|
|
|
|
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински |
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма |
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
През февруари и март 1453 г. османските войски се събрали около Константинопол. На 2 април, предшестван от обсадни машини и специално отлети от унгарски майстор невиждани по размери оръдия, пристига султан Мохамед II. Очакваната от християнска Европа помощ, с малки изключения, не пристигнала. Бившите феодали са избити, пленени. Живите са турски васали или потурнаци и воюват на турска страна. Турската флота се води от българина Балтаоглу. След дълга обсада на града откъм Азия и Европа, султанът атакувал и превзел града (29.05.1453). Той прибавил към името си званието Завоевателя - Мехмед II Фатих. Последният византийски император - Константин XI, загинал в битката. Съгласно османската традиция, в продължение на три дни градът е оставен за разграбване от войската. Унищожени са безценни богатства, художествени творби и ръкописи, икони и църковна утвар. |
|
|
|
|
|
Календар |
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ |
ГУЛАПЧЕВ СПИРО. Политически и просветен деец. Роден в Лерин през 1852 година. Изминал пътя, така да се каже, на повечето от македонските интелектуалци от неговото време - рано напуснал родния град, за да учи. С помощта на Екзархията заминал за Русия. Оттам дошъл в България. Този предходник на Мисирков се наложил в българското общество със своите трудове за Македония, със своя поглед като идеолог на сиромахомилството (вариант на народно движение) и като един от пионерите на идеята за балканска федерация. Собственик на печатница в Русе. Неговите книги, издадени между 1885 и 1905 година, изключително са на македонска тема: “Един разказ: Дядо Стоян” (1885), “Един поглед към етнографията на Македония” (1887), и “Македонски маслад” (1893). В тях той актуализира проблемите на родната Македония от исторически, лингвистичен и политически аспект, живо интересувайки се от нейната съдба. |
|
|
|
|
|
Лоренс Игелбергер, поранешен државен секретар на САД и сегашен американски амбасадор во Белград |
ГРЦИТЕ И БУГАРИТЕ ДА ПРЕСТАНАТ |
(Преземено од МИМ)
Лоренс Игелбергер, еден од тврдите и истурените фронтмени на администрацијата на Џорџ Буш Постариот важи за добар познавач на приликите на Балканот, воедно и аналитичар на американската администрација, чија единствена цел секогаш беше да го насочи курсот на официјален Вашингтон таму каде што треба да се води главната политика на најсилната земја на планетата. Игелбергер беше и остана запаметен и како добриот пријател на Македонија, кој во таа 1963 година, во време на земјотресот даде несебична поддршка да и помогне на Македонија. Игелбергер и во оваа прилика не ја изостанува реалната и автентичната анализа за Македонија гледана од негов ракурс.
Најновите случувања на адреса Софија - Скопје, не изостана како сериозна порака која Софија и ја упати на Скопје, а која има заканувачки зачини. По, ова вербална нота упатена на македонскиот амбасадор во Софија, од страна на софиските власти, реагира и говори поранешниот државен секретар на САД и амбасадор во Југославија Лоренс Игелбергер. |
|
|
|
|
Кон корените на македонската национална мисла |
ЗА МАКЕДОНЦКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
И така комитетите, а заедно со ниф, и уопшче македонците се ослободуваат од влиiаiн’ето на бугарцкото праител’ство, создаваат своiа независна програма за работа, таiа програма пропагандираат во Бугариiа и со неiа добиiаат влиiаiн’е на бугарцкиiот народ, а преко него и на праител’ството.
Откако се укорени така македонцкото „дело” во Бугариiа, македонците зафатиiа да одат и во Србиiа и тамо да излагаат своiата програма на праител’ството и на србцкиiот народ. Сарафов, Радев, Јанков, увераваа, оти они се борат со девиз „Македониiа за македонците“, за сите македонци без разлика, и оти никоi пат Македониiа не ке се соiединит со Бугариiа. Не iет ли iасно и от тиiе постапоци на македонцките водачи, оти македонците зедоа сами да решаваат судбите на Македониiа, и оти они во своiата деiност сет готои да се столкуваат и да согласат интересите на своiата таткоина, не само со Бугариiа, но и со друзите блкански држаици, откако се дадат од страна на Македониiа некоiи задолжеiн’а на тиiе држаици за окажаната неi помок’? |
|
|
|
|
Жива историја |
СВЕДОШТВА НА ПРОТЕРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ ОД ЕГЕЈОТ |
(Продолжува од минатиот број)
Митревска како младинка го помагала ЕЛАС, им носела храна и оружје. За време на Граѓанската војна во Грција, во нејзиното село постоел народен одбор, а во 1947 година најпрво ги мобилизирале мажите. Во тој период жените им помагале, но се враќале дома кај децата. Нивниот ангажман станал поактивен на почетокот на 1948 година кога и тие биле мобилизирани.
”Не однесоа на обука во околината на Преспа. Таму бевме шест месеци, а првата борба ни беше во Лерин, во 1948 година. Еден шрапнел одмина и ме погоди во пределот на бубрезите. Со помош на еден поручник бев однесена во Ерменско. Во тамошното училиште имаше импровизирана болница. Таму ми ја преврзаа раната, но пред да интервенираат посеопфатно, болницата беше нападната. Јас и поручникот успеавме да се извлечеме и да дојдеме до Псодари. Во ова село имаше камиони кои пренесуваа песок, се качивме на нив и заминавме во селото Лак. Потоа со кајче ме префрлија во главната болница во Пешта - Граждано”, се потсетува Фана. |
|
|
|
|
Република Македония, Университет “Гоце Делчев” - Щип |
К О Н К У Р С |
Съгласно член 108 и член 110 от Закона за висшето образование („Служебен вестник на Република Македония“ бр. 35/08, 103/08, 26/09), Правилника за условията, критериите и правилата за записване и обучение в първи цикъл на обучение на Университет „Гоце Делчев“-Щип, приет на 21-то редовно заседание на Университетския сенат, проведено на 15.06.2009 г., и Решението на правителството на Република Македония за броя на студенти за записване в първа година на обществените висши образователни учреждения през учебната 2009/2010 година номер 19-1732-5 од 11.5.2009 година („Служебен вестник на Република Македония“ бр. 59 от 11.05.2009 година), Университет „Гоце Делчев” в Щип обявява КОНКУРС за записване на студенти на първи цикъл на университетско и специализантско обучение по учебните програми на Университет „Гоце Делчев” – Щип, през учебната 2009/2010 година |
|
|
|
|
СПОМЕНИ ЗА ПРЕБРОЯВАНИЯТА |
Писмо в редакцията
Уважаема редакция на “Народна воля”,
Пиша ви във връзка със статията “Знаещите не говорят,говорещите - не знаят!”, публикувана в миналия брой на вестника. Искам да споделя някои мои спомени за преброяванията през 1956, 1965 и 1975 г. Роден съм през 1943 г. и по време на преброяването през 1956 г. бях 13-годишен, но добре си спомням и обстановката, и атмосферата - това бе събитие в планинското село. Още повече, че баща ми - Стойко Петров, бе в комисията за преброяването в село Раздоло в Каршияка, където и работеше като горски. За известен период бе и партиен секретар. Помня го как се вълнуваше в този момент. Преди и по време на преброяването не забелязах присъствие на милиция или Държавна сигурност в селото, каквито и да било представители на обществени организации или органи на властта, нямаше и никаква агитация кой какъв да се пише. Преброяването мина спокойно, като цялото село се писаха македонци, освен един. Този човек живееше под нас и той се определи като българин. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
|
Поезия |
|
ПРИЗНАНИЕ |
Тук, в новата Родина,
достойнството си да запазя съумях.
Връхлитаха ме ветрове студени,
горчилка пих и низости живях,
но никъде не паднах на колене.
Когато трябваше да разбера,
че си отива любовта от мене,
съм чувствала – от мъка ще умра,
но никога не паднах на колене.
Дори пред тази, дето ме роди,
пред нейните зеници просълзени
стоях – виновница за хиляди беди,
разкаяна – но не и на колене.
След 60 години пак минах, без да спра,
към тази – за която ужасена
мислех, че вече няма да съзра-
към бащина земя благословена.
Как я почувства вярната ми кръв,
как бликнаха сълзите спотаени...
Признавам си – тогаз за първи път,
пред нея – родната земя -
аз мълком паднах на колене.
ПЕТРА КАРЛУКОВСКА
|
|
|
>
|