Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Книги

ОЩЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ МИТ НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА НА НАУКАТА

Самуил Ратевски

Миналата година на книжния пазар в България се появи една относително неголяма книга под заглавие „Прабългарският мит”. Неин автор е Брендан Мак Конагал - историк, археолог и археолингвист, завършил в Ирландия и специализирал в университетите в Манчестер, Виена и София.

Книгата е поднесена в популярен стил и е достъпна за всякакъв род читатели. Представена е като готов сценарий за документален филм. Първата глава е озаглавена „Адриановата стена – Северна Англия - III век”, а следващата - „България – XX век”. Главите са кратки, както и самата книга (общо 140 страници) и са придружени с множество необходими илюстрации. Тази краткост обаче не е навредила съществено на изчерпателността. Тезата на автора е поднесена ясно и аргументирано. Каква е тя?
Да започнем подред. Авторът ни обръща внимание на две известни явления – варварските имитационни монети, появили се на Балканите в последните векове преди новата ера, и т. нар.
прабългарски руни, намерени в Добруджа и Молдова, най-късните от които са от X век. За първите се смята, че се появяват поради опитите на варварите да имитират македонските и гръцките монети, като, неразбирайки надписите, ги заменят с безсмислени знаци. Авторът утвърждава, че не става дума за безсмислени знаци, а просто друга азбука. Той посочва, че такива знаци са били използвани и извън монетите – да речем на Адриановия вал в Северна Англия, като надписи от разквартирувани там тракийски римски легиони. Авторът много логично посочва, че не може да става дума за варварско имитиране, тъй като народите от този регион в периода преди трети век преди Христа са секли монети с правилни гръцки текстове и изображения. Промяната, която наблюдаваме след това, не се дължи на внезапен упадък, а до поява на нов стил и нова азбука. Появата на този стил и азбука Мак Конагал обяснява със заселването на голям брой келти (гали) на Балканите след смъртта на Александър.

Добре известна е случката, когато Александър Македонски преди похода си срещу Персия, покорявайки тракийските племена между Хемус и Дунав през 335 г. пр. Хр., провежда срещи с множество варварски племена, които идват да му изразят почит и приятелство. Сред тях са и войнствените гали, които направо заявяват на великия завоевател, че не се плашат от нищо друго на този свят освен от възможността небето да падне на главите им. След смъртта на Александър те нахлуват на Балканите и македонските управители се оказват безсилни да спрат дивия им устрем. Един от македонските крале - Птолемей Кераун (Гръмотевицата), загива във войната с галите в 279 г. пр Хр. В края на краищата македонските владетели успяват да отблъснат галите от Македония. В Тракия обаче те създават свое кралство, което просъществува няколко века. Една част от тях се заселва и в Мала Азия в областта, получила по тях името си Галатия. Пак от тях идва името на град Галиполи или полис (град) на галите. Особено много се заселват в Североизточна България и Добруджа. Заедно с пристигането на галите се появяват и варварските монети.

Каква е връзката с „прабългарските руни”? Оказва се, че тя съдържа на практика същите знаци. Авторът, сравнявайки голям брой монети, установява, че всичките 8 знака, открити на монетите, се намират и в „прабългарските руни”.

Авторът не спира дотук. Отвежда ни в Централна Франция и Северна Италия, населявани преди новата ера от галските племена. В Централна Франция, край селцето Глозел, след 1924 г. са открити множество артефакти, а сред тях и голям брой знаци и надписи от III век преди до III век след Христа. Това са галски надписи на азбука от 26 знака почти идентични с онези на „прабългарските руни”. Тази глозелска писменост възниква на основа на Лепонтската в Северна Италия, която възниква през VI век пр. н. е. Заселилите се там гали я изграждат на база на етруската азбука, а след това на нейна база се изграждат няколко галски варианти. Оттук връзката става ясна – част от галите от Северна Италия се преселват на Балканите, с тях идва и тяхната азбука. Авторът изчислява, че съвпадението между глозелската азбука и „прабългарските руни” е между 94 и 97 %. Шансът това да стане случайно е еднакъв на този славянската и арабската азбука, развивайки се изолирано една от друга, да използват еднакви знаци.

Авторът проследява с множество примери, чертежи и конкретни надписи сходствата и съвпаденията между галските букви и „прабългарските руни”. Съвпаденията в надписа на един „прабългарски” пръстен и етруската писменост например е 69.23%, а с глозелската е 100 %. Той установява, че на територията на Тракия местното тракийско население адаптира галската писменост към своя език. Според него тази писменост е жива и се развива все до X век. Той установява, че елементи от нея са били асимилирани и в глаголицата, и в кирилицата.

Мак Конагал привежда и данни от генетиката, които ясно показват, че днешните българи на практика нямат генетично наследство от прабългарите и че генофонът на днешните българи и техните нарочени братовчеди – чувашите, е съвсем различен. Докато чувашите имат кавказка генетична основа с някои средиземноморски примеси, днешните българи имат класическа източносредиземноморска генетична структура. Според него в двете групи се наблюдава съвсем слабо прабългарсо генетично влияние. (Всъщност съдейки от изледванията на Швейцарския институт Игенеа в днешните българи няма нищо прабългарско, като същевременно те се оказват един от по-чистите народи на Балканите с цели 50 % тракийско генетично наследство - б.м.) Авторът самият уточнява, че минималното азиатско влияние у днешните българи може да се дължи и на множество други народи като авари, кумани и печенеги.

Друг аргумент е езикът. Докато прабългарски думи в съвременния български език почти няма (Мак Конагал ги посочва като само две – кумир и капище), той сравнява 38 тракийки, старославянски и български думи, които са очевидно сродни. Имайки предвид колко малко са известните тракийски думи, това сравнение наистина шокира. Авторът прави сравнение с унгарския език, в който се откриват 300 думи от прабългарски произход (150 пъти повече отколкото в българския).

На ревизия са подложени и редица други въпроси. Кой е построил Плиска? Разкопаните сгради са антични по своя облик – те нямат паралел в славянските и българските култури. Голямото количество антични предмети и римски монети също поставят под въпорос тезите, че този град е дело на славяните или прабългарите. Плиска е бил римски град, смята авторът. Единственият аргумент за това, че градът е дело на прабългарите – „прабългарските руни” по стените, в светлината на написаното от Мак Конагал губи всякаква основа.

Чие дело е Мадарският конник? Не са намерени никакви археологически находки, подкрепящи твърдението, че там е имало прабългарско капище. Тук преди новата ера е съществувало голямо тракийско селище. В пещерите са открити светилища, посветени на трите нимфи, Херакъл и тракийски бог-конник Херос. Единственият аргумент да се говори за прабългарски характер на този паметник са пак „прабългарските руни” – всъщност трако-галска азбука.

Какво е значението на знака IYI? Докато българските учени го тълкуват като знак, символизиращ Тангра, авторът с помощта на келтската азбука го прочита като ИУИ – раннохристиянско произношение на еврейската дума за Бог. При това тя се среща не само в Добруджа и Молдова, но и в Черна гора. Това би се обяснило много по-лесно с келтско присъствие, отколкото с прабългарско – последните не само не са се заселвали в Черна гора, но дори и не са я владели. Посочва и пример с медальон със споменатия надпис от едната страна и с изображение на лодка с гребящ човек в нея (крайно странна комбинация за Тангра и лодкар!), но пък възможно е да става дума за апостол Андрей, който донася християнството в Тракия. Образът на рибаря е добре известен в християнството. Повечето апостоли са именно такива. Какъв удар за днешните български националисти и неофашистите в България - почитатели на прабългарите и често неоезичници – любимият им символ не само не е български, но си е и чисто християнски.

Авторът обръща внимание и на взаимодействието на трако-галската азбука със славянската. Открити са артефакти с паралелно несмесено използване на двете азбуки, след това се открива и хибриден вариант между двете азбуки, но също така и използване на елементи от едната азбука в другата. Според него това отразява процеса на отмиране на старата азбука и заместването й с новата. Наистина след X век вече нямаме следи от т. нар. прабългарски руни. Според него и самият тракийски език е оцелял до XI век в някои по изолирани долини на Родопите и Карпатите. Във всеки случай до VI век изворите ясно посочват, че тракийският език е бил широко разпространен. Дори Библията е преведена на един негов диалект.

В книгата има и някои грешки. Така например авторът твърди, че бунтът срещу Борис е воден от славянската аристокрация, а такава в България по това време няма – става дума за прабългарски боляри. Тази и подобни грешки (малък брой) вероятно се дължат на безкритично приемане на някои от теориите, битуващи в българската историография - опити да се изтълкуват големият брой противоречия между националната митология и историческите факти.

В този смисъл прави впечатление мълчанието на националистическата пишман-историческа гилдия в България по отношение на книгата. Те обикновено са така гласовити. Но и сега, както и в случая с резултатите на швейцарския институт за генетика Игенеа, те са неми. А и какво могат да кажат? Това не са дела на български учени, че да бъдат те заплашвани и оплювани, за да си затворят устата, както направиха в случая с Батак. Не могат просто да го обявяват за измама на скопските историци. Остава им да приложат старата ДС пропагандна тактика – гробно мълчание и никакво внимание. Дано малцина я забележат и тя да потъне в забрава, а широко тиражираната лъжа да продължи да шества, приветствана от тълпата.

Този труд на северноирландския учен поставя множество сериозни въпроси, на които българската наука няма отговор. Поставя под въпрос и много аспекти от българската национална митология. Но това е целта на всяка научна книга – да търси истината, а не да (пре)разказва митове и легенди, както прави един добре известен „професор” и министър.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
БИТКАТА ТРЕБА ДА ЈА БИЈАТ ПОЛИТИЧАРИТЕ
Читај
„ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ЕЗИК НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ“
Читај


Дарение
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т

Редакцията на “Народна воля” сърдечно благодари на дългогодишния спомоществовател Борис Петков от Чикаго, изпратил150 долара за абонация и помощ за вестника. НВ


ДО КАДЕ ИМА СОЈ МАКЕДОНСКИ

Имам земја мајка мила
многу јадовна
со векови роб што била
пак е јадовна
и кинеа волци врани
срце в постела
ја делеа од три страни
и на три дела.

Рефрен:
Мечкин Камен славен
славен Илинден
а некој вели
народ безимен
ако нека вели
дури научи
до каде има
сој македонски.

Има уште крв што блика
по бој неравен
има уште глас што вика
за Мечкин Камен
Ти кинеа волци врани
срце во постела
те делеа од три страни
и на три дела.
Рефрен:..............

КАТЕ ЛИЧНО ДЕВОЈЧЕ

Кате, лично девојче,
ајде да се земеме.

Како да се земеме,
кога пари немаме.

Ако пари немаме,
барем севда имаме.

Пари ќе спечалиме
куќа ќе направиме.



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting