Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Лþбовта към отечеството трябва да бъде и лþбов към човечеството.

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Следващата голяма битка между Турция и Австрия е при Сента на р. Тиса, в която австрийският пълководец принц Евгени Савойски нанесъл следващия жесток удар над османската армия. Тя загубила 30 000 убити, сред които великият везир и четирима други везири, а султан Мустафа IV, който възглавявал похода, едва се спасил. Пленени били хазната, целият обоз и артилерия.

Тежките поражения принудили Турция да моли за мир. През 1698-99 г. в австрийския град Карловиц (дн. Сремски Карловци) бил свикан конгрес за сключване на мир между “Свещената лига” (Австрия, Русия, Венеция и Полша) и Турция. След Карловицкия мир (1699) границите на Османската империя били съкратени до Сава и Дунав. Този мир юридически оформя новото съотношение на силите в Европа. В съответствие с това се променя политическата картина. Дотогава политиката на съседите на Турция е насочена към опазване на земите си от мощния съсед. Сега те кроят планове как да се разширят за сметка на турските владения.

Особено амбициозни планове, и съответна политика и дейност, ще развият по-нататък Австрия и Русия. Последиците от тази политика и днес се чувстват на Балканите, където се сблъскват техните интереси.

Променя се политиката и на османите. Дотогава те уреждат отношенията със съседите си от позиция на силата. Сега трябва да преговарят. За целта имат нужда от подготвени служители, знаещи езици, познаващи манталитета на западните хора, имащи лични контакти с влиятелни личности от Европа. Това дава шанс на християни търговци и на висшия клир (Фенер). Оформя се едно привилегировано общество, представяно от фамилиите Аргиропуло, Аристархи, Кантакузин, Караджа, Гика, Ханджери, Мано, Маврокордато, Маврогени, Морузи, Негри, Стурдза, Ипсиланти и др. То ще играе важна роля в балканската история по-нататък. От него ще бъдат излъчвани преговарящите със западните страни, князете на Влашко и Молдова (след 1711 г.) и др. До този момент турците са използвали противоречията между християнските държави, за да разширяват владенията си. Отсега нататък ще ги използват, за да смекчават ударите срещу Турция. През 1714 г. избухнала война между Австрия и Турция. Австрия завладява Мала Влахия и Белград. Русия искала да се намеси във войната срещу Турция, за да завладее турски територии. Австрия и Англия не се съгласили. Те не искат Русия да се доближи до Балканите и Цариград. През 1739 г. руският генерал Миних разбил турските войски и Русия навлязла в Молдова. Това стреснало Австрия и тя веднага върнала на Турция Белград и освободила турските войски, за да отидат срещу Русия.

Австрия иска през Влашко да владее до устието на р. Дунав, а Русия през Балканите до Средиземно море. Засега техните интереси се пресичат във Влашко.

Давам тези факти, които на пръв поглед нямат нищо общо с македонската история, за да стане ясно, че формирането на днешните балкански страни не е на чисто етническа база, а се основава и на интересите на великите сили. Когато за Австрия така е удобно, Метерних (1773-1859) заявява, че “не съществува гръцки народ и в турската държава не се признават други народности освен турската”.

През 1784 г. Русия и Австрия сключват съюз на антитурска основа, като се договарят: Русия да вземе Очаков и брегът на Черно море между Буг и Днепър и два или три острова за нуждите на търговията; Австрия да вземе Белград, част от Сърбия и Босна. От Молдова, Влашко и Бесарабия да се създаде една държава под името Дакия, начело с руския княз Потемкин. При условие, че турците бъдат изгонени от Европа, в Цариград да се възстанови Византийската империя. Византийският престол да се заеме от великия княз Константин Павлович, при изричното условие тази империя никога да не се присъединява към Русия. В нова Византия се предвиждало да влезе цяла Македония.

Неразбории се появили, когато започнали да определят границите. Австрийският император Йосиф II искал Мала Влахия до река Олта, двата бряга на Дунав от Белград до Никопол, както и земите на северозапад от линията Белград - устието на р. Дрин на Адриатическо море (до Шкодра), включително венецианска Истрия и Далмация. Искал също право на свободна търговия по Дунав, до устието му на Черно море. На Венеция обещали земи в Гърция, Крит, Кипър и други беломорски острови.

Австрийските искания се видели неприемливи за Русия. Екатерина II възразила, че на Венеция, като съюзничка, не бива да се отнема Истрия и че Южна Гърция и островите са неделими от Византийската империя. На това император Йосиф II отговорил, че той е против създаването на втора руска държава в Цариград и няма да подкрепи руския панславизъм.

Ако тогава беше формирана Византия, каква история и на какъв език биха изучавали днес децата на Сърбия, Македония, Албания, България, Гърция?

Разговори за подялба на Отоманската империя водят също Наполеон I и Александър I. Наполеон е приятел на султан Селим III, но това не му пречи да преговаря (в Тилзит) с руския император за подялба на Турция. Когато договорите са готови и се преписват, пристига депеша до Наполеон, че султан Селим е свален. Това го освобождава от поетите към Селим задължения. Той предложил да поделят Европейска Турция така: Франция взима Босна, Херцеговина, Албания, Македония и Гърция, а Русия - Молдова, Влашко и България (според тогавашното понятие за тази страна - до Стара планина). Русия искала също Цариград с Босфора и Дарданелите. Тук не могли да се разберат. Наполеон пише в спомените си: “Аз бих разделил Турската империя с Русия, и за това е ставало въпрос не един път, но Константинопол я е спасявал винаги. ... Русия го искаше, аз не можех да се съглася, това е един ключ толкова скъп; той струва сам по себе си една империя. Този, който го притежава, може да управлява света.

Агресивните си намерения неприятелите на Турция ще представят като грижа за християнското население. На това турците ще му намерят чалъма. Когато чуждестранният натиск стане трудно удържим, те ще предлагат проекти за реформи, целящи подобряване хала на християните. Това ще дава резултати, ще забавя откъсването на провинции от империята.

През XVIII в. Турция води много войни, но почти с всеки нов мирен договор тя губи територии. Неуспехите й във войните влошават положението вътре в Турция. Тя е принудена да издържа голяма войска, която вече не носи приходи. Вътрешната ситуация е обременена и от феодална анархия. Някои феодали много се засилили. Издържали собствена войска и водели независима, а и противна на централното правителство политика.

В Охридско, Дебърско и Скопско владеел полунезависимият феодал Мехмед паша Бушатлия. Друг голям независим владетел бил Али паша Тепелен (Янински), в чийто владения влизали югозападните части на Македония. Около Дойран и в 14 други каази били имотите на Абдил ага Шабандероглу. Той победил юрушкия бег Хасан, който бил верен на султана. Победил също петричките, мелнишките и демирхисарските феодали, присвоявайки земите им. Той бил ликвидиран от централната власт чак през 1779 г. В Серската област се укрепила фамилията на Али ага и Исмаил бег, която разполагала с 6000 въоръжени албанци. В Скопско, Тетовско, Гостиварско и Кичевско се издигнали “тетовските паши”, а в Охридско – Джеладин бег. (Според преданието, той е сестрин син на Али паша и роднина на Мустафа паша Бушатлия от Шкодра. Всички тези владетели поддържали платени арнаути, които издевателствали над македонското население. Така Македония била покрита с мрежа от владенията на крупни феодали и станала арена на техните междуособици, на грабежи, насилия и убийства.

Навсякъде кръстосвали разбойнически дружини, които били в контакт с отделни феодали или държавни чиновници. В защита на народа в планините продължили да излизат и честни юнаци със своите дружини. Около 1730-1740 г. в Серско се подвизава Иван войвода. Във Воденско броди дружината на капитан Пройчо, разбита през 1762 г. .

Властта не е в състояние да се справи с безредието в империята. Поради лошото финансово състояние на държавата разходите по преследването и ликвидирането на разбойническите банди се прехвърлят върху населението. В 1705 г. селата от Битолска кааза дали 103 800 акчета за преследване на разбойниците в техния край. Хващаните разбойници били осъждани на доживотно заточение, обесване или набиване на кол. Често пъти на централно место по селата и градовете публично им отрязвали главите и ги разнасяли след това, за да всеят страх. В 1709 г. хайдутите Петко и Богоя били наказани с отрязване на дясната ръка и левия крак. Суровите наказания не премахнали разбойничеството. Турските власти опитвали и други средства. На изявени разбойнически дружини предлагали да стават пазители на реда, със заплата.

Разбойниците са от всички етнически групи. Отличавали се арнаутите (и то гегите). Те създават нетърпима обстановка в Западна Македония. Християните били принудени да се изселват в градовете или даже извън пределите на Македония.

По време на войната 1787-1792 г. на Турция с Австрия и Русия се появили и нови грабители - кърджалийте. Те върлували в Родопите, Пирин, Шар планина, Скопска Църна гора, в Дебърско, но най-много били в планините Плачковица и Огражден. Организирани били в дружини, достигащи до 2000 човека. В техните редове имало дезертирали войници, селяни, та даже и жени от всички вери и народности. Те били на коне, което ги правело много подвижни. Ненадейно се явявали и плячкосвали села и градове.

Начело на кърджалииските дружини заставали разбунтували се еничари. Една от причините за еничарските бунтове бил слухът, че султанът е решил да създаде нова, вярна на него армия и ще се откаже от еничарите. Втората причина е, че не им били изплащани заплатите, защото хазната била празна. Еничарите решили сами да си получат заплатите направо от раята. Изпъдили офицерите си и започнали да безчинстват. Деградацията в армията означава деградация на държавата, защото дотогава армията е творецът, същността, основата на Отоманската империя. Най-често балканските села вземали в свои ръце защитата си. Те се въоръжавали, а и властта раздавала оръжие за отпор на разбойнически банди.

Градовете били по-защитени. Поради тази причина много селяни, търсейки сигурност, започнали да се изселват в градовете. Те се разрастват и там се развили занаятите и търговията. Известни търговски центрове са Охрид, Скопие, Битола, Серес, Мелник, Неврокоп, Банско и най-вече Солун. През XVIII в. значението на левантийската търговия нараства. Източното Средиземноморие заело едно от първите места в политиката на големите европейски държави Франция и Англия. Наред с Измир и Солун се превръща в икономическа столица на Османската империя. Френският консул (70-те - 90-те години на XVIII в.) Кузинери пише: “От всички градове на Македония...Тесалоника е единственият, който е запазил истинска значимост... Този град от най-далечни времена не е престанал да бъде склад на местните произведения, предназначени за външна търговия.”

Този процес за Македония има и етноформиращо значение. По време на Византийската империя гръцкият и латинският език доминират в градовете. Тук те се възприемат и от славофонните. В селата и отдалечените от големите градски центрове региони се налага славянският език. При идването на турците населението на редица градове е принудено да се изсели в селата и планинските региони. (Според предания древният македонски град Хелиополис (край с. Елешница, Разложко) е бил разрушен от турците, като част от населението му било избито, а другата част се заселила по махалите в Пирин и Родопите. Такава е вероятно съдбата и на другия голям град по долината на Места - Никополис ад Нестум.) В този случай елинофонни, романофонни и говорещи старите езици, се заселвали в региони със славофонно население, т.е. имаме процес на славизация.

Сега започва процес на придвижване на славофонно население към градовете. Частично то възприема гръцкия език, т.е. процес на елинизация. Този процес е особено силно изразен през XVIII и началото на XIX в., когато гръцките просветителски и национални идеи са много примамливи. Тези идеи се носят от самоотвержени, духовно чисти и извисени мъже. Всичко това, съчетано с блясъка на античноелинската цивилизация и с преклонението на европейската интелигенция пред достиженията и, спечелва привърженици на елинизма в Македония.

Упадъкът на Турция формира и поведенчески тертип сред немюсюлманите. Отслабналата власт, чрез своите институции не може да играе регулираща, ограничаваща и защитна роля спрямо индивида. Бирникът, полицаят, кадията, каймакаминът не получават редовно заплати и стават подкупни. От отделния човек се събират данъци, но той е лишен от обективна правна защита и социална загриженост от страна на властта. Това го кара да търси други форми на сигурност. Изграждат се роднински, приятелски и мафиотоподобни паралелни структури. Нараства недоволството.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

БЛАГОДАРНОСТ!

Нашият редовен читател и спомоществовател Костадин Пачов, живеещ в град Чикаго, Съединените американски щати, направи дарение на вестника от 300 американски долара.
Тодор Тилев пък дари 50 лева по повод именния си ден.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.

Покана

ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК

На 25 април 2010 г. в гр. Мелник ще се проведе всемакедонски събор по повод 95-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени.
Съборът ще започне в 10.30 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, ТМО ВМРО (независима) „Илинден”, в. „Народна воля”, Пирински македонски информационен център, Дружество на репресираните македонци в България, КПД “Никола Вапцаров” и Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”.



До сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија

Ги информираме сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија кои имаат интерес да учествуваат и на други културни манифестации во Македонија покрај учеството на Иселеничкиот Фолклорен Фестивал во Скопје во организација на Агенцијата за иселеништво, дека Балканскиот Фолклорен Фестивал во Охрид ќе се одржи во периодот од 06 – 11 јули 2010 година, а Илинденските Денови ќе се одржат во Битола од 29 јули до 01 август 2010 година.
Доколку наведените термини Ви одговараат Ве молиме да го потврдите Вашето присуство, како би можеле да го организираме Вашиот настап на овие фолклорни манифестации.

Костова Билјана

Македонија пее

ИЗЛЕГОЛ ЈАНЕ САНДАНСКИ

Излегол Јане Сандански, леле,
да ми се Јане прошета.
Низ таја Пирин Планина, леле,
низ това поле широко.

Нарамил пушка на рамо, леле,
настранил капа на чело,
на пат си сретнал овчарче, леле,
на овчарче вели говори.

Овчарче младо чобанче, леле,
не ли ја виде четата, леле,
четата на Јане Сандански.

Видело сум ја слушало, леле,
сега за Јане збореја,
каде е Јане Сандански, леле,
четата да си прибере.

И НИЕ СМЕ ДЕЦА НА МАКЕДОНИЈА

Налеј, Налеј, Налеј
крчмарицо налеј.
налеј, налеј, налеј
од рујното вино. (2)

И ние сме деца
на нашата земја
и ние имаме
право да живееме. (2)

Слобода немавме
правдини никакви
кога ги баравме
в затвор се најдовме. (2)

Парола ни беше
смрт или слобода
смрт или слобода
за Македонија. (2)

Налеј, налеј, налеј
крчмарицо налеј
налеј, налеј, налеј
за нашата земја.

Налеј, налеј, налеј
За Македонија. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting