Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Странно виждане за демографските процеси и независимостта на съдебните институции

ТАКАВА ЛИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЛИТИКАТА ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО?

JАН ПИРИНСКИ

Много български граждани вярваха, че след падането на болшевишката диктатура в България ще настъпи справедливост и истинска демокрация. Да, те живяха с надежди и очакваха, че животът на народа коренно ще се промени, но не се получи. Все пак, в интерес на истината, трябва да признаем, че се приложиха някои позитивни начинания в политическото преустройство на страната, иначе не би било възможно излизането на в. „Народна воля”.

След този държавен и политически прелом, в България се наложи една жестока и жалка демокрация. Получи се такава криза, че българските граждани се редяха от ранна сутрин на опашки, за да могат да подсигурят най-важното - хляба. В тази политическа обстановка се появиха безчетни хулигани и необуздани престъпници. Кражби, изнудване, безчинства и малтретиране на възрастни хора. И всичко това, за да се достигне до днес – с очебийната корупция, ненаказани държавни и политически престъпници и явни убийци; с всекидневните вопли за помощ от страдащи и умиращи български граждани, покосени от болест. Излюпиха се и новите върховистчета - изверги, последователи на ванчемихайловистката банда убийци. Цъфнаха големи лъжепатриоти, унесени в миража за велика санстефанска България. Провикнаха се и българските президенти, министри, държавници и политици, че Македония е българска, в хор с необузданите шовинисти и псевдоисторици, начело с Георги Марков, Божидар Димитров и прочие.
Години наред нагло и безочливо те водиха и водят гнусна и недостойна пропаганда против Република Македония. Български президент лансираше на времето някой си Илиевски от Струмица, но като разбраха, че е възможно той да е улав, го оставиха и се хванаха за тази ми ти Спаска Митрова. Знае ли се що за птица ще се окаже и тя!? Голяма „българска” патриотка, неуравновесена и жалка играчка в ръцете на българските ултранационалисти?
Но поред. И така, Божидар Димитров – този безподобен авантюрист и известен македономразец, захласнат в мераците си за слава и величие, успя и стана министър без портфейл (над раменете си), който непрестанно брои и лъже обществеността колко македонци са получили българско гражданство. Най-новите изявления на псевдоисторика са от 16 април т. г. пред Агенция „Фокус”. А къде са българските граждани, напускащи страната? И защо са я напуснали? А жалкото състояние на стотици хора, понасящи едвам мизерното си живуркане? Немотията и лишените от подходящи условия за отглеждане на новородените? Нещо, което е основен фактор за демографската криза в България. Но „славният патриот” Б. Димитров, увеличавайки бройките с българско гражданство от Р Македония, ще реши демографската криза. Защото, според лъжливите му данни, той внушава и уверява, че за няколко години всички македонци ще станат български граждани. Демек с един куршум два заека. Защото, по неговия метод на действие, хем ще реши демографската криза в страната, хем и в Р Македония цялото население ще бъде с българско гражданство. Завладяване на Македония без война. Освен това той ще „доведе” много българи „от Сърбия, Албания, Косово, Молдова, Украйна и от ред други страни по света”. С други думи - ще създаде нова държава – Божидария! Наистина голям български патриот и национален герой. Вечна му памет! Амин!...
В България не се крие националната доктрина. Напротив, тя се демонстрира непрекъснато. Митът и миражът - велика санстефанска България, т. е. България на три морета! Толкоз, който не вярва, нека се чуди!
Понеже стана дума за българските президенти, ще бъде необходимо да представим и Георги Първанов, с неговата концепция и философия по въпроса за новата българска героиня Спаска Митрова. Публикуваме всичко без съкращение. Ето какво е казал той: „Скопие. Три пъти разговарях с македонските колеги, но Скопие не показва разбиране по отношение на случая на Спаска Митрова, е заявил българският президент Георги Първанов, цитиран от Македонската радиотелевизия (МРТ). „За разлика от другите, аз не излязох пред медиите да коментирам това, защото се надявах, че нашата активност, не само моята, но и на Министерството на външните работи, ще даде резултати. Това е един от многото факти, които обрисуват не много добра картина за нашите отношения. Като се има предвид, че България винаги подкрепя Македония и й подава ръка в най-тежките моменти, виждаме, че няма нито един единствен знак от страна на Македония”, посочил Първанов”. Този материал е публикуван на 2 април т. г. от Агенция „Фокус”, откъдето в. „Народна воля” го предоставя на своите читатели.
Изводът е следният: президентът на Република България публично доказва явната си намеса във вътрешните работи на Република Македония, и то по един частен семеен и битов въпрос. Защо той ще разговаря с македонските си колеги за Спаска Митрова и да се оплаква, че Скопие не показва разбиране? Той, милият, се надявал, че неговата и на Министерството на външните работи активност ще дали резултати. И отгоре на това заявява следното: „Това е един от многото факти, които обрисуват не много добра картина за нашите отношения.” Браво! Какво иска българският президент? Що за президент е на държава, членка на Европейския съюз? Той не знае ли, че съдът на една държава трябва да е независим, а неговите задължения и пълномощия не могат да се прехвърлят на други държавни институции? Фактът, че президентът на една държава е убеден, че от управляващите институции зависят решенията на съда, говори много зле за състоянието и качеството на съдебната система в собствената му страна. А това дава и обяснението защо ОМО „Илинден” - ПИРИН не се регистрира в България. Впрочем Георги Първанов с тези му явни разсъждения открито пред българската и световната общественост признава, че те - управляващите институции в България - са причината партията на македонците да не бъде регистрирана. И ако ние, македонците, засягаме тези въпроси, това е, защото сме граждани на тази държава, плащаме си данъците, тук живеем и работим, тук се раждат и израстват нашите деца и внуци и имаме право да си кажем мнението за това, как се харчат нашите пари и как действа българският съд, ако, не дай си, Боже, се наложи да се изправим пред него.
Тук ми се иска да изтъкна един особено фрапиращ факт: поради разни партийни и политически игри, противопоставящи партиите една срещу друга, за дивиденти в борбата им за печелене на власт неудържимо от време на време се споменават редица имена на бивши агенти на зловещата Държавна сигурност. И вече не ни изненадва, че между тях откриваме и всички македономразци и шовинисти. И ако преди двадесетина години те са били тайни, сега са по върховете на държавни, научни, партийни, стопански органи и къде ли не! Така че в духа на гореказаното защо да не дадем на нашата страна и името Агентария?

Жалкото е, че днешните български политици и държавници, които трябва да носят в душата си, в сърцето си и в ума си прогресивните идеи на новото време, живеят с ретроградните недъзи на миналото. Какво представлява семейният случай на Митрова пред многогодишните забрани и тормоз на хилядите македонци в България? Защо се отнемат нашите права и свободи?

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај

Поезија

ЛЮБОВ И БОЛКА НОСЯ ЦЯЛ ЖИВОТ!

Коренът ми е от Беровско. Преди около двеста години, през смутните кърджалийски времена, моят прапрадядо заедно с цялото си семейство напуска родния си край и се заселва в Баскалци, едно от 12-те игуменски села в Огражден. След Балканските войни в началото на миналия век дядо ми се преселва в голямото подгорско село Коларово.
Роден съм през 1944 година в град Петрич, полегнал в полите на най-нежната, но най-тъжна планина на Македония – Беласица, голготата, на която македонската земя е разпъната на кръст.
През целия си съзнателен живот открито и с гордост изразявам своята македонска идентичност, поради което многократно съм привикван от органите на бившата ДС да давам обяснения.
Стихове пиша от дете. Една част от тях са посветени на моя роден край, на моята Родина, и макар че не са съвършени, те са огледало на душата ми, на любовта и болката, които нося цял живот.

Петър МИЦКОВ



ЧУМАТА

Буря стогласа в гора извила,
вейки превива,
ломи клоните.
Църна се чума явила
там долу - в Македония.

Всекоя вечер по Беласица
до късна доба горят огньове.
Сам Крали Марко с кон се
понася
да къса робски окови.

Не Крали Марко с коня
препуща,
прангите робски за да
разкъса –
чужди войници, майко,
със пушки
кървави бранят късове.

Помен вековен, жално извила,
душа раздира песен момина:
– Църна се чума явила
там долу - в Mакедония.

(1978 г.)


РОДЕН КРАЙ

Пребродих много кътища и
друми
из Тракия
и по Балкана син,
но все ме вика мойта стара
Струма,
сърцето все ме тегли към
Пирин,

към оня кът,
де вечно съм се раждал,
орисан от утроба
с кръстен знак.
Там –
в стръмните чукари на
Огражден,
дълбоко впит е корена ми як.

От вековете праща по
кръвта ми
надежда за възкръсен бъден
ден
и не сърце,
а ти туптиш в гръдта ми,
мой роден край,
мой свиден кът зелен,

изткан от песни,
от легенди стари,
бродиран с кости свети
в люта бран.
Мой роден край,
разкъсан,
обруган,
открита рана –
и кърви,
и пáри.
Пред теб,
мой свиден,
мой олтар свещен,
запалвам свещ и ничком
коленича
с молитва за възкръсния ти
ден.
Мой роден край,
до болка те обичам.

(1984 г.)


БОЛКА

Аз тук израснах,
тука,
сред Пирина,
тук всяка канара ми е
позната,
с комитите тук пил съм
руйно вино,
кръстосвал съм нашир и длъж
гората,
бой водил съм със хиляди
потери,
ранен и отмалял пълзял
съм по скалите –
умирах и възкръсвах,
пълен с вера,
че ще достигнем извора на
дните.

По-силен бях след всяка нова
рана,
по-упорит след гробове
безмълвни –
изпълваше ме силата
безкрайна
на тия вечни вулканични
хълми.

Сега съм сам,
полека се изкачвам,
повяват утро старите усои,
ята от птици с песни гонят
здрача,
със смях рушат на утрото
покоя.
Ята от птици…
А далеч пред мене –
Беласица с разкъсани гърди
от страшна болка издълбоко
стене,
изгубила надежди и мечти.

(1980 г.)


ПОТОМЪК

Във мен тече,
напук вековете,
извечна струйка
силна,
древна кръв,
пулсирала и в царя на
царете –
гореща,
буйна –
македонска кръв.

И нека съскат гръцките
змийчета,
душата им зловеща
да злобей –
те вечно ще предават
Филип Пети,
ще бъдат вечно с Рим
срещу Персей.

Съседи –
алчна глутница хиени,
ще искат все
да ни унищожат.
Но няма да ни видят на
колени –
достойно ще ги срещнем
всеки път.

(1998 г.)


НА БАЩА МИ

На теб, Родино, вречен бе
баща ми
и затова не жажда за имот,
а любовта към тебе завеща
ми-
любов и болка нося цял
живот.

И все ме брулят ветрове
свирепи,
че непокорен винаги съм бил,
очите вечно някой ми
ослепя -
все иска
мъртъв да е Самуил.

Но аз съм жив!
И няма сила земна
да се пребори с мен,
да ме скове –
душата ми
с родината във мене
подвластна само е
на богове.

(1999 г.)


Нова книга

ИЗ МАКЕДОНСКАТА ИСТОРИЯ

Излезе от печат поредната нова книга на известния македонски автор Сариса Параос - “Святий цар Давид”. По същество творбата е исторически очерк за един от синовете на комит Никола и брат на Самуил.
Книгата може да намерите в редакцията на в. “Народна воля”. Цената е символична - 2 лева.


Македонија пее

УЧИ МЕ МАЈКО, КАРАЈ МЕ

Учи ме мајко, карај ме,
како да ја земам Лилјана,
Лилјана мома убава,
Лилјана бела и црвена,
Лилјана тенка висока,
Лилјана ситен босилок,
Лилјана цвеќе шарено,
Лилјана една на мајка.

Учам те сине, карам те,
повикај триста мајстори,
направи чешма шарена,
наврати вода студена,
сите селани ќе дојдат,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
белким Лилјана ќе дојде.

Послушал Стојан мајка си,
повикал триста мајстори,
направил чешма шарена,
навратил вода студена,
сите селани дојдоа,
и Лилјанини другарки,
ем, сите калеш невести,
кучка Лилјана не дојде.

КАКО ШТО Е ОВАА ЧАША ПОЛНА СО ВИНО

Како што е ова чаша полна со вино, (2)
така е и мојто срце полно с’јадови. (2)

Дај да пијам, мила мамо, да се опијам, (2)
јадовите, мила мамо, да заборавам! (2)

Ја послушај, мили синко, стара си мајка, (2)
и да пијаш, мили синко, фајде си нема. (2)

Ја земи си, мили синко, пушка берданка,
и појди си, мили синко, в гора зелена,
там ќе најдеш, мили синко, верна дружина,
јадовите мили синко ќе заборавиш.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting