Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Малцинства, права и бъдеще

ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ПРЕСТЪПНА ПОЛИТИКА

Самуил Ратевски

В далечната 1963 г. Тодор Живков каза знаменитата според безочието и дебелоглавието си фраза: „В България македонско малцинство няма и не може да има.” Това стана мото на антимакедонската политика на България по негово време. През 1989 г. той си отиде от власт. Но отиде ли си от власт и неговата политика, закодирана в цяло едно поколение лакеи,подлизурковци и властогонци в политиката?

Не. Защото съответната пасмина не само остана на власт, но се вкопа още по-дълбоко в нея.
Месеци след падането от власт на Живков под силен международен натиск бе прекратен “възродителният процес”. Това бе извършено с множество декларации, които свеждаха тази отстъпка на тоталитарния елит до минимум. Не само никакви малцинствени права не бяха дадени, но дори и хората, на които беззаконно и насилствено им бяха сменяни имената, сега трябваше да си ги връщат по съдебен път. Целта бе очевидна – да се запазят, доколкото е възможно, плодовете на възродителния процес. Отказът от дотогавашната политика бе извършен с декларация, която съвсем недвусмислено посочваше, че никакви отстъпки повече няма да се правят, гарантираше се изключителната роля на българския език и се даваше да се разбере, че старата политика всъщност ще продължи с нови поомекотени според времето методи.
Все пак направената отстъпка на турското малцинство даваше известна надежда и това окуражи македонците. Вътре в България тези събития бяха подтик за организиране, а пък в Югославия, под давление на македонците, Югославската скупщина изпрати писмо до българския парламент да се спре политиката на Живков на отричане и да се признае македонското малцинство. Отговорът бе много бърз и категоричен. В България такова малцинство няма и няма никакви условия - политически, правни, исторически и етнически, да се търси такова малцинство в България. Същото декларира и тогавашният външен министър, а към средата на 1990 г. тази теза повтори и българският представител в ООН.
Защо напомням това тъжно минало? Заради скорошните изявления на българския външен министър Николай Младенов: “В България няма македонско малцинство. В страната няма никакви малцинства, има само определени народности, на които им се зачитат гражданските и човешките права.”
Това трябваше да се очаква. През годините отричането на македонското малцинство е правено официално на практика от всички български държавни институции. Тази позиция освен Тодор Живков и Народното събрание с декларация през 1990 г., също така публично я подкрепиха и президентът Петър Стоянов, и Конституционният съд през 2000 г., и Софийският градски съд през 2007 г. България се намираше на входа на ЕС, когато през ноември 2006 г. различни български евродепутати от различни партии повтаряха като папагали и дословно думите на Живков, че „македонско малцинство в България няма и не може да има”. Така че твърдението на сегашния външен министър относно уж несъществуването на македонско малцинство не е изненада.
По-тревожно, макар и не ново, и не неочаквано е отричането на малцинствата въобще.
Още преди да вземе властта, сегашният премиер каза злополучните си думи, че ако някой е турчин, трябва да си ходи в Турция. Така и не се извини за тях. Но това не е просто някаква прищявка или някаква новост само при ГЕРБ. В България винаги се е гледало на малцинствата като на заплаха, като на нещо лошо и дори срамно. Това е видно не само в серията организирани вълни на асимилация и дискриминация, но и в страха и отвращението към самата дума. И днес да се каже, че някой е от малцинствата, е едва ли не ругатня.
И винаги е била необходима външна сила, за да наложи някакво зачитане правата на малцинствата в България. Много добра илюстрация на това твърдение бе кандидатстването ни за членство в ЕС. Едно от условията бе подписването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Колко жестоки дебати се разразиха по този повод, каква яростна съпротива имаше. За всеки помнещ онези дни е ясно – ако това не лгарските училища. Може би и за това години наред на нас, македонците, не ни позволяваха да поднасяме цветя групово, а само един по-един. Само на нас, разбира се, само за малцинствата е проблем, мнозинството оказва, че може колективно да ползва права.
Нека поясня. Правата са индивидуални, защото се отнасят до всеки човек поотделно и всеки сам за себе си решава кога, как и дали да се възползва от тях. Но това, че тези права принадлежат на индивида, а не на група, не означава, че индивидът е длъжен да ги практикува в пълна самота. Индивидуалният характер на правата не изключва възможността да бъдат практикувани колективно. Някои от тях не могат да бъдат използвани иначе. Как например бихме осъществили правото на мирни събирания, ако не в група? Няма как сам да се събирам със себе си. Същото е и при създаване на организации – един човек не може да създаде организация, трябват повече, значи - колектив. А не е ли така и с правото на брак – не мога да практикувам това си право самичък, нужен ми е партньор. И дотук изброих все права, които не са малцинствени, а са от Европейската конвенция за правата на човека, т.е. права на човека. Все права, които по логиката на министъра трябва да се суспендират като уж колективни и според това антиконституционни.
Така и малцинствените права, макар и индивидуални, са предназначени за колективно практикуване. Всеки може сам да избере дали да се възползва от тези права, но практикуването може, а понякога и трябва да бъде колективно.
Така се очертава политика, базирана на една дълбока ксенофобия и страх от малцинствата, далеч по-стари и дълбоки от ерата и поговорките на Живков. Ние, македонците, сме само една от жертвите на това злощастно явление. Това е същината на т.нар. „български етнически модел” – постоянно притискане и безправие на малцинствата, диктувани от страх и неразбиране.
Тази политика на извъртане и спекулативни тълкувания на правото предопредели негативната посока на развитие на България. При неизбежността на евроинтеграцията и демократизацията българският тоталитаризъм намери временно пристанище в скриването зад т.нар. френски модел на даване само на индивидуални права и непризнаване на малцинства. България се опитва да следва примера на Франция и Гърция, доказвайки за пореден път особената си дарба да копира винаги най-остарялото и най-лошото от чуждия опит. Франция вече отстъпва и малко по малко дава права на малцинствата. Гърция е най-критикуваният член на ЕС (а е вече след България)...
Какъв смисъл има да се влагат толкова средства и усилия, за да се изгради нещо противоестествено и отречено от времето? С него ще се случи същото, което очаква безкрайните незаконни строежи на хотели – разрушаване. Наистина се налагат промени в главите на някои политици. Самият Младенов осъзнава това, само не схваща, че неговата глава е първата, нуждаеща се от замяна на 25 % от мозъка (пак според неговия израз), а след него е и целият управляващ елит. Защото, ако промяната в главите е невъзможна ,рано или късно ще се наложи смяна на самите глави, които имаме нещастието да ни управляват. Защото падението на тази политика е неизбежно. Спазването правата на малцинствата е европейска правова норма. Терминът национално малцинство фигурира в Декларацията на правата на европейските граждани. Пак там се декларира, че „Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие” (чл 22), и България ще трябва да се научи на същото. Нали вече е част от Европа.
Политиката на миналото няма бъдеще. И какво ли добро е донесла? Както всички политики, родени от страха, тя не може да направи нищо повече освен да предизвика превръщането на страховете й в реалност. От нас зависи да не допуснем това. Борбата срещу фобиите, тровещи нашето общество, е наистина благородно дело. Колкото и дълбоко да са насадени страховете и предразсъдъците, те ще трябва да отстъпят място на демокрацията и взаимното уважение.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај



In Memoriam

ПОЧИНА ГОЛЕМИОТ ГАНЕ ТОДОРОВСКИ

Се родив
Тоа е совршен факт

Живеам доста
Тоа е одвеќе непорекливо

Кому му требам
Секој е должен сам да знае

Пречам ли некому
Нека ме одмине

Премногу е напожелно
Да бидам одбран за враг

Вражја е живеачката
А јас сум рековме нејзин факт

Ќе умрам колку за доказ
Дека навистина сум живеел.

Важно! Важно! Важно!
Дружеството на репресираните македонци в България съобщава на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими.
ДРМ

БЛАГОДАРНОСТ!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена благодарност на господин Иван Стойков Петров от Белгия, който даде 100 евро за абонация и помощ за вестника. На него и на семейството му пожелаваме много здраве, щастие и успехи в живота.

Македонија пее

ТИ ДОНЕСОВ МЛАДА НЕВЕСТА

Отвори мајко портите
да влезат другарите
песни да запееме, оро да заиграме
песни, ора македонски.

Рефрен:
Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)

Намести мајко софрата
наполни ги чашите
Бела лута ракија, рујно вино црвено
се до капка да се испие.

Рефрен: ...

Ај да не мајко ќердосаш
и силно да запееш
нека сите те слушнат,
нека сите разберат
кога снаа в куќи доведе

Рефрен: ...

Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)
Родот мајко наш македонски.

СРЕДЕ СКОПЈЕ ВАРДАР ТЕЧЕ

Среде Скопје Вардар тече
Вардар река распеана.

Рефрен:
Ој Вардаре Македонски
од извора дур до Солуна
ој Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.

Лути рани на јунаци
твојта вода ги лекува.

Каде Вардар поминува
среќа радост донесува.

Рефрен: ...


Поезия

ПОДЛОСТТА БЕШЕ ТАМ...

На 10 април 1941 година Хитлеровите агенти цар Борис и Филов изпратиха български окупационни войски във Вардарска Македония и в Беломорска Тракия. Те обявиха тези земи за присъединени към България и че с този акт били осъществени „националните идеали на българския народ.”
„С окупирането на Вардарска Македония и Беломорска Тракия бяха освободени няколко германски дивизии от жандармската им роля и отпратени към съветската граница.”

Из „История на България”

Денят бе двадесет и втори юни,
но още не поел по своя път,
дулата на връхлитащи тайфуни
убиха тишината на векът.

Война в сърцето на мира прекрачи
и бездните на нейното море
бушуващо ревяха за палачи,
които да убиват по-добре.

И там, където, майчице ле мила,
разплаква и сърца, и красота,
зловещото безумие разстила
от кръв и пепел празник на смъртта.

България ликуваше с придатък,
достоен за безмилостен юмрук –
защо да търси фронтове нататък,
когато може да разстрелва тук?

Размяната на изток прати други,
размяната на ада подари
чудовища с доказани заслуги,
а по жестокост – още по-добри.

Жестокост - да вилнее вдъхновено
и да заляга сред сибирски студ
с подгрета кръв от българско „червено”
и щедростта на реквизиран труд.

Ала вулканът щеше да изригне
като възмездие за мъртъв дом
и с танкови вериги да настигне
злодеите в последния разгром.

Когато неспасяемите бягат,
едничкото добро е все така
ръцете си за милост да протягат
към „колоса на глинени крака.”

Когато триумфално ги превие,
за спомен от гиганския пожар
той знамето „Победа” ще забие
в сърцето на издъхналия звяр.

А после преуспели историци
ликуват с явно продиктуван тон,
че нямало е български войници
в сражения край Волга или Дон.

Отдавна е известно , че циници
превръщат в гордост и позор, и срам.
Да, нямало е български войници,
но българската подлост беше там!!!

Александър Македонски





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting