Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ЕВТИХИЙ. Македонски зограф от края на Хlll и първата половина на ХlV век, безспорно, заедно с Михаил Астрапа, с когото са работили заедно, най-значимият и най-знаменитият художник на фрески и икони по това време в Македония и Византия. Автор на фреските в църквите „Св. Богородица – Перивлепта” в Охрид (1295), „Св. Никита”, Скопско (1308), „Св. Ѓорѓи”, Старо Нагоричане (1317), и др. Заедно със зографа Михаил Астрапа от 1295 до 1320 година нарисували много фрески и икони из цяла Македония. Неговите фрески и икони, според специалистите в изобразителното изкуство, се отнасят към най-ценното по това време, което е нарисувано във Византия. Рисувал е и в Солун, на Света гора, в околностите на Скопие, и в Призрен и в Студеница, Сърбия. Заедно с Астрапа произлизат от солунската среда на хора на изкуството. Работили и като дворцови художници за сръбския крал Милутин. С Астрапа са най-значимите представители на художниците през Ренесанса при Палеолозите.

КРАТОВСКИ ЙОАН. Протопоп, писател, един от най-забележителните представители на македонската литература през ХVl век. Роден в Кратово или пък в едно от близките села през първото десетилетие на века. Живял в Кратово, където основал своя школа и където написал по-голямата част от своите трудове. Досега са идентифицирани девет негови ръкописа: един молитвеник, един литургичен сборник и седем евангелия, доста богато илюстрирани, написани на славянско кирилично писмо. Евангелията ги преписал от 1558 до 1579 година. От началото на 1580 година живял в Крайова, Румъния, където направил преписи на още две евангелия, също така богато илюстрирани, и където починал през 80-те години на ХVl век.

ДИНКОВА СЛАВКА. Културно-просветен деец, поет. Дъщеря на видния македонски възрожденец и революционер Константин Дръжилович. Родена през 1848 година в село Дръжилово, Воденско. Завършила гръцко и френско училище в Солун. От ранни години посветена на просветата на своя народ на майчин език. Насърчавана от своята благородна майка – Велика, през 1866 година в бащината си къща в Солун отворила първото македонско училище. Развивала широка дейност и в писането на статии за възпитанието на девойките, за което като пример имала писмата на Аделаида де Тоне. Починала през 1879 година.

АЛЕКСИЕВ ХРИСТО. Роден в Горна Джумая (днес Благоевград). Учил в протестантско училище и станал учител. Пръв отворил македонско училище в Радовиш, но през 1868 година бил принуден да го напусне поради конфликт с гръцкия владика.

НИКОЛОВ ЙОРДАН – ОРЦЕ. Народен герой. Роден в Скопие през 1916 година в сиромашко македонско семейство. След завършване на основното училище изучил шивашкия занаят. Включил се в Обединените (Урсови) синдикати. През 1935 година станал член на КПЮ. Организатор на много стачки в Скопие и на много други места из Македония. През есента на 1939 година избран за член на Бюрото на ПК на КПЮ за Македония, а след това и за секретар на МК в Скопие. Участник в Петата ЗЕМСКА конференция на КПЮ в Загреб (1940), на която бил избран за кандидат-член на ЦК на КПЮ. През август 1940 година задържан от полицията заради организирането на илинденските манифестации в Шишево, Скопско, на които държал реч, посветена на илинденските традиции на македонския народ и които отбелязали голям успех. Излежал две години затвор в Кикинда, Лепоглава и Сремска Митровица. След окупацията успял да избяга от затвора и да се включи в Първия партизански отряд във Фрушка гора в Сремско. След освобождението на Ужице, Сърбия, повикан от Върховния щаб - от неговия командир Йосип Броз, да дойде в Ужице, където получил задача да се прехвърли в Македония и да помогне в организирането на НОБ. На път за Македония през януари 1942 година попаднал на засада, поставена от българската окупаторска полиция край Владичин хан, и след кратко сражение паднал убит.

ЦЕКОВА СТОЙКА. Представител на първата генерация артисти след освобождението. Родена през 1912 година в Свети Николе. Преди Втората световна война започнала своя актьорски живот в Гевгелия в тамошната драматична група. След освобождението един от основателите на Струмичкия театър. През 1947 година преминала в МНТ, където сътворила много успешни роли като Маре в „Антица”, Анѓа в „Парите се отепувачка”, Салче в „Коштана”, Варвара в „Скуп”, госпожа Талбрет в „Юнона и паунът”, Анфиса Петровна във „Фоки”. Играла в много филми: „Македонска кървава сватба”, „Солунските атентатори”, „Фросина”, „Мирно лято” и др. Починала в Скопие през 1978 година.

(По „Личности од Македонија”)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
БИТКАТА ТРЕБА ДА ЈА БИЈАТ ПОЛИТИЧАРИТЕ
Читај
„ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ЕЗИК НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ“
Читај


Дарение
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т

Редакцията на “Народна воля” сърдечно благодари на дългогодишния спомоществовател Борис Петков от Чикаго, изпратил150 долара за абонация и помощ за вестника. НВ


ДО КАДЕ ИМА СОЈ МАКЕДОНСКИ

Имам земја мајка мила
многу јадовна
со векови роб што била
пак е јадовна
и кинеа волци врани
срце в постела
ја делеа од три страни
и на три дела.

Рефрен:
Мечкин Камен славен
славен Илинден
а некој вели
народ безимен
ако нека вели
дури научи
до каде има
сој македонски.

Има уште крв што блика
по бој неравен
има уште глас што вика
за Мечкин Камен
Ти кинеа волци врани
срце во постела
те делеа од три страни
и на три дела.
Рефрен:..............

КАТЕ ЛИЧНО ДЕВОЈЧЕ

Кате, лично девојче,
ајде да се земеме.

Како да се земеме,
кога пари немаме.

Ако пари немаме,
барем севда имаме.

Пари ќе спечалиме
куќа ќе направиме.



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting