Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


АНГЕЛАРИЙ. Ученик и последовател на славянските просветители Кирил и Методий. Принадлежал на групата на Климент, Наум, Горазд и Сава. Знае се само че е преживял същата съдба като учениците на Кирил и Методий, прогонени от германските свещеници от Моравия. На връщане след преминаването на Дунав Ангеларий заминал за българската столица Плиска, където и починал.
ВЕЗЕНКОВ СТОЯН. Борец против османското господство в Македония. Роден през 1828 година в Крушево. Говорел турски, влашки, албански и гръцки. Майстор зидар, но другарувал с доста влиятелни личности. През 80-те години на ХlХ век с помощта на тогавашния руски консул в Битола М. А. Хитрово се заел със създаването на македонско-албански съюз против общия поробител. Открит, избягал в Скандар. Участвал в Сръбско-турската и в Руско-турската война. Затворен и измъчван от турците. Починал като емигрант в Одеса през 1897 година.
АМФИТЕАТРОВ АЛЕКСАНДЪР. Живял в периода 1862 – 1923 година. Руски либерален публицист, който като журналист няколко пъти посетил Македония. В своята книга „Земя на раздора” (1901) той подчертава: „...Българите и сърбите взаимно не се понасят - всеки смята Македония за своя законна собственост. Да създават Македония за Македония нямат ни най-малко желание нито българите, нито сърбите. Ентусиасти за автономна Македония се срещат само между родените в Македония. И на сърбина, и на българина автономията на Македония не им допада... В Македония не е решен въпросът с народността и трудно ще бъде намерено задоволително решение. Ако се вярва на Гопчевич и Ястребов, в нея почти няма българи – всички са сърби. Ако се вярва на Офейков и Милюков, въобще няма сърби – всички са българи. Най-вероятно е да си имаме работа със съвършено самостоен клон на славянството, преходен между българския и сръбския. Но сам по себе си този клон е недостатъчно значителен, за да си извоюва свобода и да се претвори в държавна единица. Следователно, както и да се реши въпросът за нейната националност, тя е лишена от възможността да живее, така да се каже, сама за себе си, прокълната е да служи за политически материал – директно за съседите, преносно и индиректно - за Европа, която ръководи съседите.”
ВЕЗЕНКОВ АЛЕКСАНДЪР – КОСАРИН. Член на македонската колония в Петербург. Роден през 1867 година в Крушево. Следвал в Московския университет и в Правния факултет в Одеса. Работил като драматичен актьор в Петербург. Подписал първия меморандум на македонската колония в Петербуг през 1913 година и сътрудник на „Македонски глас” през 1913 - 1914 г.. Член на славянските дружества в Русия. През май 1913 година изнесъл значимо предаване в Дружеството на славянската солидарност на тема: „Ролята на македонското население в Балканските войни и неговото отношение към съюзниците.”
ГАВРИЛ (ЃОРЃИ МИЛОШЕВ). Глава на Македонската православна църква. Роден през 1912 година в Скопие. Завършил германистика и славянистика във Философския факултет в Скопие през 1936 година. Шест години учителствувал в Скопие, Битола, Валево и Белград. Работил като редактор и преводач в Държавното книгоиздателство на Македония. Зад себе си оставил много преведени трудове от областта на световната литература. Първият преводач на Библията на македонски език. През 1977 година – владика на МПЦ и пръв декан на Богословския факултет в Скопие. От 1986 година глава на Македонската православна църква. През 1993 година поради здравословни причини се оттеглил от високата длъжност. Починал през 1994 година.
АРСОВ ТОДОР. Революционер. Роден през 1919 в Щип. Активно участвал в студентското движение в Белград, където следвал. В КПЮ се включил през 1935 година. Поради своята революционна дейност от 1935 до 1937 година бил в затвор в Лепоглава. По време на фашистката окупация като член на МК в Щип – един от организаторите на партизанското движение. Политически комисар на Щаба на Четвърта оперативна зона. През май 1943 година при излизането на щипския партизански отряд „Гоце Делчев” загинал в сражение с българската полиция.
АВРАМОВСКИ РИСТО. Композитор. Роден през 1943 година в с. Селце край Струга. Завършил средно музикално училище в Скопие и следвал музика в Загреб. В началото композира предимно хорова музика, след това се ориентира към вокалната и инструменталната. Автор на кантатите „Лелек” и Македонија” и на ораторията „Кирил и Методий”. В последните години заангажиран с актуални теми: „Егзодус”, „Балкански реквием”, както и с митологичните корени на Македония, като например операта „Лидиjа од Македониjа”, посветена на първата жена християнка.

(По „Личности од Македонја“)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај

Поезија

ЛЮБОВ И БОЛКА НОСЯ ЦЯЛ ЖИВОТ!

Коренът ми е от Беровско. Преди около двеста години, през смутните кърджалийски времена, моят прапрадядо заедно с цялото си семейство напуска родния си край и се заселва в Баскалци, едно от 12-те игуменски села в Огражден. След Балканските войни в началото на миналия век дядо ми се преселва в голямото подгорско село Коларово.
Роден съм през 1944 година в град Петрич, полегнал в полите на най-нежната, но най-тъжна планина на Македония – Беласица, голготата, на която македонската земя е разпъната на кръст.
През целия си съзнателен живот открито и с гордост изразявам своята македонска идентичност, поради което многократно съм привикван от органите на бившата ДС да давам обяснения.
Стихове пиша от дете. Една част от тях са посветени на моя роден край, на моята Родина, и макар че не са съвършени, те са огледало на душата ми, на любовта и болката, които нося цял живот.

Петър МИЦКОВ



ЧУМАТА

Буря стогласа в гора извила,
вейки превива,
ломи клоните.
Църна се чума явила
там долу - в Македония.

Всекоя вечер по Беласица
до късна доба горят огньове.
Сам Крали Марко с кон се
понася
да къса робски окови.

Не Крали Марко с коня
препуща,
прангите робски за да
разкъса –
чужди войници, майко,
със пушки
кървави бранят късове.

Помен вековен, жално извила,
душа раздира песен момина:
– Църна се чума явила
там долу - в Mакедония.

(1978 г.)


РОДЕН КРАЙ

Пребродих много кътища и
друми
из Тракия
и по Балкана син,
но все ме вика мойта стара
Струма,
сърцето все ме тегли към
Пирин,

към оня кът,
де вечно съм се раждал,
орисан от утроба
с кръстен знак.
Там –
в стръмните чукари на
Огражден,
дълбоко впит е корена ми як.

От вековете праща по
кръвта ми
надежда за възкръсен бъден
ден
и не сърце,
а ти туптиш в гръдта ми,
мой роден край,
мой свиден кът зелен,

изткан от песни,
от легенди стари,
бродиран с кости свети
в люта бран.
Мой роден край,
разкъсан,
обруган,
открита рана –
и кърви,
и пáри.
Пред теб,
мой свиден,
мой олтар свещен,
запалвам свещ и ничком
коленича
с молитва за възкръсния ти
ден.
Мой роден край,
до болка те обичам.

(1984 г.)


БОЛКА

Аз тук израснах,
тука,
сред Пирина,
тук всяка канара ми е
позната,
с комитите тук пил съм
руйно вино,
кръстосвал съм нашир и длъж
гората,
бой водил съм със хиляди
потери,
ранен и отмалял пълзял
съм по скалите –
умирах и възкръсвах,
пълен с вера,
че ще достигнем извора на
дните.

По-силен бях след всяка нова
рана,
по-упорит след гробове
безмълвни –
изпълваше ме силата
безкрайна
на тия вечни вулканични
хълми.

Сега съм сам,
полека се изкачвам,
повяват утро старите усои,
ята от птици с песни гонят
здрача,
със смях рушат на утрото
покоя.
Ята от птици…
А далеч пред мене –
Беласица с разкъсани гърди
от страшна болка издълбоко
стене,
изгубила надежди и мечти.

(1980 г.)


ПОТОМЪК

Във мен тече,
напук вековете,
извечна струйка
силна,
древна кръв,
пулсирала и в царя на
царете –
гореща,
буйна –
македонска кръв.

И нека съскат гръцките
змийчета,
душата им зловеща
да злобей –
те вечно ще предават
Филип Пети,
ще бъдат вечно с Рим
срещу Персей.

Съседи –
алчна глутница хиени,
ще искат все
да ни унищожат.
Но няма да ни видят на
колени –
достойно ще ги срещнем
всеки път.

(1998 г.)


НА БАЩА МИ

На теб, Родино, вречен бе
баща ми
и затова не жажда за имот,
а любовта към тебе завеща
ми-
любов и болка нося цял
живот.

И все ме брулят ветрове
свирепи,
че непокорен винаги съм бил,
очите вечно някой ми
ослепя -
все иска
мъртъв да е Самуил.

Но аз съм жив!
И няма сила земна
да се пребори с мен,
да ме скове –
душата ми
с родината във мене
подвластна само е
на богове.

(1999 г.)


Нова книга

ИЗ МАКЕДОНСКАТА ИСТОРИЯ

Излезе от печат поредната нова книга на известния македонски автор Сариса Параос - “Святий цар Давид”. По същество творбата е исторически очерк за един от синовете на комит Никола и брат на Самуил.
Книгата може да намерите в редакцията на в. “Народна воля”. Цената е символична - 2 лева.


Македонија пее

УЧИ МЕ МАЈКО, КАРАЈ МЕ

Учи ме мајко, карај ме,
како да ја земам Лилјана,
Лилјана мома убава,
Лилјана бела и црвена,
Лилјана тенка висока,
Лилјана ситен босилок,
Лилјана цвеќе шарено,
Лилјана една на мајка.

Учам те сине, карам те,
повикај триста мајстори,
направи чешма шарена,
наврати вода студена,
сите селани ќе дојдат,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
белким Лилјана ќе дојде.

Послушал Стојан мајка си,
повикал триста мајстори,
направил чешма шарена,
навратил вода студена,
сите селани дојдоа,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
кучка Лилјана не дојде.

КАКО ШТО Е ОВАА ЧАША ПОЛНА СО ВИНО

Како што е ова чаша полна со вино, (2)
така е и мојто срце полно с’јадови. (2)

Дај да пијам, мила мамо, да се опијам, (2)
јадовите, мила мамо, да заборавам! (2)

Ја послушај, мили синко, стара си мајка, (2)
и да пијаш, мили синко, фајде си нема. (2)

Ја земи си, мили синко, пушка берданка,
и појди си, мили синко, в гора зелена,
там ќе најдеш, мили синко, верна дружина,
јадовите мили синко ќе заборавиш.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting