Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


БРЕГАЛНИШКИ КОНСТАНТИН. Методиев ученик, един от най-познатите автори на нашата стара книжовност. Не се знае кога точно е роден и къде, но от някои извори („Поучително евангелие”) се разбира, че е бил епископ и съвременник на Наум. Изживял съдбата на Кирило-Методиевите ученици в Моравия: бил продаден като роб във Венеция, откъдето го откупил някакъв цариградски мисионер и го довел в Цариград. Успял да замине за България, където по това време се забелязвала богата книжовна дейност. През 906 година Константин се споменава като епископ. Според някои извори неговата епископия била в Баргала край Брегалница. Оставил зад себе си ценни книжовни дела: „Поучително евангелие” (893), съставено от Азбучна молитва, „Прилог 51”, беседи и църковни напътствия „Служба на Методий” и „Четирите слова против арияните”.

СТОИЛОВ (ТРАЙКОВ) МИЛАН.v Секретар на Македонското научно литературно другарство. Роден през 1891 година в Кукуш. Учил в родния си град, в Българската духовна семинария в Цариград и във Военната медицинска академия в Петербург. Там, в Русия, станал член на Тайния македоно-одрински кръжок (ТМОК), основател и секретар на Македонското научно литературно другарство. Участвал в Илинденското въстание и в борбите с турците край кочанско село през 1903 година бил убит.

БУРКО ЙОВАН. Скопски протоиерей, борец против елинизма. През 1890 година гърците го изгонили, като последен македонски поп в църквата „Св. Спас”, от служене в този древен македонски храм, заявявайки, че църквата е само гръцка и че доколкото християните от Скопие не искат да служат богослуженията на гръцки език, нека отиват при българите. Спорът между македонските вярващи от Скопие и гръцките духовници достигнал до „точката на кипене” през 1896 година. На голям митинг в града македонското население, предвождано от протоиерей Йован Бурко, изразило своето недоволство от изхвърлянето на славянските църковни книги от „Св. Спас” от гръцките попове и от гръцката арогантност и насила завзело църквата „Св. Спас”. Три десетилетия преди това събитие – през 1870 година, когато България се сдобила със своя църква, един дял от скопяни, пробългарски настроени, поставили българско знаме в града и организирали тържество. Протоиерей Бурко със своите парохиани отказал да участва в него. Той останал верен на своята клетва и продължил в „Св. Спас” да служи на славянски език. Преди да се запопи, Бурко бил занаятчия в Скопие. Пишел на македонски език (скопско наречие). Написал на македонски недовършената си автобиография, в която могат да се намерят важни данни за разпространението на българската и сръбската пропаганда в Скопие и Скопско, за борбата против елинизма и факти от всекидневието на македонците от този регион през втората половина на ХІХ век. Протоиерей Йован Бурко бил погребан в двора на църквата „Св. Спас”.

ДУМОВ КОСТА. Роден в село Владово, Воденско, Егейския дял на Македония. Член на КПГ. Способен организатор и агитатор на партията. Няколко пъти интерниран на пустите егейски острови. От Метаксасовите хора през 1936 година интерниран на остров Айстратис. Седем години след това, в първите дни на 1943 година, германският окупатор го прехвърлил в лагера „Павлос Мелас” в Солун, където бил екзекутиран два месеца по-късно.

АБАДЖИЕВ ГЕОРГИ. Новелист, историограф, публицист. Роден през 1910 година в Дойран. Гимназия завършил в Горна Джумая, Пиринския дял на Македония. Право следвал в София. Член на Македонския литературен кръжок (1938 – 1941) в София. Уредник на вестник „Македонско знаме” (1945 – 1947). В Македония се върнал през 1948 година. Развил значителна литературна активност и публистична дейност. Директор на Института за национална история и член на Дружеството на писателите на Македония от 1949 година. Негови по-важни трудове са: „Труд и луѓе” (репортажи за изкуството и разкази), книгите с разкази: „Изгрев”, епопеята ”На Ножот”,”Последна средба”, романите „Арамиско гнездо” и „Пустина” и историческата монография „Балканските војни в Македония”. През 1972 година са публикувани четири тома, избрани от неговото творчество. Починал в Скопие през 1963 година.

АНГЕЛАРИЙ. Вторият архиепископ на възобновената Охридска архиепископия и на Македонската православна църква. Неговото светско име било Цветко Кръстевски. Роден е през 1911 година в село Долнени, Прилепско. През 1945 година става член на Инициативния комитет за организиране на МПЦ. За архиерей е избран през 1975 година. Две години по-късно става митрополит. През 1979 година е издигнат за македонски архиепископ. Загива в автомобилна катастрофа в Дреновската клисура през 1986 година.

(По „Личности од Македониjа”)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

Поезия

АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ

Аз съм македонец – и пътувам
с вяра в красотата и човека,
а за хищна мерзост съществувам
гроб да ми копае... Ала нека!

Злобна радост утре ще унива
и като премръзнал вълк ще вие,
че дори когато ме убива,
не можа до край да ме убие.

Просто няма как да не унива
жалкото потомство на вандали,
че когато с алчност се приспива,
ще сънува мъртви идеали.

В Дания мирише ли на гнило,
вечната трагедия ни учи,
че е невъзможно от мъртвило
даром свобода да се получи.

А когато подлостта преяжда,
за да властва робска орисия,
свободата себе си разгражда
и се преобръща в страхотия.

Рухна грешно зиданата къща,
рухна – за да царства кожодера!
И един безхлебник ли се връща
при страха от каменната ера?!

А сърцето ми проплаква в ада,
но ръка на Юда не целува; -
този, който нищо не изстрада,
той, навярно, нищо и не струва.

На гърба си нося готованци,
а в душата си – кървящи рани;
всички видове мъртвешки танци
върху мойте нерви са играни!

Аз съм македонец – от когато
този век е длъжен да узнае,
че на гибел се обрича злото,
ако гроб на цял народ копае!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее

АКО УМРАМ ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Рефрен:
Еј верни другари
песна запејте (2)
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам,
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.

Рефрен:...............

Ако умрам ил загинам,
ќе останат спомени,
што сум лудо лудовало
на младите години.

БОЛЕН ЛЕЖИ КАТИЛ ЃОРЃИ

Болен лежи катил Ѓорѓи,
в Солунски зандани.
Дење лежи катил Ѓорѓи, -
ноќе го испитуваат. (2)

Кажи, кажи катил Ѓорѓи,
кај е твојта пушка?
Кај е твојта пушка Ѓорѓи, -
пушка – маликера. (2)

Главата си давам душман,
пушка не кажувам.
Пушка не кажувам душман, -
пушка – маликера. (2)

Откаде спечели Ѓорѓи,
тешко имање?
Бегови сум клало душман, -
пари сум земало. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting