Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ХРИСТО УЗУНОВ. Национален деец и войвода, районен началник на четите на ВМРО в Охридски революционен район, участник в конгреса в Смилево. Роден в Охрид през 1878 година. По време на учението си в Солун участник в двадесетдневната стачка против управата на екзархийската гимназия и нейното деспотично отношение. Два пъти лежал в битолския затвор (през 1898 и 1902 година). По време на въстанието член на Горския щаб за Охридския революционен район. Участник в спасяването на голямото струпване на македонски бежанци край Ращанец след ликвидирането на Крушевската република. Участник на Прилепския конгрес на Битолския революционен окръг. Окръжен ревизор на четите на ВМРО в Охридско, Стружко и Кичевско. Пожертвал се, заедно със своята чета (24 април 1905 година), в борбите с турския аскер на планината Цер, Демирхисарско. Саможертвата на Христо Узунов и неговите въстаници е една от големите легенди на революционното движение на македонците.
Христо Андонов–Полянски в своята книга „Христо Узунов” пише: „На 22 април 1905 година Христо Узунов с другарите си напуснал Крушево. Водел ги куриерът Насте Стоянов, който отлично познавал терена. Край местността Бегова кория на Христо Узунов му прилошало. Някои казват, че тогава придружителите му помогнали, за да може да продължи пътя. Споменава се, че тогава той говорел за някакво „предчувствие”. На 23 април Христо със своята дружина пристигнал в село Горно Дивяци, където се срещнал с войводата Пецо Грънчаров. Оттук, всички заедно, общо на брой 13 души, продължили за Демирхисарско, към село Цер... За движението на Христо Узунов към Демирхисарско живо беше заинтересувана османската власт. Тя използваше всеки удобен момент, за да ликвидира този изтъкнат македонски революционер... Според докладите на турския поручик Изрет, който следял движението на четата, излиза, че се работи за предателство. (Четата била предадена още в Крушево от един „информатор”, чието име никога не е станало известно – б. р.) В Цер Христо Узунов пристигнал на 23-ти вечерта, а на сутринта на другия ден селото било обсадено, което говори, че обсадата била дълго планирана... Ясно е, че е имало предателство и че за ликвидирането на Христо Узунов били заинтересувани много фактори. На първо място – турската власт. Не по-малко били заинтересувани и върховистите. В лицето на Христо Узунов те виждали твърдина на самостоятелната македонска борба и едва чакали да го ликвидират...
На 24 април сутринта Христо Узунов със своите хора забелязал войската. Била дадена тревога. Тогава войводата се обърнал към своите бойци с думите: „Борба чакахме, момчета, затова и излязохме. Тук ли ще се бием, или по-нататък – за нас е все едно: борба е! Бъдете храбри, турците са плашливи, на юруш ще им избягаме!”... Единственият изход се виждал в пробив през селото... Срещнали жени, които бягали, обзети от паника. На три от тях Христо Узунов предал архивата, за да я връчат на Комитета. Движението през селото ставало опасно, затова Христо Узунов решил да се укрият в една по-здрава къща... Домакините им предложили да се преоблекат в женски дрехи и така да ги изведат от селото. Христо Узунов предложил на младите борци да се преоблекат и така да се отдръпнат. Те не се съгласили. Всички останали на своите позиции. Така започнала героичната съпротива на единадесетте смели борци начело с Христо Узунов против многобройната турска войска...
Мунициите вече привършвали. По-нататъшната съпротива била невъзможна. Било взето единодушно решение от всички да се направи саможертва – наместо предаване да се загине. Когато решението било взето, Христо Узунов написал своето предсмъртно писмо. И го подметнал на Спировица, която се криела в съседната къща и била ранена, когато излязла да вземе писмото, като й подвикнал: „Последен път сбогом, сестро. Кажи им на другарите, че славно ще умрем – смъртта е последна, когато няма свобода! Нека бъдат уверени, че Делото ще победи. Македония ще роди нови борци, ние ще живеем в техните спомени. Кажи им, че сме предадени!”
Вече нямало никакъв изход... Най-приемливо е разказаното от Наум Томалевски: „Узунов наредил борците в ред по старшинство. Той застанал по средата. Дал заповед за последна стрелба. Изстрели. Падат юнаци с обагрени чела и гърди, от които блика кръв. Войводата паднал последен...”
Каймакаминът наредил да се извадят труповете от запалената сграда. Наредили ги така, както били наредени вътре. Тогава заповядал поздрав за почест и стрелба с почетни залпове и при това казал следните думи: „Войници, дали ги виждате – така умират героите! Ние ги смятахме за разбойници, а излезе, че това са революционери. Ние им отдаваме чест, защото те със своята смърт доказаха, че са борци за правда и че са мъченици за свободата... Истински герои са тези хора!”
След произнесената реч каймакаминът наредил да се погребат единайсетте, както и двамата загинали при първия пробив. Погребали ги в обща гробница в двора на църквата „Св. Атанас.” ПРЕДСМЪРТНИ ПИСМА НА УЗУНОВ
„Братя, допускам, че сме предадени, но вярвам, че това е станало случайно. Ванчо излезе и беше убит още в 10 и три четвърти раното, а също така и четникът Йонче от Дворци (Кичевско), който беше с Пецо. Моята архива е разпръсната из цялото село. Поверих я на три жени, които не познавам.
Ванчо, също така, остави архивата при една жена, но не знам коя е. Потърсете ги, ще ги намерите. Причината да не рискуваме да ударим сутринта беше в това, че от 7 - 8 страни ни откриха огън, и мислейки, че са много, решихме да се бием, макар и против по-големи сили, които очаквахме да дойдат. Уверен, че не ще бъдем избавени, за последен път пращам ви братски поздрав на всички другари и приятели.
Срещу скалата, където сме сега, оставих в една дупка на зида моята кесия с четири и половина наполеона и една лира и около четиридесет гроша. Те са охридски. Последният съвет до всички другари е: да бъдат искрени към делото всички ония, които му служат, защото само искреността и чистосърдечността са издигнали Вътрешната организация и пак те ще я спасят от анормалността, в която е поставена от недобросъвестни наши другари. Да гледате колкото е възможно по-бързо да ги унищожите онези досега ръководни сили в Организацията, които нанесоха щети на Делото, какъвто е Сарафов, а не да се наказват само прости работници. Нашата идея ще бъде постигната. Ето защо ще умра спокоен и с чиста съвест пред законите на святата ни Организация. Досега умишлено с нищо не съм напакостил на Делото, ако ли сте забелязали в мене някои грешки, то уверени бъдете, че туй е станало неволно. Прося извинение. Моля нарочно поздравете любезната ми майка, която никога не съм я забравил от ума, защото тя ме направи такъв. Нека и тя ме извини, че с нищо не се е зарадвала от мене. Особено поздравявам брат ми Ангеле. Получих неговото писмо и останах
доволен. Да върви по същия път, за който ми пише в писмото. Съветвам го да не се отделя от майка ми. Поздравете и роднините. За последен път ще ви повторя: бъдете искрени и пазете основните закони на Орган. Устав.
Оставам с братски целувки.
Х. Д. Узунов”

„Мила ми мајко,
Јас сум прв твој син и мој долг е да бидам околу тебе, за да не чувствуваш потреба од ништо. За твојата беспределна љубов, за илјадите неволи и сраданија, за безбројните бессони и мачителни ноќи, поминати некогаш над леглото над твојот мал, слабичок Луле, јас должам најголеми грижи и неизмерна синовска љубов. Но, можам ли, кога ги чувствуам болките на нашата измачена Татковина, да не се оддадам со љубов на најверен син на нејзиното свето дело?
- Маките на татковината се повеќе од сите страданија на секоја наша мајка. И јас - без ни најмалку да те навредувам - се чувствувам повеќе син на втората моја мајка - Македонија, отколку на тебе, која си ме родила.
Те молам - во името пак на моите свети чувства кон тебе - да не жалиш, ни да плачеш за мене. Најдоволен ќе се чувствувам, ако ти со своето држење бидеш за пример на другите мајки и сопруги“. НВ

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

БЛАГОДАРНОСТ!

Нашият редовен читател и спомоществовател Костадин Пачов, живеещ в град Чикаго, Съединените американски щати, направи дарение на вестника от 300 американски долара.
Тодор Тилев пък дари 50 лева по повод именния си ден.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.

Покана

ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК

На 25 април 2010 г. в гр. Мелник ще се проведе всемакедонски събор по повод 95-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени.
Съборът ще започне в 10.30 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, ТМО ВМРО (независима) „Илинден”, в. „Народна воля”, Пирински македонски информационен център, Дружество на репресираните македонци в България, КПД “Никола Вапцаров” и Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”.



До сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија

Ги информираме сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија кои имаат интерес да учествуваат и на други културни манифестации во Македонија покрај учеството на Иселеничкиот Фолклорен Фестивал во Скопје во организација на Агенцијата за иселеништво, дека Балканскиот Фолклорен Фестивал во Охрид ќе се одржи во периодот од 06 – 11 јули 2010 година, а Илинденските Денови ќе се одржат во Битола од 29 јули до 01 август 2010 година.
Доколку наведените термини Ви одговараат Ве молиме да го потврдите Вашето присуство, како би можеле да го организираме Вашиот настап на овие фолклорни манифестации.

Костова Билјана

Македонија пее

ИЗЛЕГОЛ ЈАНЕ САНДАНСКИ

Излегол Јане Сандански, леле,
да ми се Јане прошета.
Низ таја Пирин Планина, леле,
низ това поле широко.

Нарамил пушка на рамо, леле,
настранил капа на чело,
на пат си сретнал овчарче, леле,
на овчарче вели говори.

Овчарче младо чобанче, леле,
не ли ја виде четата, леле,
четата на Јане Сандански.

Видело сум ја слушало, леле,
сега за Јане збореја,
каде е Јане Сандански, леле,
четата да си прибере.

И НИЕ СМЕ ДЕЦА НА МАКЕДОНИЈА

Налеј, Налеј, Налеј
крчмарицо налеј.
налеј, налеј, налеј
од рујното вино. (2)

И ние сме деца
на нашата земја
и ние имаме
право да живееме. (2)

Слобода немавме
правдини никакви
кога ги баравме
в затвор се најдовме. (2)

Парола ни беше
смрт или слобода
смрт или слобода
за Македонија. (2)

Налеј, налеј, налеј
крчмарицо налеј
налеј, налеј, налеј
за нашата земја.

Налеј, налеј, налеј
За Македонија. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting