| Абонирайте се за вестник “Народна воля” |
| УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, |
Започна абонирането за вестници и списания за 2010 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, “Народна волja” ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на “Народна волja” ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!
Абонирайте се за вестник “Народна воля”!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.
Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на “Народна волja” - телефон 073/ 886-336!
“Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.
Краен срок за абониране - 15 декември 2009 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника “Македонско сонце” в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник “Народна волja”! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!
“Народна волja” - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник “Народна волja”!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2010 година!
|
|
Kако што е познато, Лисабонскиот договор беше потпишан од земјите членки на Европската унија на 13 јануари 2007 г. Се предвидуваше тој да стапи во сила на 1 јануари 2009 г., по неговото ратификување. Очекувањата беа тој да ги зголеми можностите Унијата да дејствува преку подобрување на ефикасноста на институциите и механизмите за донесување решенија. И веќе вооружена со договорот, ЕУ да биде во состојба да ги дочека и решава глобалните предизвици и прашања, кои ги интересираат нејзините граѓани.
Европската комисија препорача отворање на пристапните преговори меѓу ЕУ и Македонија, соопшти еврокомесарот за проширување Оли Рен на прес – конференција на 14 октомври во Брисел на која го презентира Извештајот за напредокот на земјата за 2009 година.
Унизителното положение и накърняването на човешкото им достойнство карало християни да приемат мюсюлманството. Съществували са ереси. Еретиците са били преследвани от християнските владетели. Вероятно в омразата си към православното християнство те са били склонни към ислямизация. Известно е, че още през 636-642 г., когато арабите отвоюват от Византия Сирия, Палестина и др., местните еретици ги посрещнали като освободители. Вероятно в планинските региони турците са подтиквали ислямизацията, за да заздравят властта си там.
Поранешниот амбасадор на Германија во Македонија, Лотар Штепан, говори отворено и преку историски факти, за дел од историјата на Македонија.
До сега комитетите кажуваа на надворешниiот свет, оти они работат само за „Македониiа за македонците” и сет готои да дадат секакви гаранциiи да не станит присоiединуаiн’е на Македониiа со Бугариiа. Бугариiа искажуат истата политика во македонцкото прашаiн’е. Комитетите вел’ат, оти се готвеше и стана обшчо македонцко востааiн’е от сите македонцки народности заiедно, а не само од „бугарите”. А кога им кажуате: iедно востааiн’ето iет обшчо от сите македонцки народности, то зашчо комитетот заседаат само во Бугариiа, [a] не и во Србиiа, Влашко и на друго место, тиiе одговараат така: от тоа, шчо комитетите заседаваат во Бугариiа, грешно iет да се праит закл’учок, македонцките комитети да сет бугарцки; за македонцките комитети Бугариiа не iет нишчо поеке од iедна држаа, шчо окажуат гостеприемство на македонците и им даат слободиiа да работат слободно до колку таiа работа не наносит вреда на држаата; т. е Бугариiа во македонцкото востааiн’е играт само рол’ата на Каравлашко во бугарцкото востааiн’е. Бугариiа кажуаше истото. Европеiците, се разбират, не веруваа на тоа.
Во грчко-италијанската војна со него се борел и дедото на сегашниот македонски премиер Никола Груевски, Коле Груевски. Тој му бил роднина на нашиот соговорник Ристо Малов, кој во оваа прилика ни кажа и неколку збора за Коле Груевски.
На името Македонска православна црква да се додаде Охридска архиепископија, предложил Синодот на МПЦ на седницата на 8 октомври. Конечната одлука за тоа ќе биде донесена на Црковно-народниот собор што треба да се одржи во ноември 2009 г.
Такава е истината за Македонския литературен кръжок.
