Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Питам се...

ЗАЩО СЕГА СЕ ОСМЕЛИХА?

Звонко Звонков

Ураганът на антимакедонизма бушува и набира разрушителна мощ. Този път поводът е членството на Македония в Европейския съюз. Съкровеното желание на националистите (върховистите) е Македония да не влезе в обединена Европа, да не става дори кандидатка за членство. В бесния си стремеж да пречат споменатите изчадия настояват Македония да си пренапише историята, да се откаже от своето минало, настояще и бъдеще, да се съгласи, че няма собствена култура, изкуство, идентичност и т. н., и т. н.
Накратко казано:
- да приеме, че територията, историята и всичко друго е българско, а македонците винаги са били българи;
- да приеме, че е зачената от сръбски измишльотини и от бълнувания на някакъв си Интернационал, а е видяла бял свят едва през деветдесетте години на ХХ век;
- да приеме, че до VІІ век е била безлюдна територия, а оттогава е населена с... българи;
- да приеме, че българските надписи по надгробни паметници, манастири, църкви и т. н. не са дело на екзархисти, а са творения на местни етнически чисти (пра)българи;
- да приеме, че създаденият през Втората световна война Окупационен корпус (наречен така от неговите творци – българските фашисти) всъщност е бил освободителен, а окупацията била освобождение;
- да приеме за свята истина и всичко, което върховистите и националистите още не са измислили...
И се питам:
- защо този зловещ вой се надава едва сега, а не се нададе преди няколко години, когато България се стремеше към Европа?
- членството в Европейския съюз дава ли право да се правиш на велик и недосегаем и да заплашваш и тормозиш съседите си?
- когато македонците се защитават от злобните нападки и се мъчат да доказват своята правота, това говор на омразата ли е?
- членството в Европейския съюз дава ли право на някого да демонстрира сила, да обижда, осмива, отрича и изнудва онзи, който също се стреми, и то с чисти помисли, към нова Европа?
- защо българските националисти и върховисти се спотайваха като бълха в гащи, а едва след като станаха членове на ЕС започнаха да хапят безогледно, болезнено и цинично?
(Впрочем хитруването на българските националвърховисти не е от вчера. Само един пример. Нашата ПИРИН беше официално регистрирана по българските закони през февруари 1999 година – през същия месец, в който Република България поднесе молба за получаване на дата за преговори за членство в Европейския съюз. ПИРИН бе забранена след една година – през февруари 2000 година – две седмици, след като България получи исканата дата!)
За сведение: още в началото на януари 2007 година, когато България беше от няколко дни в Евросъюза, се разнесоха първите заплахи: Македония да внимава, защото ние сме членове и на НАТО , и на ЕС! Още тогава се видя колко добронамерени са някои български среди и какво може да се очаква от тях!
А какво ни касае всичко това нас, македонците в България? Ами много просто. И Европа, и светът е крайно време да видят как се зачитат нашите права в една държава, членка на НАТО и на ЕС, която се мъчи да изтрие от картата на Европа друга държава и нейния етнос, разпръснат по Балканите и по света, които имат многовековна история.
Но не трябва да се забравя, че рано или късно истината винаги излиза на бял свят. И украинците са посрещали нацистките войски с цветя (после са ги изпращали в ковчези), но когато се разбра за милионите човешки същества, загинали в газовите камери и изгорени в крематориумите или зарити в земята по стотици в един гроб, се видя и истинското лице на фашизма. И сред безбройните и безкрайни руини светът застина в потрес пред националистическото безумие.
Уверен съм, че ще дойде време, когато в речниците ще се търси значението на думи като върховисти, националисти, фашисти, расисти; когато няма да се спори за територии и величие, когато няма да се говори за етноси. Защото хората ще бъдат равни и равнопоставени и ще се ценят според това, което дават за общия напредък и общото благоденствие; когато основна грижа ще бъде да се запазят езикът, културата, обичаите, традициите, преминали през вековете с различните народи.
Но се питам: колко е дълъг пътят до това време? Колко ли мъки трябва да се преживеят, докато се мине по него, като се вижда колко много жестоки и ретроградни елементи ни дърпат назад към дивашки времена?
Има и нещо друго: цялата ярост, с която се прави опит да се анексира Македония и да се асимилира македонският етнос, се стоварва и върху нас, македонците в България. Тъпоумието на някои безумци достига дотам, да си мислят, че ако я няма Македония, няма да има и македонци в България; че Македония подклажда, насажда, развива и плаща македонското чувство сред някои български граждани. Мислят си, че Македония прави това, което вършат самите те. Тези нещастници са само за съжаление: македонци има в целия свят! А светът е разбрал една велика истина: свободният човек сам определя от каква народност да бъде – това не става със сила, страх, терор и заповед. Така че македонецът може да живее в джунглите на Амазонка и пак да се чувства македонец. И независимо дали я има Македония, или не, независимо колко са македонците - дори да остане само един в неизвестен край на планетата, той пак ще се чувства македонец и ще работи за македонската кауза! Древните народи са много жилави и много жизнени – погледнете индианците в Америка. Затова и в напредналите страни вече не се говори за етноси, а за по-голям принос на всички за просперитета на обществото. Това общество, в което всички са равнопоставени, уважавани, почитани и с достойнство!
Питам се: кога ще дойде това време и в нашата страна? Може би когато някои няма да се гордеят, а всички ще се срамуват, че българите са били прусаците на Балканите!

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Поезија

ЛЮБОВ И БОЛКА НОСЯ ЦЯЛ ЖИВОТ!

Коренът ми е от Беровско. Преди около двеста години, през смутните кърджалийски времена, моят прапрадядо заедно с цялото си семейство напуска родния си край и се заселва в Баскалци, едно от 12-те игуменски села в Огражден. След Балканските войни в началото на миналия век дядо ми се преселва в голямото подгорско село Коларово.
Роден съм през 1944 година в град Петрич, полегнал в полите на най-нежната, но най-тъжна планина на Македония – Беласица, голготата, на която македонската земя е разпъната на кръст.
През целия си съзнателен живот открито и с гордост изразявам своята македонска идентичност, поради което многократно съм привикван от органите на бившата ДС да давам обяснения.
Стихове пиша от дете. Една част от тях са посветени на моя роден край, на моята Родина, и макар че не са съвършени, те са огледало на душата ми, на любовта и болката, които нося цял живот.

Петър МИЦКОВ



ЧУМАТА

Буря стогласа в гора извила,
вейки превива,
ломи клоните.
Църна се чума явила
там долу - в Македония.

Всекоя вечер по Беласица
до късна доба горят огньове.
Сам Крали Марко с кон се
понася
да къса робски окови.

Не Крали Марко с коня
препуща,
прангите робски за да
разкъса –
чужди войници, майко,
със пушки
кървави бранят късове.

Помен вековен, жално извила,
душа раздира песен момина:
– Църна се чума явила
там долу - в Mакедония.

(1978 г.)


РОДЕН КРАЙ

Пребродих много кътища и
друми
из Тракия
и по Балкана син,
но все ме вика мойта стара
Струма,
сърцето все ме тегли към
Пирин,

към оня кът,
де вечно съм се раждал,
орисан от утроба
с кръстен знак.
Там –
в стръмните чукари на
Огражден,
дълбоко впит е корена ми як.

От вековете праща по
кръвта ми
надежда за възкръсен бъден
ден
и не сърце,
а ти туптиш в гръдта ми,
мой роден край,
мой свиден кът зелен,

изткан от песни,
от легенди стари,
бродиран с кости свети
в люта бран.
Мой роден край,
разкъсан,
обруган,
открита рана –
и кърви,
и пáри.
Пред теб,
мой свиден,
мой олтар свещен,
запалвам свещ и ничком
коленича
с молитва за възкръсния ти
ден.
Мой роден край,
до болка те обичам.

(1984 г.)


БОЛКА

Аз тук израснах,
тука,
сред Пирина,
тук всяка канара ми е
позната,
с комитите тук пил съм
руйно вино,
кръстосвал съм нашир и длъж
гората,
бой водил съм със хиляди
потери,
ранен и отмалял пълзял
съм по скалите –
умирах и възкръсвах,
пълен с вера,
че ще достигнем извора на
дните.

По-силен бях след всяка нова
рана,
по-упорит след гробове
безмълвни –
изпълваше ме силата
безкрайна
на тия вечни вулканични
хълми.

Сега съм сам,
полека се изкачвам,
повяват утро старите усои,
ята от птици с песни гонят
здрача,
със смях рушат на утрото
покоя.
Ята от птици…
А далеч пред мене –
Беласица с разкъсани гърди
от страшна болка издълбоко
стене,
изгубила надежди и мечти.

(1980 г.)


ПОТОМЪК

Във мен тече,
напук вековете,
извечна струйка
силна,
древна кръв,
пулсирала и в царя на
царете –
гореща,
буйна –
македонска кръв.

И нека съскат гръцките
змийчета,
душата им зловеща
да злобей –
те вечно ще предават
Филип Пети,
ще бъдат вечно с Рим
срещу Персей.

Съседи –
алчна глутница хиени,
ще искат все
да ни унищожат.
Но няма да ни видят на
колени –
достойно ще ги срещнем
всеки път.

(1998 г.)


НА БАЩА МИ

На теб, Родино, вречен бе
баща ми
и затова не жажда за имот,
а любовта към тебе завеща
ми-
любов и болка нося цял
живот.

И все ме брулят ветрове
свирепи,
че непокорен винаги съм бил,
очите вечно някой ми
ослепя -
все иска
мъртъв да е Самуил.

Но аз съм жив!
И няма сила земна
да се пребори с мен,
да ме скове –
душата ми
с родината във мене
подвластна само е
на богове.

(1999 г.)


Нова книга

ИЗ МАКЕДОНСКАТА ИСТОРИЯ

Излезе от печат поредната нова книга на известния македонски автор Сариса Параос - “Святий цар Давид”. По същество творбата е исторически очерк за един от синовете на комит Никола и брат на Самуил.
Книгата може да намерите в редакцията на в. “Народна воля”. Цената е символична - 2 лева.


Македонија пее

УЧИ МЕ МАЈКО, КАРАЈ МЕ

Учи ме мајко, карај ме,
како да ја земам Лилјана,
Лилјана мома убава,
Лилјана бела и црвена,
Лилјана тенка висока,
Лилјана ситен босилок,
Лилјана цвеќе шарено,
Лилјана една на мајка.

Учам те сине, карам те,
повикај триста мајстори,
направи чешма шарена,
наврати вода студена,
сите селани ќе дојдат,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
белким Лилјана ќе дојде.

Послушал Стојан мајка си,
повикал триста мајстори,
направил чешма шарена,
навратил вода студена,
сите селани дојдоа,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
кучка Лилјана не дојде.

КАКО ШТО Е ОВАА ЧАША ПОЛНА СО ВИНО

Како што е ова чаша полна со вино, (2)
така е и мојто срце полно с’јадови. (2)

Дај да пијам, мила мамо, да се опијам, (2)
јадовите, мила мамо, да заборавам! (2)

Ја послушај, мили синко, стара си мајка, (2)
и да пијаш, мили синко, фајде си нема. (2)

Ја земи си, мили синко, пушка берданка,
и појди си, мили синко, в гора зелена,
там ќе најдеш, мили синко, верна дружина,
јадовите мили синко ќе заборавиш.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting