Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
95 години от подлото убийство на Царот на Пиринот

ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР ЗА ЯНЕ САНДАНСКИ В МЕЛНИК

Илия Делилакиев

Съборът в спомен и чест на големия син на Македония и един от символите на Пиринска Македония - царот на Пиринот Яне Сандански, се е превърнал в нещо като запазена марка на македонските организации в България през последните 20 години. Не че и други не са организирали такива подобни тържества. Но стане ли дума за събор през април на Рожен или в Мелник, всеки се сеща за поклонението на македонците в чест на Яне.

И тази година на 25 април в парка в гр. Мелник пред Паметника на Сандански се проведе традиционният всемакедонски събор. Организатори бяха ОМО „Илинден”-ПИРИН, вестник „Народна воля”, бюлетин „Македонски глас”, ТМО ВМРО (независима), Македонско християнско братство „Пророк свети Илия”, Дружеството на репресираните македонци в България и Културно-просветно дружество „Никола Вапцаров” – град Петрич. Дойдоха хора от целия Пирински дял на Македония, от Егегйския дял на Македония и от Р Македония, както и от различни части на България.
Организаторите бяха приготвили богата програма. Бяха поканили ансамбли и групи от всички части на Македония, но не всички можаха да дойдат. За това се погрижиха българските власти. Макар да не посмяха да забранят събора (от този им лош навик изглежда ОМО „Илинден”-ПИРИН успя да ги отучи), те все пак не се стърпяха да не направят нещо, с което да попречат, доколкото могат. Благодарение на тормоза, на който са подложили делегацията на Световния македонски конгрес и на „Децата Бегалци” на 18 април (виж на стр. 8), както и на лошите спомени, все още пресни, от малтретирането, вършено предишни години по време на съборите за Яне, някои участници в програмата се отказаха. Така например реномираният ансамбъл „Македонка” от Охрид в последния ден отказа идването си поради страха на родителите да не пострадат децата им (участниците в ансамбъла са непълнолетни) при „сблъсъци с полицията”. Наистина колко хубаво мнение са създали за себе си българските власти в западната ни съседка със своите безумни действия. Но тези родители се оказаха разумни в едно – сблъсъци с полицията, разбира се, нямаше, но пък ако бяха тръгнали за събора, децата им щяха напразно да пътуват. На 24 – 25 април българската граница се оказа неофициално затворена за всички онези, които са пътували за Всемакедонския събор. Това поне отговаря на въпроса с какво достойните служби за сигурност на България са се занимавали през последния месец. Не с “глупости” като преследване на опасния криминал, не с корупцията в държавата, не с обвързаността на мафия и държава, въобще не с онова, с което неизкусеният страничен човек би си помислил, че би трябвало да се занимават такива служби. Не. Те са се занимавали с далеч по-приятни и „важни” за “сигурността” на държавата и гражданите й неща. Подслушвали са и са разузнавали усилено кой гражданин, изпълнител, деец и т.н. от Р Македония е заявил, че ще участва на един традиционен, мирен, законен фолклорен фестивал, и са им подготвили гранична изненада за добре дошли.
Пътуващите не за пръв път в България хора открили, че много неща са различни този път – например, че не могат да влязат в България, без да имат резервация за хотел. Не могат също така и без покана. При това покана, заверена от нотариус в съответната община. Оказало се, че присъствието на границата на българския гражданин, поканил съответния македонски гражданин, съвсем не вършело работа за граничните ни власти. Просто човек да се чуди как хилядите ежедневни туристи и гости на страната въобще успяват да се промъкнат в нея. Но и това било малко. Проблем се оказали и медицинските застраховки. Тези застраховки се купуват на българската граница. За онези от пътуващите, които не знаели това обстоятелство, то не им се и казвало и се искало от тях да се върнат назад и да си набавят медицинска застраховка някъде другаде. Онези, които знаели и искали да си платят на границата – за тях се оказвало, че бланките били свършили и за това нямало как да им издадат такава застраховка и според това – нямало как да ги пуснат. Сред спрените са били певецът Ванчо Тарабунов, Никола Костурски от организацията на бежанците от Егейския дял на Македония, Исмаил Бойда от организацията на македонците горани в Косово, Тодор Петров – председател на Световния македонски конгрес, Славко Манговски и екип на телевизия „Сонце” (Манговски е спрян, въпреки че има американски паспорт!), театрална група „Скръб и утеха” от Скопие... За щастие, успял да мине Войо Стояновски заедно със семейството си. Дали защото дошъл още в петък, или защото пътувал семейно, а може би защото е твърде известно име и организаторите на тази тъмна и тиха гранична блокада са се страхували да не вдигнат прекалено голям шум – кой знае. Но и него са държали два часа на границата. Приложили са му гореспоменатите трикове. Обяснили му, че щом иска да влиза в България, трябва да знае всичките й закони и прочие дивотии. Освен това, изглежда, са спирани и всякакъв вид журналисти от Македония, защото нито един не присъстваше на събора – нещо, което не се е случвало дори по Татарчево време. Българските им колеги пък пак някак си са се наговорили (или по-точно са били наговорени) и групово бойкотираха събитието. Еми да - не се очаква нищо лошо на събора, та те защо да идват, като няма да има какво да пишат.
Причинен е граничен тормоз и на съпредседателя на ОМО „Илинден”-ПИРИН Стоян Георгиев, след като е отишъл на границата да се срещне с недопуснатите гости от ТВ „Сонце”. Държан дълго на границата, претърсван, документите и книжата му са копирани и т.н. Този случай ни подсеща за издевателството, на което бе подложен съвсем неотдавна и главният редактор на в. „Народна воля” на българската граница. Методът е същият – държане с часове, обискиране, преснимване на лични документи и книжа, никакво обяснение за задържането. Може би се сблъскваме с цяла нова политика, измъдрена в главата на поредната куха полирана лейка някъде високо в службите за “сигурност”. А целта може да бъде само една – да се оправдаят тлъстите заплати и синекурните постове на десетки хрантутници в същите тези служби, които се преструват, че вършат нещо в полза на държавата, борейки се срещу „македонизма”. Друго обяснение на тази, меко казано, простотия няма. Излишно е да се подчертава, че от всичките тези глупости България няма никаква полза, да не говорим за отношенията й с Македония. Нито пък по какъвто и да било начин такива действия могат да стреснат македонските активисти в България – най-много да ги амбицират. Наистина, каква ли любов очакват българските власти от страна на македонските журналисти, какво добро очакват да бъде казано за тях, след като така идиотски са се изгаврили с журналистите на границата. И как ще се отрази това на авторитета на България? В момента никак, разбира се, защото е нулев, но пък и се разбира защо това е така. И питам се – каква е тази европейска страна, в която се забранява достъпът на журналисти?!
Но всичките тези нелепости на службите не можаха да накърнят сериозно тържеството. Само си спечелиха едно солидно освиркване от съборяните.
А дойдоха много хора. Отвсякъде. Макар никой да не ги е броил, вероятно бяха над хиляда души. Съборът традиционно започна с едноминутно мълчание в памет на подло убития революционер и полагане на цветя пред неговия паметник. Последва слово от името на организаторите от съпредседателя на ОМО „Илинден”-ПИРИН Стойко Стойков. В него между другото се каза:
„Представителите на македонското малцинство в България като лоялни граждани имат пълното право да очакват държавата да бъде също така лоялна и коректна спрямо тях. Да спре да отрича тяхното съществуване, да вдигне забраната за регистрация на партии и организации, да спре говора на омразата, да спре асимилацията, да могат тези, които искат, да изучават македонски език и история в българските училища, за да не прекъсне културната връзка между братя от двете страни на границата. ...
Но все пак дошло е хубаво време, лошото вече отмина. Време за работа, не за страх. Няма ги вече нито войните от миналото, нито железните завеси и студени войни. Идва времето, за което толкова македонски, български и други балкански мислители и революционери мечтаха, когато границите си отиват, за да бъдат заменени с една обща държавност. А на нас, гражданите, остава да работим за това заедно с границите между държавите да си отидат и границите, поставени в душите на хората от враждебните пропаганди.”
За живота и делото на Яне Сандански говори проф. д-р Георги Радулов.
Благодарение на граничната блокада, освен посочените Никола Костурски и Исмаил Бойда, не можаха да дойдат да поднесат свои приветствия още и представители на Виножито, Македонското международно движение за човешки права, Австралийско-македонския комитет по правата на човека.
Прочетена бе поздравителна телеграма от името на Обединена македонска диаспора:
“Обединета Македонска Дијаспора сака да ги поздрави сите присутни на овој собир денес, собрани да му оддадете почит на великанот Јане Сандански. ... Не се обесхрабрувајте. Продолжете со вашата храбра борба. Духот на Пиринскиот Цар живее и расте во сите Македонци, а неговиот завет ќе биде целосно реализиран тогаш кога сите македонци на Балканот ќе живеат слободно и ќе ги уживат своите права во едно мултиетничко и мултикултурно општество какво што е Република Македонија. Во една современа и модерна Европа во која што ќе нема граници, поделби и тортури, туку рамноправност, почит и мир.”
Приветствие към събора от името на Дружеството за българо-македонско приятелство направи добре известният на македонската общественост в България проф. Иван Калчев. Той имаше късмет, че за да дойде на това тържество не му се наложи да минава българска граница.
С това официалната част завърши.
Рецитал за Яне Сандански изнесе Димитър Иванов от Шумен. Неколцина от присъстващите казаха стихотворения за Яне Сандански. Музикалната програма откри съставът на „Брежанските баби”, които акапелно изпълниха традиционно македонско пеене. Последва ги фолклорен състав от Благоевград с популярни народни песни и от Разлог – с добре известното разложко пеене.
Истински бум предизвика фолклорна група „Солунчани” от Солунско, Егейския дял на Македония. Облечени в македонски народни носии, те играха и пяха (често едновремено) типични егейски хора. Срещата с до болка познатите ни традиции, дошли от зоната на истински културен геноцид, силно възбуди присъстващите, мнозина от които самите са бежанци от Егея. „Не мога да повярвам, че доживях да видя това”, ми каза един възрастен човек със сълзи в очите. Групата представи и народни обичаи. Бурните ръкопляскания и викове, с които присъстващите следяха всяко тяхно движение, неизбежно прерасна в масово, общо хоро. „Солунчани” бяха дошли в Мелник, отказвайки участието си в голямото фолклорно надпяване, което същия ден ставаше в Атина. Освен с фолклор, те се занимават и с изучаване на македонски език, толкова дълго преследван в Гърция. Краят на тяхното изпълнение бе изпроводен с ръкопляскания, прегръдки и ръкостискания. Впечатленията се оказаха взаимно добри. След края на събора организаторите получиха писмо от ръководителя на „Солунчани”, в което се казва: „На парво треба нийе да ве благодариме за ова прекрасна слава со сите ваши топли стари и млади пиринци македонци. Нийе треба да благодариме зато што ни дадофте можности да ги наполниме батериите на срцето и така да продолжиме на овой тешки али многу убави и вистински пат.”
Гвоздей на програмата бе прочутият Войо Стояновски. Неговите песни взривиха събора. Той пя добре известните на всичките си фенове хитове в съпровод на оркестър „Македония” от Мусомище (с ръководител Георги Попов), които също изпълниха заедно с него или отделно много македонски песни. Войо пя дълго, от сърце, и цялата ливада пред паметника заприлича на бурна вода с множество въртопи от виещите се народни македонски хора.

Общо бе впечатлението, че този събор бе един от най-добрите през последното десетилетие. Или по-точно – най-добрият. Така поне казваха хората, мнозина от които спираха и стискаха ръцете на организаторите. Той е една добра заявка за бъдещето. Показва как могат да се организират и какви културни фестивали могат да направят македонците в България, ако не им се пречи от страна на властите.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
КОИ СЕ ПОГОЛЕМИ КРЕТЕНИ: ПОЛИТИЧАРИТЕ ИЛИ ИСТОРИЧАРИТЕ?
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ВО 1900: НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАДЕВАМЕ НА ТУЃА ПОМОШ, ДА НЕ ЧЕКАМЕ ПОМОШ ОД БУГАРИЈА
Читај
АТАНАС ШОПОВ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ
Читај

Поезија

ЛЮБОВ И БОЛКА НОСЯ ЦЯЛ ЖИВОТ!

Коренът ми е от Беровско. Преди около двеста години, през смутните кърджалийски времена, моят прапрадядо заедно с цялото си семейство напуска родния си край и се заселва в Баскалци, едно от 12-те игуменски села в Огражден. След Балканските войни в началото на миналия век дядо ми се преселва в голямото подгорско село Коларово.
Роден съм през 1944 година в град Петрич, полегнал в полите на най-нежната, но най-тъжна планина на Македония – Беласица, голготата, на която македонската земя е разпъната на кръст.
През целия си съзнателен живот открито и с гордост изразявам своята македонска идентичност, поради което многократно съм привикван от органите на бившата ДС да давам обяснения.
Стихове пиша от дете. Една част от тях са посветени на моя роден край, на моята Родина, и макар че не са съвършени, те са огледало на душата ми, на любовта и болката, които нося цял живот.

Петър МИЦКОВ



ЧУМАТА

Буря стогласа в гора извила,
вейки превива,
ломи клоните.
Църна се чума явила
там долу - в Македония.

Всекоя вечер по Беласица
до късна доба горят огньове.
Сам Крали Марко с кон се
понася
да къса робски окови.

Не Крали Марко с коня
препуща,
прангите робски за да
разкъса –
чужди войници, майко,
със пушки
кървави бранят късове.

Помен вековен, жално извила,
душа раздира песен момина:
– Църна се чума явила
там долу - в Mакедония.

(1978 г.)


РОДЕН КРАЙ

Пребродих много кътища и
друми
из Тракия
и по Балкана син,
но все ме вика мойта стара
Струма,
сърцето все ме тегли към
Пирин,

към оня кът,
де вечно съм се раждал,
орисан от утроба
с кръстен знак.
Там –
в стръмните чукари на
Огражден,
дълбоко впит е корена ми як.

От вековете праща по
кръвта ми
надежда за възкръсен бъден
ден
и не сърце,
а ти туптиш в гръдта ми,
мой роден край,
мой свиден кът зелен,

изткан от песни,
от легенди стари,
бродиран с кости свети
в люта бран.
Мой роден край,
разкъсан,
обруган,
открита рана –
и кърви,
и пáри.
Пред теб,
мой свиден,
мой олтар свещен,
запалвам свещ и ничком
коленича
с молитва за възкръсния ти
ден.
Мой роден край,
до болка те обичам.

(1984 г.)


БОЛКА

Аз тук израснах,
тука,
сред Пирина,
тук всяка канара ми е
позната,
с комитите тук пил съм
руйно вино,
кръстосвал съм нашир и длъж
гората,
бой водил съм със хиляди
потери,
ранен и отмалял пълзял
съм по скалите –
умирах и възкръсвах,
пълен с вера,
че ще достигнем извора на
дните.

По-силен бях след всяка нова
рана,
по-упорит след гробове
безмълвни –
изпълваше ме силата
безкрайна
на тия вечни вулканични
хълми.

Сега съм сам,
полека се изкачвам,
повяват утро старите усои,
ята от птици с песни гонят
здрача,
със смях рушат на утрото
покоя.
Ята от птици…
А далеч пред мене –
Беласица с разкъсани гърди
от страшна болка издълбоко
стене,
изгубила надежди и мечти.

(1980 г.)


ПОТОМЪК

Във мен тече,
напук вековете,
извечна струйка
силна,
древна кръв,
пулсирала и в царя на
царете –
гореща,
буйна –
македонска кръв.

И нека съскат гръцките
змийчета,
душата им зловеща
да злобей –
те вечно ще предават
Филип Пети,
ще бъдат вечно с Рим
срещу Персей.

Съседи –
алчна глутница хиени,
ще искат все
да ни унищожат.
Но няма да ни видят на
колени –
достойно ще ги срещнем
всеки път.

(1998 г.)


НА БАЩА МИ

На теб, Родино, вречен бе
баща ми
и затова не жажда за имот,
а любовта към тебе завеща
ми-
любов и болка нося цял
живот.

И все ме брулят ветрове
свирепи,
че непокорен винаги съм бил,
очите вечно някой ми
ослепя -
все иска
мъртъв да е Самуил.

Но аз съм жив!
И няма сила земна
да се пребори с мен,
да ме скове –
душата ми
с родината във мене
подвластна само е
на богове.

(1999 г.)


Нова книга

ИЗ МАКЕДОНСКАТА ИСТОРИЯ

Излезе от печат поредната нова книга на известния македонски автор Сариса Параос - “Святий цар Давид”. По същество творбата е исторически очерк за един от синовете на комит Никола и брат на Самуил.
Книгата може да намерите в редакцията на в. “Народна воля”. Цената е символична - 2 лева.


Македонија пее

УЧИ МЕ МАЈКО, КАРАЈ МЕ

Учи ме мајко, карај ме,
како да ја земам Лилјана,
Лилјана мома убава,
Лилјана бела и црвена,
Лилјана тенка висока,
Лилјана ситен босилок,
Лилјана цвеќе шарено,
Лилјана една на мајка.

Учам те сине, карам те,
повикај триста мајстори,
направи чешма шарена,
наврати вода студена,
сите селани ќе дојдат,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
белким Лилјана ќе дојде.

Послушал Стојан мајка си,
повикал триста мајстори,
направил чешма шарена,
навратил вода студена,
сите селани дојдоа,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
кучка Лилјана не дојде.

КАКО ШТО Е ОВАА ЧАША ПОЛНА СО ВИНО

Како што е ова чаша полна со вино, (2)
така е и мојто срце полно с’јадови. (2)

Дај да пијам, мила мамо, да се опијам, (2)
јадовите, мила мамо, да заборавам! (2)

Ја послушај, мили синко, стара си мајка, (2)
и да пијаш, мили синко, фајде си нема. (2)

Ја земи си, мили синко, пушка берданка,
и појди си, мили синко, в гора зелена,
там ќе најдеш, мили синко, верна дружина,
јадовите мили синко ќе заборавиш.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting