Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Маските паднаха

СЪДЪТ СЕ ПОДИГРА С ПРАВОТО

Петър Делилакиев

Българското правителство в отговора си до Европейския съд по правата на човека от май 2009 г. се кълнеше, че нямало да има никакви проблеми с регистрацията на ПИРИН, ако се изпълнели условията на закона. Същото официално заяви и българският представител в Комитета на министрите. Както е известно, това послужи като повод Комитетът да си затвори очите и да затвори случая ПИРИН.

Междувременно тези клетвени твърдения бяха повторени през август 2009 г. в писмо на българското правителство до ЕСПЧ и още веднъж в писмо от януари т. г. Специалистите вдигнаха рамене и вежди пред тази удивителна декларация и обещания на изпълнителната власт от името на уж независимата съдебна. Та нали в 2007 г. оправданието на българските власти, че не са изпълнили споразумението за регистрация на ОМО „Илинден”-ПИРИН, бе, че съдът е независим. Но явно различните моменти пораждат нужда от различни видове лъжи...
Защо припомням всичко това?! Защото на фона на тези обещания и вричания течеше паралелен процес на нарушаване на правото на сдружаване. Едно след друго следваха откази да бъде регистрирана ПИРИН, Сдружението на репресираните македонци в България, КПД „Никола Вапцаров” и т.н. При това в някои случаи аргументите граничеха с чист фашизъм. Комитетът на министрите, информиран за тези случаи, реши да замижи пред тях. Въпреки че те свидетелстваха за пълно разминаване между думи и дела – между обещания и практика...
Все пак, докато течеше наблюдението от Страсбург, българските съдилища се опитваха да внимават. Предпочитаха да мотаят и бавят вместо да вземат решения. Както читателите се досещат, това се промени след края на наблюдението. Съвсем очаквано между другото. Делегацията на ПИРИН през септември 2009 г. заяви това в лицето на представителите на Комитета – падне ли наблюдението, репресията ще се засили, а регистрацията ще се затрудни. Това не бе голословно твърдение. То е подкрепено от десетилетна горчива практика. Едно от малкото неща, за които може да се разчита в тази държава. Българският съд побърза да потвърди това мнение.
На 19 февруари 2010 г. Благоевградският окръжен съд, председателстван от Петър Узунов, отказа отново да регистрира Дружеството на репресираните македонци в България. Но преди да погледнем присъдата, нека кажем няколко думи за предисторията, защото тя е не по-малко показателна.
До тази присъда се стигна след дълги месеци връщания и мотаене от страна на съда. Съдията направи междувременно множество предложения за промени, за да може дружеството да бъде регистрирано. Те бяха изпълнени. Ясно е след това, че единственият възможен и нормален изход е регистрация. Съдията би плюл върху себе си, ако след приемането на всичките му съвети дружеството не става за регистрация. Защото или той самият е луд, или е измамник и е подлъгал хората да правят промени, които не им помагат, а им пречат да се регистрират. Всъщност единствената цел на съдията е била да бави делото. След приемането на всичките му искания той просто престанал да отговаря. Нито казва да, нито не. Нищичко. Разгневен от безкрайното мълчание, председателят на дружеството Стоян Герасимов внася в съда писмо с искане да се вземе решение, в противен случай самият съдия ще бъде даден под съд. След като отново няма отговор, Герасимов пак е в съда само за да разбере, че в схемата на размотаване на гражданите се е включила и администрацията на съда, която уж била забравила да предаде писмото на съдията. След остър скандал и предупреждение, че ако отново скрие писмо, самата ще бъде дадена под съд, служителката този път си изпълнява задълженията. Резултатът е ... отказ. Толкова за достойнството на българските съдии. Явно на този етап и при това ниво на демокрация в България опре ли въпросът до регистрация на македонско дружество българският съдия става сляп и за законите, и за правдата, и за морала, и за много други задължителни за тази благородна професия неща.
Но да разгледаме присъдата на съдия Узунов. Казахме вече, че тя е престъпление поради самия факт, че след изпълняване на всички условия, поставени от съда, регистрацията е отказана. Но това е най-малкото престъпление на съдията. Цялата присъда представлява една реч против правата на човека. Присъдата, ако смените датата и я преведете на немски, може да мине и за съдебно решение на нацистки съд.
Защо изказваме толкова остро съждение – отговорът е самата присъда. С какво се мотивира съдът?
„Дейността на структурата, чиято регистрация се иска, ще засегне целостта на българската нация”. Как? Следва обяснението, базирано на целите и начините на постигането им (между другото те са взети от устав на съществуваща организация – явно там не са били проблемни).
„Начинът по който са формулирани, смисъла в който са употребени и вложеното съдържание разкриват политическият им характер, внушаващ игнориране българският характер на определени географски райони. Така в чл. 2, ал. 2, т. 2 се предвиждат дейности, свързани с македонското минало и наследство: изнасяне на лекции, беседи и доклади за минали и настоящи проблеми на „македонския народ” (т.4); прокламират събирането, публикуването и съхраняването на спомени и др. материали, свързани с „репресираните македонци в България”, а също и оказване на юридическа и друга помощ на дейности „репресираните македонци” (вж. т. 13 и 14).” (Цитатите, които поместваме, са взети дословно от съдебното решение. Б. ред.)
Да спрем дотук и да погледнем написаното отново. Къде са тук политическите цели? Кое е заплахата за единството на нацията? Значи, според съдията, ако някой дори само „игнорира” „българския характер” на някой географски район, то той нарушава единството на нацията? Но хората не само не са длъжни да се съобразяват с предполагаемия характер на даден регион, но могат и съвсем да не са съгласни с това и имат пълното право напълно да игнорират подобни твърдения. Оспорвайки това право, съдът нагло е потъпкал свободата на мнение. И какво разбира под български характер? Защото никъде в устава на това дружество няма и намек за оспорване на българската държавна принадлежност на който и да е район в България. Излиза, че съдът налага забрана, според която не само не може който и да е район на страната да се смята за небългарски в етнически, културен или друг план, но дори и никое дружество няма право да игнорира подобна нелепост? Но това също е престъпление и превишаване правомощията на съда. На него пък кое му дава право да определя етническия характер на един или друг район?! И къде в устава на дружеството видяха такива неща? Там несъмнено се смята, че има македонско малцинство и нация, но това не само че не е престъпление, но е и вярно, и потвърдено дори с български държавни документи като резултатите от преброяванията и е право на учредителите да смятат така. Ако това е мотивирало съда, значи той по същество обявява не само македонското малцинство извън закона, но също и всеки опит да се изкаже дори мнение в негова защита.
Като проблем е посочено обстоятелството, че дружеството ще организира лекции и беседи, ще събира документи и спомени, свързани с проблеми, касаещи македонския народ или репресираните македонци в България. И къде тук е проблемът? Посочената дейност е съвсем нормална и съдът няма никакво право да я ограничава, тъй като е пряко базирана върху свободата на мнение, правото за събиране и разпространяване на информация, свободата на научните изследвания и т.н. А даването на юридическа помощ на репресирани македонци какво нарушение е? Та нали всички дружества на репресираните се създават и с такава цел. Или само македонците нямат право на юридическа помощ? А май главният проблем е твърдението, че има македонски народ със свое минало и настояще и че има македонци, и при това репресирани. Но тези неща отново са извън юрисдикцията на съда. Съществуването или не на народ или малцинство не са въпроси, по които съдът има право да се произнася. Те спадат под правото на самоопределение и като такива принадлежат на народа, на самите хора, на всеки един поотделно. Оспорвайки това, съдът не само влиза в конфликт с основните човешки права, не само си превищава пълномощията, но и извършва дискриминация на етническа основа. Защото излиза, че заради това, че се самоопределят като македонци и смятат себе си за част от македонски етнос, членовете на това дружество нямат право на регистрация. А с тях и всички македонци в България са лишени от правото на сдружаване.
По-нататък уставът бил предвиждал мероприятия, присъщи на политическа партия. Какви са те? Посочен е единствено чл. 2, ал. 2, т. 10. Ето текста: „10. Организира митинги и демонстрации в рамките на закона за отстояване и защита правата на своите членове и на правата на македонското малцинство в България”. Кое от посочените неща няма право да прави една организация? Да организира митинги и демонстрации в рамките на закона? Да отстоява правата на членовете си? Да отстоява правата на малцинство? Или няма право що се отнася до правата на македонското малцинство. Каква храбра крачка в лоното на тоталитаризма прави съдия Узунов с това си твърдение. От утре всички екологични организации, дръзнали да правят митинг – направо в затвора и забрана! Ако някой дръзне да се застъпи за своите или други права чрез демонстрация – съд за него. Правозащитниците – в дранголника... И се чудя този съдия ли е луд, или са луди всички онези, които всеки месец позволяват безброй демонстрации на безброй организации.
Не са виновни членовете на СРМ, че техните цели не се харесват на съдията. Но те и не са го канили за член. Не са виновни и че са македонци. Това не е вина, а национална принадлежност. Те са граждани на тази държава и като такива имат право да създават организации за защита на своите интереси, дори и на хора като Узунов това да не им отърва. За такива като съдията да цитираме части от закона:
Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си...
Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.
Жалка работа. Отказът да бъде регистрирана ПИРИН през 2007 г. бе мотивиран между другото и с това, че целите не били подходящи за политическа партия, ами за дружество. В присъдите през 2006 – 2009 г. никой от другите 5 съдебни състава не видя нищо подобно във все същите тези цели. Сега пък обратната хватка – целите били политически. Нали все нещо трябва да се каже в оправдание на тази антизаконна присъда.
„Не на последно място наименованието на сдружението не отговаря на изискванията на чл. 7, ал 2 от ЗЮЛНЦ. Така, както е записано то въвежда в заблуждение, тъй като съдържа политически, етнически и националистически подтекст, вместо изискващия се от законодателя за организация, самоопределила се като сдружение с идеална цел за осъществяване на дейност в обществена полза.”
Наименованието е „Сдружение на репресираните македонци в България”. То обединява хора, репресирани по време на комунизма заради македонското си самосъзнание. По какъв начин името въвежда в заблуждение? Никакъв. Но съдията май смята самото твърдение, че има македонци в България, още повече пък репресирани, за въвеждане в заблуждение. Какво като е факт, потвърден с безброй съдебни документи? Тази истина е забранена в България. И къде са политическият, етническият и националистическият подтекст? (Интересно е, че тук проблем се оказва несъществуващ националистически подтекст, докато националистическият текст на безброй други организации и партии не е проблем, защото те са български.) От решението разбираме и че това, да се застъпваш за правата на репресираните хора, не може да е идеална цел, нито насочена в полза на обществото. Ясно е защо – защото става дума за македонци.
Невероятните твърдения продължават: „Не може да се приеме, че се касае до структура, целяща съхраняването на историческите традиции и културно богатство на дадена общност”. И защо така? И какво ако не може да се приеме? „Общоприемливата част от целите и средствата в устава не съответстват на същността на цитираните по-горе и не променят същността на сдружението.” Ха сега де! Може ли някой да разбере това бълнуване? Каква е тази общоприемлива част от целите и средствата? Общоприемлива за кого и кои са необщоприемливите? Има си хас целите и средствата да променят същността на сдружението, тогава наистина би имало проблем. Но сега се оказва, че и липсата на проблем е проблем.
„Реализирането на същинските цели безспорно ще рефлектира негативно върху единство на българската нация и суверинитета, провъзгласен за неприкосновен от чл. 2, ал. 2 от Конституцията).”
Сега пък отнякъде излязоха някакви същински цели. Кои са те и кои са общоприемливите, каква е разликата между тях отникъде не става ясно. По какъв несъмнен начин осъществяването на тези цели ще рефлектира негативно върху единството на нацията? Или на суверенитета? Невероятно - едно дружество със съвсем демократични цели се явява опасност за самото съществуване на държавата и българската нация. То това единство според съда явно е толкова кекаво, че дори и едно дружество може да го засегне негативно...
Суверенитетът на държавата не може да бъде застрашен от демокрацията и практикуването на правата на човека. Напротив: самата Конституция постулира, че подписаните и ратифицирани международни правни актове имат предимство пред противоречащите им от вътрешното право. А такива са именно и Европейската конвенция по правата на човека, и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В тях се защищава и правото на сдружаване, което с тази присъда Благоевградският окръжен съд грубо погазва. Принципът за единство на нацията, намиращ се в Конституцията, пък никъде не посочва, че става дума за етническо единство на етническа нация. Напротив, самият факт, че е ратифицирана Рамковата конвенция за националните малцинства, и обстоятелството, че Конституционният съд намери това ратифициране за съгласно с Конституцията правят подобни расистки тълкувания на най-висшия закон невъзможни. Иначе самата Конституция би нарушавала този принцип на единство на нацията, когато гарантира правата на българските граждани, на които майчин език не им е български. Но Конституцията при всичките й слабости не е антиконституционна. Начинът на мислене и съдене на съдия Узунов обаче, оказва се, е.
За употребата на тази налудничава логика и безумни аргументи България е осъдена вече 5 пъти в Страсбург. В една от тях специално бе обяснено само в какви случаи може да се ограничава правото на сдружаване. Този - извън всякакво съмнение – не е от тях. Още няколко присъди се очакват в скоро време. Миналата година Страсбург организира обучение на българските съдии поради констатирана неграмотност на върховните съдии по международното право и правата на човека.

Трябва ли всички български съдии да се върнат на студентските скамейки, за да научат най-елементарното – правото на човека като такъв? Защото с това си решение съдия Узунов е доказал не само че не разбира законите и Конституцията, но и че е неграмотен, що се отнася до правата на човека.



 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

БЛАГОДАРНОСТ!

Нашият редовен читател и спомоществовател Костадин Пачов, живеещ в град Чикаго, Съединените американски щати, направи дарение на вестника от 300 американски долара.
Тодор Тилев пък дари 50 лева по повод именния си ден.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.

Покана

ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК

На 25 април 2010 г. в гр. Мелник ще се проведе всемакедонски събор по повод 95-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени.
Съборът ще започне в 10.30 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, ТМО ВМРО (независима) „Илинден”, в. „Народна воля”, Пирински македонски информационен център, Дружество на репресираните македонци в България, КПД “Никола Вапцаров” и Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”.



До сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија

Ги информираме сите културно-уметнички друштва на иселениците од Македонија кои имаат интерес да учествуваат и на други културни манифестации во Македонија покрај учеството на Иселеничкиот Фолклорен Фестивал во Скопје во организација на Агенцијата за иселеништво, дека Балканскиот Фолклорен Фестивал во Охрид ќе се одржи во периодот од 06 – 11 јули 2010 година, а Илинденските Денови ќе се одржат во Битола од 29 јули до 01 август 2010 година.
Доколку наведените термини Ви одговараат Ве молиме да го потврдите Вашето присуство, како би можеле да го организираме Вашиот настап на овие фолклорни манифестации.

Костова Билјана

Македонија пее

ИЗЛЕГОЛ ЈАНЕ САНДАНСКИ

Излегол Јане Сандански, леле,
да ми се Јане прошета.
Низ таја Пирин Планина, леле,
низ това поле широко.

Нарамил пушка на рамо, леле,
настранил капа на чело,
на пат си сретнал овчарче, леле,
на овчарче вели говори.

Овчарче младо чобанче, леле,
не ли ја виде четата, леле,
четата на Јане Сандански.

Видело сум ја слушало, леле,
сега за Јане збореја,
каде е Јане Сандански, леле,
четата да си прибере.

И НИЕ СМЕ ДЕЦА НА МАКЕДОНИЈА

Налеј, Налеј, Налеј
крчмарицо налеј.
налеј, налеј, налеј
од рујното вино. (2)

И ние сме деца
на нашата земја
и ние имаме
право да живееме. (2)

Слобода немавме
правдини никакви
кога ги баравме
в затвор се најдовме. (2)

Парола ни беше
смрт или слобода
смрт или слобода
за Македонија. (2)

Налеј, налеј, налеј
крчмарицо налеј
налеј, налеј, налеј
за нашата земја.

Налеј, налеј, налеј
За Македонија. (2)





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting