Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Пак е април

НАПРЕД СЪС СМЯХ!


Чел съм за 1 април, че е ден на хумора, на шегата, на лъжата, на сатирата, на смеха... На каквото и да е, важното е, че през този ден на почит е доброто настроение. Човек свободно може да се присмее на своите и на чуждите кусури, да подиграе пороците и странните явления в обществото. Нерядко във вицовете се оглежда и времето, в което живеем. А забравят ли се анекдотите, осъвременяват се, раждат се нови и пак ни разсмиват. Често пъти един и същи виц по съдържание го срещаме в различни варианти и интерпретации – какво да се прави, и вицът като народната песен сайбия няма и всеки го поизменя, добавя или маха нещо съобразно своя вкус и в това лошо няма. Е, хайде да се посмеем. Макар понякога и с малко горчивина.

***

Събират се оцелелите депутати от парламентарната група на „Атака” да умуват какво да правят. Чакат, чакат... Волен го няма! След около час той пристига запъхтян:

- Извинете ме, но когато идвах насам на около три пресечки оттук видях да бият един циганин.

- Е, и!?

- Ами спрях и помогнах, все пак сме хора, нали?

- И какво стана?

- Как какво! Пребихме го!

***

От времето на комунизма си спомням следния виц.

Тъй като много държави се освободиха от колониализма, а след войните се прекроиха много граници и се създадоха нови страни, ООН назначава световен съвет, който да одобри новите гербове на държавите. И представител на всяка страна представя проект на своя герб. Идва ред на представителя на СССР. Той дава рисунката и членовете на съвета се опулили. Гледат – гол индианец, покрит с томахавки, лъкове, стрели, копия – оръжие до оръжие!

- Какво е това, та вие сте виждали индианци само на кино, а сега герб с индианец!

- Така е, но искаме целият свят да знае, че може да сме голи и боси, но винаги сме добре въоръжени!

Изправил се пред съвета американецът. Подал проекта – нарисувана голяма мушмула.

- Какво става – та вие сте най-мощната държава, каква е тази мушмула!?

- Враговете ни постоянно говорят „загнилия капитализъм, загнилия капитализъм”, та решихме гербът ни да е мушмула, защото, колкото мушмулата повече загнива, толкова по-вкусна става! Дошъл ред на българския представител. Подал проекта. На него – нарисуван огромен хипопотам, потънал в калта на грамадна локва и отворил чудовищна паст.

- А вие знаете ли какво е това животно, та искате да го поставите в герба си!!!

- Знаем. Но искаме да подчертаем, че и ние сме като хипопотама – колкото повече затъваме, толкова повече си отваряме устата...

***

Веднага се пренасяме в днешния ден.

Телевизионно студио. Присъстват известни личности. Въпросът за обсъждане е: имат ли основание хората от ВМРО и от „Атака” да величаят българите и да им противопоставят останалите етноси в страната? Дават думата на голям лекар. Той е лаконичен:

- Аз съм хирург и не съм специалист по много от въпросите, които се разискват тук. Но като хирург имам работа с два вида хора: такива, които, ако ги удари някой по-силно по главата, получават черепно-мозъчна травма, и такива, на които, независимо от силата на удара по главата, мога да поставя само диагноза черепна травма...

***

Има и един брадат анекдот, който се разказва с различни чувства от различните хора – от язвителност до гордост.

Който се е докоснал до България, не е прокопсал: Византийската империя, Турската империя, Германия на два пъти, СССР... На ред са НАТО, Европейският съюз, САЩ. В друг вариант кризата и пропадането на Османската империя се разглежда като резултат на 500-годишното стажуване на турците в България...

***

Преди години, когато се взирахме в светлото бъдеще, се роди духовитостта: комунизмът е като хоризонта, колкото повече вървиш към него и си помисляш, че си го наближил, той толкова по-далечен става!

***

След 10.ХI. 1989 г. заживяхме в някакво безвремие. Някои – не знам защо – го наричат преход, а други – необяснимо защо – го назовават демокрация. Независимо от името му, в това безвремие разцъфтяха талантите на много от бившите служители и сътрудници на бившата Държавна сигурност, а и на много от мафиотите. Гледайки многобройните реклами на тяхното „творчество”, няма как човек да не си спомни и следния виц.

В голямо московско издателство дошъл чукча и стоварил на бюрото на един от редакторите дебела папка. Роман – обяснил той. Редакторът разгърнал страниците, попрочел тук и там и се хванал за главата:

- Извинете, но Вие... чели ли сте нещо от класиците... Толстой... Достоевски...

Чукчата махнал пренебрежително с ръка и с досада и високомерие измерил редактора:

- Ти нищо не си разбрал! Чукча не е читател, чукча е писател!

Така че... трябва много да внимаваме, ако срещнем по пътя си някой литературен „чукча”...

***

Пошегувах се наскоро с един познат ром, че лъже като стар брадат циганин. Той ми се надсмя:

- Ей, бате, ама много си изостанал бе! Вече не се казва, че някой лъже като стар брадат циганин, а се казва, че лъже като опитен депутатин!

Какво пък, човек, докато е жив, все се учи.

***

А вицовете не са от днес Ето един още от римско време.

Император Август се разкарвал из хората и обикалял някои от владенията си. Посочили му в тълпата мъж, който страхотно приличал на него. Императорът решил да го подиграе и го запитал: „Майка ти да не е работила преди време в двореца?” „Не, баща ми е работил някога там” - бил отговорът!

Така че, видите ли човек, който прилича на вас, трябва да внимавате – не се знае откъде идва приликата: дали майката или бащата е виновен. Според народния хумор бащата винаги е неизвестен...

***

И една съвременна „софийска” смешка.

В късен следобед хвърчи Бойко Борисов с колата и охраната си да прерязва някъде лентата и с крайчеца на окото си вижда, че една жена лежи между две паркирани коли – разперила ръце и не шава. Спира той, приближава се и внимателно я пита:

- Госпожо, добре ли сте? Да ви помогна ли с нещо?

- Не, не се тревожете. Добре съм. Просто мъжът ми скоро ще се върне от работа, та му пазя място за паркиране!

Така е: държавник да не си – ставаш герой на вицове. А това важи и за някои кметове...

***

Сега нещо без политика.

Решили зевзеци да устроят специален международен конкурс за изпитание на издръжливостта, волята и ината. Затворили в една стая пръч и започнали да засичат времето, което прекарвал в стаята всеки кандидат за голямата награда. Резултатите се движели между 1 и 3 минути. Дошъл редът и на нашенеца. Влязъл и той в стаята. Минали 2, 5, 10, 20 минути, час, а той нито излизал, нито давал зор да му отворят вратата. Дочула комисията, че от вътре се носят някакви необясними шумове, обезпокоили се и решили да проверят какво става. Отворили вратата и що да видят! Нашенецът си събул обувките, спи, хърка, а пръчът... умрял от уханието на краката му.

Сещам се, че някакъв политик се шегувал, че са му обявили война някои, които си честители банята. Дано не е вярно.

***

Тръгнали пак специалисти да правят здравна реформа. То без реформи животът живот ли е? Скука! Репортер спирал случайно минувачи да си кажат мнението. Един простичък човек се оказал поет по душа и издекламирал: „Каква реформа бе, братче! Докторите – скарани, сестрите – издокарани, санитарките – прости, болните – бог да ги прости!”

Кратко и ясно!

***

И още един здравен. На една жена съобщили, че мъжът й е пострадал и е в болницата в ОАРИЛ. Отишла да види какво става, но не я пуснали да влезе. Отвътре се показал някакъв мъж и тя с надежда го запитала: „Господине, какво означава ОАРИЛ?” „Нищо особено, госпожо, това се разчита като Охне, Ахне, Ритне И Литне” – успокоил я той.

Така е, като сме ненадминати със съкращенията, т. е. казано по модерному – по броя и вида на абревиатурите.

***

Та такива работи ми минават през главата от вчера насам – прибирах се от работа, подминаха ме двама младежи, на вид бяха като студенти, и единият разказваше виц на другия: - Българската демокрация е като хоризонта, колкото си мислиш, че си се доближил до него, то той толкова по-далечен става!

***

Това е. Както е казано - новото е добре забравено старо. Лошото е, че се чувстваме млади, но много отдавна помним. Но здраве да е и да посрещнем и този април с усмивка. И да ме прощават тези, които не само четат много вицове, но и много ги помнят...

СМЕХУН ВИЦОВ

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

БЛАГОДАРНОСТ!

Нашият редовен читател и спомоществовател Костадин Пачов, живеещ в град Чикаго, Съединените американски щати, направи дарение на вестника от 300 американски долара.
Тодор Тилев пък дари 50 лева по повод именния си ден.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.

Покана

ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК

На 25 април 2010 г. в гр. Мелник ще се проведе всемакедонски събор по повод 95-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени.
Съборът ще започне в 10.30 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, ТМО ВМРО (независима) „Илинден”, в. „Народна воля”, Пирински македонски информационен център, Дружество на репресираните македонци в България, КПД “Никола Вапцаров” и Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”.



До сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија

Ги информираме сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија кои имаат интерес да учествуваат и на други културни манифестации во Македонија покрај учеството на Иселеничкиот Фолклорен Фестивал во Скопје во организација на Агенцијата за иселеништво, дека Балканскиот Фолклорен Фестивал во Охрид ќе се одржи во периодот од 06 – 11 јули 2010 година, а Илинденските Денови ќе се одржат во Битола од 29 јули до 01 август 2010 година.
Доколку наведените термини Ви одговараат Ве молиме да го потврдите Вашето присуство, како би можеле да го организираме Вашиот настап на овие фолклорни манифестации.

Костова Билјана

Македонија пее

ИЗЛЕГОЛ ЈАНЕ САНДАНСКИ

Излегол Јане Сандански, леле,
да ми се Јане прошета.
Низ таја Пирин Планина, леле,
низ това поле широко.

Нарамил пушка на рамо, леле,
настранил капа на чело,
на пат си сретнал овчарче, леле,
на овчарче вели говори.

Овчарче младо чобанче, леле,
не ли ја виде четата, леле,
четата на Јане Сандански.

Видело сум ја слушало, леле,
сега за Јане збореја,
каде е Јане Сандански, леле,
четата да си прибере.

И НИЕ СМЕ ДЕЦА НА МАКЕДОНИЈА

Налеј, Налеј, Налеј
крчмарицо налеј.
налеј, налеј, налеј
од рујното вино. (2)

И ние сме деца
на нашата земја
и ние имаме
право да живееме. (2)

Слобода немавме
правдини никакви
кога ги баравме
в затвор се најдовме. (2)

Парола ни беше
смрт или слобода
смрт или слобода
за Македонија. (2)

Налеј, налеј, налеј
крчмарицо налеј
налеј, налеј, налеј
за нашата земја.

Налеј, налеј, налеј
За Македонија. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting