Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Лþбовта към отечеството трябва да бъде и лþбов към човечеството.

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Генерал Пиколомини с 3 700 войници и Павел Дяк със сръбски доброволци навлезли дълбоко в турска територия. На 25.10.1689 г. заели Скопското поле, посрещнати с радост от населението. Превзели Скопие, но скоро след това се оттеглили, като запалили града. На 10 ноември 1689 г. достигнали до Щип. Тук станало най-голямото сражение между турските и австрийските войски на територията на Македония. Турците били победени и трябвало да отстъпят. В Североизточна Македония народът въстанал. Начело на въстанието застанал Карпош. По това време той е вече известен войвода хайдутин по Пирин, Западни Родопи и Доспат. В началото на септември (между 6 и 15) 1689 г. турските власти издават заповед за арестуването му заедно с войводата Сугаре. За да го привлече на своя страна, в края на септември (между 26.09 и 05.10) 1689 г. османската власт го направила началник на мартолозите. Султанската заповед е до кадиите, аяните, ишерлерите и мартолозите в Неврокоп, Серес, Щип, Радовиш, Велес, Дойран, Демир Хисар, Разлог и др. Ставайки официално признат началник на въоръжени македонци, той обединил под свое командване както мартолозите, така и хайдутите, срещу които мартолозите трябвало да се борят. Формирани били големи отряди, които започнали борба против турските власти. Въстаниците освободили обширна македонска територия. Превзета е силната турска крепост Крива Паланка. Тя станала главна крепост на въстаниците. При превземането и в ръцете на въстаниците паднали и шест оръдия. Въстаналият народ изградил и своя нова крепост при Куманово.
Въстаниците са били в непрекъснат контакт с австрийските войски. Турските хроники от онова време титулуват Карпош като “крал от Куманово”. Тази титла му била дадена или поне потвърдена от австрийския император Леополд I, който му изпратил и корона като знак за международно признаване. В турски документ от 1689 г. пише, че “получил корона от германския цар”.
Турците взели енергични мерки, за да разбият македонските въстаници и да отблъснат австрийските войски. От Пелопонес към Македония тръгва голяма турска войска начело с Халил паша. На помощ на турците пристига и кримският хан Селим Гирай с войнствените си и жестоки татарски отряди. Решено било най-напред да се ликвидира Карпошовото въстание. По това време в Крива Паланка били събрани няколко хиляди въстаници, които се готвели за нападение над Кюстендил. Като разбрали, че срещу тях идва много по-голяма турска сила, решили да отстъпят Крива Паланка. Запалили я и се оттеглили към Куманово, за да посрещнат неприятеля пред новоизградената крепост. Тук в сражение бил пленен Карпош с много въстаници. Македонците се опитали да се бранят в крепостта, но и тя скоро паднала в турски ръце, а бранителите й били избити.
Победителите се упътили към Скопие, водейки със себе си и пленените въстаници. В Скопие, при каменния мост на Вардар, славният Карпош бил набит жив на кол и замерван с татарски копия и стрели. След смъртта му бил хвърлен във Вардар. Това станало в първите дни на декември 1689 г. Със смъртта на легендарния водач угаснала надеждата на македонците за скорошно освобождение.
Въстанието от 1689 г. най-ярко показва, че македонските хайдути не са разбойници, а борци за свобода. Населението на Североизточна Македония въстава благодарение на широката и масова опора в хайдутството. Карпош канализира хайдутското движение и недоволния народ в единна освободителна борба. (Едно отклонение. Основната част от сведенията за хайдутството са по труд на проф. Б. Цветкова. Тя пък ги е взела от македонските автори Шопова и Матковски. Цветкова сама констатира, че хайдутството в Македония е масово народно явление. Войводите са обичани от народа. За тях се пеят песни. Разказват се легенди. В същинска България хайдутството е хилаво. Авторката се опитва да обясни причините за това, но пропуска най-съществената: в Македония живеят македонци-християни, а народът на Североизточна България, формирал някога българското царство, е съплеменен с турците, възприел е религията им, и не воюва срещу тях. С малки изключения, там хайдути няма.)
Македонците скъпо заплатили опита си за освобождение. За много участници във въстанието единственият път към спасението бил изселване извън турските владения. Колони от бежанци от Северна Македония, от Неврокопско и Разложко до Албания, поели на север от Сава и Дунав. Преселилите се на австрийска територия над 200 000 македонци, сърби, българи, гърци, албанци и др. били притеснявани от католическото духовенство. Част от тях по-късно пожелали да преминат на руска територия. В 1752 г. австрийският полковник Иван Хорват (от с. Арвати, Долно Преспанско) начело на делегация поднесъл на държавния канцлер в Петроград, граф Алексей Петрович Бестюжев-Рюмин, “Всеподданнейшее прошенiе: на какомь основанiи православные народы Сербскiе, Македонскiе, Болгарскiе и Волшскiе, Высокославной Ея Императорского Величества службе въ вечном поданстве, подъ Высочайшего Ея Императорского Величества материнскою протекцiею, оружиемь и кровю служить желаем”. Тук е формиран най-напред Сръбски полк, а по-късно (1759 г.) Македонски и Български хусарски полкове. “Македонският полк” действувал в състава на редовната руска войска. Той имал свое знаме с македонски герб.
Македония, Сърбия, Чипровско са жестоко опустошени. Големи територии са обезлюдени. Замряла икономиката по тия краища. Това заставило Портата да намали данъците още през 1690 г. С два фермана султанът определя земя за заселване на арнаутските наемници в Скопско, Тетовско и Стара Сърбия. Вероятно, за да се спасят от жестокостите, македонци, албанци, сърби са приели исляма.
Описаните събития водят до значими промени в етническия състав на населението, както в Македония и Сърбия, така също в Хърватия, Унгария и др., което създава напрежения до днес. На 6 април 1690 г. австрийският император Леополд I издал манифест, с който се обръщал към всички балкански народи, в това число и към македонския, да се присъединят към австрийците в борбата им против Турция. За да ограничи издевателствата над християнското население, на 26 април с. г. Леополд I издал указ, с което вземал под своя защита македонския народ. Инициатори за издаването на указа били македонците Марко Крайда, роден в Кожани, и Димитри Георгия Попович, роден в Солун. В указа между другото се декларира: “...македонският народ изцяло го приемаме във всяко отношение благосклонно под наша императорска защита”. С друг указ (от 31 май 1690 г.) императорът проширил своята защита и над населението на Сърбия, България и Албания. Манифестът и защитните укази на австрийския император не изиграли съществена роля за подобряване на положението на народа. Македония си останала дълбока провинция на Османската империя.
Следващата голяма битка между Турция и Австрия е при Сента на р. Тиса, в която австрийският пълководец принц Евгени Савойски нанесъл следващият жесток удар над османската армия. Тя загубила 30,000 убити, сред които великият везир и четирма други везири, а султан Мустафа IV, който възглавявал похода, едва се спасил. Пленени били хазната, целият обоз и артилерия.
Тежките поражения принудили Турция да моли за мир. През 1698-99 г. в австрийския град Карловиц (дн. Сремски Карловци), бил свикан конгрес за сключване на мир между “Свещената лига” (Австрия, Русия, Венеция и Полша) и Турция. След Карловицкият мир (1699) границите на Османската империя били съкратени до Сава и Дунав. Този мир юридически оформя новото съотношение на силите в Европа. В съответствие с това се променя политическата картина. До тогава политиката на съседите на Турция е насочена към опазване на земите си от мощния съсед. Сега те кроят планове как да се разширят за сметка на турските владения.
Особено амбициозни планове, и съответна политика и дейност, ще развият по-нататък Австрия и Русия. Последиците от тази политика и днес се чувстват на Балканите, където се сблъскват техните интереси.
Променя се политиката и на Османите. До тогава те уреждат отношенията със съседите си от позиция на силата. Сега трябва да преговарят. За целта имт нужда от подготвени служители, знаещи езици, познаващи манталитета на западните хора, имащи лични контакти с влиятелни личности от Европа. Това дава шанс на християни-търговци и на висшия клир (Фенер). Оформя се едно привилегировано общество, представяно от фамилиите Аргиропуло, Аристархи, Кантакузин, Караджа, Гика, Ханджери, Мано, Маврокордато, Маврогени, Морузи, Негри, Стурдза, Ипсиланти и др. То ще играе важна роля в балканската история по-нататък. От него ще бъдат излъчвани преговарящите със западните страни, князете на Влашко и Молдова (след 1711 г.) и др. До този момент турците са използвали противоречията между християнските държави за да разширяват владенията си. От сега нататък ще ги използват за да смекчават ударите срещу Турция.
През 1714 г. избухнала война между Австрия и Турция. Австрия завладява Мала Влахия и Белград. Русия искала да се намеси във войната срещу Турция, за да завладее турски територии. Австрия и Англия не се съгласили. Те не искат Русия да се доближи до Балканите и Цариград. През 1739 г. руския генерал Миних разбил турските войски и Русия навлязла в Молдова. Това стреснало Австрия и тя веднага върнала на Турция Белград и освободила турските войски за да отидат срещу Русия.
Австрия иска през Влашко да владее до устието на р. Дунав, а Русия през Балканите до Средиземно море. За сега техните интереси се пресичат във Влашко.
Давам тези факти, които на пръв поглед нямат нищо общо с македонската история, за да стане ясно, че формирането на днешните балкански страни не е на чисто етническа база, а се основава и на интересите на великите сили. Когато за Австрия така е удобно, Метерних (1773-1859) заявява, че “не съществува гръцки народ и в турската държава не се признават други народности освен турската” [26, с.42].
През 1784 г. Русия и Австрия сключват съюз на антитурска основа, като се договарят: Русия да вземе Очаков и брегът на Черно море между Буг и Днепър и два или три острова за нуждите на търговията; Австрия да вземе Белград, част от Сърбия и Босна. От Молдова, Влашко и Бесарабия да се създаде една държава под името Дакия, начело с руския княз Потемкин. При условие, че турците бъдат изгонени от Европа, в Цариград да се възстанови Византийската империя. Византийският престол да се заеме от великия княз Константин Павлович, при изричното условие, тази империя никога да не се присъединява към Русия. В нова Византия се предвиждало да влезе цяла Македония.
Неразбории се появили, когато започнали да определят границите. Австрийският император Йосиф II искал Мала Влахия до река Олта, двата бряга на Дунав от Белград до Никопол, както и земите на северозапад от линията Белград - устието на р. Дрин на Адриатическо море (до Шкодра), включително венецианска Истрия и Далмация. Искал също право на свободна търговия по Дунав, до устието му на Черно море. На Венеция обещали земи в Гърция, Крит, Кипър и други беломорски острови.
Австрийските искания се видели неприемливи за Русия. Екатерина II възразила, че на Венеция, като съюзничка не бива да се отнема Истрия и, че Южна Гърция и островите са неделими от Византийската империя. На това император Йосиф II отговорил, че той е против създаването на втора руска държава в Цариград и няма да подкрепи руския панславизъм.
Ако тогава беше формирана Византия каква история и на какъв език биха изучавали днес децата на Сърбия, Македония, Албания, България, Гърция?
Разговори за подялба на Отоманската империя водят също Наполеон I и Александър I. Наполеон е приятел на султан Селим III, но това не му пречи да преговаря (в Тилзит) с руския император за подялба на Турция. Когато договорите са готови и се преписват, пристига депеша до Наполеон, че султан Селим е свален. Това го освобождава от поетите към Селим задължения. Той предложил да поделят европейска Турция така: Франция взима Босна, Херцеговина, Албания, Македония и Гърция, а Русия - Молдова, Влашко и България (според тогавашното понятие за тази страна - до Стара Планина). Русия искала също Цариград с Босфора и Дарданелите. Тук не могли да се разберат [25, с.295-296]. Наполеон пише в спомените си: “Аз бих разделил Турската империя с Русия, и за това е ставало въпрос не един път, но Константинопол я е спасявал винаги. ... Русия го искаше, аз не можех да се съглася, това е един ключ толкова скъп; той струва сам по себе си една империя. Този който го притежава може да управлява света.” [145, с.17].
Агресивните си намерения неприятелите на Турция ще представят като грижа за християнското население. На това турците ще му намерят чалъма. Когато чуждестранния натиск стане трудно удържим, те ще предлагат проекти за реформи, целящи подобряване хала на християните. Това ще дава резултати, ще забавя откъсването на провинции от Империята.
През XVIII в. Турция води много войни, но почти с всеки нов мирен договор тя губи територии. Неуспехите й във войните влошават положението вътре в Турция. Тя е принудена да издържа голяма войска, която вече не носи приходи. Вътрешната ситуация е обременена и от феодална анархия. Някои феодали много се засилили. Издържали собствена войска и водели независима, а и противна на централното правителство политика.
В Охридско, Дебърско и Скопско владеел полунезависимия феодал Мехмед-паша Бушатлия. Друг голям независим владетел бил Али-паша Тепелен (Янински), в чийто владения влизали югозападните части на Македония. Около Дойран и в 14 други каази били имотите на Абдил-ага Шабандероглу. Той победил юрушкият бег Хасан, който бил верен на султана. Победил също петричките, мелнишките и демирхисарските феодали, присвоявайки земите им. Той бил ликвидиран от централната власт чак през 1779 г. В Серската област се укрепила фамилията на Али-ага и Исмаил-бег, която разполагала с 6000 въоръжени албанци. В Скопско, Тетовско, Гостиварско и Кичевско се издигнали “тетовските паши”, а в Охридско - Джеладин-бег. (Според преданието, той е сестрин син на Али паша и роднина на Мустафа паша Бушатлия от Шкодра [42, с.169]). Всички тези владетели поддържали платени арнаути, които издевателствали над македонското население. Така Македония била покрита с мрежа от владенията на крупни феодали и станала арена на техните междуособици, на грабежи, насилия и убийства.
Навсякъде кръстосвали разбойнически дружини, които били в контакт с отделни феодали или държавни чиновници. В защита на народа в планините продължили да излизат и честни юнаци със своите дружини. Около 1730-1740 г. в Серско се подвизава Иван войвода. Във Воденско броди дружината на капитан Пройчо, разбита през 1762 г. [230, с.62].
Властта не е в състояние да се справи с безредието в Империята. Поради лошото финансово състояние на държавата разходите по преследването и ликвидирането на разбойническите банди се прехвърлят върху населението. В 1705 г. селата от Битолска кааза дали 103,800 акчета за преследване на разбойниците в техния край. Хващаните разбойници били осъждани на доживотно заточение, обесване или набиване на кол. Често пъти на централно место по селата и градовете публично им отрязвали главите и ги разнасяли след това за да всеят страх. В 1709 г. хайдутите Петко и Богоя били наказани с отрязване на дясната ръка и левия крак. Суровите наказания не премахнали разбойничеството. Турските власти опитвали и други средства. На изявени разбойнически дружини предлагали да стават пазители на реда, със заплата.
Разбойниците са от всички етнически групи. Отличавали се арнаутите (и то гегите). Те създават нетърпима обстановка в Западна Македония. Християните били принудени да се изселват в градовете или даже извън пределите на Македония.
По време на войната 1787-1792 г. на Турция с Австрия и Русия се появили и нови грабители - кърджалийте. Те върлували в Родопите, Пирин, Шар планина, Скопска Църна гора, в Дебърско, но най-много били в планините Плачковица и Огражден. Организирани били в дружини, достигащи до 2000 човека. В техните редове имало дезертирали войници, селяни, та даже и жени от всички вери и народности. Те били на коне, което ги правело много подвижни. Ненадейно се явявали и плячкосвали села и градове.
Начело на кърджалийските дружини заставали разбунтували се еничари. Една от причините за еничарските бунтове бил слухът, че султанът е решил да създаде нова, вярна на него армия и ще се откаже от еничарите. Втората причина е, че не им били изплащани заплатите, защото хазната била празна. Еничарите решили сами да си получат заплатите направо от раята. Изпъдили офицерите си и започнали да безчинстват. Деградацията в армията означава деградация на държавата, защото до тогава армията е творецът, същността, основата на Отоманската империя. Най-често балканските села вземали в свои ръце защитата си. Те се въоръжавали, а и властта раздавала оръжие за отпор на разбойнически банди.
Градовете били по-защитени. Поради тази причина много селяни, търсейки сигурност, започнали да се изселват в градовете. Те се разрастват и там се развили занаятите и търговията. Известни търговски центрове са Охрид, Скопие, Битола, Серес, Мелник, Неврокоп, Банско и най-вече Солун. През XVIII в. значението на левантийската търговия нараства. Източното Средиземноморие заело едно от първите места в политиката на големите европейски държави Франция и Англия. Наред със Измир и Солун се превръща в икономическа столица на Османската империя. Френският консул (70-те - 90-те години на XVIII в.) Кузинери пише: “От всички градове на Македония...Тесалоника е единственият, който е запазил истинска значимост... Този град от най-далечни времена не е престанал да бъде склад на местните произведения, предназначени за външна търговия.”.
Този процес за Македония има и етноформиращо значение. По време на Византийската империя гръцкият и латинският език доминират в градовете. Тук те се възприемат и от славофонните. В селата и отдалечените от големите градски центрове региони се налага славянският език. При идването на турците населението на редица градове е принудено да се изсели в селата и планинските региони. (Според предания древният македонски град Хелиополис (край с. Елешница, Разложко) е бил разрушен от турците, като част от населението му било избито, а другата част се заселила по махалите в Пирин и Родопите. Такава е вероятно съдбата и на другия голям град по долината на Места - Никополис ад Нестум.) В този случай елинофонни, романофонни и говорещи старите езици, се заселвали в региони със славофонно население, т.е. имаме процес на славизация.
Сега започва процес на придвижване на славофонно население към градовете. Частично то възприема гръцкия език, т.е. процес на елинизация. Този процес е особено силно изразен през XVIII и началото на XIX в., когато гръцките просветителски и национални идеи са много примамливи. Тези идеи се носят от самоотвержени, духовно чисти и извисени мъже. Всичко това съчетано с блясъка на античноелинската цивилизация и с преклонението на европейската интелигенция пред достиженията и, спечелва привърженици на елинизма в Македония.
Упадъкът на Турция формира и поведенчески тертип сред немюсюлманите. Отслабналата власт, чрез своите институции не може да играе регулираща, ограничаваща и защитна роля спрямо индивида. Бирникът, полицаят, кадията, каймакаминът не получават редовно заплати и стават подкупни. От отделния човек се събират данъци, но той е лишен от обективна правна защита и социална загриженост от страна на властта. Това го кара да търси други форми на сигурност. Изграждат се роднински, приятелски и мафиотоподобни паралелни структури. Нараства недоволството.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Поезия

АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ

Аз съм македонец – и пътувам
с вяра в красотата и човека,
а за хищна мерзост съществувам
гроб да ми копае... Ала нека!

Злобна радост утре ще унива
и като премръзнал вълк ще вие,
че дори когато ме убива,
не можа до край да ме убие.

Просто няма как да не унива
жалкото потомство на вандали,
че когато с алчност се приспива,
ще сънува мъртви идеали.

В Дания мирише ли на гнило,
вечната трагедия ни учи,
че е невъзможно от мъртвило
даром свобода да се получи.

А когато подлостта преяжда,
за да властва робска орисия,
свободата себе си разгражда
и се преобръща в страхотия.

Рухна грешно зиданата къща,
рухна – за да царства кожодера!
И един безхлебник ли се връща
при страха от каменната ера?!

А сърцето ми проплаква в ада,
но ръка на Юда не целува; -
този, който нищо не изстрада,
той, навярно, нищо и не струва.

На гърба си нося готованци,
а в душата си – кървящи рани;
всички видове мъртвешки танци
върху мойте нерви са играни!

Аз съм македонец – от когато
този век е длъжен да узнае,
че на гибел се обрича злото,
ако гроб на цял народ копае!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Македонија пее

АКО УМРАМ ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Рефрен:
Еј верни другари
песна запејте (2)
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам,
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.

Рефрен:...............

Ако умрам ил загинам,
ќе останат спомени,
што сум лудо лудовало
на младите години.

БОЛЕН ЛЕЖИ КАТИЛ ЃОРЃИ

Болен лежи катил Ѓорѓи,
в Солунски зандани.
Дење лежи катил Ѓорѓи, -
ноќе го испитуваат. (2)

Кажи, кажи катил Ѓорѓи,
кај е твојта пушка?
Кај е твојта пушка Ѓорѓи, -
пушка – маликера. (2)

Главата си давам душман,
пушка не кажувам.
Пушка не кажувам душман, -
пушка – маликера. (2)

Откаде спечели Ѓорѓи,
тешко имање?
Бегови сум клало душман, -
пари сум земало. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting