Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Минало

САМОУБИЙСТВОТО НА ЕДИН ГРАД

Георги Радулов
Алдо Климан

Вярвам, че много хора си задават въпроса как така един цветущ някога град – Мелник – днес е изпаднал в такова състояние. Този въпрос и на мен не ми дава мира дълго време. Ровех в историята да науча нещо повече.

Намирах: „стар “български” град. Бил близо до границата(?!) между България и Византия. Минавал ту в ръцете на едните, ту в ръцете на другите. По едно време бил главен град на Алексис Слав, братовчед на българския цар Борил. В Мелник е роден българският възрожденец Емануил Васкидович. В Мелник учил друг “български” възрожденец - Неофит Рилски” и т.н., и т.н., И човек остава с впечатление, че това е една от твърдините на българщината в Македония. Да, ама не! От време на време в това монолитно убеждение за “твърдина на българщината” се появяваха пукнатини. Е. Васкидович се казвал Манолаки Васкиди!? Написал гръцка граматика…
По отношение на това, какво е станало с града, намерих: “Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17.10.1912 година от четата на Яне Сандански. Голяма част от него е опожарена (от кой – нито дума) и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.”
Продължих да търся и намерих:
В Мелник са родени:
1730: Манаси Eлиадес, Μανασσής Ηλιάδης, гръцки учен и лекар.
1800: Анастасиос Палатидис (Αναστάσιος Παλλατίδης) гръцки учен, лекар и общественик. Учи в родния си град, след това в Сер и Букурещ. Става лекар на Хабсбургското императорско семейство. Пише учебници по латински, както и гръцко-латински речник. Палатидис субсидира училището в Мелник, на което завещава и цялото си богатство. Умира на 26 юли 1848 година. 1802: Анастасиос Полизоидис (Αναστάσιος Πολυζωίδης) е гръцки революционер и политик. Учи в родния си град, а от 1818 година право, история и социални науки във Виена, Гьотинген и Берлин. При избухването на Гръцката революция прекъсва обучението си и заминава за Гърция, за Месолонги. Тук работи с Александрос Маврокордатос и заема различни държавни постове. Взима участие в Националното събрание в Епидавъра в края на 1821, началото на 1822 година, като е основен автор на конституцията на страната и на изявлението от 15 януари 1822 година, с което се заявява пред европейските страни, че въстанието е национално, а не социално. В 1823 година оглавява делегация в Лондон за сключването на заем за подпомагане на обсадените в Месолонги по време на Първата обсада. След завръщането си участва в последните етапи на обсадата и изтеглянето от града.
В 1827 година е избран за делегат в Народното събрание в Тризина, а през октомври същата година заминава за Париж, за да завърши обучението си.
След завръщането си от Париж Полизоидис е в опозиция на авторитарното управление на Йоанис Каподистрияс и издава на Хидра вестник „Аполон“, който е забранен. В 1832 година Баварският режим го назначава в съда, който съди Теодорос Колокотронис, Кицос Тзавелас и Димитрис Плапутас. Полизоидис отказва да подпише смъртната им присъда за държавна измяна и самият е вкаран в затвора. След навършването на пълнолетие от крал Отон Полизоидис е реабилитиран и става заместник-председател на Върховния съд. В 1837 става министър на образованието и вътрешните работи. Като министър Полизоидис е в основата на основаването на Атинския университет и за установяването на свобода на словото в Гърция. След абдикацията на крал Отон в 1862 година става префект на Атикобеотия, а по-късно се оттегля от обществена дейност. Умира в Атина в 1873 година.
Василиос Теофанус (1895 — 1984), гръцки композитор и диригент
1795: Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик. (Роден е под името Манолаки Васкиди, б.м..) Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. Завършва Бейската академия в Букурещ. През 1815 г. в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гъркоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност. (В своето животоописание роденият 1818 г. Никола Бацаров пише:”… с елинский учител Емануил Васкидова превели на български…”. В края на същия източник за Васкидович пише: „Открива първото елинско взаимно училище в Свищов (1815), в което е главен учител до 1845 г. и от 1854 до 1863 г.” В svishtovskite-dariteli.hit.bg/d/Chast_1/Znachimost.htm, авторът ни убеждава, че отвореното от Васкидович училище не е гръцко, а българско, но аргументите са му много неубедителни, защото разглежда въпроса от днешното състояние на нещата.)
1880: Иван Анастасов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тъй като по произход е грък, носи прякора Гърчето. Учи в гръцкото и в българско класно училище в родния си град и в българското педагогическо училище в Сяр, където завършва втори педагогически курс. От 1899 година е селски екзархийски учител в Игуменец, Петричко.
Във ВМОРО влиза през 1900 година. Първоначално е четник в четата на Костадин Зелников. През ноември 1900 г. в село Моноспитово се запознава с Гоце Делчев, когото придружава в обиколките му из Източна Македония. Работи като революционен агитатор в Петричко, Поройско, Демирхисарско и Струмишко. Последователно е четник в четите на Михаил Поройлията и Илия Кърчовалията и секретар на четата на Георги Радев. Оттегля се в България за 9 месеца, след което отново влиза в Македония с четата на Гоце Делчев. През Илинденското въстание е войвода на чета в Драмско, която е разбита в сражение при село Калапот. Иван Анастасов отново се оттегля в България и Любомир Милетич записва спомените му.
В началото на 1904 година се отправя за Драмско с чета от 14 души, но още на българо-турската граница попада в засада и загива заедно с всички четници.
Манасис Илиадис (1730 — 1805), гръцки учен и лекар.
Лазар Аргиров е български иконописец, един от най-видните представители на Мелнишката художествена школа през 19 век.
Активно работи във втората половина на 19 век, като за разлика от предходниците си подписва част от творбите си. Рисува в църквите „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Антоний“ в родния му Мелник, „Свети Димитър“ в Малки Цалим, „Свети Пророк Илия“ в Голем Цалим, „Свети Атанасий“ в Хърсово, „Свето Успение Богородично“ в Бождово.
Аргиров разчупва канона в иконописта и включва светски мотиви в църковната живопис. В някои от църквите, в които работи, заменя традиционни религиозни сюжети с изображения на цветя и драперии
Константинос Христоманос (1867 — 1911), гръцки писател, драматург, преводач, син на Анастасиос Христоманос от мелнишкия род Христомани.
В Мелник са живели и работили:
Стоян Гайгуров е български учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония, свещеноиконом.
Роден е в 1847 година в серското градче Долна Джумая, тогава в Османската империя, днес Ираклия, Гърция. Учи в Долна Джумая и в Солун, след което учителства в Долни порой. Става протосингел на мелнишкия митрополит и активно се включва в борбата за самостоятелност на българската църква. От 1892 година е председател на българската община в Мелник. Убит е край Мелник по време на Балканската война през ноември 1912 година от отстъпващите турски войски. Гайгуров е баща на просветния деец Борис Гайгуров.
Хронология на най-важните дати в историята на Melenikou от античността до днес (взети от гръцки източник):
Meleniko е основан през античността от тракийското племе Меди. (Според много изследователи Северна Македония, в това число долините на Струма и Места са населени от пеонски племена, б. м.) Не е известно древното му име. Сегашното му име, според гръцката традиция, идва от думите “Мелас” (черно) и “Къща”, защото това е място за заточение за Византия. Въпреки това, българите казват, че идва от славянската дума “Мел” (варовик), тъй като е заобиколен от странни формации на пясъчни хълмове около града. Според едно предание в Мелник е заточена императорската дъщеря Меленикос, понеже се залюбила с младеж от неблагородно потекло. Оттук произлиза името на града (б.м.).
В хода на историята Мелник е бил притежаван от македонци (Филип II), римляни и византийци, българи, сърби и турци. Днес принадлежи на България. Намира се в южната част на България, близо до границата с Гърция.
Melenikou и околността му е присъединена към България по време на управлението на хан Пресиян (836-852)
963 Мелник влиза в Самуиловата държава (б. м.)
1014: Княжество Meleniko е присъединено към Византия от Василий Втори Македонец Bulgaroktonos (българоубиец).
1196: Meleniko е завзет от българи (Иван Асен I).
1197-1207: По време на царуването на Иван Асен и Калоян в Meleniko са заточени много гърци от Filippopoli (дн. Пловдив).
1211: Алексис Слав води борба с деспота на Епир и с българския цар Борил превзема крепостта Мелник. Там през 1215 премества столицата на държавата.
1230: След битката при Клокотница на 9 март държавата на Алексис Слав се връща в ръцете на българската държава.
1246:Никейският император, владетел на една от трите самостоятелни държави, създадени след завладяването на Константинопол от франките, Йоан III Ватаций, борец срещу България, която се владее от малкия полубрат Михаил Калиман, заема крепости в южната част на България, включително и Серес Meleniko. за Toparchis на областта е назначен Михаил Palaeologus, който по-късно става император на Византия.
1255: Бунтът в Meleniko срещу византийското владичество се проваля.
По време на византийското владичество Meleniko често е място за заточение на византийски благородници, които строят там имения и параклиси. Там сега са останките на около 78 църкви и параклиси.
1342: Meleniko е завладян от сръбския крал Стефан Душан, който по-късно се обявява за “император на сърби и гърци”. Градът остава негово владение до смъртта му през 1355. След това преминава под контрола на деспота на Серес, сръбския деспот Углеша до 1371. След смъртта му в битката на Марица (Черномен) (1371) срещу турците, Meleniko минава в по-малко важни сръбски лидери като Константин Драгаш.
1395: Meleniko е завладян от турците.
1715: Стартира възстановяване на Роженския манастир, което завършва през 1732.
1730: Роден е в Meleniko Manasi Eliades, гръцки учен и лекар.
1754: Фамилията Kourdoupalon строи къща.
1788: Роден в Meleniko Анастасиос Pallatidis.
1802: Роден в Meleniko Анастасиос Polizoidis.
1822: В Meleniko отива и остава там в продължение на четири години за изучаване на гръцки език и литература Неофит Рилски.
1878: На 3 март е подписан между Русия и Османската империя Договорът от Сан Стефано. Meleniko минава към новосъздадената българска държава. На 13 юли е подписан Берлинският договор, който връща Meleniko (Македония) обратно към Османската империя. В края на 1878 г. до началото на 1879 местното население от областта е върнато на Османската империя, в това число и жителите на Meleniko. По-късно населението участва в т.нар. Македонското (Кресненското) въстание против турците.
12.07.1895: Борис Сарафов превзема града от османците и го държи под контрол в продължение на няколко дни (истината е: няколко часа). Meleniko отново е във владение на Османската империя.
1895: Роден е в Meleniko Василий Theophanous.
1908: Роден в Meleniko Костас Динос (Константин Kalouptsis).
1913: На 30 май приключва 1-ва Балканска война с подписването на Договора от Лондон. Meleniko преминава от Османската империя в България. На 10 август се сложи край на 2-рата Балканска война, с подписването на Договора от Букурещ, с който Meleniko най-накрая преминава в българска територия. Гръцките жители са разпръснати във Валовища, Серес, Солун, оставяйки след себе си 600 гръцки къщи ...
1915: На 22 април е убит в близост до Мелник Яне Сандански.
1940 г.: в Meleniko е формирана 6-та планинска дивизия на XVIII планински корпус на немската армия, за да участва в операция срещу Гърция.
Продължих да търся. Моят съавтор, голям македонски патриот от Хърватия – Алдо Климан - ми каза, че има в своите архиви материали за Мелник от френския вестник “Илюсстрасион” от 30.08.1913 г. Помолих го и той ми ги изпрати. Ето какво пишеше там:
“Suicide d’une Ville” - Самоубийството на един град
“Точно така трябва да се каже - „самоубийството на един град” - това звучи от телеграми, пристигащи от Македония.
Жителите на Мелник, за да не станат българи, както го налага договорът от Букурещ, запалиха своя град, преди да го напуснат, за да търсят подслон в Гърция като изгнаници. За да покажем по-пълно величието на този жест на отчаяние, трябва да знаем цялата цена на загубата в очите на тези, които не се поколебаха да го напуснат.
Мелник не беше малко невзрачно градче, а един хубав проспериращ град. Животът тук беше лесен и приятен. Жителите му, винопроизводители, се радваха на завидно благополучие. Те притежаваха комфортни жилища. Обзаведени изби в естествени пещери съхраняваха прочуто вино в изобилие, което произвежда страната (градът) и откъдето идва богатството на мелничани. Нямаше бедни в Мелник. Хубавият гръцки град, чието основаване е във византийско време, е пазил грижливо, с гордост многобройни неоценими религиозни съкровища: бродирани църковни одежди, сребърни жезли, златни разпятия, многобройни украсени свещенически дрехи и принадлежности, свидетелстващи за минало великолепие и слава. Всичко това - унищожено или разпиляно - вече го няма. Остава само споменът. Ще го търсим в описанията, които са правени от пътешественици, посещавали града.” По-нататък в статията се дават описания от френски пътешественици, измежду които Michel Paillaeres, Jean Leune. Leune е направил своето описание около месец преди запалването на града. След описанията, показващи богатствата и красотите на града. Авторът на статията продължава:
“В града на тази плодородна земя, където почиват техните предшественици, мелнишките гърци можеха да се надяват да продължат спокойното си съществуване. Но трябваше да станат българи. С това техният патриотизъм не можеше да се примири. За да живеят като гърци, те решиха да напуснат своя град. Те не искаха техните неприятели да се радват на богатствата му. След като събраха и изнесоха от къщите скъпоценностите, които можеха да носят със себе си, мъжете изкараха от домовете плачещите жени и деца. С треперещи ръце продъниха големите бъчви и виното се разля на вълни; наблюдавайки това червено бълбукане през праговете, човек имаше чувството, че домовете предаваха душите си. Мелничани изкорениха лозята и предадоха родния си град на пламъците. Събрани на групи на околните височини, с късащи се от болка сърца, наблюдаваха унищожаването на скъпия си град, където бяха живели досега щастливо. Останали без имущество и домове, нещастни, но горди, те поеха към неизвестното бъдеще – но към Родината.”
Дали Мелник е изгорял в края на август 1913 г.? Може сериозно да се съмняваме, защото бежанци от Егейска Македония се настаняват там същата година. Няколко години градът остава като околийски център.
Продължих да търся. Ето какво намерих още:
През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, посещава града. В рапорта си до началник - щаба на действащата армия той пише:
...днес тоя град представя истински развалини: от 2 хиляди къщи (ок. 10 000 души) сега едва ли ще се наброят до 200 къщи, в които живеят хора; всичко друго е срутено съвсем или полусрутено от пожар, или пък стоят къщи здрави, цели още, но без прозорци и врати и изобщо без дървен материал. От разпита узнах, че турската махала била запалена и съсипана от четници в 1912 г., а другата по-голяма част на града била напусната от гръцкото и гъркоманското население, което било увлечено от гръцките войски в 1913 г., когато напущали Мелник съгласно с Букурещкия мир.”
Ето извадка от книгата „История на Македония”: „Мелник е град с културни и технологични традиции още от византийско време. През 19 век разполага с печатница, библиотека и театър. Отделно в Паскалевата къща имало голям салон с театрална сцена. Собствениците й, хора, обичащи изкуството, са довеждали артисти и музиканти чак от Виена. Градът имал 4 основни училища и 2 гимназии (девическа и мъжка), където са работили и учили личности, оставили следи в културната и политическата история на Македония и Балканите – Анастасиос Палатидис, Анастасиос Полизоидис, Лазар Аргиров, Неофит Рилски (Никола Бенин), Адамос Мецовалитис, Христаки Павлович, Емануил Васкидович, Яне Сандански, Иван Анастасов и др. Известни са мелнишките търговци. Но най-прочути са мелничани като винопроизводители. Широко известни са виното “Мелник”, специалитетът “Метавразмено”, което получавали чрез смесване на виното с гроздов петмез. В града кипял живот. Работили, веселили се. Вино се е ляло, песни ехтели. Религиозната и езиковата пъстрота, наред с природната красота, създавали особен чар на града. Преобладавали елинофонните, но имало и славофонни, и турци - “Реканската” махала, и арменци - махалата “Армения”, и македоноромани - махалата “Кацаваля”. Населението на Мелник и околните села живеели в мир и нормално човешко разбирателство ... до появата на националните пропаганди. След това населението се разделя. През балканските войни градът е опожарен, за да бъдат прогонени турците и елинизмът. Изчезват архитектурни шедьоври, стародавни традиции за приготвяне на вино. Унищожен е многовековен културен център. Тук се заселват бежанци от Егейска Македония, но духът на града изчезнал. Градът линее. И ето 97 г. оттогава, въпреки многократните опити, градът не се възстановява. А това е светиня не само за Македония, а за Балканите. Наред с паметника на Сандански трябва да стоят тези на Е. Васкидович – големия Просветител на балканските християни, на А. Полизоидис – големия Борец за свобода на балканските народи.”
Събрахме този материал от миналото на Мелник. Остават много въпроси:
1. Щяха ли да постъпят така, както е описано във френската статия, жителите на Мелник, ако Македония не беше разделена? Градът е освободен от четата на Сандански на 17.10.1912 г. и освободителите са посрещнати с радост от жителите на града. Никой не мисли да бяга … до решението в Букурещ. Дотогава всички се надяват, че Македония ще бъде цяла и независима, както са обещавали правителствата на балканските държави.
2. След като се говори за български възрожденци и български революционери, останаха ли техни наследници след 1913 г. в България? Кои са те? Останаха ли в България близки (баща, майка, братя, сестри) на Иван Анастасов? А на Манолаки Васкиди?
3. До 1913 г. в Мелник има цяла махала македоно-романи (власи). (На въпроса какви сте? Отговарят: мачедони!; Какъв език говорите? – мацедонещи!). Останаха ли в България? Ако ли не, къде отидоха?

Бихме желали всички, които знаят нещо повече за миналото на Мелник, за родените там, да се обадят до редакцията на вестника.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Поезия

АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ

Аз съм македонец – и пътувам
с вяра в красотата и човека,
а за хищна мерзост съществувам
гроб да ми копае... Ала нека!

Злобна радост утре ще унива
и като премръзнал вълк ще вие,
че дори когато ме убива,
не можа до край да ме убие.

Просто няма как да не унива
жалкото потомство на вандали,
че когато с алчност се приспива,
ще сънува мъртви идеали.

В Дания мирише ли на гнило,
вечната трагедия ни учи,
че е невъзможно от мъртвило
даром свобода да се получи.

А когато подлостта преяжда,
за да властва робска орисия,
свободата себе си разгражда
и се преобръща в страхотия.

Рухна грешно зиданата къща,
рухна – за да царства кожодера!
И един безхлебник ли се връща
при страха от каменната ера?!

А сърцето ми проплаква в ада,
но ръка на Юда не целува; -
този, който нищо не изстрада,
той, навярно, нищо и не струва.

На гърба си нося готованци,
а в душата си – кървящи рани;
всички видове мъртвешки танци
върху мойте нерви са играни!

Аз съм македонец – от когато
този век е длъжен да узнае,
че на гибел се обрича злото,
ако гроб на цял народ копае!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее

АКО УМРАМ ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Рефрен:
Еј верни другари
песна запејте (2)
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам,
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.

Рефрен:...............

Ако умрам ил загинам,
ќе останат спомени,
што сум лудо лудовало
на младите години.

БОЛЕН ЛЕЖИ КАТИЛ ЃОРЃИ

Болен лежи катил Ѓорѓи,
в Солунски зандани.
Дење лежи катил Ѓорѓи, -
ноќе го испитуваат. (2)

Кажи, кажи катил Ѓорѓи,
кај е твојта пушка?
Кај е твојта пушка Ѓорѓи, -
пушка – маликера. (2)

Главата си давам душман,
пушка не кажувам.
Пушка не кажувам душман, -
пушка – маликера. (2)

Откаде спечели Ѓорѓи,
тешко имање?
Бегови сум клало душман, -
пари сум земало. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting