Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Не посягайте на основите на нова Европа!

СПАЗВАТ ЛИ СЕ ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ И ИДЕИ ДНЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Защитата на правата и свободите на човека и на националните малцинства е дълг на всяка демократична страна, а правото на народите да определят сами националния си идентитет и името на своята държава е свещено и неприкосновено
ЯН ПИРИНСКИ

Безспорно е епохалното значение на общочовешките принципи и идеи, върху които е изградена фундаменталната политическа структура на Европейския съюз. Реализираха се прекрасни условия и възможности за изграждане на една нова, обединена, демократична и свободна Европа. Премахват се политическите граници между държавите, създава се ново политическо преустройство за народите на Стария континент.

Когато се говори за ценностната същност на Европейския съюз, не може да не се спомене за бащата на тази велика идея - Роберт Шуман, за Алсид де Гаспери, Жан Моне и Конрад Аденауер, благодарение на които тази великолепна визия на века стана реалност.
Поради конкретни принципи и идеи, които са и като основа на структурирането на Евросъюза, касаещи човешките права и свободи, необходимо е да посоча в този контекст и Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена на 10 декември 1948 година от Обединените нации, която представлява важен жалон на човешкия прогрес. Подчертавам това като важен елемент по повод приетата от Съвета на Европа Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Този документ, приет от Съвета на Европа в Страсбург през ноември 1994 година, задължава всички членки на Европейския съюз стриктно да го спазват и прилагат в своите страни.
Република България е членка на Европейския съюз и тя трябва да признава и зачита правата и свободите на своите граждани от друга национална принадлежност. Защо тя не изпълнява тези основни задължения? С какви аргументи ще може да оправдае и защити нарушаването на принципите, залегнали в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства?
Както е известно, приемането на тази Конвенция от страните - членки на Съвета на Европа, и другите страни, подписали този документ, се осъществява благодарение на тяхната решителност да признават в пределите на своите граници съществуването на националните малцинства, уверени, че защитата им е съществена за стабилността, демократичното развитие, сигурността и мира на континента.
Ето и някои съществени мотиви на държавите, приели и подписали Рамковата конвенция:
“... отчитайки, че едно плуралистично и истински демократично общество не само трябва да зачита етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяка личност, принадлежаща към национално малцинство, но също така да изгражда подходящи условия, които да им дават възможност да изразяват, съхраняват и развиват тази идентичност; давайки си сметка, че изграждането на климат на толерантност и диалог е необходимо, за да може културното многообразие да е източник и фактор не на разделение, а на обогатяване на всяко общество;
считайки, че създаването на една толерантна и просперираща Европа не зависи единствено от сътрудничеството между държавите, но също така изисква трансгранично сътрудничество между местните и регионалните власти без предразсъдъци по отношение конституцията и териториалната цялост на всяка държава...”.
Това са част от съображенията и мотивите на държавите за приемането и подписването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. И веднага възниква въпросът: България смята ли, че е изградила плуралистично и истинско демократично общество, което трябва да зачита етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяка личност? И не само това, но и да изгражда подходящи условия, които да им дават възможност да изразяват, съхраняват и развиват своята идентичност? Какво конкретно е направила България като членка на Европейския съюз и като страна, подписала Конвенцията, за признаването и зачитането правата и основните свободи на македонското малцинство в страната? Какво? Винаги най-брутално са потъпквали правата и свободите ни!
Учудващо е и това, че на 1 декември 2009 година Комитетът на министрите при Съвета на Европа, институцията, която е задължена да следи за изпълнението на присъдите на Европейския съд по правата на човека, взе решение да затвори мониторинга над присъдата срещу Република България за отнемане на регистрацията на ОМО „Илинден” – ПИРИН. И парадоксалното е това, че решението противоречи на позицията на този Комитет от февруари 2007 година, че изпълнение на присъда има, когато има възстановяване на предишното положение, т. е. регистрация. Но и въпреки и резолюциите, взимани през 2007 и 2008 година от същия Комитет, че присъдата не е изпълнена, господата от Комитета, които са задължени да посочат неизпълнението на задълженията на България, вместо това, грубо и безочливо застават на страната на нарушителя. Този факт показва, че и там, в Европейския съюз, се решават изключително важни основни проблеми против приетите принципи, залегнали именно в приетата от Съвета на Европа Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Изводът е: срам и позор за Комитета на министрите!
Другият абсурден проблем (заедно с този за непризнаването на македонското малцинство) създава Гърция, която вече повече от 18 години най-цинично и брутално натрапва на Република Македония да си смени конституционното име. През тези дълги години тя разиграваше най-различни демонски трикове и номера с единствената цел да попречи на македонския народ да се включи в структурите на Европейската общност.
Какво всъщност се получава? Европейският съюз е изграден на принципи и идеи, които чрез своите ефикасни и конкретни реформи във всички области на обществения и политическия живот утвърждават една стабилна и всестранна кохезия, гарантираща бъдещето на обединението, а същия този Европейски съюз позволява на Гърция с абсурдите си да нарушава тези идеи и принципи.
Имаме приета от ООН Международна харта за правата на човека, която да защитава правата и свободите на всеки човек на земното кълбо. Има приета от Съвета на Европа Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. На фона на тези витални общочовешки международни документи се позволява от Европейския съюз на една негова членка да отрича естественото и неприкосновено право на Македония да назове народа си и страната така, както се чувстват. Това е брутален, срамен и циничен скандал, който разрушава основите на цялата европейска концепция. Ако е така, ще трябва и други държави, членки на Евросъюза, да променят своите имена.
Никой няма право да налага, даже на отделна личност, друга национална принадлежност, а да не говорим за един цял народ. Поради наглостта на Гърция да натрапва друго име на Република Македония и друга национална идентичност на македонския народ, президентът на Република Македония Ѓеорѓе Иванов достойно и категорично заяви: „Република Македонија нема да пристапи кон менување на Уставот со цел промена на уставното име и нема да прифати какво било решение што го нарушува и повредува македонскиот национален и јазичен идентитет...
Македонија нема да потклекне пред ниту еден притисок за да се откаже од правото на самоопределување и самоидентификација.
Нашата црвена линија во разговорите со Република Грција не произлегува од некаков национализам, каприциозност, демонстрација на сила или нерационални барања, туку од фундаменталните цивилизациски придобивки на човековата борба за слобода!”
Какво всъщност означават позициите на България и Гърция към Република Македония? В тези страни беснее върла антимакедонска пропаганда. България не спира с явните си претенции, че териториите и населението в Република Македония и Егейския дял на Македония са български. Гърция категорично заявява Македония трябва да смени националния си идентитет на своя народ.

Нима европейските отговорни политически функционери ще продължат да позволяват на тези две страни да рушат основите на изграждащата се обединена и свободна Европа? Едва ли! Приемането на Република Македония в НАТО и Европейския съюз е необходимо и е в интерес както за Македония, така и за Евросъюза, и за Европа. Друга алтернатива няма!

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
БИТКАТА ТРЕБА ДА ЈА БИЈАТ ПОЛИТИЧАРИТЕ
Читај
„ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ЕЗИК НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ“
Читај


Дарение
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т

Редакцията на “Народна воля” сърдечно благодари на дългогодишния спомоществовател Борис Петков от Чикаго, изпратил150 долара за абонация и помощ за вестника. НВ


ДО КАДЕ ИМА СОЈ МАКЕДОНСКИ

Имам земја мајка мила
многу јадовна
со векови роб што била
пак е јадовна
и кинеа волци врани
срце в постела
ја делеа од три страни
и на три дела.

Рефрен:
Мечкин Камен славен
славен Илинден
а некој вели
народ безимен
ако нека вели
дури научи
до каде има
сој македонски.

Има уште крв што блика
по бој неравен
има уште глас што вика
за Мечкин Камен
Ти кинеа волци врани
срце во постела
те делеа од три страни
и на три дела.
Рефрен:..............

КАТЕ ЛИЧНО ДЕВОЈЧЕ

Кате, лично девојче,
ајде да се земеме.

Како да се земеме,
кога пари немаме.

Ако пари немаме,
барем севда имаме.

Пари ќе спечалиме
куќа ќе направиме.



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting