоним всеки враг
навред да се прочуе геройството ни пак.
.......................................
О, тигри черногорци и на Олимп орли,
....................................
О, македонци храбри, втурнете се на бой,
тиранска кръв смучете, безспир и без покой.
Край Дунава и Сава, о братя в Христа,
оръжие вземете на бой за свобода!
..........................................
Фереос, известен още като Ригас Валестинлис, а истинското му име е Антониос (Андон) Кирядзис, е македоно-романин. (Но днес гръцките историци отричат аромънския му произход). Той произхожда от с. Периволи, Кожанско, Македония. Роден е в с. Валестино, Тесалия. Валестино е зимна резиденция на неговите родители. Той издига идеята за съвместна революционна дейност на балканските народи и за създаване на федеративна балканска република. Образува във Виена революционна организация. Разработва конституция на бъдещата държава. Обща основа на тази държава той вижда във византийската култура и създадената от Александър Велики общност. За възбуждане на патриотични чувства той отпечатва и разпространява неговия портрет и портретите на четирма от неговите пълководци. През 1797 г. отпечатва революционен манифест. При преминаване на границата с Турция (1797 г.), е хванат от австрийските власти и предаден на турците. Затварят го в Белградския затвор, където го удушават (08.05.1798 г.). Очевидно неговите идеи не допадат на австрийските власти. ?деята за федеративна балканска република е възприета от борците за национална независимост на всички балкански народи, в това число и на македонския.
Македонските хайдути запяват химна на Ригас Фереос още в края на XVIII в. С него те дават отпор на турските и албанските орди. ?ма данни и за организирана антитурска съпротива от страна на македонците. В книгата си La Regeneration de la Grece, Папаригопуло пише, че македонците и румелиотите в последната четвърт на ХVIII в. имали организирано революционно движение. От негово име те изпратили мемоар до Русия за готовността им да се срещнат с руските войски при Одрин и да ударят Цариград . На идеята за възстановяване на Византия се противопоставя идеята за обща държава на южните славяни - рожба на панславизма. За да се разбере новата македонска история, трябва да бъдат разгледани появата и развитието на тези две идеи. Панславизмът възниква сред южнославянските народи и по-точно сред далматинци, дубровничани, словенци. Значителна роля в това отношение играе Дубровнишката република - единствената свободна южнославянска държава. Другите южнославянски народи са или под турско, или под австрийско владичество.
Епохата на Възраждането подбудила и у южнославянските народи интерес към историческото им минало, към родния език и способствала за развитие на патриотизма им. В историческите и литературните съчинения се подчертавали езиковото единство на славяните, сходството в тяхната историческа съдба. Наблягало се на техните положителни качества и многобройност. В тези съчинения се обявявали за славянски и народите живели на тези територии преди идването на славяните, в това число и древномакедонския народ. В много исторически извори от онова време Александър Велики е считан за “сръблянин”, “славянин” или “илир”, което тогава е синоним на южнославянин, а някои пишат “kralj od Srbalja”. ?сторическата наука ще разсее аргументирано това заблуждение. Привържениците на нова Византия и панелинистите ще поставят в основите на своите държавнически идеи антична Македония. Това се вижда още от първите стъпки на Р. Фереос. Панславистите пък започват да отбягват термините “Македония”, “македонец”, “македонски”, за да им станат чак ненавистни.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај



In Memoriam

ПОЧИНА ГОЛЕМИОТ ГАНЕ ТОДОРОВСКИ

Се родив
Тоа е совршен факт

Живеам доста
Тоа е одвеќе непорекливо

Кому му требам
Секој е должен сам да знае

Пречам ли некому
Нека ме одмине

Премногу е напожелно
Да бидам одбран за враг

Вражја е живеачката
А јас сум рековме нејзин факт

Ќе умрам колку за доказ
Дека навистина сум живеел.

Важно! Важно! Важно!
Дружеството на репресираните македонци в България съобщава на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими.
ДРМ

БЛАГОДАРНОСТ!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена благодарност на господин Иван Стойков Петров от Белгия, който даде 100 евро за абонация и помощ за вестника. На него и на семейството му пожелаваме много здраве, щастие и успехи в живота.

Македонија пее

ТИ ДОНЕСОВ МЛАДА НЕВЕСТА

Отвори мајко портите
да влезат другарите
песни да запееме, оро да заиграме
песни, ора македонски.

Рефрен:
Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)

Намести мајко софрата
наполни ги чашите
Бела лута ракија, рујно вино црвено
се до капка да се испие.

Рефрен: ...

Ај да не мајко ќердосаш
и силно да запееш
нека сите те слушнат,
нека сите разберат
кога снаа в куќи доведе

Рефрен: ...

Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)
Родот мајко наш македонски.

СРЕДЕ СКОПЈЕ ВАРДАР ТЕЧЕ

Среде Скопје Вардар тече
Вардар река распеана.

Рефрен:
Ој Вардаре Македонски
од извора дур до Солуна
ој Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.

Лути рани на јунаци
твојта вода ги лекува.

Каде Вардар поминува
среќа радост донесува.

Рефрен: ...


Поезия

ПОДЛОСТТА БЕШЕ ТАМ...

На 10 април 1941 година Хитлеровите агенти цар Борис и Филов изпратиха български окупационни войски във Вардарска Македония и в Беломорска Тракия. Те обявиха тези земи за присъединени към България и че с този акт били осъществени „националните идеали на българския народ.”
„С окупирането на Вардарска Македония и Беломорска Тракия бяха освободени няколко германски дивизии от жандармската им роля и отпратени към съветската граница.”

Из „История на България”

Денят бе двадесет и втори юни,
но още не поел по своя път,
дулата на връхлитащи тайфуни
убиха тишината на векът.

Война в сърцето на мира прекрачи
и бездните на нейното море
бушуващо ревяха за палачи,
които да убиват по-добре.

И там, където, майчице ле мила,
разплаква и сърца, и красота,
зловещото безумие разстила
от кръв и пепел празник на смъртта.

България ликуваше с придатък,
достоен за безмилостен юмрук –
защо да търси фронтове нататък,
когато може да разстрелва тук?

Размяната на изток прати други,
размяната на ада подари
чудовища с доказани заслуги,
а по жестокост – още по-добри.

Жестокост - да вилнее вдъхновено
и да заляга сред сибирски студ
с подгрета кръв от българско „червено”
и щедростта на реквизиран труд.

Ала вулканът щеше да изригне
като възмездие за мъртъв дом
и с танкови вериги да настигне
злодеите в последния разгром.

Когато неспасяемите бягат,
едничкото добро е все така
ръцете си за милост да протягат
към „колоса на глинени крака.”

Когато триумфално ги превие,
за спомен от гиганския пожар
той знамето „Победа” ще забие
в сърцето на издъхналия звяр.

А после преуспели историци
ликуват с явно продиктуван тон,
че нямало е български войници
в сражения край Волга или Дон.

Отдавна е известно , че циници
превръщат в гордост и позор, и срам.
Да, нямало е български войници,
но българската подлост беше там!!!

Александър Македонски





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting